Р Е Ш Е Н И Е

 09.04.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 11 март

Тринадесети наказателен състав година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2473 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0001053 от 02.12.2020  година на ***на РД „Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на ***, представлявано от *** за извършеното нарушение на чл.7б,ал.1 изр.1 от ЗАвПр. На основание чл. 96, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, във вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева /.

Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в законоустановения срок.

Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган РД „Автомобилна Администрация“ – гр. Плевен, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.

В писмото съпровождащо жалбата е направено предложение оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 15.09.2020 г. около 14:25 часа в гр.Плевен, в офиса на фирмата в ***, при извършване на проверка на фирма ***притежаващ лиценз на Общността №0623 за извършване на международен превоз на пътници се констатира следното:

1.Лицензирания превозвач е осъществил превоз на пътници по редовна автобусна линия гр.Плевен-с.Бъркач, с автобус „***“, с рег. № ***от категория М3, с водача *** с ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача и не притежава карта за квалификация на водача валидна към момента на извършения превоз – 01.08.2020г. - видно от тах.лист от същата дата, след направена справка в ел. регистър на ИА „АА“ – гр. София.

Нарушение на чл. 7б, ал 1, изр. 1 от ЗАвП.

По делото липсват писмени доказателства относно твърдяното в АУАН и НП. Няма представен е тахографски лист в оригинал. Няма копие от трудов договор, видно от което във фирмата е работело лице с посочените имена като водач на МПС.

За извършеното нарушение на 15.09.2020 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия А-2019 № 274730 от 15.09.2020 г., в който контролният орган е квалифицирал нарушението като такова по  чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗАвП.

По делото няма или липсват надлежни писмени доказателства откъде лицето ***, черпи представителни функции във връзка с дейността на фирмата.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание, „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение по  чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.

В НП е посочено, че нарушението е извършено на 15.09.2020 г. /т.е. посочена е датата на извършената проверка, но не и на нарушението/.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимен правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., с която Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил ***на Р.д. „А.а.” да издава наказателни постановления за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице.

Касае се за наличие на противоречие между АУАН и НП по отношение датата на извършване на нарушението./

В АУАН  посочването на такава и в атакуваното НП за дата на нарушението е датата на проверката, при ясното съзнание, че липсват писмени доказателства - документи кога, къде и как сочения *** е  извършвал превози/.

Видно от представеният АУАН е, че нарушението е извършено на 15.09.2020г., но доказателства за това не са посочени или липсват по делото.

В издаденото въз основа на него НП за дата на извършване на нарушението е посочена 15.09.2020 г.при същата липса на доказателства. Посочване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

С оглед констатираното противоречие между АУАН и НП, относно датата на извършване на нарушението, не може да се установи в действителност коя дата АНО приема за дата на нарушението.

От обжалваното НП не става ясно защо АНО приема за дата на нарушението, датата на извършената проверка.

Освен това, следва да се отбележи, в случай на допусната техническа грешка, за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, с оглед на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Наличието на противоречие при уточняване на времето на извършване на нарушението не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.

Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем.

Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.

Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. В акта е посочено, че превозът е осъществен с автобус „***“ с рег. № ЕН4105ВС./без да се посочват данни, кога, къде и как е сторил това и доказателствата потвърждаващи го/.

Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно.

В наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на  чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.

Според разпоредбата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7б, ал. 4 от ЗАвП, според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години.

Съгласно ал. 3 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвП. Издадената карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ от ЗАвП само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 от ЗАвП изрично определя, че такава карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4.

При издаване на оспореното НП № 35-0001053 от 02.12.2020  г., вместо да изследва наличието на предпоставките по чл. 7б, ал. 1, изр.1 от ЗАвП, АНО се е задоволил единствено с формалната констатация, че ***, притежаващ лиценз на Общността с № 0623 без да е посочена дата, е осъществил превоз на пътници по редовна автобусна линия гр. Плевен – с. Бъркач, с автобус „***“, с рег. № ***от категория М3, с водача *** с ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача и не притежава карта за квалификация на водача валидна към момента на извършения превоз – 01.08.2020г. - видно от тах.лист от същата дата, след направена справка в ел. регистър на ИА „АА“ – гр. София /при това без да събере доказателства относно съществуването на подобно лице/, който е извършил /без да се посочват данни, за доказателствата потвърждаващи го/.

Сравнителният анализ на чл. 7б, ал. 1 и ал. 3 от ЗАвП води обаче до извод, че за съставомерността на нарушението по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП е необходима не формалната липса на карта за квалификация, а липсата на кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвП.

Както се посочи по-горе в мотивите, според чл. 7б, ал. 2 от ЗАвП такава карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4.

По силата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение по  чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5  от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

В АУАН АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАП.

В НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАП.

Това противоречие в АУАН и в НП, води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да разбере за какво нарушение/нарушения му се търси административно – наказателна отговорност.

Посоченото разминаване е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно се твърди, че е извършила като нарушението, което представлява съществено процесуално нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

 Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай има разминаване между дадената му квалификацията в съставеният АУАН и в издаденото НП.

Поради изложените съображения оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното, Съдът

  

                                               Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001053 от 02.12.2020  година на ***на РД „Автомобилна администрация” гр. Плевен, с което на ***, представлявано от *** за извършеното нарушение на чл.7б,ал.1 изр.1 от ЗАвПр. На основание чл. 96, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, във вр. с чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева /, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: