№ 34523
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110169857 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за
изменение на Решение № 19326/23.11.2023 г. постановено по гр. д. № 69857/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно
разноските. Молителят поддържа, че доколкото предмет на спора са два обективно
кумулативно съединени иска съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. съдът следва да определи отделно адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ по всяка една от претенциите. По изложените доводи е направено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за всеки иск или
общо сумата в размер на 1000 лева вместо определените от съда 400 лева общо за двата
иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено искане за присъждането
им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е
разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските.
В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта
относно разноските е депозирана в срок от страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК
и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни
разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. А. Д. против „Сити
Кеш“ ООД с искане чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 727558/29.08.2022 г.,
предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на 145,41 лева
за непредоставяне на обезпечение, да бъде прогласена за нищожна, както и ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 145,41 лева, представляваща получена от
1
дружеството по силата на процесната клауза без правно основание сума. С исковата молба е
направено искане сторените от ищеца съдебни разноски включително тези за адвокатско
възнаграждение да бъдат възложени в тежест на ответника. Ведно с исковата молба е
представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който ищецът е заплатил в брой
на процесуалния си представител адвокат Б. З. адвокатско възнаграждение в размер общо
1000 лева. В срока за отговор ответникът е признал исковата претенция и е направил
възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски.
При своевременно заявено възражение за прекомерност на претендирани от
насрещната страна разноски съдът е задължен да определи размера им с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност
е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. В случая спорът не се характеризира нито с правна, нито с фактическа
сложност, като по същество единственото извършено процесуално действие от страна на
представителя на ищеца е депозиране на бланкетна искова молба. Делото е разгледано в
едно единствено съдебно заседание в отсъствие на процесуалният представител на ищеца.
Съдът е определил разноски за адвокатско възнаграждение по предявените обективно
кумулативно съединени искове в размер общо на 400 лева.
Във връзка с поддържаните в молбата по чл. 248 ГПК доводи относно дължимото
адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на искове следва да бъде посочено,
че те противоречат на преследваната от закона легитимна цел по отношение отговорността
за разноски в процеса, а именно да репарира действително претърпени вреди от водене на
незаконосъобразен процес. Националният съд е задължен да провери, дали с оглед
конкретните условия прилагане на уредба на минимални размери на адвокатски
възнаграждения действително отговаря на легитимни цели /решение от 23.11.2017 г. на СЕС
по съединени дела С[1]./16 и ./. В случая не е така, като евентуално присъждане на отделно
адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове очевидно не преследва
залегналата в чл. 78, ал. 1 ГПК цел на закона, а цели единствено неоснователно разместване
на блага, което е забранено от закона / арг. чл. 59, ал. 1 ЗЗД/. Присъждането на разноски в
размери надвишаващи значително размера на исковите претенции е несъответно и с
принципа на добросъвестност, залегнал в чл. 3 на процесуалния закон, както и на съдебната
практика на Върховния касационен със на Република България, която поставя акцент върху
защитавания материален интерес –
Определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г. на ВКС, IV г.о., Определение №
95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение №
292/13.06.2017г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 399 от
22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о. В този смисъл разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 следва да намира приложение при предявяване на искове, посочени в чл.7, ал.1 от
2
Наредбата, където е определено възнаграждението на различни неоценяеми и оценяеми
искове, по които възнагражденията не се поглъщат, а се кумулират. Напротив при
определяне на възнаграждението по искове за защита на един определен интерес по реда на
чл. 7, ал. 2, както е в случая, интересът се определя от сбора на цената на всички предявени
искове, като това тълкуване съответства както на буквалния текст на разпоредбата, която
говори за материалния интерес по делото, а не по отделните искове, така и на преследваната
от закона легитимна цел.
Изложеното разбиране се възприема в практиката на въззивната инстанция,
обективирана в Определение № 3327/07.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2217/2024 г. по описа на
СГС, ЧЖ-VI-Д състав, Определение № 3334/07.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1852/2024 г. по
описа на СГС, ЧЖ-VI-Д състав, Определение № 5441/10.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 14138/2023
г. по описа на СГС, I-З състав и др.
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
съдебните разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на процесуалния представител на ищеца адвокат
Д. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 19326/23.11.2023 г. постановено по
гр. д. № 69857/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3