РЕШЕНИЕ
№ 3045
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110202806 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. Б., ЕГН **********, против наказателно
постановление № 22-4332-009885 от 02.06.2022 г., издадено от началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174,
ал.3, пред.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и
недоказаност на деянието. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изцяло
поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното
НП. Заявява, че нито един от свидетелите не си спомнял жалбоподателят да е
извършил конкретното нарушение, поради което същото оставало недоказано.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
1
съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-
София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2022 г. срещу жалбоподателя А. С. Б. бил съставен АУАН № 565425 за
това, че на същата дата около 11:25 часа в град София, по ул. „Хан Кубрат“, в посока от
ул. „Вера Игнатиева“ към бул. „Ломско шосе“, управлявал лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фокус“ с рег. №, като при проверка срещу блок номер 135 отказал да
бъде изпробван с техническо средство „Drug Test 5000“ за употреба на наркотични
вещества.
Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Нарушението било
квалифицирано по чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-4332-
009885 от 02.06.2022 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3,
пред.2 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява единствено от
съставения АУАН, тъй като свидетелите Н. Н. и Б. А. не можаха изобщо да си спомнят
за случилото се, дори след предявяването на акта, а свидетелят Г. Д. след предявяване
на акта се сети, че били спирали жалбоподателя за проверка, след което поискали
съдействие от ОПП-СДВР, за да бъде проверен за употреба на наркотици, като обаче
свидетелят Д. нямал конкретен спомен, дали водачът е отказал да бъде тестван за
употреба на наркотици. В случая обаче, именно това е нарушението, за което е бил
наказан Б. – отказ да бъде тестван за употреба на наркотици, като свидетелят Д. не си
спомня именно това обстоятелство. Спомняше си останалата част от проверката, но
това, че водачът е управлявал МПС и е бил спрян за проверка не е нарушение.
Нарушението се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на наркотици, а такъв
отказ нито един от свидетелите не си спомняше. Поради това съдът намира, че
показанията на свидетелите не допринасят за изясняване на релевантните факти,
включени в предмета на доказване по делото, относно обстоятелството има ли
извършено нарушение, в какво се състои то и кой е неговият автор. Свидетелите
потвърждават съставянето на АУАН (респ. подписването му като свидетели), но нито
един от тях не пресъздава каквито и да било релевантни спомени във връзка с отказа на
Б. да бъде изпробван за употреба на наркотици, дори след предявяването и
запознаването с процесния АУАН. Свидетелите не можаха да депозират по-подробни
2
показания, от които съдът да извлече данни относно обстоятелствата, при които е
извършено посоченото в АУАН и НП нарушение. Потвърждаването на факта за
съставяне на АУАН, полагане на подпис като актосъставител или свидетел на
нарушението, не може да замести необходимостта от приобщаване на такива
доказателства, от които да се извлекат данни за всички елементи от състава на
твърдяното нарушение (от обективна и субективна страна). Ето защо от техните
показания съдът установи единствено авторството на АУАН и подписването му от
свидетелите Д. и А., но не извлече информация относно твърдяното нарушение.
Актосъставителят и единият свидетел по акта изрично заявиха, че нямат никакъв
спомен от конкретния случай, а вторият свидетел по акта сподели обстоятелства, които
прочете в акта, но без отново да има някакъв конкретен спомен, дали водачът е отказал
да бъде изпробван за употреба на наркотици. Самият АНО, в чиято тежест е
доказването на административното обвинение, също не положи никакви усилия - негов
представител не се яви в съдебно заседание и не ангажира допълнителни доказателства
за установяване на административното нарушение, освен представения по делото
АУАН. Същият обаче не може да се ползва с доказателствена сила, тъй като служи за
повдигане на административното обвинение спрямо нарушителя и изложеното в него
нарушение подлежи на доказване чрез способите, доказателствата и доказателствените
средства, предвидени в НПК, към който препраща ЗАНН. Съставеният АУАН доказва
единствено, че на процесната дата актосъставителят Н. Н. е съставил срещу
жалбоподателя А. Б. акт за установяване на административно нарушение за извършено
такова по чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП, но дали действително нарушението е било
извършено остана недоказано, понеже тези факти не могат да се извличат само и
единствено от съставения АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
В хода на производството не бяха събрани доказателства, установяващи
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя А. Б.. Действително в
преценката си дали да издаде наказателното постановление АНО се основава на
фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по
силата на чл.14, ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично
е застъпена и в т.7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. Независимо, че в
чл.189, ал.2 от ЗДвП е посочено, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, то това правило се прилага
единствено във фазата на административното доказване пред АНО, но не и в съдебната
фаза пред съда, където се прилагат правилата на НПК, понеже тази разпоредба
противоречи на един от основните принципи в НПК, застъпен в чл.14, ал.2 и гласящ, че
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
3
определена сила, каквато дава на акта чл.189, ал.2 от ЗДвП. Друг основен принцип е
този за невиновност, застъпен в чл.16 от НПК, съгласно който нарушителят следва да
се счита за невинен до установяване на противното с влязъл в сила правораздавателен
акт. Приемането на становището, че редовно съставеният акт по ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, би означавало да се наруши
посоченият принцип и да се приема, че след като срещу нарушителя е съставен АУАН,
то той е виновен в извършването на посоченото в него нарушение, освен ако това не се
обори от други доказателства по делото.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение
и обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на наказващия орган
да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на
обжалваното постановление. Съдът намира, че в процесния случай не се събраха
доказателства, сочещи жалбоподателя Б. като извършител на вмененото му
административно нарушение, а именно да е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотици. Единствено чрез съставения АУАН не може да се установи твърдяното
нарушение, понеже както беше посочено по-горе, същият няма доказателствена сила
относно обстоятелствата, касаещи случилото се – време, място, начин на извършване
на нарушението и лицето, което го е извършило, тъй като той служи за повдигане на
административното обвинение спрямо нарушителя и изложеното в него нарушение
подлежи на доказване чрез способите, доказателствата и доказателствените средства,
предвидени в НПК. Съдът разпита непосредствено актосъставителя Н. Н., двамата
свидетели по акта Г. Д. и Б. А., но и тримата не успяха да изложат релевантни факти,
свързани с отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотици. По делото не се
събраха каквито и да било доказателства в подкрепа на издаденото НП, поради което и
предвид обстоятелство, че вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано,
атакуваното НП следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателят е заплатил на адвокат К. Т. от САК
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 600 лева, като
това е станало в брой при подписване на договора на 18.04.2023 г. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй
като първо няма направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, а освен това, с оглед представените
доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението надхвърля само със
4
100 лева размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния
размер на адвокатските възнаграждения, което е 500 лева. От друга страна адв. Т. се
яви и в двете открити съдебни заседания, в които бяха разпитани трима свидетели, а
преди това е изготвила и въззивната жалба. С оглед изложеното до тук и предвид
изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е и
доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-009885 от 02.06.2022 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на А. С. Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,
ал.3, пред.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на А. С. Б., ЕГН ********** сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5