Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
Бетина
Бошнакова
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 2541 по описа
за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240, ал.1 ГПК.
Образувано
е по молба на „М.ц.А.С.“ ЕООД- гр. Варна, представлявано от Управител Л.Д.Б.-
чрез адв. З. С., за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 21.05.2018
г. по гр.д.№ 75643/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав, с което „М.ц.А.С.“
ЕООД- гр. Варна /ЕИК *********/ е осъдено да заплати на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД на Е.М., живущ в Германия, с адв. пълномощник- адв. А. Д. ***, сумата
3 500 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпени на 8.09.2016 г. средно
тежки изгаряния по десния прасец, а по бедрото- леки изгаряния, при терапия с
интерферентен ток в хотел „Ривиера Бийч“- к.к. „Златни пясъци“, а също и сумата
943.82 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По делото е постъпил отговор
от ответника по молбата Е.М.- чрез адв. А. Д., в който са изложени съображения,
че в случая не е налице хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 ГПК, поради което и
молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Подадена е по делото и
въззивна жалба от ответника „М.ц.А.С.“ ЕООД- гр. Варна, срещу постановено на 8.02.2019
г. допълнително решение по чл.250 ГПК, с което дружеството е осъдено да заплати
на Е.М., живущ в Германия, с адв. пълномощник- адв. А. Д., и законната лихва за
забава върху сумата 3 500 евро, считано от 24.10.2017 г. /дата на подаване
на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Жалбоподателят моли да бъде
постановена отмяна на решението като неправилно.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.240, ал.1 ГПК и
е процесуално допустима. Препис от постановеното по делото неприсъствено
решение е връчен на ответника „М.ц.А.С.“ ЕООД на 11.06.2018 г., а молбата по
чл.240 ГПК е подадена на 3.07.2018 г., т.е. в рамките на визирания в закона
преклузивен едномесечен срок.
Разгледана по същество,
молбата за отмяна е неоснователна.
В
исковата молба на Е.М., с която е сезиран Софийски районен съд, са посочени ЕИК
на ответното дружество „М.ц.А.С.“ ЕООД- гр. Варна- ЕИК *********, и адрес за
призоваване: гр. София, Район „Средец”, ул.”Г. С. Раковски“ № 96, ет.3
Препис
от исковата молба и приложените към нея доказателства са изпратени на посочения
по- горе адрес на ответното дружество, съвпадащ с вписания в Търговския
регистър при АВп към 28.12.2017 г. адрес на управление на същото. От адреса е
върнато съобщение в цялост с отбелязване на връчителя от 6.02.2018 г., че „на
посочения адрес няма такава фирма; били са някога под наем на адреса и са
напуснали; информацията е от С.Т.“. По повод това отбелязване районният съдия е
поставил резолюция, според която съобщението е връчено при условията на чл.50,
ал.2 ГПК.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответното дружество.
На 22.03.2018
г. на същия адрес на ответника е изпратена призовка за насрочено на 17.05.2018
г. открито съдебно заседание по делото, която е върната също в цялост с
отбелязване на връчителя от 17.04.2018 г., че „на посочения адрес няма офис на
фирмата, няма служители, които да получат съобщението; на адреса се намира
адвокатска кантора, които не са пълномощници”.
При
констатация за вписан нов адрес на ответника в Търговския регистър /видно и от служебна
справка от 16.05.2018 г./ съдът е разпоредил призовката за о.с.з. да бъде
изпратена на адрес: гр. Варна, бул.“********, откъдето отново е върнато
съобщение в цялост с отбелязване на връчителя от 9.05.2018 г., че „на адреса
няма индикация на тази фирма; няма офис и служители; адресът е посетен на 3.05.2018
г. и 8.05.2018 г. и никой не е открит“.
Въз
основа на горните отбелязвания районният съд е приел, че ответникът „М.ц.А.С.“
ЕООД е редовно призован на вписания в Търговския регистър адрес.
Предвид
горното и поради неявяването на представител на ответника в открито съдебно
заседание на 17.05.2018 г., въз основа на направено от ищеца искане съдът е
постановил атакуваното неприсъствено решение, с което е уважил изцяло предявения
от Е.М. иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Препис
от това решение е изпратен на ответника на посочения по- горе адрес и е връчен
на служител на ответното дружество /счетоводител/ на 11.06.2018 г. По същия
начин на 20.02.2019 г. е връчено на ответника и постановеното по делото
допълнително решение по чл.250 ГПК.
В
извънинстанционното производство по чл.240 ГПК не се оспорва по същество
постановеното от СРС решение, а се иска отмяната му поради неправилно прилагане
на процесуални правила, обосновало незаконо-съобразно постановяване на решение
по чл.240 ГПК.
Съгласно чл.238, ал.1 ГПК,
когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или да оттегли иска.
Защитимото
според закона право по чл.240, ал.1 ГПК е лишаването на страната от възможност
да участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да участва, са
изброени в т.1, 2 и 3 на чл.240, ал.1 ГПК. В настоящия случай молителят се
позовава на основанието по чл.240, ал.1, т.1 ГПК- „ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание”.
Връчването
на призовки и съобщения, както и на препис от постановеното по делото съдебно
решение следва да бъде извършено съобразно Част І- “Общи правила”, глава
„Шеста” от ГПК, приложими за всички видове съдебни производства. В чл.50 ГПК е
уреден случаят на връчване на съобщения на търговци и юридически лица, какъвто
е ответникът в настоящото производство „М.ц.А.С.“ ЕООД, като според ал.1 на
тази норма съдебни книжа следва да бъдат връчвани на последния посочен в
регистъра адрес на търговеца. Съобразно разпоредбата на чл.23, ал.6 от Закона
за търговския регистър /ЗТР/ съдът следва да провери служебно търговската
регистрация на дружеството, в случай, че от страна на ищеца е посочен ЕИК на
същото. В настоящия случай след съобразяване на обстоятелството, че ответното
дружество не се намира на вписаните в Търговския регистър адреси, откъдето
двукратно са върнати съобщения от
връчителите, че „няма офис на фирмата, няма служители, които да получат
съобщението“- за адреса в гр. София, и „на адреса няма индикация на тази фирма;
няма офис и служители; адресът е посетен на 3.05.2018 г. и 8.05.2018 г. и никой
не е открит“- за адреса в гр. Варна, СРС е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК и е приел съобщението за връчен препис от исковата молба и приложенията към
нея и призовката за насроченото на 17.05.2018 г. съдебно заседание за редовно
връчени.
При
извършена и от настоящата съдебна инстанция справка за вписаните в Търговския
регистър при Агенция по вписванията относно дружеството- молител обстоятелства
се установява, че промяната относно адреса на управление на дружеството е
вписана в ТР на 4.04.2018 г., като не са ангажирани от подателя на молбата за
отмяна по чл.240 ГПК доказателства, че към посочените от връчителите релевантни
дати през м.02.2018 г. и м.05.2018 г. на посочените по- горе адреси е имало
действаща канцелария на дружеството и лица- служители, които да получат съобщението
с преписи от исковата молба и доказателствата и призовката за насроченото по
делото открито съдебно заседание.
При това положение, с оглед
постъпилите от двата адреса данни, че „на адреса няма индикация на тази фирма;
няма офис и служители; на адреса никой не е открит“, следва да намери
приложение фикцията на чл.50, ал.2 ГПК и съобщението и призовката да се считат
за редовно връчени. Ищецът няма задължение да сочи по делото друг адрес на
дружеството, ако такъв му е известен, нито пък съдът има задължение да използва
други способи за уведомяването, респ. за призоваването на ответника- търговец. Законодателят
е създал фикцията на чл.50, ал.2 ГПК, приложима в настоящия случай, именно за
осигуряването на процесуална дисциплина и за обезпечаване движението на
производството, тъй като задължението за вписване на адрес в ТР е свързано и с
възможността за контакти с
търговеца, в
т.ч. и за връчване на книжа. В
случая причината, препятствала призоваването по реда на чл.50, ал.1 ГПК и
реалното участие на страната в исковото производство, е неизпълнение на
задължението й да осигури на вписания адрес на управление канцелария и
служител, който да приема съдебни книжа. Задължението на съда по призоваването
е изчерпано с изпълнение на нормата на чл.50, ал.1 ГПК. Поради това молителят
не може да се ползва от благоприятни последици от бездействието си и да се
позовава на съдопроизводствени нарушения. Следва да се отбележи в тази връзка,
че изложените в молбата по чл.240 ГПК обстоятелства, касаещи забавата при
вписване на заявените на 20.12.2017 г. промени в търговската регистрация на
дружеството, вписани едва на 4.04.2018 г. /над 4 месеца след това/, както и
настъпилата на 21.08.2017 г. смърт на управителя на дружеството, не са от
естество да променят приетите по- горе изводи за надлежното му уведомяване и
призоваване по делото.
С
оглед горното съдът намира, че в случая не е допуснато нарушение на правилата
за връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание,
което да е довело до лишаването на ответника от възможност да участва в делото,
поради което и не е налице визираното в чл.240, ал.1, т.1 ГПК основание за
отмяна на постановеното от СРС неприсъствено решение. Тъй като не е допуснато
нарушение на съдо-производствените правила, обезпечаващи правото на ответното
дружество на участие в производството, молбата за отмяна на постановеното по
делото неблагоприятно за него решение като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Този
извод е относим и към постановеното на 8.02.2019 г. допълнително решение по
чл.250 ГПК, срещу което е подадена въззивна жалба от ответното дружество.
При този изход на
производството право на разноски има ответникът по молбата за отмяна, но искане
за присъждането на разноски от същия не е заявено, поради което и такива с
настоящото решение не следва да му бъдат присъдени.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.240 ГПК на „М.Ц.А.С.“ ЕООД- гр. Варна,
вписано в Търговския регистър при АВп с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Район „Приморски“, ул.“********, за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 21.05.2018 г. по
гр.д.№ 75643/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав, допълнено по реда на чл.250 ГПК с
решение от з.з. на 8.02.2019 г.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.