О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Ловеч, 02.12.2019г.

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав на втори декември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №581/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Административното дело е образувано по искова молба от Е.Ц.И. с ЕГН ********** и адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София и старши комисар С. Ц.. С исковата молба се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от ответниците ведно със законната лихва от датата на установяване на нарушението от Административен съд Плевен до окончателното му изплащане. Според ищеца вредите са причинени от ГДИН и лично от старши комисар С. Ц., като искът по отношение на последния е предявен на основание чл.45 от ЗЗД. Вредите се претендират от обстоятелството, че ст. комисар Ц. със своя Заповед № 479/29.01.2018г. е отказал да уважи молбата на И. за преместване в друг затвор, а тази заповед е била отменена на 08.05.2018г. с решение на Административен съд Плевен и ищецът е бил преместен в Затвора Враца.

Първоначално ИМ е била подадена пред Административен съд Плевен, като по образуваното дело са си направили отводи всички съдии от последния съд. ВАС със свое Определение № 16051/26.11.2019г. по адм.д. №12695/2019г. е постановил, че на основание чл.133, ал.6 от АПК компетентен да разгледа исковата молба и да се произнесе по нея е Административен съд Ловеч, и е изпратил делото на последния съд.

Поради обстоятелството, че в исковата молба са посочени двама ответници – юридическо лице и физическо лице, с правни основания на исковете чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН и чл.45 от ЗЗД против старши комисар С. Ц., като двата иска подлежат на разглеждане по различен ред и са родово подсъдни на различни съдилища, съдът с определение от 02.12.2019г. е разделил производството по ИМ. Предмет на адм. дело № 581/2019г. по описа на ЛАС е останала исковата молба на Е.Ц.И. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева ведно със законната лихва, поради незаконосъобразен отказ на администрацията на ответника да премести ищеца в друг затвор. В останалата част на ИМ на Е.Ц.И., насочена лично срещу старши комисар С. Ц. по чл.45 от ЗЗД за причинени от това лице вреди на ищеца, производството е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен.

Съдът е изискал служебна справка от деловодителя на състава за образуваните до момента по искови молби на И. дела в Административен съд Ловеч. От справката се установява, че в последния съд освен настоящото, през 2019г. има образувани още 4 дела с ищец Е.Ц.И. и ответник ГДИН. Едно от тези дела е адм. дело № 460/2019г. по описа на АС Ловеч.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и изложените в нея твърдения, както и с материалите по адм. дело № 460/2019г. по описа на АС Ловеч, намира, че двете дела са образувани по аналогични искови молби, срещу един и същ ответник ГДИН, с едни и същи правни и фактически основания, като вредите също са описани по абсолютно идентичен начин.

Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право (в какво се състои то) и неговото правно естество (правна квалификация). В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното от ищеца спорно материално право.

Видно от изложението в исковата молба, по която е образувано настоящото дело и в исковата молба, по която е образувано адм. дело № 460/2019г. по описа на АС Ловеч, посочените в тях фактически обстоятелства, причинили вредите, са еднакви: незаконосъобразна Заповед № 479/29.01.2018г. на Главния директор на ГДИН София, с която е отказано преместването на ищеца в друг затвор; отмяната на този отказ от Административен съд Плевен с Решение № 296/08.05.2018г. по адм.д. № 1029/2017г. Следователно в случая юридическите факти, от които спорното право произтича по двата иска, т.е. тяхното основание е едно и също, което води до тъждество на исковете.

Поради изложеното са налице условията на чл.213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК – идентичност на страните, на предмета и на фактическите установявания по тях, поради което с оглед принципа на процесуална икономия, производствата следва да бъдат съединени за общо разглеждане по по-рано образуваното адм. дело № 460/2019г. по описа на АС Ловеч. Горното е необходимо и с цел да се избегне постановяването на различни решения по един и същ правен казус. В случая не е приложим чл.126, ал.1 от ГПК за прекратяване на по-късно образуваното дело, тъй като цената на двата иска не е еднаква (но това не е и задължително с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК), по настоящото дело има представени доказателства, които не са приложени към ИМ по адм. дело № 460/2019г. (но са били поискани за събиране с исковата молба), а по последното дело има направени от ищеца много повече доказателствени искания за разлика от настоящата ИМ.

Настоящото определение като непреграждащо процесуалната защита на ищеца и по аргумент на противното от чл.274, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 581/2019г. по описа на Административен съд Ловеч.

ПРИСЪЕДИНЯВА адм. дело № 581/2019г. по описа на Административен съд Ловеч към адм. дело № 460/2019г. по описа на Административен съд Ловеч за съвместно разглеждане и произнасяне по исковите молби на Е.Ц.И., предявени против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, с които се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от отменен от съда като незаконосъобразен отказ за преместването му в друг затвор.

Определението като непреграждащо по-нататъшния ход на производството не подлежи на обжалване.

 

                                                                   Административен съдия: