СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
16765 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 266295 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 76497/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, А.В.А., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 99 вр.
чл. 79 ЗЗД, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 300 лв.,
представляваща главница по договор от 02.11.2015 г., цедиран
на 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2018 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 65,94
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 18.09.2015 г. до 31.01.2018
г.
С решението А.В.А., ЕГН **********, е осъден, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от
696,83 лв., представляваща деловодни разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение.
С решението А.В.А., ЕГН **********, е осъден, на
основание чл. 77 ГПК, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 204,95лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
С решението „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, е осъден, на
основание чл. 77 ГПК, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 45,05
лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният
иск, е подадена въззивна жалба от А.В.А., чрез адв. П.Г. - САК, преупълномощен
от назначения му особен представител - адв. Б.М., в
която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Поддържа се, че в хода на производството не е доказано
от ищцовото дружество наличието на валидно сключен
между праводателя му и ответника договор за кредит. В
тази връзка се посочва, че договор за кредит не е подписван от ответника с
електронен подпис. Поддържа се още, че не е доказано по делото наличието на
подпис и волеизявление от страна на ответника за сключване на договор за
кредит. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за отхвърляне в цялост на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „К.Б.“ ЕООД, чрез редовно упълномощен
процесуален представител - юрк. Х.Д., с който жалбата
се оспорва и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Сочи се,
че първоинстанционният съд правилно е приел, че е
налице облигационна връзка между страните, както и че кредитополучателят е
изразил съгласие за сключване на договора чрез опростен електронен подпис.
Излага се, че допусната съдебно - техническа експертиза не е била оспорена от
ответника, а от съдебно - счетоводната се установява, че сумата е отпусната на
ответника.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение, намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 76 състав е бил сезиран с искове, с правно
основание чл. 99 вр.
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за
заплащане на сумата от 65,94 лв., представляваща наказателна лихва за периода
от 18.09.2015 г. до 31.01.2018 г., не е обжалвано и като такова е влязло в
сила.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Според чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Следователно предпоставките за уважаването на иска за главница са 1. наличие на
валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е доставчик
на Ф.ови услуги от разстояние /заемодател/, а
ответникът потребител /заемополучател/; 2. при
сключването на договора за заем страните да са използвали изключително средства
за комуникация от разстояние чрез система за предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние, организирана от ищеца; 3. ищецът
да е предал парите на ответника; 4. ответникът да не е върнал заема на ищеца.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗДФУР при договори за
предоставяне на Ф.ови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора, като за доказването на направени електронни изявления
/какъвто е и настоящият случай/ се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /Загл. изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г. /. По делото е
представен договор за кредит № ********** от 02.11.2015 г. между "4Ф." ЕООД и А.А. за сумата от 300 л., който обаче не е подписан.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 18, ал. 1, т. 3 вр.
ал. 2 от Закона за предоставяне
на Ф.ови услуги от разстояние, не установява да е предал парите на ответника. Представената по делото разписка № 2000000092005432/02.11.2015 г. за извършено плащане
чрез системата за електронни плащания
на ePay. bg не представлява
разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, доколкото не носи подпис
на ответника. По тази причина разписката
и не доказва реалното получаване на сумата от
страна на ответника.
С оглед липсата на удостоверяване, че сумата е била
предадена на ответника, настоящият съдебен
състав приема, че недоказано остава
обстоятелството, че ответникът е получил сумата от 300 лв.
Приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза също не установява този факт, доколкото вещото лице е работило по
наличните документи по делото, от които не може да се направи извод за
предаване на сумата на кредитополучателя.
Предвид горното, поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора решението,
в частта,
с която е уважен предявеният иск за сумата от 300 лв. като неправилно, следва да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, следва да бъде осъдено да дозаплати
по сметка на бюджета и в полза на СРС сумата от 204,95 лв., представляваща депозит
за вещо лице в първоинстанционното производство.
Доколкото въззивната
жалба е подадена от името на А.В.А., чрез
назначения му по делото особен представител адвокат Б.М.- САК, и при този изход
на спора, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
бюджета и в полза на СГС сумата от 25 лв., представляваща държавна такса в
производството пред СГС.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 266295 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 76497/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, в частта, с която А.В.А.,
ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 99 вр. чл.
79 ЗЗД, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 300 лв.,
представляваща главница по договор от 02.11.2015 г., цедиран
на 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2018 г. до
окончателното изплащане, в частта,
с която А.В.А., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 696,83 лв.,
представляваща деловодни разноски в производството и юрисконсултско
възнаграждение, както и в частта, с която А.В.А., ЕГН **********, е осъден, на
основание чл. 77 ГПК, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от
204,95 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу А.В.А.,
ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД, за заплащане на сумата от 300 лв., представляваща
главница по договор за кредит № ********** от 02.11.2015 г., цедирано от "4Ф." ЕООД на „К.Б.“ ЕООД с договор
за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2018 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати
в полза на бюджета и по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от 204,95 лв., представляваща депозит за вещо лице в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати
в полза на бюджета и по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от 25 лв., представляваща държавна такса в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.