О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, 19.11.2018 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  граждански състав  в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:   

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                               ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при секретаря Веселина Василева като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр.дело № 502 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

            С протоколно определение №1349/1.10.2018 г. постановено по гр.д.№1564/18 г. ЛРС е прекратил производството по делото поради наличие на процесуални пречки-навършване пълнолетие на ищцата.

Подадена е частна жалба от С.Б.Б., с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. В.И.И.-К. ***, тел. 0887 802590 против протоколно определение от 01.10.2018г., постановено по гр.д. № 1564/2018г. на PC Ловеч. Изтъква, че не са доволни от така постановеното Определение и като го обжалват в срок, като молят бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на закона и при нарушение на процесуалните правила.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след завеждане на делото ищецът е загубил статуса си на дете, с което било погасено и правото му да търси присъждане на издръжка, както и изменението й.

Сочи, че в разпоредбите на Семейният кодекс - чл. 143 и чл. 144 липсва разграничение относно статута на ищеца – дете, тъй като и двата текста говорят именно за дете като правоимащ по отношение на търсената издръжка. Изтъква, че с навършването на пълнолетие ищцата не губи този свой статут, поради което и счита, че са налице предпоставките за съществуване правото на иск.

На следващо място твърди, че липсва изискване за такъв статут в разпоредбата на чл. 150 СК относно изменението на издръжката.

Излага, че в случая е налице изменение на обстоятелствата в хода на процеса - настъпване на пълнолетие на ищцата, което обаче не погасява правото и на издръжка, а евентуално би променило основанието й.

Счита, че съдът неправилно не е взел предвид и обстоятелството, че дори да е навършила пълнолетие в хода на процеса, ищцата към датата на завеждане на иска е имала право да иска изменение на издръжката си, като същата е дължима най-малко до датата на навършване на пълнолетието, като в петитума на исковата молба е посочено, че се иска изменение от датата на предявяване на иска до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване.

При тези обстоятелства, счита, че искът е изцяло процесуално допустим и съдът следва да прецени дължимостта на издръжката и периода й по същество.

С оглед гореизложеното, счита, че съдът неправилно е прекратил производството по гр.д. № 1564/2018г., поради което моли съда да отмени обжалваното Определение и върне делото на PC Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от  Б.Н.Б., ответник по гр. дело № 1564/2018 г., по описа на РС-гр. Ловеч, IX-ти състав. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба. Счита постановеното определение за правилно, обосновано и законосъобразно като моли същото да бъде оставено в сила.

Смята, че в хода на съдебното производство съдът правилно е възприел обстоятелството, че детето е навършило пълнолетие, респективно вече не е непълнолетно дете и съответно може да извършва правни действия и без съгласието на своята майка. Излага, че С.Б.Б. вече е пълнолетна, поради което издръжката за нея се погасява и той като неин баща не е задължен безусловно да й плаща издръжка.

Твърди, че за да прекрати производството по делото правилно съдът е извел извода, че съгласно разпоредбата на член 143, алинея 2 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, тоест с навършване на пълнолетие на лицето, в полза на което родителят дължи издръжка, се погасява това специално уредено задължение. Смята, че правилно съдът е изложил в мотивите си, че родителите могат да дължат издръжка и след навършване на пълнолетие на детето, ако са налице предпоставките на член 144 от СК, но тази издръжка вече не е безусловна, а зависи от възможността на родителите да дават издръжка без особени затруднения.

На следващо място счита, че правилно съдът е прекратил производството по делото, тъй като процесуалната легитимация по предявените искове се обуславя от материалното право, следователно от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба, а за съществуването на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, съдът следи служебно.

Изтъква, че на последно място с жалбата са наведени твърдения за неправилност в частта на искането на ищеца да ми бъде присъдена издръжка в размер на 200 лева, считано назад-от датата на предявяване на иска. Напротив същото е недопустимо, доколкото се иска присъждане не на нова издръжка, а на изменение на вече определена такава с влязло в сила съдебно решение, което счита, че съдът няма как да ревизира с едно ново свое решение.

С оглед изложеното моли съдът да отхвърли като неоснователна депозираната  жалба срещу постановеното решение и да остави същото в сила.

  Въззивният съд е оставил без движение частната жалба до представяне на адвокатско пълномощно или потвърждаване на действията на адв.К.. С молба с вх.№7757/12.11.2018 г. тези нередовности са отстранени.

 Съдът, след като се запозна с доказателствата, приложени към частната жалба и изложеното в нея, намира, че тя е основателна по следните съображения:

             Подадена е искова молба вх.№8166/30.07.2018 г. от С.Б.Б. *** със съгласието на майка й К.С.К против Б.Н.Б. *** с посочено правно основание чл.150 от СК вр. с чл.143 ал.2 от СК, с която се иска да бъде постановено решение за изменение размера на издръжката, определена по гр.д.№2205/2915 г. по описа на ЛРС, като бъде осъден ответника да заплати на ищцата със съгласието на майка й месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 30.07.2018 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.  В хода да производството след размяна на книжата и насрочване на делото на 20.09.2018 г. ищцата е навършила пълнолетие. Това дава повод на ЛРС в първото по делото съдебно заседание на 1.10.2018 г. и по искане на ответника делото да бъде прекратено. Съдът е изложил мотиви, че след навършване на пълнолетие за ищцата не съществува правото да иска увеличение на издръжката по реда на чл.150 от СК, я тя може да упражни правото си в рамите на отделно исково производство при наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.144 от СК. Изрично е отбелязал, че към датата на сезиране на съда с исковата молба ищцата е имала статут на дете, но вече е загубила това си качество, в резултат на което е погасено и правото й да иска присъждане на издръжка от дете.

           Настоящата инстанция намира, че ЛРС неправилно е прекратил производството по делото след навършване на пълнолетие на ищцата. Към датата на предявяване на иска - 30.07.2018 г. С.Б. е била непълнолетна и до датата на навършване на пълнолетие 20.09.2018 г. за нея са били налице процесуално правните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.150 от СК. Окръжен съд-Ловеч не споделя становището на Б.Б. в отговора на частната жалба, че производството по делото е недопустимо, тъй като се търси издръжка за минало време при положение, че вече има присъдена такава с влязло в сила решение. Претенцията по чл.150 от СК е допустима занапред от датата на предявяване на иска и в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.21 от Постановление №5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, актуално и до днес.

                 Следователно атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на ЛРС за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне на съда по исковата претенция от датата на предявяване на иска до навършване пълнолетие на ищцата, за който времеви период искът е допустим.

                 По претенцията за разноски съдът ще се произнесе с решението си по същество на спора.

                 Воден от изложените съображения, съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ като неправилно протоколно определение №1349/1.10.2018 г. постановено по гр.д.№1564/18 г. ЛРС.

            ВРЪЩА делото на ЛРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Определението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.