РЕШЕНИЕ
Номер 260328
/30.06. Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, III –ти наказателен състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти март 2021 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Богдан Велев
при секретаря Наташа Динева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 01343 по описа за
2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е образувано е по жалба на С.Б.П. против Наказателно
постановление №
20-1158-002737 от 13.07.2020г., издадено от началник на ОДМВР, с- р Пътна
полиция Перник, с което е наложено на жалбоподателя 1. на основание чл. 175,
ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
100,00 лева /сто лева/, както и е наложено наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от Закона за
движението по пътищата; 2. На основание чл. 174, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложени
административно наказание- глоба в размер на 500лв. и както и е наложено наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение
на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лева, за
нарушение на чл. 150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата; 4. на
основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137Е от Закона за движението
по пътищата.
В
жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано като жалбоподателят подробно и
детайлно е изложил съображенията си за всяко едно от констатираните нарушения.
Жалбоподателят П. редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна – ОД МВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“, не изпраща представител,
не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
По
допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
Жалбата
срещу НП №20-1158-002737
от 13.07.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Перник, с-р „Пътна
полиция“ Перник е депозирана в установения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, 7- дневен
срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по същество,
същата е неоснователна.
Съдът, като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби,
намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и
доказателствените материали:
От
фактическа страна настоящият състав счита за установено, че на 09.06.2020
година в 16,30 часа в с. Дивотино на ул. „Миньор“ жалбоподателят като
управлявал двуколесно МПС (мотоциклет от категория А1) марка „Сузуки“ модел AN25 при подаден сигнал с ръка от
униформен служител на кръстовището с ул. „Ал. Стамболийски“ независимо, че
възприел сигнала не спрял на указаното му място и продължил посоката си на
движение. След като бил спрян и установен на ул. „Струма“ и кръстовището с ул.
„Миньор“ при извършената проверка в 15.56 ч с техническо средство алкотест
дрегер 7510 се установило, че водача управлява двуколесното МПС под действието
на алкохол, а именно 0.53 промила алкохол, като водачът е имал мирис на
алкохол. При проверката било констатирано, че водачът не притежава СУМПС от
категорията към която спада управляваното от него МПС марка „Сузуки“ модел AN25 както и че същият не използва
защитна каска по време на управление. За така описаните в процесното НП
констатации били приложени съответните нарушени административно наказателни
разпоредби и съответните им санкционни норми.
За така констатираните нарушения бил
съставен АУАН серия GA
№ 216499 на 09.06.2020г. от актосъставителя И.П.И. на длъжност „мл. автоконтрольор“
при ОД МВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствие на свидетеля Р.К.В..
Видно в АУАН надлежно е описано
установените нарушения, като детайлно е изяснено мястото, начина и авторството
на неговото извършване. Посочена е правната им квалификация, както и иззетите
като доказателства писмени документи. АУАН е подписан от актосъставителя,
свидетеля и от жалбоподателя, като последния не е изразил възражения си по така
констатираните в акта нарушения. Такива не са постъпили в срока по реда чл. 44
от ЗАНН, преди издаване на процесното НП. Въз основа на горепосоченият АУАН, е
и обжалваното НП № 20-1158-002737
от 13.07.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Перник, с-р „Пътна
полиция“ Перник, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания за
съответните нарушения: с което е наложено на жалбоподателя 1. на основание чл.
175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100,00 лева /сто лева/, както и е наложено наказание "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от Закона за
движението по пътищата; 2. На основание чл. 174, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложени
административно накзание- глоба в размер на 500лв. и както и е наложено
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лева, за
нарушение на чл. 150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата; 4. на
основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба
в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137Е от Закона за движението по
пътищата.
Горната фактическа обстановка се
установява от приложените по административно наказателната
преписка и събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени
средства, а именно: АУАН серия GA
№ 216499 /л. 9 от с.д./; НП №20-1158-002737
от 13.07.2020г. /л.7 от с.д./; Талон за изследване № 075953 /л.10 от с.д./; Заверено
копие Заповед Рег. №81218-515/14.05.2018г.
на Министерство на вътрешните работи, както и гласните доказателства събрани в
хода на производството на св. Р.К.В.. Настоящият съдебен състав намира, че събраните
доказателства и приобщените такива по административнонакзателната преписка си
кореспондират и доказват безспорно констатациите в процесното НП. Цялостният
анализ на посочените доказателства води съда до посочените вече фактически
изводи.
При
така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Депозираната жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН
7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на
чл.
63, ал.1 от ЗАНН, в
това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган. Спазени са всички
процесуални изисквания по отношение на законово установените реквизити на
същите както и по отношение на тяхното предявяване на лицето, привлечено към
административно наказателна отговорност. Съдът намира, че е спазена и
процедурата за връчване на наказателното постановление, регламентирана в чл.
58, ал.1 от ЗАНН, а именно, че препис
от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, видно от
приложените и прието по делото доказателства е, че Наказателно
постановление №
20-1158-002737 от 13.07.2020г., издадено от началник на ОДМВР, с- р Пътна
полиция Перник е връчено на 21.07.2020г.
на санкционираното лице срещу неговия подпис. От, което следва, че няма
основания за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Разгледано,
по същество, съдът намира, че:
На
първо място съдът счита, че е спазен 3- дневният срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и е дадена възможност
на жалбоподателя да упражни правото си на защита, като изложи своите възражения, като такива не
са изложени.
На
следващо място, АУАН е съставен от компетентен орган И.П.И. на длъжност „мл. автоконтрольор“
при ОД МВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“ и в присъствие на свидетеля Р.К.В..
При
направената проверка от съдържателна страна на АУАН и съответното му НП
настоящият състав намира, че не налице съществено противоречие в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото НП досежно, начина на сигнализиране
на спиране на водача на МПС марка „Сузуки“ модел AN25. В издадения АУАН е описано, че
„ на 09.06.2020г. в 16.30ч в с. Дивотино, ул. „Миньор“ жалбоподателят като
управлявал двуколесно МПС (мотоциклет от категория А1) марка „Сузуки“ модел AN25 при подаден сигнал от униформен
служител… възприе сигнала, не спря на указаното му място и продължи посоката си
на движение…“, същата констатция в процесното НП е описана по следния начин „на
09.06.2020 година в 16,30 часа в с. Дивотино на ул. „Миньор“ жалбоподателят
като управлявал двуколесно МПС (мотоциклет от категория А1) марка „Сузуки“
модел AN25
при подаден сигнал с ръка от униформен служител на кръстовището с ул. „Ал.
Стамболийски“ независимо, че възприел сигнала не спрял на указаното му място и
продължил посоката си на движение…“. Съдът счита, че това несъответствие не
съществено, досежно начина на сигнализиране на водача за спиране, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.170, ал. 3
от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване
на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал
със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина. Униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само
с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. Посочената разпоредба изброява изчерпателно способите
за осъществяване на правомощията на компетентните органи, досежно извършване на
проверка. Съдът не счита, твърденията на жалбоподателя за основателни с оглед на
това, че същият не е възприел сигнала с ръка като такъв указващ му да
предприеме действия за спиране. Липсват данни по делото за обстоятелства, които
да са оказали подобно влияние спрямо жалбоподателя като например, лоша
видимост, неблагоприятни метеорологични условия и др. С оглед на това си
поведение, а именно, че жалбоподателят при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство макар да е длъжен да спре
плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания не
го е сторил е осъществил обективния състав на нарушение по чл. 103 ЗДвп. На основание
чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100,00 лева /сто лева/, както и е наложено
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца. Видно
от редакцията на посочената санкционна норма предвиденото наказание е
кумулативно- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв., с оглед на което съдът счита, че
за първото посочено нарушение определената санкция е правилна и
законосъобразна.
Относно
второто установено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, касаещо управление на
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, съдът счита, че
същото по безспорен начин е установено. С оглед на изложените твърдения в
жалбата „че наказващият орган ме е санкционирал като водач и управлявал
едновременно МПС, трамвай и самоходна машина…“ съдът намира за необходимо да
уточни, че нарушената от жалбоподателя разпоредба е тази на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която има характер на обща. С нейната диспозиция се забранява управление
на ППС с определено количество, концентрация алкохол, установена по надлежния
ред. Същата разпоредба има характер на препращаща към ДР на ЗДвП, т. 10. където
в дадена легалната дефиниция за „пътно превозно средство“ според която то е
съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора
и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите,
тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Именно въз
основа на тази дефиниция законодателя е създал и съответната санкционна
разпоредба (която обхваща всички ППС) на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно
която „наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1.
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба
500 лв. Настоящият състав намира за необходимо да уточни, че за съставомерност
на нарушението на коментираната разпоредба е нужно да бъде констатирано по
надлежния ред изискуемата концентрация на алкохол в кръвта при управление на
някое от посочените в разпоредбата ППС, като АНО няма изискване по закон да
уточни изрично вида му. За пълнота следва да се посочи, че и в АУАН и
издаденото НП е уточнена марката и модела на МПС управлявано от жалбоподателя,
а именно управлявал двуколесно МПС (мотоциклет от категория А1) марка „Сузуки“
модел AN25.
Видно от приложения по делото Талон за изследване 075953 е констатиран
положителен резултат за алкохол в кръвта на жалбоподателя П. 0,53 промила. Относно наложеното административно наказание
за така описаното нарушение, съдът намира, че определената от АНО санкция в
размер „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и глоба в
размер на 500лв.отговаря на посочения в закона размер на кумулативно
предвиденото наказание.
Относно
третото посочено нарушение на чл. 150А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата съдът намира за нужно да уточни, че за да е осъществен състава на
нарушението по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, нарушителят следва да управлява моторно
превозно средство, без свидетелство за правоуправление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство като алинея втора
визира категориите правоспособност, различни от посочените в чл. 149 от ЗДвП. Правоспособността
на водачите, според посочената законова норма се определя съобразно вида на МПС
и неговата допустима максимална маса. Предвид законовата разпоредба, упомената
по- горе, съществен елемент при определяне правоспособността на водача е както
вида на управляваното от него МПС, така и допустимата му мощност и максимална маса.
Последните обстоятелства са посочени в АУАН и в атакуваното наказателно
постановление- двуколесно МПС (мотоциклет от категория А1 с под категория L3e), марка „Сузуки“ модел AN125. Както контролния, така и
административно наказващият орган при описание обективните признаци на състава
на нарушението са посочили, че МПС е мотоциклет, като са описали неговата
категория, под категория, модел и марка съобразно нормата на чл. 150а, ал.2 ЗДвП, която е от значение за определяне правоспособността на водача. По тези
съображения съдът счита, че АНО правилно е определил съставомерността на
описаното нарушение. Относно определената санкция за същото на основание чл.
177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
100,00 лева, съдът намира, че същото е законосъобразно и отговаря на вида и
размера предвиден в закона.
Съдът
намира, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин чрез
свидетелските показания на св. Р.В.,
който заяви, че изцяло поддържа констатациите в акта, че с действията си
жалбоподателя П. е осъществил от субективна и обективна страна състава на
административното нарушение по чл. 137е от ЗДвП, според който: „Водачите и
пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.“ Следва да се
отбележи за пълнота, че жалбоподателят не излага доводи в жалбата си относно
това констатирано нарушение. Съгласно
чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“.
Наказанието е определено в точно определен размер, поради което не подлежи на
корекция, като контролните точки остават непроменени, предвид обстоятелството,
че същите се налагат ex lege.
От
изложеното следва, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на процесното НП, тъй като
при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване
на производството.
По
тези съображения съдът намира, че доводите на жалбоподателя за необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност на процесното наказателно постановление не
се доказаха. По въпроса за определянето на размера на наложените административни
наказания съдът намира, че същите съответстват по вид и размер за всяко от
нарушенията предвидени в закона и са съобразени при налагането им от
административно наказващия орган.
От изложеното настоящия съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление- потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и
затова на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пернишки районен съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
20-1158-002737 от 13.07.2020г., издадено от началник на ОДМВР, с- р Пътна
полиция Перник, с което е наложено 1. на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лева /сто
лева/, както и е наложено наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 103 от Закона за движението
по пътищата; 2. На основание чл. 174, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложени
административно наказание- глоба в размер на 500лв. и както и е наложено
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП; 3. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лева, за
нарушение на чл. 150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата; 4. на
основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 137Е от Закона за движението
по пътищата на С.Б.П., ЕГН ********** с адрес *** като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване, по реда на Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред
Пернишки Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ