№ 695
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100601125 по описа за 2025 година
Взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 646 от 11.11.2024г., постановена по н.о.х.д. № 10461/2023г.,
СРС, НО, 129- ти състав признал подсъдимия А. Д. за виновен в това, че на
19.03.2019г. в гр. София, бул. „Александър Стамболийски" № 235, в търговски
обект, стопанисван от търговско дружество „Ксагон" ЕООД без съгласието
на притежателите на изключително право върху търговските марки:
"DSQUARED", "DSQUARED2", ,,DSQ", „DSQ2" с притежател "Dsquared2 ТМ
S.A", „GUCCI", ,,GG" с притежател "Guccio Gucci S.p.A", „STONE ISLAND" c
притежател „SPORTSWEAR COMPANY" SPA, "TOMMY HILFIGER" c
притежател "Tommy Hilfiger Licensing B.V.", „Calvin Klein" c притежател
„Calvin Klein Trademark Trust C/O WILMINGTON TRUST CO.", „LACOSTE" c
притежател ,,LACOSTE",FR, "VERSACE" c притежател "Gianni Versace s.p.a" ,
"GIVENCHY" c притежател Givenchy SA, "PRADA" c притежател "Prada
S.A.", "FENDI" c притежател FENDI S.R.L, "ARMANI", "EMPORIO
ARMANI", "EA7" c притежател "Giorgio Armani S.p.A", "MONCLER" c
притежател "Moncler S.P.A", "BURBERRY" c притежател "Burberry Limited"
UK, „Dolce&Gabbana", "D&G" c притежател „Dolce&Gabbana TRADEMARKS
SRL", "Louis Vuitton" c притежател "Louis Vuitton Malletier S.A.", "BOSS", HB,
BOSS HUGO BOSS c притежател "Hugo Boss Trade Mark Management
GmbH&co", "CHANEL", "CC" c притежател "Chanel Sari", BALENCIAGA c
притежател BALENCIAGA,FR, "Philipp Plein", "Plein" c притежател "Philipp
Plein"CH, обект на това изключително право, използвал в търговската си
1
дейност без правно основание /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за
марките и географските означения: "Използване в търговската дейност по
смисъла на, ал. 1 е: предлагането на стоките с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането и предоставянето на услуги с този знак"/- предлагал за продажба
без правно основание / по смисъла на Закон за марките и географските
означения - чл. 13, ал. 1:- "Правото върху марката включва правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: т. 2 -
поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или
сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност
за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на
знака с марката", следните стоки, които били идентични на стоките, за
които регистрираната марка се ползва със закрила на територията на
Република България и съществува вероятност за объркване на потребителите,
която включва възможността за свързване на знака с регистрираната търговска
марка, а именно:
- 20 бр. дънкови панталони, мъжки, дълъг крачол на обща стойност
6560.00лв., 14 бр. дънкови панталони, дамски, дълъг крачол на обща стойност
4424.00лв., 7 бр. дънкови панталони, дамски, дълъг крачол на обща стойност
2240.00лв., 2 бр. мъжки панталони на обща стойност 528.00лв., 1 бр. мъжки
дънкови панталони, дълъг крачол на обща стойност 346.00лв., 2 бр. дамски
дънкови панталони на обща стойност 632.00лв., 1 бр. детски дънкови
панталони на обща стойност 189.00лв., 8 бр. тениски с къс ръкав на обща
стойност 1472,00лв., 1 бр. блуза с дълъг ръкав на обща стойност 162.00лв., 1
бр. къси панталони на стойност 243.00лв., 2 бр. дамски панталони на обща
стойност 464.00лв., 6 бр. кожени колани на обща стойност 1 152.00лв., 1 бр.
шапка с козирка на стойност 164.00лв., 3 бр. тениски на обща стойност
429.00лв., 1 бр. яке на стойност 330лв., 1 бр. яке на стойност 330лв., върху
които били поставени знаците на марката "DSQUARED2", с притежател
"Dsquared2 ТМ S.A"; 2 бр. дамски дънкови панталони на обща стойност
730.00лв., 3 бр. тениски на обща стойност 555.00лв., 1 бр. тениска на стойност
215.00лв., 1бр. суичър на стойност 290.00лв., 1 бр. спортен комплект на
стойност 560лв., 1 бр. колан на стойност 165.00лв., 3 бр. спортни чанти на
обща стойност 675.00лв., 1 бр. раница на стойност 198.00лв. върху които били
поставени знаците на марката „GUCCI", с притежател "Guccio Gucci S.p.A"; 1
бр. комплект горнище и долнище, спортен екип на стойност 420.00лв., върху
които били поставени знаците на марката - „STONE ISLAND" с притежател
„SPORTSWEAR COMPANY" SPA; 8 бр. боксерки на обща стойност 172.00лв.,
върху които били поставени знаците на марката - 'TOMMY HILFIGER" с
притежател "Tommy Hilfiger Licensing В.V."; 3 бр. боксерки на обща стойност
102.00лв., 3 бр. чанти на обща стойност 618.00лв., върху които били поставени
знаците на марката - „Calvin Klein" с притежател „Calvin Klein Trademark Trust
C/O WILMINGTON TRUST CO."; 2 бр. къси панталонки на обща стойност
178.00лв., върху които били поставени знаците на марката „LACOSTE" с
притежател „LACOSTE", FR; 2 бр. шапки с козирка на обща стойност
158.00лв., 4 бр. тениски на обща стойност 540.00лв., върху които били
поставени знаците на марката "VERSACE" с притежател "Gianni Versace
s.p.a"; 1 бр. спортен комплект на стойност 389лв., 3 бр. тениски на обща
стойност 360.00лв., 1 бр. спортен екип на стойност 389.00лв., върху които
били поставени знаците на марката "GIVENCHY" с притежател Givenchy SA;
2
1 бр. тениска на стойност 270.00лв. 1 бр. елек на стойност 395.00лв., 2 бр.
кожен портфейл на обща стойност 760.00лв., върху които били поставени
знаците на марката "PRADA" с притежател "Prada S.A."; 1 бр. пола на
стойност 332.00лв., 1 бр. панталон на стойност 354.00лв., 1 бр. блуза на
стойност 260лв., 1 бр. дънков панталон на стойност 398.00лв., 1 бр. жилетка на
стойност 294.00лв., 2 бр. поли на обща стойност 664.00лв., 2 бр. панталони на
обща стойност 708.00лв., върху които били поставени знаците на марката
"FENDI" с притежател FENDI S.R.L; 2 бр. спортен комплект на обща стойност
684.00лв., 7 бр. дънков панталон на обща стойност 1148.00лв., 4 бр. къси
дънкови панталони на обща стойност 544.00лв., 4 бр. ризи с дълъг ръкав на
обща стойност 860.00лв., 2 бр. къси панталони на обща стойност 224.00лв., 2
бр. пижами на обща стойност 546.00лв., 5 бр. тениски на обща стойност
635.00лв., 3 бр. блузи на обща стойност 405.00лв., 4 бр. тениски на обща
стойност 508.00лв., върху които били поставени знаците на марките
"ARMANI", "EMPORIO ARMANI", "ЕА7" с притежател "Giorgio Armani
S.p.A"; 2 бр. елеци на обща стойност 270.00лв., 3 бр. якета на обща стойност
567.00лв., 1 бр. шапка на стойност 75.00лв., върху които били поставени
знаците на марката ' "MONCLER" с притежател "Moncler S.P.A"; 5 бр. ризи на
обща стойност 1475.00лв., 1 бр. блуза на стойност 256.00лв., 3 бр. дънкови
панталони на обща стойност 1035.00лв., 1 бр. обувки на стойност 295.00лв.,
върху които били поставени знаците на марката "BURBERRY" с притежател
"Burberry Limited" UK; 1 бр. спортен комплект на стойност 896.00лв., 6 бр.
тениски на обща стойност 1110.00лв., 1 бр. потник на стойност 124.00лв., 4 бр.
къси дънкови панталони на обща стойност 992.00лв., върху които били
поставени знаците на марката „Dolce&Gabbana", "D&G" с притежател
„Dolce&Gabbana TRADEMARKS SRL"; 1 бр. блуза на стойност 283.00лв., 2
бр. тениски на обща стойност 430.00лв., 2 бр. раници на обща стойност
1890.00лв., 2 бр. сакове на обща стойност 2240.00лв., 2 чифта обувки на обща
стойност 1516.00лв., върху които били поставени знаците на марката "Louis
Vuitton" с притежател "Louis Vuitton Malletier S.A."; 10 бр. мъжки дънкови
панталнони на обща стойност 2460.00лв., 5 бр. тениски на обща стойност
650.00лв., 2 бр. блузи с къс ръкав на обща стойност 330.00лв., 1 бр. спортен
екип на стойност 325.00лв., 5 бр. къси панталони на обща стойност 820.00лв.,
2 бр. якета на обща стойност 522.00лв., върху които били поставени знаците
на марката "BOSS", „BOSS HUGO BOSS" c притежател "Hugo Boss Trade
Mark Management GmbH&co"; 3 чифта обувки на обща стойност 1020.00лв.,
върху които били поставени знаците на марката "CHANEL", "СС" с
притежател"Сhanel Sari"; 3 чифта обувки на обща стойност 1935.00лв., върху
които били поставени знаците на марката „BALENCIAGA" с притежател
BALENCIAGA, FR; 2 бр. мъжки дънкови панталони на обща стойност
486.00лв., 2 бр. дамски дънкови панталони на обща стойност 450.00лв. , 1 бр.
рокля на стойност 285.00лв., 2 бр. якета на обща стойност 1972.00лв., върху
които били поставени знаците на марката "Philipp Plein", с притежател "Philipp
Plein"CH, или всички стоки на обща стойност - 61077.00лв. /шестдесет и
една хиляди седемдесет и седем лева/, поради което на основание чл.
чл.172б, ал.1 от НК /редакция към ДВ бр.75 от 2006/, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК му наложил наказание „Пробация“, със следните
пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, със срок на пробационните
мерки – 1 година.
3
На основание чл. 172б, ал. 3 НК, съдът постановил вещите, предмет на
престъплението, да де отнемат в полза на държавата и след влизане в сила на
присъдата да бъдат унищожени.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НК подсъдимият е осъден
да заплати сумата от 1276.80 лв. – по сметка на СДВР, представляваща
разноските, сторени в досъдебното производство и сумата от 120 лв. – по
сметка на СРС, представляваща разноски, сторени в съдебната фаза.
Недоволен от постановената присъда, подсъдимият Д. я обжалва, чрез
своя защитник – адв. Г. М., като в подадената въззивна жалба и допълнение
към нея оспорва правилността и законосъобразността на съдебния акт.
Анализират се мотивите на първостепенния съд, за да се обоснове тезата,
че не са налице доказателства за авторство на деянието. Позовава се на
допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на
доказателствата, довели до постановяване на осъдителна присъда. Оспорва се
решението на първоинстанционния съд да изгради фактическите си изводи
върху показанията на свидетелите очевидци – служители на МВР, приобщени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК – в нарушение на забраната,
визирана в ал. 8 от същата правна норма. На следващо място, поставя под
съмнение достоверността на коментираните разпити, доколкото същите
съдържали напълно идентично съдържание.
Твърди се, че протоколът за претърсване и изземване неправилно, не е
изключен от доказателствената съвкупност, с оглед дефицитите в неговото
съдържание /липса на реквизитите по чл. 214, ал. 2 НПК, както и липсата на
положен подпис от подсъдимия Д., поради което не се установявало
последният да е присъствал по време на процесуално-следственото действия.
Оспорва и надлежното участие на поемни лица при извършване на
претърсването и изземването.
Оспорва се годността на приобщените по делото експертизи, поради това,
че веществените доказателства, предмет на експертно изследване, били
недопустими предвид начина на събирането им. На следващо основание, сочи,
че не бил изготвен фотоалбум за веществените доказателства, поради което,
било невъзможно индивидуализирането на вещите.
Претендира, районният съд е достигнал до погрешни правни изводи,
досежно вината на подсъдимия, обосновавайки се единствено с оглед
свидетелските показания на св. А.Г., за която били налице безспорни данни за
наличието на лични конфликти между нея и подсъдимия.
В обобщение, сочи, че съвкупността от доказателства по делото не
обуславя наличието на изискуемата от закона категоричност и доказаност на
извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 172б, ал. 1
НК, поради което претендира за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова такава – оправдателна по характер. В условията на
евентуалност моли на основание чл. 301, ал. 4 НПК, вр. чл. 127, ал. 1 ЗМГО,
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание.
Претендира, че така наложеното на подсъдимия наказание се явявало
прекомерно тежко.
В закрито заседание на 12.03.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията
4
актове, подлежащи на инстанционен контрол по съответния ред, поради което
е допуснал разглеждане й в открито съдебно заседание. Прие се, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, следва да
бъде изискана информация от Държавния регистър на Марките към патентно
ведомство, относно отстъпване на право върху марка „Phillip Plein”.
В проведеното на 13.04.2025г., открито съдебно заседание, бе допуснато
изготвянето на съдебно-графическа експертиза.
Пред въззивният съд подсъдимият Д. и неговият защитник – адв. М.
поддържат депозираната жалба и нейното допълнение. Насочват вниманието,
че конкретното деяние може да бъде извършено само при наличието на пряк
умисъл, което обстоятелство не било обсъдено от районния съд. Сочи, че в
никой момент подсъдимият на бил длъжен да проверява произхода на стоките,
а липсата на съзнание относно използването на процесните стоки в
търговската дейност е обстоятелство, което следвало да изключи умисъла.
По тези съображения, молят за отмяна на присъдата и постановяването на
нова такава – с оправдателен характер, а условията на евентуалност, молят да
се приеме, че стореното от подсъдимия, представлява административно
нарушение.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата, като
намира повдигнатото на Д. обвинение за доказано по безспорен и несъмнен
начин. Сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
а районният съд е достигнал до правилни изводи по повод на възраженията на
защитата. В отговор на възражението на защитата, досежно субективния
елемент от престъпния състав, посочва, че подсъдимият, макар и
реабилитиран през 2011г. е бил признат за виновен в извършването на същото
престъпление.
В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума,
подсъдимият Д. моли присъдата му да бъде отменена.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност
по делото, не намери основания за внасянето на съществени изменения
във възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка, и в
рамките на собствената си проверка установи следното:
Подсъдимият А. Н. Д. е роден на **** г., в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, с настоящ адрес: гр. София, ж.к.
****, работещ като консултант.
От 04.07.2016г., бащата на подсъдимия Д. – Н. Д. бил управител и
едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена
отговорност „ Ксагон“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет на дейност: търговия
на едно и дребно с дрехи нови и втора употреба, хранителни и промишлени
стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид,
комисионна, спедиционна, складова, лизингова дейност на търговско
представителство, превозна, хотелиерска, както и предоставянето на други
услуги не забранени от закона“.
След смъртта на Н. Д. 2018г., собствеността върху капитала на
дружеството преминала върху преживялата го съпруга – св. М. Д.. Последната
упълномощила сина си – подс. А. Д. да се разпорежда с фирмата. Същият
работел по сключен трудов договор във фирмата от 07.07.2016г. като продавач
консултант, зареждал магазина със стока и разпределял генерирания оборот.
5
Като продавач консултанти работели и св. В.Т. /от 07.07.2016 г. – 19.09.2018г.
и 08.07.2019 – 29.08.2019г., св. А.Г. /от 19.09.2018г. – 26.10.2018г./, св. К.С..
При назначаването си във фирмата, св. В.Т., открила обявата в интернет, а
първоначалните условия на труд, уговаряла с неустановено по делото лице с
име „В.“.
Когато постъпвала на работа, св. А.Г. провела интервюто си с подсъдимия
А. Д. и с него сключила трудов договор, а по въпроси свързани с трудовата
дейност, отново се обръщала към него.
Стопанската дейност на магазина на дружество „Ксагон“ ЕООД била
фокусирана в продажбата на облекло. За реализиране на тази дейност,
подсъдимият Д. купувал различни видове дрехи, с различни марки.
Закупените дрехи излагал на видно място в магазина и предлагал за продажба
на клиентите. Част от стоките, които се продавали в магазина, се съхранявали
на територията на обекта, с цел последващото им излагане за продажба.
В следобедните часове на 19.03.2019г. св. С.Н. и В.П. – инспектори в 02
сектор ОИП – СДВР, в рамките на специализирана полицейска акция за
установяване на престъпления и нарушения против интелектуалната
собственост на територията на р-н „Красна Поляна“, бул. „Александър
Стамболийски“ № 235, забелязали търговския обект, с надпис на витрината
„Xagon”, предлагащ дрехи, носещи отличителните знаци на известни
търговски марки. Последните предприели извършване на проверка, при която
установили, че представляващ фирмата била св. М. Д.. На място в обекта
свидетелите установили сина на представителят на фирмата – подсъдимият А.
Д.. Последният представил документи и разрешителни за упражняване на
търговска дейност, както и договор за наем на помещение. За част от
предлаганите в магазина дрехи, представил актуални документи, но за
останалата част – такива липсвали. Горното наложило свидетелите да
сигнализират ОДЧ-СДВР.
След пристигането на разследващите полицаи – около 15ч., в магазина
били констатирани предложени за продажба и съхранявани с цел продажба,
стоки, носещи отличителните знаци на редица известни марки, както следва:
-20 бр. дънкови панталони, мъжки, дълъг крачол на обща стойност
6560.00лв., 14 бр. дънкови панталони, дамски, дълъг крачол на обща стойност
4424.00лв., 7 бр. дънкови панталони, дамски, дълъг крачол на обща стойност
2240.00лв., 2 бр. мъжки панталони на обща стойност 528.00лв., 1 бр. мъжки
дънкови панталони, дълъг крачол на обща стойност 346.00лв., 2 бр. Дамски
дънкови панталони на обща стойност 632.00лв., 1 бр. детски дънкови
панталони на обща стойност 189.00лв., 8 бр. тениски с къс ръкав на обща
стойнист 1472,00лв., 1 бр. блуза с дълъг ръкав на обща стойност 162.00лв., 1
бр. къси панталони на стойност 243.00лв., 2 бр. дамски панталони на обща
стойност 464.00лв., 6 бр. кожени колани на обща стойност 1 152.00лв., 1 бр.
шапка с козирка на стойност 164.00лв., 3 бр. тениски на обща стойност
429.00лв., 1 бр. яке на стойност 330лв., 1 бр. яке на стойност 330лв., върху
които били поставени знаците на марката "DSQUARED2", с притежател
"Dsquared2 ТМ S.A"; 2 бр. дамски дънкови панталони на обща стойност
730.00лв., 3 бр. тениски на обща стойност 555.00лв., 1 бр. тениска на стойност
215.00лв., 1бр. суичър на стойност 290.00лв., 1 бр. спортен комплект на
стойност 560лв., 1 бр. колан на стойност 165.00лв., 3 бр. спортни чанти на
обща стойност 675.00лв., 1 бр. раница на стойност 198.00лв. върху които били
6
поставени знаците на марката „GUCCI", с притежател "Guccio Gucci S.p.A"; 1
бр. комплект горнище и долнище, спортен екип на стойност 420.00лв., върху
които били поставени знаците на марката - „STONE ISLAND" с притежател
„SPORTSWEAR COMPANY" SPA; 8 бр. боксерки на обща стойност 172.00лв.,
върху които били поставени знаците на марката - 'TOMMY HILFIGER" с
притежател "Tommy Hilfiger Licensing В.V."; 3 бр. боксерки на обща стойност
102.00лв., 3 бр. чанти на обща стойност 618.00лв., върху които били поставени
знаците на марката - „Calvin Klein" с притежател „Calvin Klein Trademark Trust
C/O WILMINGTON TRUST CO."; 2 бр. къси панталонки на обща стойност
178.00лв., върху които били поставени знаците на марката „LACOSTE" с
притежател „LACOSTE", FR; 2 бр. шапки с козирка на обща стойност
158.00лв., 4 бр. тениски на обща стойност 540.00лв., върху които били
поставени знаците на марката "VERSACE" с притежател "Gianni Versace
s.p.a"; 1 бр. спортен комплект на стойност 389лв., 3 бр. тениски на обща
стойност 360.00лв., 1 бр. спортен екип на стойност 389.00лв., върху които
били поставени знаците на марката "GIVENCHY" с притежател Givenchy SA;
1 бр. тениска на стойност 270.00лв. 1 бр. елек на стойност 395.00лв., 2 бр.
кожен портфейл на обща стойност 760.00лв., върху които били поставени
знаците на марката "PRADA" с притежател "Prada S.A."; 1 бр. пола на
стойност 332.00лв., 1 бр. панталон на стойност 354.00лв., 1 бр. блуза на
стойност 260лв., 1 бр. дънков панталон на стойност 398.00лв., 1 бр. жилетка на
стойност 294.00лв., 2 бр. поли на обща стойност 664.00лв., 2 бр. панталони на
обща стойност 708.00лв., върху които били поставени знаците на марката
"FENDI" с притежател FENDI S.R.L; 2 бр. спортен комплект на обща стойност
684.00лв., 7 бр. дънков панталон на обща стойност 1148.00лв., 4 бр. къси
дънкови панталони на обща стойност 544.00лв., 4 бр. ризи с дълъг ръкав на
обща стойност 860.00лв., 2 бр. къси панталони на обща стойност 224.00лв., 2
бр. пижами на обща стойност 546.00лв., 5 бр. тениски на обща
стойност635.00лв., 3 бр. блузи на обща стойност 405.00лв., 4 бр. тениски на
обща стойност 508.00лв., върху които били поставени знаците на марките
"ARMANI", "EMPORIO ARMANI", "ЕА7" с притежател "Giorgio Armani
S.p.A"; 2 бр. елеци на обща стойност 270.00лв., 3 бр. якета на обща стойност
567.00лв., 1 бр. шапка на стойност 75.00лв., върху които били поставени
знаците на марката ' "MONCLER" с притежател "Moncler S.P.A"; 5 бр. ризи на
обща стойност 1475.00лв., 1 бр. блуза на стойност 256.00лв., 3 бр. дънкови
панталони на обща стойност 1035.00лв., 1 бр. обувки на стойност 295.00лв.,
върху които били поставени знаците на марката "BURBERRY" с притежател
"Burberry Limited" UK; -1 бр. спортен комплект на стойност 896.00лв., 6 бр.
тениски на обща стойност 1110.00лв., 1 бр. потник на стойност 124.00лв., 4 бр.
къси дънкови панталони на обща стойност 992.00лв., върху които били
поставени знаците на марката „Dolce&Gabbana", "D&G" с притежател
„Dolce&Gabbana TRADEMARKS SRL"; 1 бр. блуза на стойност 283.00лв., 2
бр. тениски на обща стойност 430.00лв., 2 бр. раници на обща стойност
1890.00лв., 2 бр. сакове на обща стойност 2240.00лв., 2 чифта обувки на обща
стойност 1516.00лв., върху които били поставени знаците на марката "Louis
Vuitton" с притежател "Louis Vuitton Malletier S.A."; 10 бр. мъжки дънкови
панталнони на обща стойност 2460.00лв., 5 бр. тениски на обща стойност
650.00лв., 2 бр. блузи с къс ръкав на обща стойност 330.00лв., 1 бр. спортен
екип на стойност 325.00лв., 5 бр. къси панталони на обща стойност 820.00лв.,
2 бр. якета на обща стойност 522.00лв., върху които били поставени знаците
на марката "BOSS", „BOSS HUGO BOSS" c притежател "Hugo Boss Trade
7
Mark Management GmbH&co"; 3 чифта обувки на обща стойност 1020.00лв.,
върху които били поставени знаците на марката "CHANEL", "СС" с
притежател"Сhanel Sari"; 3 чифта обувки на обща стойност 1935.00лв., върху
които били поставени знаците на марката „BALENCIAGA" с притежател
BALENCIAGA, FR; 2 бр. мъжки дънкови панталони на обща стойност
486.00лв., 2 бр. дамски дънкови панталони на обща стойност 450.00лв. , 1 бр.
рокля на стойност 285.00лв., 2 бр. якета на обща стойност 1972.00лв., върху
които били поставени знаците на марката "Philipp Plein", с притежател "Philipp
Plein"CH, или всички стоки на обща стойност - 61077.00лв. /шестдесет и една
хиляди седемдесет и седем лева/.
Част от гореописаните стоки подсъдимият Д. бил изложил в магазина за
продажба, а друга част, били съхранявани от него на територията на
търговския обект.
В рамките на проверката, по реда на чл. 161, ал. 2, вр. чл. 214, ал. 2 НПК,
последните били иззети с протокол за претърсване и изземване, одобрен с
Определение от 20.03.2019г., постановени по н.ч.д. № 4573/2019г., по описа на
СРС, НО 19 с-в.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред, в рамките на което е събрал както непосредствено, така и чрез
приобщаването по предвидения в НПК ред следните доказателства: гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите: С.Н., както
непосредствено, така и приобщените от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, л.16/; В.П. /приобщен от
досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, НПК, л. 17/; И.С.,
непосредствено пред първата инстанция – л. 155 и приобщен от досъдебното
производство на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, НПК, /л. 20/; М.Л. –
непосредствено пред първия съд л. 157; В.Д. непосредствено пред първата
инстанция – л. 157, А.Т.Т. – л. 157 – непосредствено пред СРС, Св. А.Т. – л.
158 – непосредствено пред СРС; Св. Д.Т. – л. 166 – непосредствено; Св. М.Х.
– л. 167 – непосредствено – тя е счетоводител на дружеството; Св. М.Т. – л.
168 – непосредствено; Св. М. Д. – майка – л. 169 СРС; Св. К.С. – л. 169; Св.
В.Т. – л. 169 СРС и приобщените от досъдебното производство на основание
чл. 281, ал. 1, т. 4, НПК, л. 201 – в посочените части; Св. А.Г. – л. 171 СРС –
непосредствено; св. Н. Д. и св. М.Х., Приобщените по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 5 НПК, от ДП; Св. Б.Д. – л. 194 СРП и приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4 НПК, показнаия от ДП, л. 18, том 1; обяснения на подсъдимия А.
Д. – непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав – л. 242 НПК;
чрез изслушването на вещите лица Ю.Ф.М.а - л. 177 и М.Г.; писмени
доказателства: Справка съдимост, л. 198, л. 225, л. 241, л. 167,л. 312 от ДП,
Фактури – л. 24,25,26,27,28, Пълномощно – л. 29 ДП, Договор за наем на
недвижим имот между физически лица – л. 32, Протокол за разпит по ЕЗР;
Протокол за счетоводно и данъчно обслужване – л. 206 и Анекс към договора
– л. 209 , л. 210 – Договор за счетоводно и данъчно обслужване и Анекс за
прекратяване, Удостоверение от Агенция по вписванията – л. 217 -219, Писмо
от НАП – л. 222, Актуално състояние за действащи трудови д-ри – л. 223,
Досие на клиент от ОББ – л. 238, Декларация за автоматичен обмен на
финансова информация - л. 248, Пълномощно – л. 250, Договор за откриване и
водене на Банкова сметка – л. 260; писмени доказателствени средства:
протокол за претърсване и изземване – л. 13 и сл., одобрен с Определение от
21.03.2019г., по н.ч.д. № 4573/2019г.; приемо-предавателен протокол – л. 23;
8
веществени доказателства: 268 броя дрехи, носещи знаците на различни
известни марки; способи на доказване: Патентно правна експертиза – л. 5,
том 2 ДП; Съдебно оценителна – л. 201, том 2 ДП.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие пред настоящия
състав, подсъдимият Д. се възползва от правото си да дава обяснения /л. 56
от въззивното следствие/. В рамките на въззивното съдебно следствие, на
свой ред, въззивният съд прецени за необходимо и попълни доказателствената
съвкупност по делото, което по същество не наложи внасянето на съществени
корекции във възприетата от районния съд фактическа обстановка,
посредством приобщаването на писмено доказателство – Писмо от
Патентно ведомство и допусна изслушването на Съдебно-графическа
експертиза.
Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на
собствения си прочит на събраните в хода на съдебното следствие пред първия
съд гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи на
доказване, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно
следствие доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем
и категоричност, за да позволят формирането на правилни и
безпротиворечиви изводи по фактите.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като противно на доводите на
защитата, е извършил коректен, макар и пестелив анализ на събраните по
делото доказателства, изяснявайки точния им смисъл без да допусне
превратното им тълкуване.
Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от
първата инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения
доказателствен анализ, който намира да е направен в съответствие с правилата
на формалната логика.
Предвид гореизложеното и доколкото се солидаризира с
доказателствения анализ, извършен от първия съд, то въззивният съд счете за
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка
е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само спорните моменти, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста /решение № 181/2012 г., ВКС, I н.о., решение №
372/2012 г., ВКС, III н.о., решение № 513/2013 г., ВКС, I н.о., решение №
371/2016 г., ВКС, III н.о./
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, следва да посочи следното:
Софийски градски съд, аналогично на районния, ползва с доверие
показанията на свидетелите: М.Л., А.Т., А.Т., Д.Т., Н. Д. и М.Х. относно
липсата на лицензионни договори между дружество „Ксагон“ ЕООД, или
упълномощено от него лице и маркопритежателите, чиито представители са
свидетелите за използване на продукти или стоки, носещи техните марки в
своята търговка дейност.
В тази връзка, въззивният съд съзря пропуск в дейността по събиране и
9
проверка на доказателствата, което наложи служебно да положи усилия с цел
изясняваното на въпроса по отношение на правата върху марката “Phillip
Plein”. От приобщеното по делото писмо от патентно ведомство е видно, че не
са регистрирани лицензионни договори, по силата на които притежателят на
марка „Phillip Plein” да е разрешил на дружество „Ксагон“ ЕООД, на неговия
управител или представляващ да използва марката в търговската си дейност.
Противно на доводите на защитата, правилно районният съд е дал вяра на
свидетелите С.Н., В.П. – инспектори в отдел „Икономическа полиция“, св.
И.И. и св. Б. Д. – поемни лица в протокола за претърсване и изземване - както
приобщените по съответния процесуален ред, така и изложените
непосредствено пред първия съд относно времето и мястото, на което са се
намирали по време на установяване на инкриминираното деяние. Освен този
самостоятелен прочит, позициониращ всеки един от свидетелите на конкретно
време и място при извършване на инкриминираното деяния, при съвкупния
прочит на всички тези гласни доказателствени източници, въззивният съд
успя да установи последователна и непротиворечива хронология на
събитията, случили се на 19.03.2019г.
В тази връзка, неоснователни се явяват възраженията на защитата, че
приобщените по делото протоколи за разпити на инспекторите от СДВР
следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като предвид
идентичното си съдържание, се поставяло под въпрос доколко те обективират
личните възприятия на свидетелите. В отговор на последното, въззивният съд
съобрази характера и естеството на трудовата дейност на свидетелите –
инспектори в отдел „Икономическа полиция“, за които подобни проверки,
представляват ежедневна дейност, при която естеството на работа създава
рутина по отношение на фактите, от съществено значение за делото, които
свидетелите се стремят да запомнят и възпроизведат. В подкрепа на тези
изводи е и обстоятелството, че фактите, възпроизведени от свидетелите,
касаят основно обективни факти от действителността /адрес, място, време/,
които не са от естеството да бъдат възприети различно от двама човека,
бидейки на едно и също място, по едно и също време /противно на
твърденията на защитата, че се касае за субективни възприятия/. Колкото до
формалните съществени прилики в използваните изразни средства,
последното е поставено в зависимост от лицето, провеждащо процесуално-
следствено действие разпит, задаващо въпросите и оформящо протокола. По
тези причини, въззивният съд, не намери основание да се усъмни в
изложеното от свидетелите. Нещо повече, фактите, изложени от свидетелите,
не се явяват изолирани спрямо останалия доказателствен материал, а
напротив – явяват се напълно в унисон с приобщените и огледани от районния
съд веществени доказателства, както и с описаното в протокола за
претърсване и изземване, поради което противно на доводите на защитата,
изводите си районният съд не е формирал в нарушение на забраната по чл.
281, ал. 8 НПК.
За неоснователни, въззивният съд счете и възраженията на защитата
относно, присъствието на поемното лице И.И.. Първоинстанционният съд е
положил необходимите процесуални усилия /предявявайки на поемното лице
протоколите за разпит и за претърсване и изземване/, с цел да установи
авторството на изявленията, обективирани в тях, респ. да установи дали
лицето действително е присъствало при извършването на огледа.
Действително, поемното лице И. заявява, че не е изпълнявал активно и
10
съвестно процесуалните си задължения на поемни лице, но последното – по
негови собствени твърдения – изцяло поради чувството му на досада към
случващото се /демонстрирано и пред първоинстанционния съд/. Независимо
от това, свидетелят с категоричност потвърждава присъствието си по време на
процесуално-следственото действие, като сам посочва, че не са били налице
пречки от обективен характер, които да го възпрепятстват да възприеме
извършването на претърсването и изземването – а единствено собственото му
нежелание да изпълни гражданските си задължения. Последното, не би могло
да окаже отражение върху годността на процесуалното действие, доколкото
според този състав на въззивния съд в достатъчна степен /макар и минимална/,
поемното лице е имало възможност да възприема процесуално следствени
действия – полицаите са извършвали действия в магазина.
След преценка на гласните доказателствени средства, приобщени
посредством разпита на другото поемно лице – св. Б. Д., който въпреки
изминалия значителен период от време е запазил известни спомени за
ситуацията, то въззивният съд не намери причина да постави под съмнение
присъствието на двете поемни лице по време на извършването на
процесуално-следственото действие.
Като основен спорен момент в настоящото производство е изведено
авторството на деянието в лицето на подсъдимия Д.. Така коректно е да се
посочи, че в своите мотиви районния съд е подценил обстоятелството, че
гласните доказателствени средства не са еднопосочни в това отношение.
Условно, те могат да бъдат обособени в две групи: от една страна стоят
свидетелските показания на М. Д., приобщените от хода на досъдебното
производство показания на св. В.Т. и обясненията на подсъдимия Д., които
сочат неустановено по делото лице за „скрит“ представител на търговската
дейност на дружеството, а подсъдимият – единствено като продавач-
консултант, осъществяващ дейността си по трудов договор с дружеството.
От друга страна са показанията на свидетелите А.Г. и К.С. и св. В.Т. – в
изложеното, непосредствено пред първоинстанционния съд, работещи като
продавач – консултанти в магазина. От тази група свидетелски показания, по
категоричен начин се достига до извода, че именно св. М. Т. е била собственик
на дружеството, а подсъдимият Д. е извършвал фактическите действия по
управление и разпореждане с дружеството /наемал е служители на работа,
събирал е оборота от магазина, указвал е съдействие на служителите във
връзка с трудовия процес/.
Правилно, районният съд е възприел за достоверно изложеното от втората
група свидетели по две причини. От една страна – св. М. Д. е майка на
подсъдимия и управител на дружеството, поради което не би могла да бъде
пренебрегната значителната степен, в която същата е заинтересована от изхода
на делото. Сходен е въпросът и с обясненията на подсъдимия, които следва да
бъдат внимателно анализирани с оглед двойствената си природа – освен като
източник на релевантни за предмета на доказване факти и като средство за
защита срещу обвинението.
От друга страна, при съвкупния им прочит с останалите доказателства по
делото е видно, че първата група гласни доказателствени средства се явяват
изолирани и противоречащи си. В тази връзка, от приобщените по делото
писмени доказателства – Пълномощно, Договор за наем, Договори за данъчно
и счетоводно обслужване; Писма от НАП; Договор за откриване и водене на
банкова сметка е видно, че управител на дружеството е била именно
11
свидетелката Д., а от всички горепосочени писмени доказателства,
противоречат на изложеното от нея, че изобщо не се занимавала с дейността
на фирмата. Основните доказателствени източници в случая, опровергаващи
доводите на защитата се явяват приобщеното по делото генерално
пълномощно, по силата на което управителят и едноличен собственик на
капитала на дружеството – св. М.на Д. е учредила представителна власт в
полза на своя син – подсъдимият А. Д., включително „да стопанисва,
управлява, да отдава под наем, притежаваното от „Ксагон“ ЕООД движимо и
недвижимо имущество; да наема работници и служители, като сключва
необходимите за това договори. Последното с нотариална заверка от
11.01.2019г.
Обратно, коментираните по – горе писмени доказателства подкрепят
напълно изложеното от условно наречената втора група свидетелски
показания, поради което въззивният съд напълно им се довери. Това е и
причината, да бъдат кредитирани показанията на св. Г., за която се твърди от
защитата да е бил налице личен конфликт с подсъдимия.
Въззивният съд счита, че вътрешните противоречия в изложеното от
свидетелката Т., непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав и
приобщеното от досъдебното производство се обяснява с обстоятелството, че
съгласно приобщената по делото справка за регистрирани трудови договори
от ТДНАП, св. Т. е упражнявала трудова дейност по силата на 2
правоотношения, първото от което – през 2016г., когато управител на
дружеството е бил бащата на подсъдимия и който период не касае настоящото
производство, поради което като относими към предмета на настоящото
делото, въззивният съд цени изложеното от свидетелката пред
първоинстанционния съд, според което, свидетелката е говорела само с
подсъдимия А. Д. и с никой друг, представител на фирмата.
В обобщение на изложеното до тук, по един категоричен начин, както
правилно е посочил районният съд, се установява, че именно подсъдимият А.
Д. е лицето представляващо дружество „Ксагон“ ЕООД и ръководещо
търговската му дейност.
Като неоснователни, въззивният съд намери възраженията на защитата по
повод извършеното процесуално следствено действие, обективирано в
Протокол от 19.03.2019г. за претърсване и изземване. Наред с редица други
възражения, изначално се оспорва подсъдимият Д. или изобщо на някое от
лице, визирани в чл. 162, ал. 1 и ал. 4 НПК, да е присъствало по време на
извършването му. В тази връзка, въззивният съд следва да отбележи, че от
една страна, категорична за присъствието на подсъдимия са показанията на
свидетелят В.П. и С.Н., на които съдът дава вяра по причини посочени по -
горе, които с категоричност, включително непосредствено пред
първоинстанционния съд сочат за присъствието на подсъдимия на
местопроизшествието. Нещо повече, в рамките на своя разпит св. Новаков
заявява непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав, че
подсъдимият Д. сам е посочил себе си като пълномощник на дружеството.
От друга страна, свидетелство за присъствието на подсъдимия е и
обективираното в самият протокол за претърсване и изземване, в който
поименно е посочено, че действието е извършено в присъствието му. От
назначената във въззивното съдебно следствие Съдебно – графическа
експертиза се установи по безспорен и категоричен начин, че подписът
положен под № 1 на присъствали е положен от А. Д..
12
Пред въззивният съд подсъдимият Д. се ползва от правото си да дава
обяснения, отново отричайки протокола за претърсване и изземване да носи
неговия подпис. Въззивният съд съобрази изложеното от Д., с оглед на
двояката му природа- като доказателствено средство и като средство за
защита и като съобрази заключението на приобщената по делото Съдебно-
графическа експертиза, намери, че изложеното от подсъдимия е израз на
признатото му от закона право на защита и не кореспондира с безспорно
установеното по делото, посредством специалните знания.
В обобщение, въззивният съд не намери причина да постави под
съмнение извършеното процесуално следствено действие. От формална
страна, по аргументите посочени по – горе, Протоколът отговаря на
заложените в процесуалния закон минималния изисквания за съдържание, с
оглед неговата редовност, а от друга – с оглед неговото съдържание.
За пълнота, следва да се посочи, че общите принципи на наказателния
процес, отразени в нормата на чл. 16, ал. 2 НПК, въвеждат забрана за
придаването на „формална доказателствена сила“ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване.
Така, дори в хипотезата на „негодност“ на Протокола за претърсване и
изземване /каквато не е налице в процесния случай/, то вещите, предмет на
престъплението са били надлежно приобщени към доказателствата по делото,
чрез непосредствения им оглед от първоинстанционния съдебен състав,
респективно, неоснователно е възражението на защитата, че те са негодни
доказателства.
Като бъдат съобразени тези констатации, неоснователни са и
възраженията, касаещи, приобщените по делото експертизи, доколкото се
основават единствено на ненадлежното приобщаване на вещите, предмет на
престъплението. За пълнота, следва да се отбележи, че всякакво съмнение по
отношение на изготвената Съдебно – патентна експертиза е преодоляно при
разпита на вещото лице, което изрично заявява, под страх от наказателно
преследване, че е извършило оглед на процесните вещи.
От заключението на вещото лице по изготвената Съдебно – графическа
експертиза се установи, че положеният в мястото за „присъствали: 1. ..“
подпис на оригинала на Протокола за претърсване и изземване от 19.03.2019г.
е изпълнен от подсъдимия А. Н. Д., находящ се на л. 3 – 4 в кориците на ДП.
Посочено е, че с оглед приобщените сравнителни образци, е констатирано, че
при подсъдимият Д. се установява голяма степен на вариантност на
подписите, поради което заключението на вещото лице е концентрирано върху
подписи, положени от Д. – близки до периода на полагане на подписа върху
протокола за претърсване и изземване. Въззивният съд напълно кредитира
заключението на вещото лице, като всеобхватно и компетентно изготвено.
Доколкото въпросът късаещ авторството на подпис е от техническо естество,
именно на заключението на вещото лице, въззивният съд намери, че следва да
даде приоритет пред обясненията на подсъдимия.
При описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за
квалификацията на престъплението, за което подсъдимото лице следва да
понесе наказателна отговорност. От събраните по делото доказателствени
материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив
начин се установява, че подсъдимият А. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.
13
Съществена критика следва да бъде отправена към първоинстанционния
съд, с оглед лаконичното изложение на правни аргументи касателно
изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. Последното,
макар и съществено, не спада от категорията на неотстранимите процесуални
нарушения и следва да бъде поправено в рамките на инстанционната
проверка.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. на ВКС по т.д. № 1/2013г. ОСНК,
релевантен за определяне на субекта на престъплението по чл. 172б от НК,
когато присъствието на юридическото лице в гражданско-правния оборот е
свързано с нарушаване на изключителното право върху марка, е въпросът
кой е извършил конкретни действия, довели до неправомерното й
използване. Във всеки отделен случай е необходимо да се изследва
насочеността на поведението на физическите лица, реално ангажирани с
деянието, чрез поръчка и производство на стоки, действия на внос и износ,
реклама, складиране, посредничество, предлагане за продажба, и др. В
конкретния случай, от доказателствата по делото, безспорно се установи, че
именно подсъдимият А. Д. е лицето, занимаващо се търговската дейност на
дружество „Ксагон“ ЕООД, поради което правилно районният съд е преценил,
че същият следва да понесе наказателна отговорност за инкриминираното
деяние.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК се състои
в използване в търговската дейност на марка, обект на изключително
право на марка, без съгласието на притежателя на това право. Нормата е с
бланкетна конструкция, поради което тълкуването й е обвързано с
допълващите я разпоредби на специалния Закон за марките и географските
означения и въведеното от законодателя международно и европейско
общностно право в областта на интелектуалната собственост.
Според чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава
стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично. Такива знаци могат да бъдат думи, фигура и др., както и всякакви
комбинации от тях. По силата на чл. 10 ЗМГО правото на марка се придобива
чрез регистрация и е изключително право, като законът надлежно
регламентира и кръгът от обстоятелства, които подлежат на преценка, за да
може да бъде установено наличието на изключително право на марка:
надлежна регистрация на марката; срок на действие; вид на марката, стоките
за които се отнася; нейният притежател.
Обективният признак на престъплението по чл. 172б от НК "използване в
търговската дейност" намира легално определение в допълващата разпоредба
на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. В нея изчерпателно са изброени действията, при
извършване на които може да се допусне нарушаване на правото на
маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен или
сходен с регистрирания знак. Те са:
1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;
2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на
пазара или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или
представянето на услуги с този знак;
3. вносът или износът на стоките с този знак;
4. използването на знака в търговски книжа и в реклама;
14
В процесния случай, инкриминираната от държавна форма на
изпълнителното деяние е визираната по т. 2 – „предлагането на стоките с
този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с
тези цели, както и предлагането или представянето на услуги с този знак“.
В конкретния случай, вещите предмет на престъплението са иззети от
помещението, стопанисвано от търговското дружество, чиито представител по
генерални пълномощия е подсъдимият, поради което безспорно деянието му,
покрива признаците на инкриминираното поведение „продажба или
съхраняването им с тази цел“.
Изводът, че стоките са били предлагани за продажба, се установява от
свидетелските показания на продавач-консултантите и инспекторите към
икономическа полиция, от които безспорно се стига до заключение, че
дружеството е фокусирало стопанската си дейност върху търговия на дрехи и
че иззетите инкриминирани вещи са би изложени за продажба.
Налице е и следващата форма на изпълнително деяние – съхраняването на
инкриминираните вещи. Безспорно според въззивният съд последното е било
с цел продажба, съдейки по броя и разнообразието на стоките, както и че
последните са били съхраняване на територията на търговския обект.
Районният съд правилно е съобразил, че към момента на осъществяване
на процесното деяние е била налице надлежна регистрация на марките
DSQUARED2, GUCCI, STONE ISLAND, Tommy Hilfiger, CALVIN KLEIN,
LACOSTE, VERSACE, GIVENCHY, PRADA, FENDI, Philipp Plein,, Giorgio
Armani, MONCLER, DOLCE & GABBANA, LOUIS VUITTON, HUGO BOSS,
CHANEL, BALENCIAGA, по отношение на инкриминираните по делото
вещи, установяващи регистрацията на въпросните марки като словна и
фигуративна такава за съответния клас стоки на името на дружеството
притежател - DSQUARED2 TM, GUCCIO GUCCI s.p.A IT, SPORTSWEAR
COMPANY – S.P.A /IN SIGLA SPW S.P.A/ IT, Tommy Hilfiger Licensing
B.V.NL, CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST C/O WILMINGTON TRUST
COM, LACOSTE, FR, VERSACE S.P.A. IT, GIVENCHY /Sociètè Anonyme/,
PRADA S.A., LU, FENDI SRL, IT, Philipp Plein, CH, Giorgio Armani S.P.A.,
IT, MONCLER, DOLCE & GABBANA Trademarks S.r.l. IT, LOUIS VUITTON
MALLETIER, FR, HUGO BOSS Trade Mark, Management gmbH & Co. KG,
DE, CHANEL SARL, FR, BALENCIAGA FR, в службата за хармонизиране на
търговските марки при условията и по реда на Регламент 207/2009г. на Съвета
на ЕС от 26.022009г. относно марките на Общността.
Съдът законосъобразно е приел също и че не е налице съгласие от страна
на притежателите на търговските марки или сключен лицензионен договор,
позволяващ ползване от подсъдимия Д. или от дружеството на стоките с тези
марки в търговската му дейност.
Според чл. 13, ал. 1 ЗМГО обемът на правото на марка включва правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на други
лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който е
идентичен на марката за стока или услуга, идентична на тези, за които марката
е регистрирана; или знак, който поради своята идентичност или сходство с
марката или със стоките или услугите на марката съществува вероятност от
объркване на потребителите; или който е идентичен или сходен на марката за
стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката
е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на
територията на Република България и използването без основание на знака би
15
довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или
известността на по-ранната марка или би ги увредило.
В настоящия случай, според заключението на съдебно-патентната
експертиза е констатирано, наличието на идентичност между
инкриминираните вещи и стоките от кл. 18 и кл. 25, за които са
регистрирани посочените по – горе марки и за които се ползват с правна
закрила на територията на Република България. Установено е още, че е налице
сходство между знаците върху веществените доказателства и знаците на
описаните по – горе марки, както и, че при използване в търговската дейност
на веществените доказателства съществува вероятност от объркване на
потребителите, доколкото е налице идентичност между стоките и сходство в
знаците, поставени върху инкриминираните вещи, потребителите да повярват,
че стоките са произведени от или със съгласието или под контрола на
маркопритежателите. По тези причини, безспорно, в конкретния случай е
налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, предвиждащ използване от
подсъдимия в търговската му дейност на знак, който поради неговата
идентичност или сходство на стоките или услугите на марката и знака,
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката.
Правилно, на следващо място, районният съд е съобразил, че
престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл. От една
страна, поради това, че веднъж вече е бил санкциониран от наказателния
закон за идентичен тип противоправно поведение, респ. бил е запознат с
изискванията за реализиране на стоки, носещи защитени от закона марки, от
друга страна, по делото се установи безспорно, че маркопритежателите не са
давали съгласието си, нито са сключвали лицензионни договори за отстъпване
на правото на марка на подсъдимия. Последното по обективни причини,
налага неговото активно поведения, поради което няма основание да се
разсъждава, че подсъдимият не е знаел, че не разполага с надлежно
разрешение.
Неоснователни се явяват възраженията на защитата в посока, че
подсъдимият не е имало как да знае, че закупените от него, с цел продажба
стоки не са притежавали надлежни разрешителни.
Дружеството, чиито представител е подсъдимият – „Ксагон“ ЕООД и чрез
което последният е използвал в търговската си дейност инкриминираните
вещи, без съгласието на маркопритежателите, безспорно е търговец по
смисъла на ТЗ и в качеството си на представител на такъв търговец,
подсъдимият е носител на задължението да полага грижата на добрия
търговец по чл. 302 ТЗ. С правна значимост по отношение на престъпния
състав по чл. 172б, ал. 1 НК е моментът на реализиране на изпълнителното
деяние – в случая съхранение с цел продажба и излагането на
инкриминираните стоки за продажба в експлоатирания от търговеца обект.
Дължимата от подсъдимия грижа на добър търговец е обхващала
необходимостта предварително да се убеди, че стоките са оригинални, респ. че
лицата от които е закупило стоките имат права над съответните марки. В
случай, че не е изпълнил това задължение към момента на закупуване на
стоките, то е следвало да стори това преди да пристъпи към излагането им за
продажба като извърши проверка в Държавния регистър на търговските марки
към Патентно ведомство, за да провери дали лицата, от които е закупил
стоките имат права върху тях и да се увери дали стоката е оригинална или не.
16
Правилно и законосъобразно районният съд е приложил санкцията на
правната норма, спрямо редакцията й, актуална към ДВ, бр. 75 от 2006г.,
предвиждаща наказание „лишаване от свобода“ до 5 години и глоба до 5000
лв., с оглед датата на извършване на инкриминираното деяние – 19.03.2019г. и
последвалите промени в материалния закон с ДВ. Бр. 53 от 2022г., който закон
се явява по – неблагоприятен, с оглед на въведеният миниум в пределите на
санкцията.
В рамките на своята дейност, районния съд не е констатирал наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства, а като изключително смекчаващо
такова е приел сравнително дългият период от време, в рамките, на който е
протекло наказателното производство – около 5 години. Извършвайки
собствена преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия фактори, въззивният съд намира, че изминалият период от време
не е с такава продължителност, обуславяща приложението на чл. 55, ал. 1 НК.
Районният съд е подценил като отегчаващи отговорността обстоятелства,
значително големия брой на иззетите като веществени доказателства
инкриминирани вещи. От друга страна като смекчаващи отговорността
обстоятелства е пропуснал да счете фактът, че лицето е неосъждано /предвид
настъпилата реабилитация/.
При тази преценка, въззивният съд е на мнения, че не се разкриват
обстоятелства от естеството на изключителните или многобройните, но
предвид липсата на протест, понастоящем е обвързан от забраната за
влошаване положението на подсъдимия, поради което и ревизираната присъда
следва да бъде потвърдена в настоящия й вид.
Предвид гореизложеното, не могат да бъдат споделени възраженията, че
процесното деяние следва да бъде разглеждано като административно
нарушение по чл. 127 ЗМГО. В принципен план, няма пречка поведение,
изпълващо признаците на състава по чл. 172б НК да бъде определено и като
престъпление и като административно нарушение по чл. 127 ЗМГО,
съобразно разрешенията, дадени в Решение от 19.10.2023г. на Съда на
Европейския съюз по дело С-655/21, като на общо основание следва да бъде
преценявана обществената опасност на конкретния случай. Предвид броя на
инкриминираните вещи, начинът на предлагането им за продажба и общата
стойност на щетите, възлизаща на 61 077 лв. /шестдесет и една хиляди и
седемдесет и седем лева/ преценена с оглед икономическата обстановка в
страната през 2019г., /с МРЗ – 560 лв./ този състав на Софийски градски съд е
на мнение, че конкретното изпълнително деяние с оглед обществената му
опасност, правилно районният съд е преценил, че попада в приложното поле
на Наказателния кодекс.
Като съобрази, че са налице предпоставките на чл. 189, ал. 3 НПК
/подсъдимият да бъде признат за виновен/, в тежест на подсъдимия следва да
бъдат възложени сторените във въззивното производство разноски в размер на
450 /четиристотин и петдесет/ лева.
По тези съображения, Софийски градски съд, VI- ти въззивен състав,
РЕШИ:
17
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 646 от 11.11.2024г. по н.о.х.д. №
10461/2023 по описа на Софийски районен съд, НО, 129-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият А. Н. Д., ЕГН
********** да ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата от 450
/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща сторените във въззивното
производство разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА –
подсъдимият А. Н. Д. за сумата от по 5 /пет/ лева за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18