№ 653
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20221110116390 по описа за 2022 година
Предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците А. Б. Н., К. П. Л. /в качеството му на
наследник на П. Ц. Л./, З. Л. Г., М. Л. К., В. И. К. и Н. Д. М. са потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че
през процесния период ответниците са потребявали енергия в имот-магазин №2,
находящ се в гр. София, /////, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се
е обеднил със стойността й. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят както
следва: А. Б. Н.-сумата от 71,59 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., сумата от 23,27 лв. –
лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., сумата от 6,47 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и сумата от 1,09 лева за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.03.2022 год. до
окончателното плащане, К. П. Л.-сумата от 39,78 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., сумата от
12,91 лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., сумата от 3,60 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и сумата от 0,60 лева за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.03.2022 год. до
1
окончателното плащане, З. Л. Г.-сумата от 10,61 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., сумата от 3,44
лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., сумата от 0,96 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и сумата от 0,16 лева за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.03.2022 год. до
окончателното плащане, М. Л. К.-сумата от 10,61 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., сумата от 3,44
лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., сумата от 0,96 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и сумата от 0,16 лева за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.03.2022 год. до
окончателното плащане, В. И. К.-сумата от 10,61 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., сумата от 3,44
лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., сумата от 0,96 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и сумата от 0,16 лева за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.03.2022 год. до
окончателното плащане и Н. Д. М.-сумата от 15,91 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., сумата от 5,17
лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., сумата от 1,43 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и сумата от 0,24 лева за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.03.2022 год. до
окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-Н. Д. М. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Твърди, че не е собственик на топлоснабдения имот.
Претендира разноски.
Ответниците-З. Л. Г., М. Л. К. и В. И. К. не са депозирали отговор на исковата
молба. В открито съдебно заседание състояло се на 27.10.2022 год., чрез процесуален
представител, оспорват предявените искове като твърдят, че не са собственици на
процесния имот, нито негови ползватели.
Ответникът-А. Б. Н., в срока за отговор на исковата молба, твърди, че е извършил
плащане.
Ответникът-К. П. Л., в срока за отговор на исковата молба, твърди, че е извършил
плащане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че
е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с
която ответниците са се обогатили, тъй като се явяват потребители на енергия в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответниците е да докажат, че са погасили задължението си към ищеца.
Ответниците А. Б. Н. и К. П. Л. не оспорват правото си на собственост върху
процесния имот.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг.
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В случая страните не спорят, че топлоснабдения имот не служи за
битови нужди, че не е предназначен за задоволяване на такива (магазин), което сочи,
че е предназначен на небитово ползване на топлоенергията. Съобразно изложените
фактически твърдения в исковата молба ищцовата претенция се основава на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответниците респ. предпоставка за основателността на
претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответниците са се
обогатили със стойността на доставената стока, т.е. че те действително са ползвали
топлоснабдения имот и са консумирали претендираното количество топлинна енергия.
В случая ответниците А. Б. Н. и К. П. Л. не оспорват, че през процесния период са
ползвали имота и размера на претенциите. Ангажирали са и доказателства за плащане
на процесните суми. Процесуалния представител на ищеца не оспорва извършеното
плащане, като излага, че не е са платени единствено разноските в настоящото
производство за държавна такса.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответниците към настоящия момент не дължат на ищцовото дружество процесните
суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
По отношение на ответниците З. Л. Г., М. Л. К., В. И. К. и Н. Д. М. исковете са
неоснователни. Както беше посочено по-горе предпоставка за основателността на
претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответниците са се
обогатили със стойността на доставената стока, т.е. че те действително са ползвали
3
топлоснабдения имот и са консумирали претендираното количество топлинна енергия.
В случая в тази насока не представени никакви доказателства.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не се установява ответниците З. Л.
Г., М. Л. К., В. И. К. и Н. Д. М. да са използвали доставена от ищеца топлинна енергия
в имота, липсва основание да бъде ангажирана тяхната отговорност респ. същите не са
се обогатили със стойността й. При неоснователността на предявения главен иск
неоснователен е и акцесорния за мораторно обезщетение върху цената на топлинната
енергия, поради което и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изричната претенция на ищеца и доколкото ответниците А. Б. Н. и К. П.
Л. са станали причина за предявяване на исковете и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 200 лева, представляваща
сторените в производствоот разноски за държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника Н. Д. М. сумата от 300 лева, представляваща сторените в производството
разноски.
На основание чл.38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. Б.
М. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ////, със седалище и адрес на
управление: гр. София, //// искове срещу А. Б. Н., ЕГН ********** и К. П. Л., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както
следва: срещу А. Б. Н. за сумата от 71,59 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., за сумата от
23,27 лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., за сумата от 6,47 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и сумата от 1,09 лева-лихва за забава за периода от 30.11.2019 год. до
28.02.2022 год. и К. П. Л. за сумата от 39,78 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., за сумата от
12,91 лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., за сумата от 3,60 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и за сумата от 0,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от
30.11.2019 год. до 28.02.2022 год., като неоснователни поради извършено в хода на
производството плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ////, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, //// искове срещу З. Л. Г., ЕГН **********, М. Л. К., ЕГН
**********, В. И. К., ЕГН ********** и Н. Д. М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както следва: срещу З. Л. Г. за
сумата от 10,61 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., за сумата от 3,44 лв. – лихва за забава от
30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., за сумата от 0,96 лева, представляваща такса за
дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до м.04.2021 год. и за сумата от 0,16
лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год.,
срещу М. Л. К. за сумата от 10,61 лева, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода м.11.2019 год. – м.04.2021 год., за сумата от 3,44 лв. –
лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022 год., за сумата от 0,96 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до
м.04.2021 год. и за сумата от 0,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от
30.11.2019 год. до 28.02.2022 год., срещу В. И. К. за сумата от 10,61 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.11.2019 год. –
м.04.2021 год., за сумата от 3,44 лв. – лихва за забава от 30.12.2019 год. – 28.02.2022
год., за сумата от 0,96 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода
от м.11.2019 год. до м.04.2021 год. и за сумата от 0,16 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год. и срещу Н. Д. М. за сумата от
15,91 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
м.11.2019 год. – м.04.2021 год., за сумата от 5,17 лв. – лихва за забава от 30.12.2019
год. – 28.02.2022 год., за сумата от 1,43 лева, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м.11.2019 год. до м.04.2021 год. и за сумата от 0,24 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2019 год. до 28.02.2022 год., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А. Б. Н., ЕГН ********** и К. П. Л., ЕГН ********** да заплатят на
„Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 200 лева /двеста лева/,
представляваща разноските в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на Н. Д. М., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща сторените в
производството разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на адвокат Н. Б. М., на основание чл.38 от ЗА,
сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5