Р Е Ш Е Н И Е
№ 1986/27.10.2021г.
Град Пловдив, 27.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1750 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.В.Х. *** против решение № 570 от 11.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 7978 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4055354 на ОДМВР Пловдив,
с който на М.В.Х., ЕГН **********,***, управител на „Атлант ЛТ“ ООД, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно и необосновано и иска неговата отмяна и отмяна на
електронния фиш.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че събраните писмени доказателства
сочат, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение
на чл.21, ал.1 ЗДвП, съответно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна всички съставомерни признаци на нарушението. Като
неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за неправилно ангажиране
на отговорността му, защото е подал декларация пред органите на МВР, с която е
посочил друго лице като водач на автомобила на отразените в електронния фиш
дата, място и час, защото единственият способ за анулиране на електронния фиш е
този по чл.189, ал.5 ЗДвП и този ред не е спазен – не е представено копие от
СУМПС на лицето, на което се твърди да е било предоставено управлението на МПС,
който документ е задължителен и чиято липса означава, че санкционираното лице
ще бъде лишено от право на защита на етапа на административното наказване.
Според районния съд ирелевантно е представянето на доказателства, че друго лице
управлява МПС, в съдебното следствие, тъй като съдът няма възможност да
ангажира отговорността му, а от друга страна, при уговорка между две лица това
е начин за елементарно избягване на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение. Според районния съд няма разминаване между установената
скорост и тази, за която е наказан нарушителя, извън установения толеранс от 3
км/ч, посочен в издадения фиш, съответно като неоснователно е преценено това
възражение. Районният съд е приел, че законосъобразно е определено
административното наказание съгласно чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, като размерът на
глобата е фиксиран и не подлежи на преценка. Според районния съд липсват
основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото настоящият случай не разкрива
белези на маловажен случай с оглед накърнените обществени отношения, деянието и
личността на нарушителя, които не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Съдът е приел, че
при съставяне на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, електронният фиш е издаден при спазване на императивните
изисквания на закона, по одобрен образец и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, съдържа
подробно описание на обстоятелствата от значение за съставомерността на
нарушението. Според районния съд електронният фиш представлява електронно
изявление, записано върху съответен носител, за формалната законосъобразност на
което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред АТСС и при
спазване на изискванията за тяхното използване. В случая са налице всички
кумулативни изисквания по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и нейния чл.10,
ал.1.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Районният съд е
изпълнил задължението да направи служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания електронен фиш на всички основания – компетентност, правилно приложение
на материалния закон, спазване на процедурните правила и съответствие с целта
на закона. Изводите са аргументирани и правилни, съответстващи на относимите
към казуса правни норми.
Противно на заявеното
от касатора, настоящата инстанция намира за недоказано твърдението, че в сектор
„Пътна полиция“ е депозирана молба и декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, защото
такива не се съдържат в административнонаказателната преписка, а в съдебното
производство пред районния съд е представена декларация, от която не личи, дали
и кога е постъпила в сектор „Пътна полиция“ тази декларация или тя е съставена
за целите на защитата на жалбоподателя. На второ място, нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП е императивна и административнонаказателната отговорност на собственика на
МПС може да отпадне само ако са изпълнени всички условия, както и да бъде
спазен 14-дневният преклузивен срок, в който трябва да се подаде писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Всяко несъобразяване
(неизпълнение) с тези императивно разписани условия води до невъзможност да
отпадне административнонаказателната отговорност на собственика на МПС и в този
смисъл възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон
от страна на районния съд са напълно необосновани и недоказани.
В този смисъл е
неотносимо към предмета на спора направеното в касационната жалба доказателствено
искане, защото за наказващия орган не съществува законово разписано задължение
да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено
нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно
извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори
законовата презумпция с разписаните в нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП декларация и
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Със свидетелски
показания не може да се оборва законовата презумпция и затова районният съд не
е допуснал нарушение при преценката на доказателствата.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 570
от 11.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 7978 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.