№ 55
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпило е искане вх.№ 311/16.01.2023 г. за изменение на Решение
549/13.12.2022 г. по в.т.д. 477/2022 г. в частта за разноските от П. В. М. с ЕГН
– **********, адрес: село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ № 1 чрез
адвокат М. И. Б. – Адвокатска колегия – П..
Твърди се, че въззивният съд е определил адвокатско възнаграждение за
представителство при условията на чл. 38 от ЗАдв само по подадената
въззивна жалба, но не и за представителството по подадената насрещна
въззивна жалба от „А.“ АД с ЕИК – ..... Материалният интерес на подадената
въззивна насрещна жалба бил 40000 лева, поради което въз основа на него
следва да се определи и присъди допълнително адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения би следва да се съобрази
насрещната въззивна жалба като отделен иск. Относно размера на
възнаграждението се сочи, че съдът е определил възнаграждението към
датата на приключаване на устните състезания по делото – 4.11.22 г., но в
момента на постановяване на решението на 13.12.2022 г. е било в сила
изменение на Наредба № 1, съгласно което размерът за процесуално
представителство в производството по насрещната въззивна жалба е било в
размер на 3850 лева, а по въззивната жалба – 2200 лева, или общо дължимото
1
пред въззивна инстанция е в размер на 6050 лева, а пред първа инстанция по
същите правила дължимото е било 3850 лева. Цитира се практика на ВКС
относима към юрисконсултските възнаграждения – определянето им към
момента на постановяване на акта. При положение, че съдът намери за
приложима старата редакция на Наредба № 1 се счита, че размерът на
адвокатското възнаграждение би следвало да бъде 2860 лева – сбор от
възнаграждение в производството по насрещната въззивна жалба от 1730 лева
към което се прибава възнаграждението по въззивната жалба от 1130 лева. На
последно място се заявява, че дори и да се приеме, че производството е едно
общо, то по старата редакция на Наредба № 1, то възнаграждението е по-
ниско от минимума, тъй като при материален интерес от 40000 лева е 1730
лева. Моли да бъде изменено решението, като ЗАД „А.“ АД бъде осъдено да
заплати на адв. Б. 6050 лева адвокатско възнаграждение за въззивното
производство (вместо 1130 лева), както и 2720 лева за представителство пред
първа инстанция (вместо 600 лева). В условията на евентуалност при
приложимост на старата редакция на Наредба № 1 се иска присъждане на
2860 лева във въззивното производство (вместо 1130 лева). В условията на
втора евентуалност се иска при приложимост на старата редакция на Наредба
№ 1 и при приемане на дължимост само на едно възнаграждение да бъде
присъдена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лева (вместо
1130 лева).
Постъпило е становище с вх.№ 853/03.02.2023 г. от „А.“ АД с ЕИК – ....
чрез юрисконсулт Л. М. М.-Л.. Счита се искането по чл. 248 от ГПК за изцяло
неоснователно и се моли то да бъде оставено без уважение. Твърди се, че
приложимия вариант на Наредба № 1 е към датата на сключване на договора
за правна помощ между М. и адв. Б., като това е юридическият факт, който
поражда правото на адвоката да получи възнаграждение. Публикуването на
изменението на Наредба № 1 е било в ДВ 88 от 04.11.2022 г., като то е влязло
в сила три дни след това и е неприложимо в случая. Възразява се срещу
искането за изменение на решението в частта за разноските за
представителство по насрещната въззивна жалба. Смята, че обжалваемия
интерес по насрещната въззивна жалба е 20000 лева. Счита, че правилно е
определен размер на адвокатското възнаграждение във въззивна инстанция от
1130 лева. Моли искането да бъде оставено без уважение.
Настоящият състав счита, че искането е подадено в срока за обжалване
2
на въззивното решение от легитимирано лице – страна по делото, поради
което се явява допустимо, а разгледано по същество, съдът го намира за
неоснователно по следните съображения:
Неприложима е разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предявен е един главен иск за неимуществени вреди в размер на 100000 лева
от П. М.. Обжалването на уважената, респ. неуважената част на посочения иск
от всяка от страните със съответна въззивна и насрещна въззивна жалба, не
води до възникване на повече от една искова претенция. Не са налице
различни интереси и различен характер на осъществената процесуална
защита и представителства на ищцата М.. Интересът е един и осъществената
от адв. Б. защита е по един иск, а не по повече от един, каквато е хипотезата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1.
Договорът за правна помощ между ищцата М. и адв. Б. е сключен на
02.07.2019 г. Последното изпълнение по договора е на 04.11.2022 г. в ОСЗ по
делото на същата дата. Изменението на Наредба № 1 е влязло в сила на
07.11.2022 г. На разпоредбите относно новите размери на минималните
адвокатски възнаграждения не е придадено обратно действие и чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. е приложим в редакцията си към датата на
сключване договора за процесуално представителство с адв. Б.. Така – Опр-
695/22.12.2022 г. по ч.т.д. 2640/2022 г. на ВКС, I т.о.
Пред настоящия съд обжалваемият интерес на ищцата М. е в размер на
80000 лева – над присъдените от ПОС 20000 лева при искани 100000 лева.
Обжалваемият интерес на ЗАД „А.“ е 20000 лева – с искане изцяло
отхвърляне на ищцовата претенция.
Налице е материален диапазон на разглеждания предмет на двете
въззивни жалби в общ размер от 0 до 100000 лева и той е определящ за
изчисляване на дължимите адвокатски и юрисконсултски възнаграждения
Дължимата сума за адвокатско възнаграждение от ищцата при условията
на чл. 38 от ЗАдв съгласно действащата и приложима редакция на Наредба №
1 съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 при посочения и обжалван от двете страни
материален интерес е равен на 3520 лева. Максималното възнаграждение на
ЗАД „А.“ за осъществена защита от юрисконсулт е съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НЗПП е
3
540 лева.
По жалбата на ищцата - уваженият размер по нейната жалба е в размер
на 20000 лева, които се равняват на 1/5 от цената на претенцията.
Неуважената пред въззивна инстанция претенция е в размер над 40000 лева до
100000 лева или това са 3/5 от претенцията. Дължимото възнаграждение на
адв. Б. е 1/5 от 3520 лева или 704 лева. Дължимото юрисконсултско
възнаграждение на ЗАД „А.“ е в размер на 3/5 от 540 лева – или 324 лева.
По жалбата на ответното дружество – неуваженият размер на искането е
20000 лева или дължимото за адвокатско възнаграждение на ищцата е в
размер на 1/5 – 704 лева. Не се дължи при този резултат по тази насрещна
жалба юрисконсултско възнаграждение.
Общо дължимото възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство е в размер на 1408
лева. Компенсирано с дължимото юрисконсултско възнаграждение,
дължимото следва да бъде 1084 лева. Присъдени са за въззивното
производство в полза на адв. Б. – 1130 лева – в повече с 46 лева.
Изложеното за въззивна инстанция по отношение на претендираните
разноски от ищцата е относимо и към разноските пред първоинстанционния
съд. Присъдени са 1130 лева от ПОС. Дължими след промяна на присъдената
сума са общо 1408 лева. Въззивният съд е присъдил допълнително 600 лева,
или общо присъдени за първоинстанционното производство са 1730 лева, или
в повече 322 лева.
Не е постъпило искане от ответното дружество за изменение на
въззивното решение за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 248 от ГПК.
С оглед изложеното не се установи основание за изменение на
постановеното въззивно решение в частта му за разноските и ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. В. М. с ЕГН – **********,
адрес: село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ № 1 чрез адвокат М. И. Б. –
Адвокатска колегия – П. за изменение на Решение 549/13.12.2022 г. по в.т.д.
477/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта му за разноските.
4
Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5