№ 1228
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100503953 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №934 от 09.02.2022г., постановено по гр.дело №53089/2021г. по описа на
СРС, ГО, 128 с-в, е отхвърлен предявения от В. Ж. П. с ЕГН:********** срещу „К.И.И.
БГ“ЕАД с ЕИК:******* отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не
му дължи като погасени по давност следните суми: 1342,47лв.- главница по договор за
потребителски кредит; 222,18лв.- възнаградителна лихва за периода от 30.05.2008г. до
30.06.2009г.; 435,88лв.- мораторна лихва до 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.03.2011г. до изплащане на вземането, както и 140,01лв. разноски, за които
е издаден изпълнителен лист на 01.08.2011г. по ч.гр.д.№10695/2011г. по описа на СРС, 78
състав и въз основа на който е образувано изп.дело №20218500400355 по описа на ЧСИ А.Б.
№850 на КЧСИ. Ищцата е осъдена да заплати на ответника 300лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца В. Ж. П.. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното
решение е в противоречие с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че през периода от
17.07.2017г. до 24.08.2020г. не са извършвани изпълнителни действия, а молбата на
ответника за конституирането му като взискател по изпълнителното дело не е прекъснала
давността. След перемирането на изпълнителното дело извършените действия не прекъсвали
1
давността. Твърди също така, че от 01.08.2011г. до 30.07.2021г.- датата на подаване на молба
за образуване на ново изпълнително дело, погасителната давност е изтекла. Претендира
отмяна на решението на СРС и уважаване на предявения от нея иск, както и присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага
подробни съображения в тази насока, представляващи предимно цитиране на съдебна
практика. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
На първо място следва да се посочи, че настоящият състав не споделя становището на
първоинстанционния съд единствено в частта с която е приел, че в случая не е приложима
изцяло разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение
по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава
ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК- при новооткрити обстоятелства и нови
писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика
(определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С
изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването
2
на вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок кредиторът
в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в по-благоприятно положение от
кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради това съдът намира, че нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение изцяло по отношение на процесните
вземания.
Съгласно актуалното към момента на издаване на изпълнителния лист и образуване
на изпълнителното дело Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Това постановление е обявено за загубило сила с ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС. С решение от 17.09.2018 г. по
гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО е даден отговор на въпроса от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., като е прието, че цитираното ТР се прилага от 26.06.2015г. занапред и само по
отношение на висящите към 26.06.2015г. изпълнителни производства, като ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили целените последици,
те следва да бъдат преценявани с оглед на ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпване на последиците.
С горепосоченото ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също така е прието, че
погасителната давност се прекъсва с всяко същинско изпълнително действие, като от този
момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
3
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това, съгласно
чл.116, б.“а“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва и с признаване на вземането от
длъжника.
От значение в случая е и отношението между перемпцията и погасителната давност.
Настоящият състав споделя становището, изразено в мотивите на решение №37/24.02.2021г.
по гр.д.№1747/2020г. на ІV Г.О. на ВКС, съгласно което перемпцията е без правно значение
за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се
установява, че изпълнително дело №20118500400483 на ЧСИ А.Б. е образувано по молба на
„БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД на 21.10.2011г. въз основа на изпълнителен лист от
01.08.2011г., издаден по ч.гр.д.№10695/2011г. по описа на СРС, 78 състав. На 09.11.2011г. е
наложен запор на банкови сметки на длъжника. На 21.03.2013г. е насрочен опис на движимо
имущество за 10.04.2013г. (липсват данни такъв да е осъществен), а на 25.04.2013г. е
наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника. На 14.01.2014г. отново е насрочен
опис на движими вещи за 29.01.2014г. На 19.02.2014г. и на 03.02.2015г. са наложени запори
на трудово възнаграждение от последващи работодатели на длъжника. Въз основа на молба
от 20.07.2015г. ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело, като с
молбата е възложено на съдебния изпълнител да приложи изпълнителни способи по негово
усмотрение. От изложеното се налага изводът, че през периода от образуване на
изпълнителното производство до 26.06.2015г. не е изминавал период от повече от две
години без да са искани или извършвани изпълнителни действия и перемпция не е
4
настъпвала. От друга страна, предвид изложеното по-горе относно приложението на
правилата за погасителната давност в светлината на ППВС №3/18.11.1980г. и съответно- ТР
№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла по
време на изпълнителното производство до 25.06.2015г. и такава е започнала да тече от
26.06.2015г. На 25.07.2016г. е наложен запор на вземания на длъжника от последния
работодател, на 21-23.08.2018г.- запор на банкови сметки на длъжника, а на 03.07.2017г. и
на 29.07.2020г. взискателят с писмена молба е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия, с които отново е прекъсвана давността и е започвала да тече нова
давност. Следователно нито към момента на подаване на исковата молба, нито към датата на
приключване на устните състезания е изтекла предвидената в закона петгодишна
погасителна давност относно вземанията по процесния изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата има право на възнаграждение за
защита от юрисконсулт във въззивното производство, което настоящият състав намира че
следва да се определи на минимума от 100 лева поради ниската фактическа и правна
сложност на спора.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №934 от 09.02.2022г., постановено по гр.дело
№53089/2021г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в.
ОСЪЖДА В. Ж. П. с ЕГН:********** да заплати на „К.И.И. БГ“ЕАД с ЕИК:*******
сумата от 100 лева (сто лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5