РЕШЕНИЕ
№30
30.01.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1211 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Т.М.П., ЕГН **********,***, против Г.д. „П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н..
Твърди се, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът изпълнявал
длъжността „пожарникар и водач на специализиран автомобил”, 1-ва степен в
Регионална дирекция "П.Б.З.Н."- Несебър, която е структурно подчинена
н.Г.д. "П.б.и з.н.н.” в МВР. Съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен
служител. Изпълнявайки посочената длъжност през процесният период се твърди, че
бил полагал труд при органа по назначението на 24-часови дежурства по график,
като по време на тези дежурства се полагал нощен труд за времето от 22,00 часа
до 6,00 часа /8 часа на дежурство/. Отработеното време се отчитало сумирано на
тримесечие. Положеният от П. нощен труд през процесния период не бил приравнен
от органа по назначаването на дневен такъв по коефициент 1,143 съобразно
правилата на Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ и съответно разликата не му била заплатена от органа по назначаването,
нито бил компенсиран по друг начин. Развиват се съображения в насока, че след приравняване на
нощния труд в дневен такъв по посочения коефициент, часовата разлика
представлявала извънреден труд, който съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР следвало да
се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50 %. Сочи се, че през процесният период били действали различни наредби, приети
на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, които впоследствие били отменени. Поради
тази причина се счита, че била налице празнота, която следвало да се запълни
със субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Намира, че разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ следва
да се прилагат едновременно, като на работниците и служителите следва да се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв., а нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. С тези доводи сочи, че за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г.
положеният от него нощен труд от 1680 часа следва да бъде преизчислен с
коефициент 1,143 на 1920 часа. Намира, че е положил извънреден труд от 240
часа, който работодателят не му бил заплатил- с общ размер на претенцията от
1440 лв. Гореизложеното е мотивирало ищеца П. да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата в размер на
1400 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен
извънреден (нощен) труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., приравнен към
дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, както и за присъждане на сумата от 200 лева, представляваща сбора на
мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд за
периода 30.10.2016г.- 02.10.2019г.
В проведеното по делото на 16.01.2020 год. открито
съдебно заседание ищецът измени предявените искове, като увеличи размерите им,
както следва: от 1400 лв. на 1703,27 лв. за главницата, и от 200 лева до 246,81
лева за обезщетението за забава.
Предявени са искове с правно
основание чл.179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната
ГД „П.Б.З.Н.” към МВР бе депозиран отговор, с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват същите, както
по основание, така и по размер. В тази връзка сочат, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага по отношение
на ищеца, тъй като същият е държавен служител на служебно правоотношение,
уредено в ЗМВР. Обръща се внимание, че нормата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира специална продължителност на нощния труд за лицата, назначени по
ЗМВР, и същата няма как да бъде дерогирана с наредбата. Сочи се, че за
процесния период е действала Наредба № 812з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че чл.3, ал.3
от Наредбата съответствала на чл.187, ал.3 от ЗМВР. С тези доводи намира, че
НСОРЗ не може да се приложи към спора. Сочи, че в ЗМВР се прави разграничение между
извънреден и нощен труд. В тази връзка развива подробни съображения в насока,
че не е налице положен от ищеца извънреден труд. С тези доводи от съда се иска
да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът Т.П. е заемал длъжността „пожарникар и водач на
специализиран автомобил І степен” в Районна служба „П.Б.З.Н.”- гр. Несебър, към
Регионална дирекция „П.Б.З.Н.”- гр. Бургас, при Г.д. „П.б.и з.н.н.” към МВР.
Видно от представените графици и протоколи, през процесния период ищецът е
работил на 24-часови смени, по време на които е полагал и труд през нощта за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие.
По делото е изготвено и прието експертно заключение,
неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото
лице сочи, че през периода 01.10.2016-30.09.2019 год. ищецът е положил 1712
часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, възлизат на 1956,82 часа
дневен труд, а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
нощен труд възлиза на 244,82 часа, за които не е заплатено допълнително
възнаграждение в размер от 1703,27 лева, а дължимата лихва възлиза на сумата от
246,81 лв.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че така
положения нощен труд не е преизчисляван в дневен такъв, както и че е бил
заплащан своевременно при ставка по 0,25 лв. на час.
С оглед на така изложеното съдът намира предявените
искове за основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 и 179, ал. 1 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива, като се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта-
от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение. В ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. Чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР следва да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа седмично, при
5-дневна работна седмица, а ал. 3 сочи, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени- сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6, а в ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Процесният исков период /01.10.2016 г.- 30.09.2019 г./
попада в обхвата на действие на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., която
предвижда възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта,
между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е заложено при сумирано
отчитане на работното време отработените часове нощен труд да следва да се
преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 год., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г.- 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. Непредвиждането на
изрична разпоредба в тази насока не следва обаче да се тълкува като
невъзможност или забрана за извършване на обсъденото по- горе приравняване и
преизчисляване със сочения коефициент. Следва да се приеме, че тази липса
съставлява празнота в специалната правна
уредба, засягаща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ,
в частност чл.9, ал.2. Това субсидиарно прилагане се
налага поради факта, че случаят засяга полагане на труд по служебно
правоотношение, а третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време би довело до недопустимо поставяне на
служителите на МВР в по-неблагоприятно и дискриминационно положение спрямо
работещите на трудов договор лица. Следва да се съблюдава и гарантираното от
Конституцията равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, и в тази връзка следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който коефициент според съда
възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). От заключението на вещото
лице по настоящото производство се установява, че през процесния период ищецът
е положил общо 1712 часа нощен труд, които, преизчислени с
коефициента 1,143, се равняват на 1956,82 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 244,82 часа, за които на ищеца се дължи допълнително парично
възнаграждение от 1703,27 лева.
Ответникът не е представил доказателства, от които да се
налага извода за плащане на сочената сума, поради което така предявената главна
претенция следва да бъде уважена в цялост, ведно с претенцията чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За основателен следва да се счита и акцесорният иск за
обезщетение за забава за периода 30.10.2016-02.10.2019 год. в общ размер от
246,81 лв., поради липса на заплащане на главницата.
На основание на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1,
чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ, следва да бъде осъден ответникът да плати
по сметка на РС- Несебър държавна такса върху уважените искове, в размер от 118,13
лева, както и заплатените от бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на
150 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
на ищецът и сторените от него разноски, възлизащи на сумата от 350 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 във
вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, не следва да бъде уважавано искането на ищеца за
допускане предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
главница, съгласно изричната молба на ищеца.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н., да заплати
на Т.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 1703,27
лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 244,82 часа извънреден
труд, положен през периода 01.10.2016-30.09.2019 год. на основание
служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Т.П. е заемал
длъжността „пожарникар и водач на специализиран автомобил І степен“ в Районна служба „П.Б.З.Н.”- гр.
Несебър, към Регионална дирекция „П.Б.З.Н.”- гр. Бургас, при Г.д. „П.б.и з.н.н.”
към МВР, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 03.10.2019 г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 246,81 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 30.10.2016 г.- 02.10.2019 г.
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н., да заплати
на Т.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 350
лв., представляващи съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.д. „П.б.и з.н.н.”, представлявана от Н.Н., да заплати
по сметка на РС- Несебър сумата от 268,13
лв., представляваща държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Т.М.П. за допускане на предварително изпълнение на
настоящото съдебно решение, в частта му за присъдената главница.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок, считано от
30.01.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: