№ 787
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110116342 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от С. А. В. и от Т. С. Т. срещу Г. Б. З. осъдителни искове с правно
основание чл. 109 ЗС с искане за осъждане на ответника да не възпрепятства ищците в
използването на собствените им недвижими имоти – гаражи № 3, № 4 и № 5,
представляващи самостоятелни обекти в сграда с предназначение хангар/депо/гараж с
идентификатор 68134.206.43.3 по КККР с адрес: /адрес/, чрез премахване на монтирани две
метални скоби за паркиране, разположени в пространството пред гаражите, предвидено за
маневриране при паркиране на автомобили, чрез освобождаване на терена за влизане,
излизане и маневриране и чрез премахване на монтирана вертикална ролетна щора,
разположена между стената на жилищната сграда и стената на сградата, част от която е
гараж № 3.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
68134.206.43.3 по КККР с адрес: /адрес/, съответно ищецът С. В. на обект с идентификатор
68134.206.43.3.4 по КККР, представляващ гараж № 4, намиращ се на първи етаж в
жилищната сграда, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, с площ по
документи 18,48 кв.м., с прилежащи към него 0,97 % идеални части от общите части на
сградата и при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.206.43.3.5,
68134.206.43.3.3, под обекта – няма, както и на обект с идентификатор 68134.206.43.3.5 по
КККР, представляващ гараж № 5, намиращ се на първи етаж в жилищната сграда, с
предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, с площ по документи 18,48 кв.м.,
с прилежащи към него 0,97 % идеални части от общите части на сградата и при съседи: на
същия етаж – имот с идентификатор 68134.206.43.3.4, под обекта – няма, над обекта – няма,
а ищецът Т. С. Т. на обект с идентификатор 68134.206.43.3.3 по КККР, представляващ гараж
№ 3, намиращ се на първи етаж в жилищната сграда, с предназначение на самостоятелния
обект – гараж в сграда, с площ по документи 18,40 кв.м., с прилежащи към него 0,96 %
идеални части от общите части на сградата и при съседи: на същия етаж – имот с
идентификатор 68134.206.43.3.4, 68134.206.43.3.2, под обекта – няма, над обекта: няма.
Твърди, се, че С. В. е придобил собствеността върху обектите по силата на постановление от
09.12.2020 г. за възлагане на недвижимо имущество на помощник ЧСИ при ЧСИ с рег. №
838 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд и постановление от 10.12.2020 г.
за възлагане на недвижимо имущество на помощник ЧСИ при ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ и
с район на действие Софийски градски съд. Излага се, че собствеността на ищеца Т. Т.
1
произтича от постановление от 11.12.2020 г. за възлагане на недвижимо имущество, влязло в
сила на 29.03.2021 г. и вписано в Службата по вписванията – гр. София. Излага се, че
ответникът Г. Б. З. е собственик на 708.76/1063 ид. части от УПИ XXXV-405, кв. 288а по
плана на /адрес/, местност „Бул. България-Мотописта“ с площ от 1063 кв.м. по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63, том III, рег. № 20235, дело №
423/30.06.2015 г. на пом. нотариус по заместване при нотариус с рег. № 274 на НК и с район
на действие СРС, както и, че собственик на останалите 354.24/1063 ид. части от имота е
Столична община на основание Акт за частна общинска собственост № 1267/10.03.2005 г.
Поддържа се, че поземленият имот е изцяло застроен с жилищна сграда, гаражи и подземни
паркоместа при липсата на свободен терен, който ответникът да ползва за свободно
паркиране на автомобили. Ищците излагат твърдения, че от момента на придобиване на
гаражите през 2020 г. и към настоящия такъв същите са възпрепятствани от ответника да
използват обектите по предназначението им поради монтирани от Г. З. две метални скоби
против паркиране на разстояние около 3 м. от гаражи № 3 и № 4 и паркирането на собствени
автомобили върху това пространство като по този начин същият възпрепятства ищците при
свободно маневриране за подход към гаражите. Сочи се, че съгласно одобрения проект до
собствения на ищеца В. гараж № 5 следвало да има празно място, но въпреки това
ответникът З. обособил същото като гараж и монтирал пред него втората метална скоба,
паркирайки свой автомобил на мястото. Поддържа се, че с действията си ответникът създава
пречки за преминаване и използване от ищците на собствените им гаражи. Излага се, че и
двете метални скоби са устойчиво прикрепени към земята и не могат да бъдат преместени. С
действията си по трайното им монтиране върху място пред гаражите на ищците и
постоянното паркиране на собствени автомобили върху двете скоби на терени пред гаражите
ответникът пречи на ищците да ползват собствените си обекти. Посочва се също, че С. В. и
Т. Т. не разполагат с ключ от скобите с цел поставянето им в хоризонтално положение в
случаите, при които ползваните от ответника автомобили не се намират на терена. Наред с
това ищците излагат, че в дворното пространство, предвидено за маневриране – между
стената на жилищната сграда с идентификатор 68134.206.43.2 и гараж № 5, част от сграда с
идентификатор 68134.206.43.23 от ответника е монтирана вертикална ролетна щора, която
също ги възпрепятства в ползването по предназначение на собствените им гаражи. В
исковата молба се твърди, че въпреки многократно проведените разговори с ответника за
преустановяване на действията си последният категорично отказва да премахне скобите и да
премести автомобилите си, като към настоящия момент продължава да възпрепятства
достъпа на ищците до собствените им обекти. С тези съображения С. А. В. и Т. С. Т.
отправят искане за осъждане на ответника да не възпрепятства ищците в използването на
собствени им недвижими имоти като: премахне монтираните две метални скоби за
паркиране, за освобождаване на терена за влизане, излизане и маневриране и да премахне
монтираната вертикална ролетна щора, разположена между стената на жилищната сграда и
стената на сградата, част от която е гараж № 3.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Г. Б. З., чрез
пълномощника си адв. А., оспорва предявените негаторни искове. Посочва, че същият е
собственик на 708.76/1063 ид. части, равняващи се на 66,67 % от собствеността върху
поземлен имот с идентификатор 68134.206.43 по КККР на гр. София, с площ от 1110 кв.м.,
със стар номер 40,405,1625, кв. 288а, парцел XXXV, представляващ УПИ XXXV-405,
квартал 288а по плана на /адрес/, местност „Бул. България – Мотописта“ по силата на
нотариален акт за собственост по нот. дело № /номер/ г. Поддържа се, че другите 354.33/1063
идеални части, равняващи се на 33,33 % са собственост на Столична община. Сочи, че въз
основа на одобрени на 14.04.2005 г. строителни книжа и разрешение за строеж върху УПИ
XXXV-405 са изградени жилищна сграда, пет гаража, две покрити паркоместа и три открити
2
такива. Излага, че по време на строителството било допуснато изменение чрез екзекутив,
като вместо надземно паркомясто бил изграден трафопост за захранване на сградата и
нанесени 4 броя паркоместа - № № 1,2,4 и 5 и трафопост с ограничителна линия на
паркомясто 2 и 4. Поддържа се също, че на 01.12.2022 г. било извършено разпределение на
ползването на поземления имот с идентификатор 68134.206.43 на 4 надземни паркоместа,
находящи се в свободната дворна площ на поземления имот, означени в одобрения
инвестиционен проект и екзекутивен чертеж, съгласно който именно Г. З. имал правото да
ползва надземно паркомясто № 1 с площ от 17,23 кв. м., надземно паркомясто № 2 с площ от
12 кв.м., надземно паркомясто № 4 с площ от 12 кв.м. и надземно паркомясто № 5 с площ от
17,28 кв.м. Ответникът твърди, че именно ищците паркирали своите автомобили върху
паркоместата му и го възпрепятствали в ползването на собствените му обекти – офис и
надземно паркомясто № 5, за което З. сигнализирал многократно компетентните органи и
поради които действия същият монтирал антипаркинг колчета върху открито надземно
паркомясто № 4 и пред покрито надземно паркомясто № 5. С отговора на исковата молба
ответникът оспорва твърденията на ищците относно липсата на свободен терен от
поземления имот, който да е предназначен за паркиране, сочейки, че ползването на УПИ е
разпределено с решение на съсобствениците по реда на чл. 32 ЗС, съгласно което именно
ответникът има правото да ползва надземни паркоместа №№1,2,3 и 5. Поддържа, че пред
гаражи № 3 и № 4 е разположено надземно паркомясто № 4, именно в рамките на което
ответникът З. паркира. Сочи се, че монтираното от ответника сгъваемо метално антипаркинг
устройство в обхвана на паркомясто № 4 е на разстояние повече от 5 м. от вратата на гараж
4, при което е налице възможност за свободно маневриране, както и, че поставянето му е
наложено от поведението на ищеца С. В., свързано с паркиране на автомобила му върху
това паркомясто. Посочва, че пред собственото си покрито паркомясто № 5 З. е поставил
паркинг колче, тъй като ищецът В. паркирал собствените си автомобили пред това
паркомясто и по този начин възпрепятствал ответника в ползването, както на паркомястото,
така и на собствения му офис. Заявява, че това паркинг колче не пречи за преминаването на
автомобили и за използването на трите гаража от ищците, позовавайки се на експертно
заключение, изготвено в хода на водено гр. дело № 16285/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 140-ти състав, както и на осъществяването от самия ищец В. паркиране на това
паркомясто. С отговора се оспорва твърдението на ищците относно монтирана вертикална
ролетна щора в дворно пространство, предназначено за маневриране, с довод, че реално се
касае за площ, представляваща покрито надземно паркомясто № 5. Наред с това,
монтирането на тази щора не влияе по никакъв начин на възможността на ищците да
ползват гаражите си. Посочва се, че „вертикалната ролетна щора“ представлява вид дограма,
като монтажът й има характера на вътрешно преустройство, незасягащо конструкцията на
сградата. Поддържа се, че съгласно одобрения проект гаражите на ищците са с входни врати,
идентични на процесната щора. С тези доводи ответникът Г. З. отправя искане за отхвърляне
на предявените искове и за присъждане на сторените от него разноски в производството.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените субективно
съединени искове по чл. 109 ЗС, както следва:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на самостоятелни обекти, съответно на имоти с идентификатор
68134.206.43.3.4 по КККР, представляващ гараж № 4 и с идентификатор 68134.206.43.3.5 по
КККР, представляващ гараж № 5 – по отношение на ищеца С. В. и имот с идентификатор
68134.206.43.3.3 по КККР, представляващ гараж № 3 – по отношение на ищеца Т. Т. на
твърдяното правно основание; че достъпът до гаражите се осъществява през пространство,
3
предназначено за свободно маневриране на автомобили за паркирането им; поставянето на
съответната част от мястото, от ответника, на две метални скоби, устойчиво прикрепени към
земята и на вертикална ролетна щора, възпрепятстващи свободния достъп на ищците до
собствените им обекти – гаражи и ползването им по предназначение, както и стойността на
разходите, необходими за премахване на металните скоби и ролетната щора, за което
последно обстоятелство ищците не сочат доказателства.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е докаже
основателността на проведеното оспорване, в частност относно статута на пространството
като паркоместа, чието ползване е разпределено в полза на ответника.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Предвид разпределената доказателствена тежест и конкретните твърдения/оспорвания
като относими следва да бъдат уважени исканията на страните за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели – по искане на ищците и двама свидетели – по
искане на ответника при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отговора.
С оглед изложените твърдения в отговора на исковата молба относно образувано гр.
дело № 16285/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 160 –ти състав с изготвена и
приета в хода на същото СТЕ по сходни въпроси, съдът намира, че последното следва да
бъде изискано за преценка прилагането му настоящото, а произнасянето по искането на
ищците за допускане изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, да бъде отложено за о.с.з., с оглед постъпване на делото и
запознаване с материалите по него.
Произнасянето по искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение за пред
СДВР, отдел Пътна полиция относно собствеността/ползването на посочените автомобили
следва да бъде отложено (предвид и начина на формулирането му от ответника – при
оспорване на твърденията му от ищеца), като на ищеца следва да бъдат дадени указания по
реда на чл. 145 ГПК да уточни оспорва ли изрично тези твърдения.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2025 г. от
11:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищците събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
4
исковата молба обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, ГО, 140-ти състав гр. дело № 16285/2024
г. по описа му за прилагането му по настоящото, като при отпадане на необходимостта от
последното същото ще бъде върнато на състава.
ОТЛАГА за о. с. з. произнасянето си по искането на ищците за допускане изслушване
на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца С. В. най-късно в о.с.з. да уточни оспорва ли същият да е/да е бил
собственик/ползвател на МПС – л. автомобили, посочени от ответника в отговора на
исковата молба: л.а. „/модел/“ с рег. № /номер/, л.а. „/модел/“ с рег. № /номер/ и л.а. „/модел/“
с рег. № /номер/, като ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответника по чл. 186 ГПК
до уточнението.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5