№ 413
гр. Плевен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500598 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 851 от 9.06.2023г по гр. дело № 6373/2022г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ОТМЕНИЛ на основание чл. чл.357,
ал.1, вр.чл.188,т.1 КТ като незаконосъобразна Заповед № ЧР-
1479/31.10.2022г. на Изпълнителен директор на ЕСО ЕАД, по иска предявен
от И. М. С., ЕГН**********, гр.Плевен, ********** против Електроенергиен
системен оператор ЕАД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, **********, представлявано от А. Ц. с която на И. М.
С. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка ”.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Електроенергиен
системен оператор ЕАД ,в която се възразява, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява се, че РС не е обсъдил в съвкупност всички
събрани по делото доказателства, подходил е формално като е приел, че не е
спазена процедурата по изискване на обяснения. Според въззивника до
1
другата страна е отправена достатъчно явна покана за даване на обяснения,
спазени са всички разпоредби и е даден срок за отговор като едва след
обстойно изследване на събитията се е стигнало до издаване на заповед за
налагане на наказание. Според въззивника в резултат на възникнала на
20.08.2022г аварийна ситуация с прекъсвач в обходно поле в подстанция
Мизия е била създадена сериозна предпоставка за възникване на тежки
поражения по съоръжения на въззивника в ел. подстанция. Твърди се, че
ищецът пред РС – Плевен е изпълнявал длъжността „**********“ – Плевен.
Твърди се, че е видно от доклад на директора на Дирекция „Пренос на
електрическа енергия“ към „ЕСО“ ЕАД, че причина за аварията е пропуск от
клапана за пълнене с елегаз на фаза „А“ на прекъсвача поради дефектирало
уплътнение. Твърди се, че за възникналата ситуация е докладвано на
ръководител МЕР – Плевен от инженер ПЕЕ като е посочено, че не е била
извършвана инспекция от специалисти на 10 бр. елегазови прекъсвачи, което
е следвало да бъде сторено през 2021 и 2022 г. Твърди се, че ищецът пред
първата инстанция е уведомил изпълнителния директор на „ЕСО“ ЕАД едва
след ремонта на прекъсвача на 31.08.2022г. Въэззивникът твърди, че другата
страна като отговорно лице не е организирал и контролирал необходимите
дейности по ревизия на прекъсвачите в ел. подстанция „Мизия“. Според
въззивника това е нарушение на конкретна посочена инструкция като
неуведомяването и за отклонения в работата на прекъсвача също
представлява нарушения на друга ,описана конкретно инструкция за
действие. Въззивникът твърди, че другата страна по този начин не е
изпълнила трудовите си задължения, което представлява нарушения по чл.
187 ал.1 т.3 от КТ като служителят не е изпълнил възложената работа и не е
спазил технологичните правила, каквито задължения е имал по длъжностна
характеристика. Въззивникът възразява, че работодателят не е длъжен да
уведоми работника или служителя за наличието на дисциплинарно
производство или за евентуално предвиденото наказание. Достатъчно е да му
бъдат поискани ясно обяснения за извършените от него действия или за
негови бездействия и тази покана да е достигнала до работника или
служителя. Възразява се ,че сключването на договор за обслужване на
процесния елегазов прекъсвач не отменя задълженията на управление МЕР –
Плевенда осъществява контрол и да следи за техническото състояние на
съоръженията. Претендира се отмяна на постановеното решение и
2
постановяване на друго, с което да се отхвърли иска изцяло.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение.Възразява се, че на въззиваемия са
поискани обяснения по поставени четири въпроса, но не е било посочено, че
се касае за дисциплинарно производство и той може да упражни правото си
на защита в това производство. В този смисъл, според въззиваемия, не е
спазена процедурата за искане на обяснения , отразена в Процедура ЧР-4 на
„ЕСО“ ЕАД. Възразява се ,че по същество не са извършени посочените в
заповедта нарушения. Възразява се, че в приложение 2 на писмо на
заемащия длъжността преди въззиваемия е посочена необходимостта от
ремонт на прекъсвача и това писмо е изпратено до ръководителя на МЕР –
Пловдив, чието задължение е била тази дейност. Писмото не е преповтаряно,
тъй като същото е мало действие и след заемането на длъжността от
въззиваемия. Профилактиката не е извършена от МЕР – Пловдив, чието
задължение е била. Въззиваемият възразява, че дейността на ЦРВМП е
отделена в „ЕСО инженеринг“ от м. май 2021 г и ЦРВМП вече не е в
структурата на „ЕСО“ ЕАД и въззиваемият не е могъл да организира и
контролира действия по ревизия и профилактика на прекъсвачите. Възразява
се, че в посочената в заповедта инструкция не се съдържа задължение за
уведомяване на на директора на дирекция ПЕЕ. Въззиваемият е възложил на
лицето, което отговаря за координирането и изпълнението на договора с
„ЕСО ИНЖЕНЕРИНГ“ за отстраняване на проблема. Подаден е доклад
везнага след отстраняването на аварията. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за ангажиране
на дисциплинарната отговорност на работника, спазване на процедурата по
чл. 193 ал.1 от КТ, извършване по същество на нарушенията, описани в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
3
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Пл РС е приел, че дисциплинарното наказание се налага във
формата на писмена заповед, като от съществено значение е съдържанието.
Към него законът предявява определени изисквания, а именно: заповедта да
съдържа индивидуализация на нарушението- да е описано с обективните и
субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието
и правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е
изискването за посочване на фактите, въз основа на които се налага
дисциплинарното наказание и датата на извършването им, за да се установи
спазен ли е срока по чл.194 от КТ. Възможно е това да стане чрез препращане
към друг акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на
нарушението. Този акт трябва да бъде връчен на работника или служителя и
става част от заповедта. Същественото е, според РС, че не могат да се
попълват в хода на съдебното производство фактическите основания за
налагането на наказанието. Това би нарушило правото на защита на
работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити, липсата на
който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или служителя
срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от
друга страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на
заповедта за наказание. Доказателствената тежест да установи горното, е в
тежест на работодателя-ответник.
Не е било спорно между страните и се установява от Трудов договор
№562/10.08.2018 година и допълнително споразумение от 29.06.2022 г.,
сключен между страните по делото, че ищецът от посочената дата на
допълнителното споразумение заема при ответника длъжност „Ръководител,
отдел Плевен“. От приложената по делото Заповед №ЦУ-ЗАП-1116 от
28.07.2022 г., издадена от ответника се установява, според РС, че до
назначаване на ръководител на управление „Мрежови експлоатационен район
Плевен“ или до отмяна на настоящата заповед, с право и да замества
ръководителя на управлението в рамките на правомощията му, предоставени
с пълномощно №263 от 20.07.2022 година. Не е било спорно , че със Заповед
№ ЧР-1479/31.10.2022г., на основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл.187, ал. 1, т. 3,
чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и чл. 9, т. 5 от Правилника за
4
вътрешния трудов ред (ПВТР) в „Електроенергиен системен оператор“ (ECO)
ЕАД на ищеца е наложено 1 дисциплинарно наказание „забележка“ за това,
че И. С. - ръководител отдел Плевен, в качеството си на отговорно
длъжностно лице, своевременно не е организирал и контролирал
необходимите дейности по ревизия и профилактика на прекъсвачите в п/ст
„Мизия“ от обучения персонал към ЦРВМП, с което не са изпълнени
изискванията на т. V от Инструкция Eps-4000-03.14 за „Експлоатация и
обслужване на елегазови мощностни прекъсвачи“. Също така г-н С. при
отчитане на отклоненията в работата на прекъсвача не е уведомил незабавно
директор дирекция ПЕЕ и персонала на ЦРВМП, с което е нарушена т. IV от
Инструкция 0-4000-03.31 за „Правила и изисквания за действия на
ръководния персонал, оперативния и ремонтния персонал на ECO ЕАД и
ремонтния персонал на цеха за ремонт на ВМП при възникване на аварии по
прекъсвачи в EEC”. И. С. не е спазил утвърдения подход на действие и
правила за поведение при дадените обстоятелства, с което е нарушил
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно
неспазване на техническите и технологичните правила. Със своите действия
или бездействия г-н С. е нарушил и разпоредбата на чл.9, т. 5 от Правилника
за вътрешния трудов ред в ECO ЕАД, съгласно която работникът или
служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения точно,
компетентно и добросъвестно, съобразно изискванията на длъжностната
характеристика, в т.ч. да спазва техническите и технологичните правила,
наредби, правилници, инструкции и заповеди (т.5) Със своите действия И. М.
С., на длъжност ръководител отдел Плевен, е нарушил трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 9, т. 5 от ПВТР в ECO ЕАД.
Спорно е било ,според РС, дали е спазена процедурата по чл. 193 КТ,
съответно дали са изискани от работодателя обяснения от служителя за
нарушенията, за които с процесната заповед е наложено наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ преди налагане на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени
посочените доказателства. Изискването на закона преди налагането на
дисциплинарното наказание да се предхожда от даването на обяснения, е
императивно, а неспазването му има за последица - отмяна на
дисциплинарното наказание, без спорът да се разглежда по същество - чл.193,
5
ал.2 КТ. Законодателят не е предвидил задължителна форма и съдържание на
поканата за даване на обяснения, но когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да
изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и
едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното
наказание. От съществено значение за законосъобразността на налагането на
дисциплинарното наказание е обясненията да достигнат до работодателя
преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно той да ги
съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание. Това
произтича от същността на обясненията - средство за защита, чрез
осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника или служителя доказателства, което е необходимо за обективна
преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в това число на
тежестта му. Именно затова, според РС, когато на работодателя станат
известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва
да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо
в поканата за даване на такива (писмена или устна) да са посочени
обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или
правната му квалификация. Достатъчно е отправената покана да е достигнала
до адресата и в нея по разбираем за работника начин да бъде изложено за
какво се искат обясненията. Законът не дава предписание относно формата на
поканата на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения
за нарушение на трудовата дисциплина, нито че тя следва да съдържа
посочване, че е по повод на дисциплинарно производство.
РС – Плевен е приел, че в настоящия случай обаче в отношенията
между работодателя и служителите във връзка с налагане на дисциплинарни
наказания е утвърдена от работодателя Процедура ЧР-4 за налагане на
дисциплинарни наказания, в която изрично е предвидено, че процеса по
издаване на заповед за наказание е следният: 1. Доклад до работодателя при
констатирано виновно неизпълнение на трудовите задължения на служител от
ЕСО ЕАД - прекият ръководител на служителя или висш ръководител,
изготвя доклад за откриване на дисциплинарно производство, адресирано до
работодателя; 2. Входиране на доклада; 3. Покана за изискване на обяснения
от служителя - за целта след получаване на резолюиран от работодателя
доклад, служител от отдел „Човешки ресурси“ изготвя писмо до служителя,
6
визиран в доклада за изискване на обяснения, с което го уведомява за
започналото дисциплинарно производство. Писмената покана за искане на
обяснение се връчва на служителя срещу подпис и дата; 4.Даване на
обяснения; 5.Налагане на дисциплинарно наказание; 6. връчване на заповедта;
7.Заличаване на дисциплинарното наказание. РС е приел, че от така
изпратеното от ответника до ищеца искане за предоставяне на конкретна
информация не може да се обоснове извод, че е спазена процедурата по
чл.193 КТ, доколкото Кодекс на труда урежда минималния стандарт на
защита на правата на работника/служителя по отношение на когото се
провежда дисциплинарно производство, но няма пречка да бъдат приети от
работодателя, допълнителни правила за законосъобразно провеждане на
дисциплинарното производство. Видно е било, според РС, че приетата от
работодателя процедура предвижда при изискването на обяснения, работника
да бъде уведомен за започналото дисциплинарно производство. В искането
такова уведомяване не е направено и ищецът не е бил запознат, че исканите
обяснения са във връзка с дисциплинарно производство. Поради изложеното
съдът е приел, че при издаване на процесната заповед не е спазена
процедурата по налагането й. По тази причина РС не е разгледал спора по
същество, а е отменил заповедта само на процасуално основание.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил пространни мотиви, които се споделят от
въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Следва да се отбележи също така, че освен изтъкнатите от районния съд
съображения относно допуснати нарушения при искането на обяснения,
свързани с наличието на възприетите от работодателя в нарочни правила
задължения, поканата за даване на обяснения съдържа и допълнителни
пороци. Видно от писменото доказателство на л. 9 от първоинстанционното
дело - представената покана, въпросите по т. 3 и 4 от същата са формулирани
общо като не са посочени конкретните нарушения, за допускането на които се
търсят причини и за избягването на които е следвало да се вземат мерки.
Пред въззивния съд не се представиха други доказателства при
спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да мотивират различен
извод от този на първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
7
решение като правилно и законосъобразно. При този изход на делото следва
да се осъди въззивника да заплати на другата страна разноски в размер на 450
лв съобразно представения списък на разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 851 от 9.06.2023г по гр. дело №
6373/2022г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Електроенергиен системен оператор ЕАД,
ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********,
представлявано от А. Ц. ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. С., ЕГН**********,
гр.Плевен, ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер
на 450 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8