Присъда по дело №2024/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 141, постановена на 30.06.2022г. по н.о.х.д. № 2024 по
описа на Районен съд – Варна за 2021г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по
досъдебно производство № 183 по описа за 2020г. на ОСлО при ОП - гр. Варна на К. Т. Т.
за това, че на 17.01.2018 г. в гр.Варна, като непълнолетен, но след като разбирал свойството
на постъпките си и можел да ги ръководи, в съучастие като съизвършител с М. Р. З. и Ал. Б.
Т., направил опит да отнеме чужда движима вещ - парична сума в размер на 182,00 лв., от
владението на св. СТ. СТ. ЯП., собственост на „Я.-И. Я." ЕТ, с намерение противозаконно да
я присвои, като за това е употребил сила и деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причини - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал. 1, вр.чл.63,
ал.1, т.3 от НК и на М. Р. З. за това, че на същата дата в гр.Варна, като непълнолетен, но
след като разбирал свойството на постъпките си и можел да ги ръководи, в съучастие като
съизвършител с К. Т. Т. и Ал. Б. Т., направил опит да отнеме чужда движима вещ - парична
сума в размер на 182,00 лв., от владението на св. СТ. СТ. ЯП., собственост на „Я.-И. Я." ЕТ,
с намерение противозаконно да я присвои, като за това е употребил сила и деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр.
чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал. 1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание,
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение,
като изразява своята позиция, че вината на подсъдимите е доказана, като в хода на
съдебното следствие се потвърдила описаната в обвинителният акт фактическа обстановка.
Акцентирана обстоятелството, че по отношение на единият от извършителите имало влязло
в сила определение, с което било одобрено споразумение в диспозитива на който било
отразено, че деянието му е било извършено в съучастие именно с двамата подсъдими, което
наред с всичко останало давало на съда достатъчно основание да признае виновността на
подсъдимите лица. Посочва, че новите факти, установени в хода на съдебното следствие,
ако с били истинни е следвало да се релевират от защитата на подс. Т. още на досъдебната
фаза на производството. Пледира и двамата да бъдат признати за виновни, като им се
определят наказания към минимума, които следва да се редуцират на основание
разпоредбата на чл. 63 НК, в това число да им бъдат възложени сторените по делото
разноски.
Защитникът на подс. Т. на свой ред моли съда да признае Т. за невиновен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като същото е недоказано. Посочва, че на
инкриминираната дата подсъдимият е бил на съвсем различно място, като това е било
заявено на разследващите органи още през 2018г. Посочването му като участник в
инкриминираните събития било недоразумение, потвърдено както от другия подсъдим З.,
така и от свидетелите Д., Т., К.. Нещо повече, извършител на конкретното деяние било лице
с имена Кристиан А. – ученик в Търговската гимназия в гр. Варна. Поради изложеното
пледира за оправдателна присъда по отношение на К.Т..
Зашитникът на подс. З. от своя страна в пространна пледоария, адресирана до част
от съдебния състав, пледира за оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен поради
нелогичност и недоказаност на обвинението. Посочва, че предвид данните по делото, че
действието се е развило изцяло в тъмната част на денонощието, то не е имало как
свидетелите да са възприели каквото и да е от случващото се в магазина за хранителни
стоки. На следващо място, посочва, че единственият свидетел, който реално е възприел
самоличността на извършителите е св. Я., която обаче нито на досъдебното производство,
нито в хода на съдебното следствие е разпознала който и да е от извършителите. Излага още,
че не е ясен предметът на престъплението, тъй като първоначално такъв не е имало, а
впоследствие неизвестно откъде се е появила сума в размер на 182 лева, поради връщане на
1

делото от съда поради липса на елемент от състава на престъплението грабеж. В случая не
било доказано на първо място авторството на деянието, на второ спрямо кого и с каква цел е
била употребена сила и на трето какво точно – вещ или имущество е бил направен опит да
бъде отнето. Посочва, че фактът на одобреното споразумение по отношение на един от
участниците не влече автоматично виновността на останалите, поради което моли подс. З.
да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение и спрямо него да бъде
постановена оправдателна присъда.
Подс. Т., редовно уведомен за датата на съдебното заседание, се явява лично и
заявява, че няма какво да добави към казаното от адв. Джамбазова.
Подс. З., на свой ред редовно призован, се явява лично и също посочва, че няма
какво да добави към казаното от неговия защитник.
В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна дума
подсъдимият Т. заявява, че никога не е извършвал деянието, в което е бил обвинени и че
това е станало ясно след изслушването на всички свидетели и след събраните по делото
писмени доказателства.
В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна дума
подсъдимият З. заявява, че е бил неправилно обвинен и че не е извършил това деяние.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К. Т. Т. е роден на 13.03.2001г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, м-ст
„Малко Ю“ № 528, българин, български гражданин, неженен, осъждан към настоящият
момент, с основно образование, ученик, с ЕГН: **********.
Подсъдимият М. Р. З. е роден на 14.06.2002г. в гр. Варна, живущ в гр.Варна, обл.
Варна, бул. „Приморски“ № 37, ет.4, ап.11, българин, български гражданин, с основно
образование, ученик, неженен, осъждан към настоящият момент, с ЕГН **********.
Подсъдимите М.З., К.Т. и свидетелите С.Д. и А.Т. се познавали, като св. Д. живеел
в кв. Виница в гр. Варна
Св. СТ. СТ. ЯП., която била на 71 години живеела със семейството си на ул. „Св.Св.
Константин и Елена“ в гр. Варна, кв. Виница, като на мястото където живеела стопанисвала
и магазин за хранителни стоки.
Св. Я. изпълнявала и функцията на продавач в хранителния магазин, като съпругът
й св. И. Я. на 84 години често прекарвал времето си в магазина, докато съпругата му
работела.
На 17.01.2018 г. около 18.00 ч. в тъмната част на денонощието, след като се
уверили, че в магазина нямало клиенти, в магазина нахлули три лица от мъжки пол сред
които св. А.Т..
Св. Я. се намирала на работното си място зад щанда в магазина, а съпругът й - св.
Я. седял на стол до печка с твърдо гориво, която се намирала от страната на клиентите - към
щанда за продажба.
В касата - чекмедже, нямало налични средства, а парична сума в размер на 80,00 лв.
се намирала след преградата в дясната част след това чекмедже и не се виждала на пръв
поглед от човек, който седи откъм страната на продавача.
Сума в размер на 182 лева св. С.Я. била прибрала в дамската си чанта, която
държала на друго място в магазина.
Едно от лицата се насочило към св.Я., преминало зад щанда, хванало я с двете си
ръце за дрехите в областта на гърдите и я блъснало, вследствие на което възрастната жена
паднала на пода по очи, след което отворило чекмеджето - каса, което се намирало до
2

кантара, разпиляло намиращите се в него документи, но вътре не намерило пари.
В този момент свид.Т. се намирал зад св. Я. и го държал за раменете, а другото
лице стояло от вътрешната страна до входната врата, наблюдавайки да не влезе някой.
Свид.Т. се отделил от св.Я., прескочил щанда и прескачайки го, съборил
намиращия се отгоре кантар, който паднал върху печката и се счупил.
Когато видял, че съпругата му е съборена на земята, св.Я. станал от стола и се
запътил да й помогне при което другото лице (което до момента пазело) се отдалечило от
входната врата и се приближило до възрастния мъж, като му нанесло удар с юмрук в лявото
око, при което свидетелят паднал на земята.
Въпреки, че не намерили парични средства и след всичко което се случило във
вътрешността на магазина тримата излезли тичайки.
На 17.01.2018г. подс. К.Т. бил заедно съм семейството си (с баща си св. Т. В. Т.) и
майка си в с. Казашко, обл. Варна по конкретен повод – кръщене, като тримата тръгнали за
селото в часовете след 17.30 часа, когато св. Т. Т. приключил с работата си, а Кристиан бил
приключил училище и спортните си активности след това.
За случилото се св.Станка и И. Я.и подали сигнал в Пето РУ при ОД на МВР –
Варна, като на същата дата било започнато процесното ДП с първо действие по
разследването – протокол за оглед на местопроизшествие.
С постановления от 03.08.2018г. в качеството на обвиняеми за извършено
престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК били
привлечени лицата М. Р. З. и Ал. Б. Т., а с постановления от 07.08.2018г. и съответно от
14.08.2018г. в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.
20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК били привлечени лицата С. П. Д. и К. Т. Т..
С постановление от 21.08.2019г. наказателното производство е било частично
прекратено по отношение на едно от привлечените лица, а именно С. П. Д. поради липса на
каквито и да е доказателства за участието му в престъпната деятелност, като последвали и
нови постановления за привличане на останалите лица.
С определение по нохд № 228/2019г. на ВРС е било отказано одобряването на
споразумение за решаване на наказателното производство сключено между ВРП и
подсъдимия М. Р. З., като такова е било одобрено по нохд № 5124/2019г. по описа на ВРС
по отношение на Ал. Б. Т. за извършено от него престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, като му е било определено за изтърпяване
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 6, ал.1 НК е било отложено за изтърпяване с едногодишен изпитателен срок.
Впоследствие наказателното производство е останало висящо по отношение на
подсъдимите К. Т. Т. и М. Р. З., като за тях във ВРС е бил внесен обвинителен акт и е било
образувано нохд № 5437/2019г., разпределено първоначално на 27 състав, като с
разпореждане председателя на състава се е отвел, поради предходен отказ да одобри
споразумение между едно от подсъдимите лица – З. и ВРП, с оглед гарантиране на правото
на справедлив процес, а впоследствие е било разпределено на настоящия съдебен състав,
който с определение от 12.03.2020г. е прекратил съдебното производство и върнал делото на
ВРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В резултат на това на 27.05.2020г. по отношение на подсъдимите К. Т. Т. и М. Р. З.
във ВРС е бил внесен нов обвинителен акт и е било образувано нохд № 1930/2020г. по описа
на 44 състав, като с протоколно определение, потвърдено от състав на ВОС делото отново е
било върнато на ВРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения.
Впоследствие на 26.05.2021г. отново по отношение на подсъдимите К. Т. Т. и М. Р.
3

З. във ВРС е бил внесен нов обвинителен акт и е било образувано настоящото наказателно
производство, разпределено ръчно на състава, поради обстоятелството, че същият съдебен
състав е прекратявал и връщал делото на ВРП за отстраняване на допуснати нарушения на
процесуалните правила.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че към 17.01.2018г., подс.К. Т. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещото лице, същият
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са данни за
Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинираната употреба на
психоактивни вещества - канабиноидни и кокаин. Несоциализирано разстройство на
поведението.
Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза е, че
подс. М.З. също не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и
клинични белези за употреба и зависимост към психоактивни вещества. Към датата
17.01.2018г., е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Съгласно заключението на вещото лице, З. може да носи
наказателна отговорност. Същият е психично здрав и е в състояние да участва адекватно в
процесуално-следствени действия. Физическото и психическото състояние му позволява да
възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за
тях. Той може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.
На фазата на досъдебното производство са били проведени разпознавания на живо
от свидетелите Г.И. Я. (на 03.05.2018г.), СТ. СТ. ЯП. (на 03.05.2018г.) и И.Х. Я. (отново на
03.05.2018г.), като на същите са били представени за разпознаване лицата М. Р. З., Ал. Б. Т.,
С. П. Д. и К. Т. Т., като нито един от свидетелите не е посочил, което и да е от изброените
лица да е взело участие в инкриминираните събития или да е било видяно ден преди това в
магазина в кв. „Виница“.
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства
– гласни доказателства показанията на св. СТ. СТ. ЯП., Г.И. Я. (дадени в хода на съдебното
следствие и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2
НПК), Р. Г. Ап. (дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от досъдебното
производство по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК), С. Г. Д. (дадени в хода на
съдебното следствие и приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 НПК), Юр. В. В. (дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК), както и от
показанията на св. Т. В. Т. и Я. Т. К., дадени в хода на съдебното следствие. Що се отнася до
показанията на св. С. П. Д. и Ал. Б. Т., съдът се довери частично на изложеното от
свидетелите в хода на проведеното съдебно следствие по две основани причини – първата -
законовата забрана предвидена в разпоредбата на чл. 279, ал.4 НПК и втората –
недостатъчната информативност на изложеното от тях по време на разпита им в съдебно
заседание.
Условно показанията на разпитаните по делото свидетели биха могли да бъдат
разделени на две основни групи – очевидци на инкриминираните събития – св. С.Я., св. И.
Я. (чиито показанията не бяха приобщени към доказателствената съвкупност поради
обстоятелството, че същият е починал в хода на развитие на наказателното производство,
бил е разпитан единствено пред органи на ДП и подсъдимите лица и техните защитници не
дадоха съгласие за прочитане на показанията му), както и тези на св. Ал. Б. Т. признат за
виновен като един от извършителите на инкриминираното деяние и св. С.Д., и втора група
свидетели, възприели факти и обстоятелства преди и след извършване на инкриминираното
4

деяние, с част от които обаче съдът си послужи косвено при формиране на своите
фактически изводи – св. Гергана Я., св. Я. К., св. Ю.В., св. Р. Г. Ап., С. Г. Д. и Т. В. Т..
Първата група свидетелски показания на очевидците на деянието послужиха на съда
при формиране на изводите от фактическа страна, тъй като св. С.Я. пресъздаде с
необходимата детайлност последователността на събитията, като посочи, че в магазина са
влезли общо три лица от мъжки пол, които дни преди това също са посещавали магазина й,
но лицата не е в състояние да разпознае, като не е била и в състояние да го стори още на
досъдебното производство непосредствено след инкриминираните събития вероятно поради
интензитета и характера на преживения от нея стрес.
Наред с това, свидетелката посочва, че инкриминираната сума от 182 лева същата не
е държала в чекмеджето, в което нападалите й са търсили, а в дамската си чанта, която била
прибрана и към която лицата не били проявили никакъв интерес – не търсили и дори не
питали за нея.
Реално в магазина под кантара имало чекмеджета в които св. Я. държала документите
си, а в преграда след чекмеджето имало пари около 80 лева - дребни, с които да има да
връща на клиентите, които не били забелязани по време на инкриминираните събития и
които останали в магазина и били проверени от служители на 05 РУП при ОД на МВР – гр.
Варна според впечатленията на свидетелката.
Показанията на другия очевидец на събитията – св. А.Т., който се е признал за
виновен в извършване на опит за грабеж на магазина в условията на съучастие с други лица,
разпитан в съдебно заседание посочи, че е ходил в магазина с Милен, Симеон и К., с
фамилия А.. Заявява изрично, че подс. К.Т. не е участвал в събитията, а за самите събития
подробности не се сеща, като си спомня единствено, че Симеон е чакал останалите пред
магазина. Разпитван на досъдебното производство в две процесуални качества – свидетел и
обвиняем от процесуална гледна точка допустимо е принципно единствено прочитането на
показанията му като обвиняем, но до колкото те са единствените преки доказателства
установяващи авторството на деянието на подс. М.З. и с оглед разпоредбата на чл. 279, ал.4
НПК, то същите не биха били достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. В
съдебно заседание Т. единствено посочи, че З. е бил в магазина, като не можа да си спомни
по какъв начин същият е взел участие в инкриминираните действия, поради което и на
практика показанията му не установиха с изискуемата категоричност авторството на
деянието на който и да е от двамата подсъдими, нещо повече разколебаха тази на подс. Т.,
тъй като на свой ред потвърдиха заявеното от св. Т. Т., Я. Кузманов и С.Д., че друго лице с
име К. и фамилия А. е било в магазина по време на инкриминираните събития.
Що се отнася до показанията на св. С.Д., които съдът на свой ред, подобно на тези на
Т., кредитира частично поради изложените по-горе съображения, от съдържанието на
същите на свой ред се установи, че участник в събитията е било лице с имена К., но не подс.
К.Т., както и че свидетелят не е възприел непосредствено кое от другите лица какво точно е
извършило при влизането в магазина, като си спомни единствено, че при излизането им
оттам се е коментирало случилото се, но не помни в какъв аспект, както и че впоследствие
се придвижил с приятелката си с такси до гр. Варна. По отношение на участието на подс. З.,
доколкото Д. на свой ред е имал качеството на подсъдим за същото деяние (спрямо когото
наказателното производство впоследствие е било прекратено) важат същите правила за
оговора, респ. невъзможността осъдителната присъда да почива само на неговите обяснения
и на тези на св. Т., дадени в процесуалното им качество на обвиняеми лица по същото
5

досъдебно производство.
Към втората група свидетелски показния съдът причисли показанията на св. Гергана
Я. –дъщеря на пострадалите свидетели Станка и И. Я.и, която няма непосредствени
впечатления от инкриминираните събития, но заявява, че е виждала момче в предходни на
инцидента дни, като въпреки това на досъдебното производство тя не е успяла да разпознае
като видяното момче нито подс. З. и Т., нито дори св. Т.. Съдът си послужи с показанията на
свидетелката за установяване на деня на инкриминираните събития и последиците от
случилото се върху нейните родители св. Я.и.
Показанията на св. Р. Г. Ап. и С. Г. Д. – съседи на къщата (намираща се на отсрещния
тротоар) на св. Я.и в кв. Виница съдът кредитира изцяло, но въпреки това не ползва същите
за формиране на своите изводи от фактическа страна, тъй като същите не носят
информативна стойност по същество на предмета на доказване в настоящото производство,
а единствено показват, че в деня на инкриминираните събития две млади момчета са питали
за адреса, за да могат да си хванат такси. Тези момчета обаче не са били възприети от
свидетелите в магазина, още по-малко като участници в инкриминираните събития.
По аналогичен начин стои въпросът с показанията св. Ю.В., осъществявал
транспортна услуга с такси в инкриминираната вечер, който няма спомен колко лица е
превозил, в каква посока, нито същите да са коментирали каквито и да е факти и
обстоятелства, които биха могли да имат значение за настоящото наказателно производство.
Досежно показанията на св. Я. К. и св. Т. В. Т. – баща на подс. К.Т. съдът подходи
към същите с нужната критичност, поради близките и родствени отношения с подсъдимия
Т., като въпреки това и с оглед наличните други доказателства по делото – писмени
(кръщелно свидетелство), както и с оглед показанията на св. Д. и Т. дадени в хода на
съдебното следствие, съдът не намери основания да не кредитира същите. От показанията на
св. Т. Т., че на 17.01.2018г. подс. К.Т. бил заедно съм семейството си (с баща си св. Т. В. Т.)
и майка си в с. Казашко, обл. Варна по конкретен повод – кръщене, като тримата тръгнали
за селото в часовете след 17.30 часа, когато св. Т. Т. приключил с работата си, а Кристиан
бил приключил училище и спортните си активности след това. От показанията на К. пък се
установи, че той бил уведомен лично от лице с имена К. А., че той, а не Т. е участвал в
опита за грабеж заедно с още три лица, като впоследствие е занимал в чужбина, където и
понастоящем се намира, поради което съдът въпреки положените процесуални усилия не
успя да призове и разпита по настоящото наказателно производство.
Тук е моментът да бъде обсъдено възражението на представителя на ВРП досежно
късния според прокуратурата процесуален етап на който защитата на подс. Т. е въвела друго
лице-извършител на инкриминираното деяние. Във връзка с изложеното съдът счита за
необходимо единствено да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 7 НПК съдебното
производство заема централно място в наказателния процес, поради което и без значение е
на коя фаза подготвителна или централна е релевирано твърдението за друг извършител на
деянието.
По отношение на изготвените съдебно-психиатрични експертни заключения съдът не
намери основания да не даде вяра на същите доколкото са изготвени от компетентно вещо
лице със съответната квалификация, като посредством тях настоящият състав прие за
установено психическото състояние на подсъдимите и свидетелите, имали процесуално
качество на обвиняеми на досъдебното производство, в това число, че ако е извършено
инкриминираното деяние не е било при условията на увлечение или лекомислие, дължащо
6

се на тяхното непълнолетие.
Съдът кредитира на свой ред всички налични по делото и приобщени в хода на
съдебното следствие и на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствен
средства като справки за съдимост, справки, съдържащи характеристични данни, протоколи
за оглед на местопроизшествие, разпознаване на лица на живо, постановления на ВРП и
други документи, свързани с висящи и приключили наказателни производства по отношение
на подс. К.Т., копие на свидетелство за свето кръщение от дата 17.01.2018г., деловодни
справки за движения по дела нохд №5124/2019г. по описа на ВРС, определение по нохд №
228/2019г. на ВРС е било отказано одобряването на споразумение за решаване на
наказателното производство сключено между ВРП и подсъдимия М. Р. З., постановление от
21.08.2019г., с което наказателното производство е било частично прекратено по отношение
на едно от привлечените лица, а именно С. П. Д., и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че от
анализа на събраните по делото доказателства на първо място не може да се направи
несъмнен извод за виновността на подсъдимите в извършване на инкриминираното деяние.
По отношение на подсъдимия К.Т. не само, че не се събраха преки доказателства
които да установяват участието му в инкриминираните събития, доколкото св. С.Я. не
разпознава същия като едно от посетилите магазина й в инкриминирания ден момчета и то
не го разпознава още на досъдебното производство, а напротив събраха се такива, че друго
лице с аналогично на неговото собствено име е възможно да е взело участие в
инкриминираните действия, но разследване в тази посока не е било провеждано, а съдът не
притежава правомощия да повдига и поддържа обвинение.
Нещо повече, видно от показанията на част от свидетелите имащи отношение към
събитията, както и от показанията на други лица (Т. и К.) именно посоченото лице К. А. е
бил едно от лицата влезли в магазина на 17.01.2018г., като посоченото лице не е било обект
на процесуално-следствени действия – разпити, разпознавания и т.н., а досежно К.Т. в хода
на наказателното производство се събраха писмени и гласни доказателства, че е бил на
друго място по време на реализиране на изложените в обвинителният акт събития заедно с
родителите си.
Що се отнася до виновността на подс. М.З. настоящият съдебен състав на свой ред
намира, че не са налице достатъчно доказателства, които да установяват по изискуемия от
закона категоричен начин, че именно той е пряк участник в описаните в ОА събития.
Това е така, доколкото на първо място св. С.Я. не разпознава същия като едно от
посетилите магазина й в инкриминирания ден момчета нито в хода на съдебното следствие,
нито на досъдебното производство.
Единствените, които твърдят, че именно З. е участвал в извършване на деянието са
другите две лица имали качеството на обвиняеми такива по досъдебното производство,
които обаче несъмнено са в условията на оговор спрямо него и тъй като по делото не са
налице никакви други – нито преки, нито косвени доказателства за негова евентуална
съпричастност, то само въз основа на техните показания съдът не би могъл да постанови
осъдителна присъда.
За пълнота следва да се посочи, че не е за пренебрегване и обстоятелството, че както
св. Т., така и св. Д. сочат, че З. е бил с тях в инкриминираната вечер, но не сочат какви са
били конкретните извършени от него действия при влизането в магазина, респ. в коя точно
7

част (в отнемането или в принудата) от изпълнителното деяние или и в двете същият е взел
участие.
На последно място, но не и на последно по значение място, съдът следва да
коментира съставомерността на повдигнатото от ВРП обвинение спрямо двамата
подсъдими.
На същите е било възведено обвинение за това, че на 17.01.2018 г. в гр.Варна, като
непълнолетни, но след като разбирали свойството на постъпките си и можели да ги
ръководи, в съучастие като съизвършители един с друг и със св. Ал. Б. Т., направили опит да
отнемат чужда движима вещ - парична сума в размер на 182,00 лв., от владението на св. СТ.
СТ. ЯП., собственост на „Я.-И. Я." ЕТ, с намерение противозаконно да я присвоят, като за
това употребили сила и деянието е останало недовършено по независещи от дейците
причини - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал. 1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от
НК.
Видно от обстоятелствената част на обвинителният акт инкриминираната сума от 182
лева е била посочена като намираща се в преграда след чекмеджето под кантара, като
същата била отделена от останалите вещи намиращи се вътре и е не се е виждала, поради
което и е останала неотнета.
В хода на проведеното наказателно производство се установи (от разпита на св. Я.),
че описаната сума действително се е намирала в магазина, но тя е била в нейната дамска
чанта, която се е намирала на друго място и не е била потърсена от нито един от
извършителите.
Субективните и обективни намерения на същите са били очевидно да отнемат вещите
и по-специално парите, намиращи се в чекмеджето под кантара, като отново според
показанията на Я. там (или в преграда до него) е имало дребни пари за връщане на клиенти
около 80 лева, които обаче са останали незабелязани от извършителите.
Теорията и съдебната практика допускат по принцип съставомерността на опит за
кражба, респ. грабеж от вещи тип каса или чекмедже с реално неустановено съдържание,
като умисълът на извършителите в случая е обхващал цялото съдържание на чекмеджето и
около него, но не и това на друг предмет, намиращ се в магазина, за чието съществуване
извършителите не са предполагали, а и не са се поинтересували (доколкото не се установи
те да са питали Я. или съпруга й има ли пари в магазина и къде точно се намират те, за да
бъдат отнети).
Поради изложеното съдът намира, че в случая представителят на ВРП още с внесения
обвинителен акт изначално е повдигнал негодно обвинение от субективна и обективна
страна спрямо подсъдимите лица, като на практика е била посочена една парична сума,
която не е била част нито от обективните действия на подсъдимите, нито се е обхващала
конкретно от техните субективни намерения за отнемане.
В този смисъл напълно основателни са възраженията на защитата на подс. З. за
изначална несъставомерност на конкретните предявени спрямо подсъдимите лица
обвинения, поради което дори и да беше доказана по изискуемия от закона категоричен и
несъмнен начин виновността им от гледна точка на пряко участие, то същите щяха да бъдат
признати за невиновни.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и изложените правни
съображения, настоящия състав на съда прие, че повдигнатото срещу Т. и З. обвинения не са
8

доказани по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъдат същите
признати за виновни.
Предвид гореизложеното съдът, съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, намери, че
следва да признае подс. К.Т. и М.З. за невиновни, поради което и ги оправда изцяло по така
повдигнатите им обвинения.
Съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да
останат за сметка на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	141
Дата:	30 юни 2022 г.
Съдия:	Теодора Шишкова

Дело:	20213110202024
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 май 2021 г.

Присъда по дело №2024/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите