МОТИВИ към присъда
№14 от 26.02.2020 година
по НОХД №1269/2019
година по описа на РС – Ловеч
Срещу подсъдимия В.Н.В. *** е било предявено обвинение за престъпление
по чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1, чл.28 ал.1 и чл.63 ал.1 т.3 от НК за
това, че на 04.09.2019 г., около 10:30 часа, в гр.
Ловеч, на ул. „Осъмска“, на общински пазар, от товарен автомобил микробус,
марка „Фиат“, модел „Дукато“, с peг. № РВ **** ТХ, собственост на А.Г.Б. ***,
като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, противозаконно отнел от владението на А.Г.Б. и Н.С.Д.
***/ чужди движими вещи - дамска чанта и намиращата се в нея сума от 962.00
лева, тяхна собственост, без съгласието им, с намерението противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен и кражбата е извършена повторно.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което е предаден на съд. Моли съда при смекчаващи
вината обстоятелства да наложи наказание в размер на
шест месеца лишаване от свобода, което наказание, на основание чл.58а от НК да
бъде намалено с една трета. Доколкото деянието по настоящото производство е
извършено в изпитателния срок по предходно осъждане, предлага на съда, на
основание чл.69 ал.2 от НК да освободи подсъдимия частично от изтърпяване на
наложеното наказание.
Подсъдимият В.Н.В.,
редовно призован се явява лично и с назначения в хода на досъдебното
производство за служебен защитник адвокат М.И. от Ловешка адвокатска колегия,
като правят искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и
следващите от НПК. В. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат И. излага, че фактическата
обстановка е изяснена изцяло и напълно. Моли съда да има предвид, че
подсъдимият, в хода на досъдебното производство е съдействал за разкриване на
тази фактическа обстановка. Моли да отчетете и факта, че е извършил деянието
като непълнолетен и е изразил съжаление за стореното. Обръща внимание, че поради
тежкото финансово състояние на семейството - отгледан от баба си и дядо си,
нямат възможност да възстановят сумата. Моли съда да вземе предвид и
здравословното и психично състояние на подсъдимия, за които има събрани
доказателства в хода на досъдебното производство, както и факта, че за първото
деяние, за което според него несправедливо му е дадена такава тежка присъда,
поставя подсъдимия в неблагоприятно положение към момента при определяне
наистина на едно справедливо наказание. Не счита, че един престой в Затвора,
каквото наказание предлага представителя на държавното обвинение, би се
отразило благоприятно, доколкото може това да е така, на неговото състояние.
Най-вече здравословно. Счита, че с оглед степента на неговото психично развитие
и склонността му да подражава, би довело само до негативни последици за
неговата личност. Прави искане подзащитният му да бъде освободен изцяло от
наказанието, чието изпълнение е отложено. С оглед така повдигнатото му
обвинение, което предвижда лишаване от свобода до три години, счита, че са
налице предпоставките за прилагане на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, което
наказание би било справедливо и ще изпълни в пълна степен целите, предвидени в
чл.36 от НК. Алтернативно, моли съда да съобрази чл.55 ал.1 т.1 от НК, с оглед
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и постанови справедлива присъда.
С оглед признаване на вината от
подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът след одобряване
на направените от подсъдимия самопризнания разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П. М. ***. Същият бил безработен и осъждан за умишлени
престъпления от общ характер.
Подсъдимият
В.Н.В. е роден на *** ***, но израснал без родителски грижи, като живял в
различни домове за такива деца. Той принадлежал към джебчийски род и от малък
бил възпитаван в такава насока. Въпреки ниската му възраст, в периода от 2012 година
до 2019 година, спрямо него имало 18 регистрации в масивите на МВР за
противоправни деяния. В. се водел на отчет в Детска педагогическа стая при РУ
МВР - Горна Оряховица, като спрямо него били прилагани всички възможни
възпитателни мерки за поправянето му, включително настаняване във възпитателно
училище-интернат в гр. Ракитово.
При
подсъдимия В. била налице лека умствена изостаналост, но той разбирал
свойството и значението на деянията си и можел да ръководи постъпките си, както
и да възприема правилно фактите от обективната действителност.
На
04.09.2019 година, свидетелите А. Г.Б. и Н.С.Д. се намирали в гр. Ловеч, на
общинския пазар на ул. „Осъмска“. Двамата се занимавали с търговия на
зеленчуци, като се били установили на място № 84. Стоката си те транспортирали
с микробус марка „Фиат“, модел „Дукато“, с peг. № РВ **** ТХ, собственост на Б..
Бусът бил паркиран точно зад Б. и Д.. Дясната му странична врата била откъм
тях, а лявата - на около 20
сантиметра от бетонната стена за коритото на река Осъм.
Бусът бил отключен, но поради малкото отстояние от стената, свидетелите били
спокойни, че нямало кой да влезе вътре. До дясната седалка на буса, Б. и Д.
били окачили дамска платнена чанта, в която периодично прибирали част от парите
от продажбите - монети от по 2 лева и банкноти от по 10 и 20 лева.
На
същата дата, около 10:30 часа, на пазара в гр. Ловеч се намирали и подсъдимият В.
и неговата баба - свидетелката Р. Т.Н.. Н. се спряла до буса на Б. и Д., за да
си купела чушки, като я обслужвал св. Б., а св. Д. работела с друг клиент. През
това време, В. решил да използва ангажираността на двамата продавачи, за да се
промъкне в паркирания зад тях микробус и да отнеме намиращи се там вещи. В
изпълнение на това си решение, той се промушил в тясното пространство от
далечната страна, между автомобила и бетонната стена за коритото на река Осъм и
влязъл в буса, през лявата му врата. Свидетелката Д. чула шум откъм автомобила
и казала на Б. да провери какво се случвало, но той все още бил ангажиран с Н.,
която тъкмо си била платила чушлетата. През това време В. взел намиращата се в
микробуса дамска платнена чанта, поставил я в жълто найлоново пликче, което
носел със себе си и излязъл от автомобила. В. бил забелязан от свидетеля И.Ц.,
който също си избирал зеленчуци, а непосредствено след това и от свидетелите Б.
и Д.. Подсъдимият бързо се отдалечил от мястото, като Б. се опитал да го
последва, но не успял.
В
отнетата от В. чанта се намирала парична сума от 962 лева, като 900 от тях били
на банкноти, а 62 - на монети от по 2 лева. На около 300 метра от буса на
свидетеля Б., В. извадил от платнената дамска чанта 900-те лева на банкноти,
след което захвърлил пликчето, чантата и монетите зад оградата на двора на ОДБХ
- Ловеч и напуснал района.
След
подаден сигнал на спешен телефон 112, в района на пазара бил извършен оглед на
местопроизшествие, при което неотложно действие, в двора на ОДБХ - Ловеч били
открити и иззети платнената дамска чанта, с намиращите се в нея 31 бр. монети с
номинал 2 лева. По-късно в хода на досъдебното производство, същите били
върнати на свидетелката Д.. В процеса на разследване, били проведени и три
разпознавания на лица, при които свидетелите Д., Б. и Цонков идентифицирали без
колебание подсъдимия В., като лицето, което през м. септември 2019 г. отнело чантата с
парите от микробуса на пазара в гр. Ловеч.
Видно
от заключението по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/, към момента на деянието В., макар и
непълнолетен, е разполагал с психичната годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като не е действал в
условията на увлечение или лекомислие.
От
приложената към делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият
В. е осъждан за престъпление от общ характер, също против собствеността на
гражданите, като му е било наложено наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69 ал.1 във вр. с
чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. Настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на това осъждане и преди да е изтекъл предвидения
в чл.30 от НК пет годишен, поради което са налице условията на повторност по
смисъла на чл.28 от НК.
Настоящият състав на съда
намира, че извършеното от В. престъпление не може да бъде преценено като „маловажен
случай“, тъй като съгласно закона и константната практика на ВКС, при решаването на въпроса дали е налице „маловажен
случай“ следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или
незначителността на вредните последици, тоест не само обстоятелствата, свързани
с обществената опасност на деянието, но и тези касаещи обществената опасност на
дееца. Несъмнено, стойността на предмета на престъплението е от съществено
значение, но не единствено, при извършване на дължимата преценка за степента на
обществената опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай,
освен че се касае за доста голяма парична сума, подсъдимият е с обременено
съдебно минало. Осъждан е за престъпление от общ характер, като извършването на
престъплението по това дело е в изпитателния срок на предходната присъда.
Посочените данни определят, че личността на подсъдимия е останала резистентна
към възпиращото и превъзпитателно въздействие на определяното му наказание
лишаване от свобода, изпълнението на които е било отложено при условията на
чл.69 от НК.
При
така изяснените фактически обстоятелства съдът прие, че с извършеното от него
деяние подсъдимият В.Н.В. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1,
чл.28 ал.1 и чл.63 ал.1 т.3 от НК, а именно: на
04.09.2019г., около 10:30 часа в гр.Ловеч, на ул. „Осъмска”, на общински пазар,
от товарен автомобил микробус, марка „Фиат”, модел „Дукато”, с peг. № РВ ****
ТХ, собственост на А.Г.Б. ***, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно
отнел от владението на А.Г.Б. и Н.С.Д. ***/ чужди движими вещи - дамска чанта и
намиращата се в нея сума от 962 лева, тяхна собственост, без съгласието им, с
намерението противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и кражбата
е извършена при условията на повторност.
Съдът
приема, че подсъдимият В. е автор на деянието, за което е предаден на съд, като
съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства, заключенията
на видео-техническата и съдебно-психиатричната експертизи и
показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство. Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние, чрез действие, като е взел чантата с парите от микробуса на Б. и е
установил фактическа власт върху тях.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод
на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
Причините
за извършване на престъплението следва да се търсят в стремежа на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин и изградените престъпни навици.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия И., настоящата инстанция
съобрази от една страна като смекчаващи вината обстоятелства леката умствена
изостаналост, декларираната критичност към извършеното деяние и условията, при
които е израсъл, а от друга страна като отегчаващо вината обстоятелство
многобройните му регистрации за извършени противоправни деяния, поради което и
с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК му наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства по чл.54 ал.1 от НК – шест месеца лишаване от
свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и
на основание чл.58а от НК намали така определеното наказание лишаване от
свобода с една трета, или В. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в
размер на четири месеца при първоначален общ режим.
Настоящият състав не споделя становището
на защитника на подсъдимия за наличие на изключително или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства поради факта, че непълнолетието му е включено в
самата квалификация на деянието, а останалите не могат да бъдат приети за
многобройни такива. Липсата на семейна подкрепа не следва да се приема като
изключително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то не е такова, което е оказало необичайно силно въздействие при
вземане на решението за извършване на конкретното деяние, а по-скоро е
предпоставка за цялостното развитие на личността на подсъдимия.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца
и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Настоящият
състав, като съобрази, че със споразумение №180/26.09.2017 година, одобрено по
НОХД №1067/2017 година на РС - Казанлък, В. е признат за виновен в извършване през
периода 16-20.06.2017 година на престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194
ал.1, чл.63 ал.1 т.4 и чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл.69 ал.1 във вр. с чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години
прие, че деянието по настоящото производство е извършено в изпитателния срок по
НОХД №1067/2017 година по описа на РС - Казанлък, поради което са налице
условията на чл.69 ал.1 във вр. с чл.68 ал.1 от НК и на основание чл.69 ал.2 от НК освободи Ваеселинов отчасти от изтърпяване на това наказание, като постанови
да изтърпи от него само шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим.
При
този изход на процеса съдът осъди подсъдимия В.Н.В. да заплати на ОД на МВР -
Ловеч сумата от 316.18 лева разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :