Р
Е Ш Е
Н И Е № 2644
гр. Бургас, 22.10.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно
заседание на два-десет
и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2743 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Н.С.С. срещу А= Л.,***.
Ищецът твърди, че
на 12.06.2018г., малко след 04.00 часа, две кучета от породата “пит-бул“,
собственост на ответника, са умъртвили неговото собствено такова – “немски мини
шпиц“, на шест години, измъквайки го от отвор на вратата за двора на къщата му,
на адрес: град Б, кв.““, ул.““ № . Твърди и че вследствие на смъртта на домаш-ния
му любимец е претърпял дискомфорт и психически страдания, включително чувство
за тревожност, напрегнатост, страх и безпокойство как да съобщи на детето си за
това. Из-лага съображения, че Л. не е положил необходимата грижа, за да
предотврати бягството на животните си, съобразно чл.150, ал.1, т.3 от ЗВМД,
респективно за настъпването на вре-доносния резултат, поради което дължи
обезщетение за причинените от тях неимуществе-ни вреди. Иска от Съда да го
осъди да му заплати такова – в размер на 5 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
исковете. Сочи, че няма доказателства ищецът да е собственик на умъртвеното
куче, както и смъртта на последното да е била причинена от собствените му
животни. При условията на евентуалност – възразява за съпричиняване на
вредоносния ре-зултат, поради неосъществен надзор от С.. Оспорва претенцията и
по размер. Иска от Съда да я отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Ищецът живее на адрес гр.Бс, кв.“В“, ул.“Б“ № . Бил е собственик на куче, порода “немски мини шпиц“, родено на ***г., на име Л, видно от представе-ния по
делото паспорт на животното.
От показанията на
свидетеля Слави Х. се установява, че С. е взел кучето от малко и го е отглеждал
в дома си, като домашен любимец на семейството и детето. Живее-ло е в двора на
къщата, отделен от улицата с ограда, свободно пуснато. Ищецът и дъщеря му са
били силно привързани към него, полагали са грижи и са го разхождали ежедневно.
На 12.06.2018г.,
рано сутринта, след 04.00 часа, С. чул силен лай и излязъл на те-расата, за да
провери какво се случва. Тогава видял, че пред вратата на двора му стоят две
големи кучета, порода ”питбул”. Едното от тях провряло главата си през
декоративната ре-шетка, захапало домашния му любимец и го измъкнало навън. След
това тръгнало по ули-цата, носейки в уста телцето на Л, последвано и от
другото. Ищецът излязъл навън и се обадил на телефон 112. На място пристигнал
дежурен полицейски екип – свидетелят Б.Д. и негов колега, на които С. разказал
за случилото се. Показал им следите от кръвта и тримата тръгнали по тях. Сигнали
до имота на ответника – на съседната улица ”Емине” № 20. Видели, че вратите са
отворени, а в двора се разхождат две големи кучета, порода ”стафордширски
териер”, често бъркан с ”питбул”, собственост на Л.. Едното от тях прескочило
оградата и влязло в съседен имот, където сдавило друго животно. В двора на ответника
открили мъртвото куче на ищеца, с множество тежки наранявания по тялото.
Впоследствие на мястото пристигнала и оперативна група от полицейски служители,
които извършили процесуално-следствени действия, с оглед наличието на данни за
престъпление по чл.325б, ал.1 от НК. Образувано било ДП № 439/2018г. на Второ РУ ОД на МВР
Бургас, пор.№ 1673/2018г., вх.№5029/2018г.
на РП Бургас, приложено към настоящото. В хода на същото е била извършена
ветеринарномедицинска експертиза, вещото лице по която е кон-статирало, че
насилствената смърт на кучето на ищеца е била причинена от друго себепо-добно
животно. Наблюдаващият прокурор е възприел този негов извод и като е преценил,
че няма доказателства за наличието на умишлени действия на човек, които да са в
причин-на връзка с настъпилия вредоносен резултат, е прекратил наказателното
производство.
Действително, преки доказателства, че кучето на С. е било убито от
животните на Л. няма – никой не е присъствал и видял в неговата цялост
инцидента, но въз основа на всички останали, косвени такива, а именно: ищецът е
споделил на полицейските служите-ли, непосредствено след като са дошли, че два
питбула са сдавили и отнесли домашния му любимец, и такива,
собствени на ответника, са се разхождали свободно в двора на послед-ния, до
който е водела и кървавата диря, а други подобни в района не е имало – обсъдени в тяхната съвкупност, безспорно, може и
следва да се направи единственно горният извод.
Възраженията на ответната страна в обратна насока са неоснователни.
Както беше казано по-горе, от показанията на свидетеля Слави
Х. се установява, че ищецът и семейството му са били
силно привързани към Лео. Установява се, също така, че след смъртта на
кученцето С. е бил много разстроен. Чувствал се е зле. Детето му е
търсело домашния си любимец и също е било притеснено. Първоначално родителите
не са уведомили дъщеря си какво се е случило, но тя е искала да издирват кучето
и да лепят не-гови снимки, поради което са се принудили да й кажат истината.
Ищецът страдал дълго.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира
следното от правна:
Съгласно чл.50 от ЗЗД,
за вредите, причинени от животно, отговарят солидарно соб-ственикът и
лицето, под чийто надзор то се намира, включително и
когато е избягало или се е изгубило.
Основанието на отговорността за
вреди, причинени от животни, е наличието на пови-шен риск, който
се създава при притежанието и отглеждането им.
Т. е. поемането на
този риск спрямо трети лица води и до носенето на отговорност
при нанесена от животните вреда.
Отговорността
на собственика и надзираващия животното, за разлика от тази – при об-щия деликт по
чл.45 от ЗЗД, е безвиновна.
Уважаването
на иска предполага доказването от ищеца наличието на следните
кумула-тивни
предпоставки –
настъпили вреди за него,
те да са в резултат на действия на животно, което е собственост или под надзор на ответника в
процеса, както и причинната връзка.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, според
настоящия съдебен състав, може да бъде направен обоснован извод за
наличието
на всички, предвиде-ни
във фактическия състав на цитираната разпоредба елементи, обуславящи ангажирането
на отговорността на ответника за обезщетяването на ищеца за претърпените
неимуществе-ни вреди, в резултат на процесния деликт – безспорно се установява
по делото, че собстве-ните на Л. животни – два броя кучета, са избягали от
двора му, където ги е отглеждал, и са умъртвили домашния любимец на С., а
последният, вследствие на този инцидент, е претърпял душевен
дискомфорт и психически страдания, включително чувство за тревож-ност, напрегнатост,
страх и безпокойство как да съобщи на детето си за това.
При негова
доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства във връз-ка с
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца – кученцето
Лео е отглеждано в двора на С. и възможността му да излиза на улицата ефективно
е била ограничена, поради наличието на съответна ограда.
Съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение, което
ответникът следва да заплати на ищеца за причинените му неимуществени вреди, с оглед конкретните обстоятелства – кученцето е било взето и отгледано с
обич и с грижа от С. и семейството му от малко, и към момента на смъртта си то е
било на пет години и половина, т. е. в разцвета на силите си, както и предвид интензитета на констатираните не-гативни
душевни преживявания, е в размер на 2 000 лв. За разликата над тази сума до пъл-ния
предявен такъв – от 5 000 лв., претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Върху главницата се дължи
законната лихва от датата на деликта 12.06.2018г. до окон-чателното
й изплащане, съобразно чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и деловодните разноски, съраз-мерно с уважената част от
иска – 80 лв. за ДТ и 240 лв. – платено адвокатско възнагражде-ние, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разнос-ки, съразмерно с отхвърлената
част от иска – 360 лв. платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Л., с ЕНЧ: **********, роден на ***г.,
гражданин на Р И, гр.Б, кв.““, ул.““ № , да
заплати на Н.С.С., с ЕГН: **********,***, сумата 2 000 лв., представ-ляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – преживян душевен диском-форт и страдания, в резултат на
инцидент от 12.06.2018г., при който двете кучета на ответ-ника са
причинили смъртта на домашния му любимец – куче, порода “немски мини шпиц“, родено на ***г., на име ”Л”, ведно със законната лихва, считано от датата на
де-ликта до окончателното плащане, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 5 000
лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията,
като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Л. да заплати на Н.С.С. сумата 320 лв. – раз-носки по делото.
ОСЪЖДА Н.С.С. да заплати на А.Л. сумата 360 лв. – раз-носки по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: / п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.