№ 136
гр. гр.Монтана, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630101346 по описа за 2021 година
Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Ищцата С. Ф. М., ЕГН ********** с адрес: .................. е предявила
срещу ответника .................., ЕИК: ...... с адрес: ..... отрицателен установителен
иск със следния петитум: да бъде признато за установено, че ищцата не
дължи на ответното дружество претендираните по Изпълнително дело №
20197480402011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И. суми, както следва: 950,58 лв.
главница, 791,27 лв.-законна лихва за периода от 24.08.2012 г. до 02.11.2020
г., 148,70 лв.-разноски в производството по издаване на изпълнителен лист.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства,
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Съобразно Изпълнителен лист издадена на 02.04.2013 г. от СГС на
основание съдебно решение по арбитражно дело № 168 от 2012 г.,
наследодателката на ищцата е била осъдена да заплати на ,,ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД сума в размер на 2 851,74 лв. главница и 446,10 лв.-
присъдени разноски. ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД е цедирал
1
вземането си на ...................
Въз основа на гореописания изпълнителен лист ответното дружество е
образувал ИД № 0197480402011 по описа на ЧСИ М.И. с рег. № 748-висящо
към настоящия момент. Страни по посоченото изпълнително дело са
...................взискател и С.Ф. Младенова-длъжник, а размерът на дължимите
суми към 19.10.2020 г. са в размер общо на 6 708,80 лв., от които: 2 851,74 лв.
главница, 2 373,80 лв. законна лихва за периода от 24.08.2012 г. до 02.11.2020
г., 446,10 лв.-разноски в производството по издаване на изпълнителен лист,
155,00 лв.-разноски по изпълнителното дело, 882,16 лв.-такси по ТТРЗЧСИ
към 02.11.2020 г.
Преди образуването на изпълнителното дело при ЧСИ М.И., същото е
било образувано при ЧСИ Р.А., като същото е прекратено през месец
октомври 2018 г. Видно от положения щемпел върху приложения
изпълнителен лист по изпълнително дело 2011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И.,
последното извършено изпълнително действие предприето по делото е от
месец ноември 2013 г. От датата на последното изпълнително действие до
датата на образуване на изпълнително дело 2011/2019 г. са изтекли повече от
пет години, през които не били извършвани изпълнителни действия.
Ищецът се позовава на приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г.
постановено по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на
разпоредбата на чл. 110 и чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, като
исковете се оспорват като неоснователни.
В отговора се твърди следното:
Оспорва се твърдението на ищцата, че вземанията са погасени по
давност, за което в писмения отговор се излагат пространни съображения.
Твърди, че перемпцията не прекъсва давността. Ответната страна се позовава
на постановки на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което посочва кои процесуални действия
на съдебния представляват изпълнителни действия и имат за последица
прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР се отменя като
2
загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., постановено по чл.58, т.1 от
ЗУС/отм./, с което е постановено, че образуването на изпълнително дело
прекъсва давността като по време на изпълнителното дело давност не тече.
Намира, че посоченото ТР действа занапред, поради което до
постановяването му е действало ППВС № 3/18.11.1980 г. Следователно от
образуването на ИД № 1136/2013 г. по описа на ЧСИ Р.А. на 06.07.2013 г. до
26.06.2015 г. е намерило приложение посоченото ППВС и погасителна
давност не е текла, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началният момент от който е започнала да тече погасителна
давност е 26.06.2015 г.-постановяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. Ответната страна твърди, че и след 26.06.2015 г. има
извършени изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната
давност. Като цяло намира, че по процесното вземане срещу С. Ф. М. не е
изтекла погасителната давност.
Поради горното, ответникът отправя искане до МРС да отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество,
съдът го намира за неоснователен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
От приетите по делото доказателства, безспорно се установява
следното, което и не е спорно между страните:
Съобразно Изпълнителен лист издаден на 02.04.2013 г. от СГС на
основание съдебно решение по арбитражно дело № 168 от 2012 г.,
наследодателката на ищцата е била осъдена да заплати на ,,ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД сума в размер на 2 851,74 лв. главница и 446,10 лв.-
присъдени разноски. ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД е цедирал
вземането си на ...................
Въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано ИД №
3
0197480402011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И. с рег. № 748-висящо към
настоящия момент. Страни по посоченото изпълнително дело са
...................взискател и С.Ф. Младенова-длъжник.
Преди образуването на изпълнителното дело при ЧСИ М.И., същото е
било образувано при ЧСИ Р.А., като същото е прекратено с Постановление на
ЧСИ от 10.10.2018 г. Последното изпълнително действие по това дело,
съгласно положен от ЧСИ щемпел е от дата 04.09.2013 г.
По новото изпълнително дело обаче/ ИД № 0197480402011/2019 г. по
описа на ЧСИ М.И./, въз основа на процесния изпълнителен лист, на
26.09.2018 г. е последвало депозирането на молба за конституиране на нов
взискател от ответника, с която е поискано извършването на изпълнителни
действия- насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/задължително за съдилищата и относимо по
настоящото дело/ се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
постановено по чл.58, т.1 от ЗУС/отм./, с което е постановено, че
образуването на изпълнително дело прекъсва давността, като по време на
изпълнителното дело давност не тече. Принципно действието на
Тълкувателните решения на ВКС е занапред, действащо и по заварени случаи,
но не и назад във времето/обратно действие/. Поради изложеното до
постановяването на посоченото ТР е действало ППВС № 3/18.11.1980 г.
Следователно от образуването на ИД № 1136/2013 г. по описа на ЧСИ Р.А. на
06.07.2013 г. до 26.06.2015 г. е намерило приложение посоченото ППВС и
погасителна давност не е текла, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент от който е започнала да тече
погасителна давност е 26.06.2015 г.-постановяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадена дефиниция на
,,валидно изпълнително действие, прекъсващо давността‘‘. Такова е
действието по предприемане на принудително изпълнение срещу длъжника и
по-конкретно в случая насрочен опис на движими вещи. Последното такова е
от дата 26.09.2018 г., респективно на тази дата е прекъсната отново
погасителната давност. Считано от датата на действие на ТР № 2/26.06.2015 г
-26.06.2015 г. до 26.09.2018 г.-датата на предприемане от страна на
взискателя на изпълнителни действия, прекъсващи давността, не е изтекла
4
общата петгодишна погасителна давност. Респективно вземанията на
ответното дружество към ищцата не са погасени чрез давностен срок и са
дължими с мярката на държавна принуда.
Водим от горното съдът намира, че искът, като неоснователен и
недоказан, следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.3от ГПК,ответникът има
право да му бъдат заплатени в пълен размер реализираните от него деловодни
разноски.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Ф. М., ЕГН ********** с адрес:
.................. срещу ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ ‘‘ЕАД, ЕИК: ...... с
адрес: ..... отрицателен установителен иск със следния петитум: да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество
претендираните по Изпълнително дело № 20197480402011/2019 г. по описа на
ЧСИ М.И. суми, както следва: 950,58 лв. главница, 791,27 лв.-законна лихва
за периода от 24.08.2012 г. до 02.11.2020 г., 148,70 лв.-разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК С. Ф. М., ЕГН ********** с адрес:
.................. ДА ЗАПЛАТИ на .................., ЕИК: ...... с адрес: ..... сумата от
680,00 лв.-деловодни разноски за адвокатски хонорар. Посочената сума
може да изплатена по следната банкова сметка на дружеството: БАНКА
,,РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, IBAN: BG15RZBB91551006000479,
BIC: RZBBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5