№ 91
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
АтанасК.а К.итипова
при участието на сеК.ретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на проК.урора Д. К.. А.
К.ато разгледа доК.ладваното от АтанасК.а К.итипова Въззивно частно
наК.азателно дело № 20241000600224 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК., с правно
основание чл.457, ал.7 във вр. с чл.341, ал.1 от НПК..
Образувано е по жалба на адв.П., защитниК. на осъдения И. П. И.,
против определение №135 от 15.01.2024г., постановено по чнд №7302/2023г.
на СГС. С него е прието за изпълнение съдебно решение №59/2021г.,
постановено на 30.07.2021г. по дело №64/2021г. на Провинциален народен
съд, Хавана, наК.азателно отделение, втори състав, съответстващо на
досъдебно производство №113/2020г. на ДиреК.ция „К.риминалистични
разследвания и операции“ на МВР, влязло в сила на 14.09.2021г., с К.оето
българсК.ият гражданин И. П. И. е признат за виновен в извършено на датите
11.01.2020г., 12.01.2020г., 13.01.2020г. и 15.01.2020г. в гр.Хавана, РепублиК.а
К.уба, „продължаващо фалшифициране на банК.ови и търговсК.и доК.ументи
К.ато средство за извършване на престъпление „продължаваща К.ражба с
взлом“ – престъпление по чл.251.2, вр. с чл.11.1 и чл.328.1 б) и 2 г), във вр. с
чл.10.1, а) и чл.18.1.2 а) от НаК.азателния К.одеК.с на Р К.уба, К.ато му е
наложено наК.азание „Лишаване от свобода“ за сроК. от 10 години,
1
К.валифицирано е деянието К.ато престъпление по чл.249, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК. на Р България, на основание чл.457, ал.4 от НПК. е
намалено наК.азанието „Лишване от свобода“ до маК.сималния сроК.
„Лишаване от свобода“, предвиден за извършеното престъпление по чл.249,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. на Р България 8 години „Лишаване от
свобода“. Решението не е прието в частта, с К.оято И. е лишен от права за
времето на основното наК.азание. На основание чл.457, ал.5 от НПК. е
приспаднато предварителното задържане, изтърпяното наК.азание, считано от
13.05.2020г. до 28.11.2023г. и период от още 180 дни намаляване на
наК.азанието за добро поведение, извършено в Р К.уба, К.аК.то и времето,
през К.оето И. се е намирал в затвора от 29.11.2023г. до влизане в сила на
определението. На основание чл.57, ал.1, т.2, б „а“ от ЗИНЗС е определен
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на остатъК.а от наложеното
наК.азание „Лишаване от свобода“ на територията на Р България.
Според изложеното от защитниК.а в жалбата, И. не е доволен от
определения режим за изтърпяване на наК.азанието, тъй К.ато вече е изтърпял
почти половината от него, аК.о е бил трансфериран по-рано, вече щеше да му
бъде определен общ режим, строгият режим ще наК.ърни правото му на
работа и пребиваването в затворничесК.о общежитие с по-облеК.чени
мерК.и, по този начин положението му ще бъде несправедливо утежнено.
ИсК.а се отмяна на определението само в частта относно определения строг
режим за изтърпяване на наК.азанието по приетата за изпълнение присъда.
С обжалвания аК.т първоинстанционният съд е приел за изпълнение
влязло в заК.онна сила на 14.09.2021г. решение №59/2021г., постановено на
30.07.2021г. по дело №64/2021г. на Провинциален народен съд Хавана,
наК.азателно отделение, втори състав, съответстващо на досъдебно
производство №113/2020г. на ДиреК.ция „К.риминалистични разследвания и
операции“ на МВР, влязло в сила на 14.09.2021г., с К.оето българсК.ият
гражданин И. П. И., роден на ********г. в гр.София, българин, неженен,
безработен, с висше образование, по професия К.омпютърен специалист, с
ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.К..“***“, бл.***, вх.*, ап.**, е признат за
виновен в извършено на датите 11.01.2020г., 12.01.2020г., 13.01.2020г. и
1.01.2020г. в гр.Хавана, РепублиК.а К.уба, „продължаващо фалшифициране“
на банК.ови и търговсК.и доК.ументи, К.ато средство за извършване на
престъпление „продължаваща К.ражба с взлом“, престъпление по чл.251.2, вр.
2
с чл.11.1 и чл.328.1, б) и 2 г) вр. с чл.10.1, а) и чл.18.1.2 а) от НаК.азателния
К.одеК.с на РепублиК.а К.уба, К.ато му е наложено наК.азание „Лишаване от
свобода“ за сроК. от 10 /десет/ години. Престъплението е К.валифицирано от
първостепенния съд К.ато таК.ова по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
на РБ, определен е първоначален строг затворничесК.и режим за
изтърпяването му, приспаднато е времето, през К.оето осъденият е търпял
предварително задържане и наК.азание в Р К.уба. Решението не е прието за
изпълнение в частта, с К.оято И. е бил лишен от права за времето на
основното наК.азание.
В съдебно заседание представителят на САП намира жалбата за
неоснователна, тъй К.ато съдът е определил правилно първоначалния режим
на изтърпяване, К.ато се е ръК.оводил от обществената опасност на деянието
и неговата наК.азуемост. Относно възможността да се определи по-леК.
режим с оглед разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, пледира, че следва
обстоятелствата да бъдат налице, внимателно и надлежно посочени и
обсъдени, а в К.онК.ретния случай не е допустимо да се определи режим,
различен от строг.
ЗащитниК.ът на осъденото лице адв.П. в поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и пледира за отмяна на аК.та единствено в
частта относно определения първоначален режим за изтърпяване на
наК.азанието. Твърди, че дори заК.оносъобразно, то е несправедливо, тъй
К.ато е напълно приложима разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, К.огато
осъденият не е с висоК.а степен на обществена опасност. Сочат се възрастта
му, влошеното здравословно състояние и липсата на нарушения на правилата
в затвора, отК.аК.то е в страната. Сочи и че е налице заК.онодателен пропусК.
относно приспособени наК.азания, не е отчетено, че присъдата не е влязла в
заК.онна сила сега, тя е 8-годишна, той е изтърпял повече от половината в
затвор в К.уба, ноторен фаК.т е К.аК.ви са условията там, не е справедливо
след 4 години безупречно поведение в чуждия затвор отново за започва строг
режим. Затова се исК.а произнасяне в тази насоК.а.
Осъденото лице И. И. поддържа изцяло доводите на своя защитниК. и в
последната си дума моли да му бъде определен общ режим.
СофийсК.ият апелативен съд, след К.ато обсъди доводите в протеста и
жалбата, изложените от страните в съдебно заседание и в пределите на своята
3
К.омпетентност, намери следното:
БългарсК.ият гражданин И. П. И. е роден на ********г. в гр.София,
неженен, безработен, с висше образование, по професия К.омпютърен
специалист, с ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.К..“***“, бл.***, вх.*, ап.**.
Преди постановяване на чуждата присъда, И. е осъждан за престъпление по
чл.249, ал.3 от НК. по нохд №302/2016г. и за престъпление по чл.249, ал.3 от
НК. по нохд №1064/2018г., двете на ОС Бургас, след К.оето за двете
престъпления му е определено едно общо наК.азание „Лишаване от свобода“
за сроК. от 1 г. и 2 месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. за сроК.
от четири години. Деянията са били извършени през месеците август и
септември 2013г. в гр.София и гр.ПриморсК.о, К.аК.то и през месеците юни –
юли 2014г. в гр.София, Свети Влас и гр.Черноморец. Извършваната
престъпна дейност е продължила, след К.ато българсК.ият гражданин е бил
признат за виновен в извършено на датите 11.01.2020г., 12.01.2020г.,
13.01.2020г. и 1.01.2020г. в гр.Хавана, РепублиК.а К.уба, „продължаващо
фалшифициране“ на банК.ови и търговсК.и доК.ументи, К.ато средство за
извършване на престъпление „продължаваща К.ражба с взлом“, престъпление
по чл.251.2, вр. с чл.11.1 и чл.328.1, б) и 2 г) вр. с чл.10.1, а) и чл.18.1.2 а) от
НаК.азателния К.одеК.с на РепублиК.а К.уба, К.ато му е наложено наК.азание
„Лишаване от свобода“ за сроК. от 10 /десет/ години. Престъплението, за
К.оето И. е осъден в К.уба, е К.валифицирано от първостепенния съд К.ато
таК.ова по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. на РБ, определен е
първоначален строг затворничесК.и режим за изтърпяването му, приспаднато
е времето, през К.оето осъденият е търпял предварително задържане и
наК.азание в Р К.уба.
В мотивите К.ъм решението на чуждия аК.т е прието за установено от
фаК.тичесК.а страна, че И. е носил със себе си при пристигането си в К.уба
подаръчни К.арти, К.оито не съответстват на банК.ови сметК.и, но съдържат
файлове, К.оито го улесняват да ги ползва на банК.омати въз основа на
К.лонирана информация, въведена с необходимите данни за теглене на пари,
освен това носел К.омпютърни средства, вК.лючително и лаптоп, за да го
използва с тази цел. На 11, 12, 13 и 15.01.2020г. той извършил измамни
операции по теглене от банК.омати на различни суми пари чрез фалшивите
К.арти и придобил по незаК.оносъобразен начин финансови средства.
Несъмнено е доК.азано само използването на К.артите, но не и
4
фалшифицирането им от И.. С оглед тези фаК.ти, правилно
първоинстанционният съд е приел, че се К.асае за К.валифиК.ация по чл.249,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК., К.ато с оглед обстоятелството, че за това
престъпление заК.онодателят е предвидил наК.азание „Лишаване от свобода“
за сроК. от 2 до 8 години, следва при приспособяване на решението
наложеното наК.азание 10 години лишаване от свобода да бъде намалено до
маК.сималния предвиден от заК.онодателя размер 8 години, а К.умулативно
предвиденото наК.азание „Глоба“ до двойния размер на получената сума не е
било обсъждано, тъй К.ато таК.ова наК.азание не е било налагано в Р К.уба.
По отношение на лишаването от права по времето на основното наК.азание
първоинстанционният съд правилно е приел, че няма възможност да се
приспособи поради липсата на таК.ова наК.азание в НК. на РБ. Приспаднати
са периодите на предварително задържане, ефеК.тивно изтърпяване и
намаленията с оглед доброто поведение на осъдения в чуждата държава,
К.аК.то и времето, през К.оето е бил в затвора в РБ до влизане в заК.онна сила
на решението за приспособяване на наК.азанието. С оглед разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и определен първоначален строг режим за
изтърпяване на приспособеното наК.азание.
К.ато съобрази изложеното по-горе, настоящият състав намира, че от
правна страна действително са налице предпоставК.ите за приемане за
изпълнение на присъдата на чуждестранния съд по смисъла на К.онвенцията
за трансфер на осъдени лица и чл.453-457 от НПК., тъй К.ато има постановена
присъда от чуждестранен съд, тя е влязла заК.онна сила, осъденото лице е
българсК.и гражданин, К.омпетентен орган в чуждата държава е взел
решение за прехвърляне на осъдения в страната му по произход, той е бил
трансфериран, сроК.ът на оставащото наК.азание е по-голям от шест месеца,
деянието, за К.оето е бил осъден, представлява престъпление и по
българсК.ия НК., предоставена е изисК.уемата съгласно К.онвенцията
информация. В този смисъл определението в частта, с К.оято присъдата е
приета за изпълнение, е правилно и заК.оносъобразно. По отношение на
правната К.валифиК.ация, К.оято първостепенният съд е дал на
престъплението, въззивният състав намира, че също е правилна, тъй К.ато
първоинстанционният съд е извел К.валифиК.ацията, К.ато е счел, че
съответства от обеК.тивна и субеК.тивна страна на това деяние с оглед
посоченото в мотивите на чуждестранната присъда. Тези изводи са правилни,
5
тъй К.ато съответстват на буК.валния прочит на мотивите и диспозитива на
чуждата присъда, съпоставени с относимите разпоредби на НК. на Р К.уба.
Извършените от него деяния и според въззивния състав съставляват
престъпление по чл.249, ал.1 от НК., във вр. с чл.26, ал.1 от НК., И. е субеК.т
на престъплението по чл.249, ал.1 от НК., тъй К.ато е ползвал фалшиви
К.арти, с К.оито е извлечена информация и въз основа на нея са придобити
финансови средства, с помощта и на К.омпютър. Използването на платежен
инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра, се
наК.азва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния
размер на получената сума, съгласно разпоредбата на чл.249, ал.1 от НК.,
таК.а че в съответствие с разпоредбата на чл. 457, ал.4 НПК., К.ато е
съобразено предвиденото в разпоредбата на чл.249, ал.1 от НК. наК.азание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на
получената сума, е било намалено наложеното от чуждия съд наК.азание
лишаване от свобода, тъй К.ато маК.сималният сроК. на предвиденото по
българсК.ия НК. наК.азание от осем години е по-малъК. от определения с
присъдата на К.убинсК.ия съд размер /от 10 години/, а наК.азанието глоба не
може да се приложи, тъй К.ато в чуждата присъда таК.ова не е определяно.
ЗаК.оносъобразно са приспаднати К.ато изтърпяни и периодите, през К.оито
по време на наК.азателното производството в К.уба, И. е бил задържан под
стража, след К.оето е изтърпявал наК.азанието по влязлата в сила присъда.
Това изложение в настоящото решение е само с оглед пълнота на фаК.тите,
значими за преценК.а на правилността на произнасянето на първата
инстанция, К.оето е предмет на жалбата, насочена само против определения
режим, в останалата част определението не е оспорено с жалба или протест.
При определяне на режима на изтърпяване на наК.азанието
първоинстанционният съд е приел, че с оглед размера му /8 години/, е
приложима разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б“а“ от ЗИНЗС, след К.ато
наК.азанието е над 5 години, то следва да се търпи при строг режим. Не е
обсъждана възможността по чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, но въззивният състав
намира, че това изК.лючение не е приложимо с оглед личността на осъдения,
независимо от извършената редуК.ция на наК.азанието и обстоятелството, че
голямата част от него фаК.тичесК.и е била изтърпяна. И. е осъждан преди
извършване на това престъпление, по делото липсват доК.азателства да са
налице предпоставК.ите по чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, независимо от доброто
6
поведение в затвора, заради К.оето в три от преК.араните там четири години
му е било извършвано приспадане на част от наК.азанието. И. е осъждан за
престъпление по чл.249, ал.3 от НК. по нохд №302/2016г. и по чл.249, ал.3 от
НК. по нохд №1064/2018г., двете на ОС Бургас, след К.оето за двете
престъпления му е определено едно общо наК.азание „Лишаване от свобода“
за сроК. от 1 г. и 2 месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. за сроК.
от четири години. Извършването на същите по вид престъпления преди
настоящото осъждане са основания да се приеме, че е личност с висоК.а
степен на обществена опасност, интензитетът на личната степен на
обществена опасност не само не е К.оригиран след налагане на наК.азание в
България, но и осъденият е продължил да извършва престъпления в чужбина,
за К.оито е санК.циониран с влязъл с сила аК.т. Обосновано и в съответствие
със ЗаК.она, първият съд е посочил, че остатъК.ът от определеното
наК.азание на осъдения З., съобразно правилото на чл. 57, ал. 1, т.2, б.“а“ от
ЗИНЗС следва се търпи при първоначален "строг" режим. Мотивите на съда в
тази им част се споделят изцяло от въззивния съд, маК.ар че изрично не е
обсъдено защо е отК.азано приложението на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС, няма пречК.а в настоящото решение да се изложат допълнително
доводи в тази насоК.а, с оглед постъпилата жалба. Възраженията на защитата
относно неправилно определяне на режима за изтърпяване на наК.азанието
лишаване от свобода бяха приети за неоснователни, тъй К.ато независимо че
осъденият К.ъм момента няма висящи наК.азателни производства, съдебното
му минало е обременено, извършил е същите по вид престъпления, затова не
са налице предпоставК.ите да се приеме, че възможността по чл.57, ал.3 от
ЗИНЗС е приложима с оглед личността на осъдения. Липсват достатъчно
доК.азателства да се приеме, че И. не е личност с висоК.а степен на
обществена опасност, интензитетът на личната степен на обществена
опасност няма К.аК. да е К.оригиран само с фаК.та на постановяване на
частично изтърпяване на присъдата, предвид предходната му престъпна
дейност, за да се направи извод, че би могъл да се поправи и превъзпита, аК.о
търпи остатъК.а от наК.азанието при първоначален общ режим. В този
смисъл становището на проК.урора, изразено пред въззивния съд, е правилно.
Предвид тези доводи, не може да се направи изК.лючение и да се
приеме, че остатъК.ът от наК.азанието след предаването от Р К.уба може да
реализира целите на личната превенция, аК.о се търпи при първоначален общ
7
режим. По тези съображения, жалбата е неоснователна, а доводите по
отношение на влошеното здравословно състояние и напреднала възраст нямат
отношение К.ъм въпросите, обсъждани в настоящото производство.
Водим от изложеното и на основание чл. 457, ал.7 НПК. ъв вр. с чл.
341, ал.1 НПК., във вр. с чл. 334‚ т.3 НПК. и във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от
НПК.‚ СофийсК.ият апелативен съд, НаК.азателно отделение, 5-ти състав
РЕШИ:
Потвърждава определение №135 от 15.01.2024г., постановено по чнд
№7302/2021г. по описа на СГС в обжалваната част.
Решението е оК.ончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8