Решение по дело №288/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 94
Дата: 22 май 2024 г.
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20242330200288
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Ямбол, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20242330200288 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Я. И. Д. от гр. Я., подадена
чрез упълномощен защитник адвокат, против наказателно постановление
/НП/ № .... г. на Зам. Кмета на Община Я., с което за нарушение по чл. 2, ал.1,
т.2 и п.т. 2.2 от Наредба за обществения ред и поддържане на приветлив вид
на Община Я., на основание чл. 51, ал.1, т.1 от същата Наредба е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв.
С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. В с.з.,
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата, като се претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С
писмено становище оспорва жалбата, като се моли съда наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 03.02.2024г. свидетелите И. и П.-служители на РУ-Я. били в наряд и
изпълнявали служебните си задължения за времето от 19.00 ч. на 03.02.2024 г.
до 07.00 ч. на 04.02.2024 г. Около 23.40 ч. на 03.02.2024 г. двамата получили
сигнал от ОДЧ при ОД-МВР-Я. за нарушаване на нощната тишина на ул. .....
На място свидетелите установили подаващия сигнала, както и
1
жалбоподателката. След установяване на случилото се, а именно викане в
непосредствена близост до жилищните сгради от страна на Д., свид. И. й
съставил АУАН № .... затова, че на същата дата-03.02.2024 г., около 00.15
часа в гр. Я. извършва дейност от битов характер, изразяваща се във викане в
непосредствена близост до жилищните сгради, с което е нарушила
спокойствието на живущите в близост. В АУАН е посочено, че по този начин
жалбоподателя е нарушил чл.2, ал.1, т.2.2 от Наредба за ООРППВ-Я.. Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който отказал да го подпише,
който отказ бил удостоверен с подписа на свидетел.
В последствие на 26.02.2024г. било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което от фактическа страна е било посочено, че Д. на
03.02.2024 г., около 00.15 часа в гр. Я. извършва дейност от битов характер,
изразяваща се във викане в непосредствена близост до жилищните сгради, с
което е нарушила спокойствието на живущите в близост., с което нарушава
спокойствието на гражданите, като нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 2, ал.1, т.2 и п.т. 2.2 от Наредба за обществения ред и
поддържане на приветлив вид на Община Ямбол и на основание чл. 51, ал.1,
т.1 от същата Наредба й било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. Наказателното постановление било връчено лично на
жалбоподателя на 12.03.2024 г.
Горната фактическа обстановка се установява от разпита на свид. И., П. и
от приложените по делото писмени доказателства, прочетени на основание
чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Макар по делото да
липсват доказателства за датата на обжалване на НП /жалбата е била написана
на 21.03.2024 г./, то това обстоятелство следва да се тълкува в полза на
жалбоподателя, като подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Решаващият състав намира, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът счита, че нарушението по чл. 2, ал.1, т.2 и п.т. 2.2 от Наредба за
обществения ред и поддържане на приветлив вид на Община Я. , за което на
жалбоподателя е наложено административно наказание не е описано според
изискванията на закона. Както в АУАН, така и в ПП е посочено, че
жалбоподателя извършва дейност от битов характер, изразяваща се във
викане в непосредствена близост до жилищните сгради, с което е нарушила
спокойствието на живущите в близост, с което нарушава спокойствието на
гражданите на 03.02.2024 г. около 00.15 ч. От приложената по делото
докладна записка и от показанията на свидетелите се установява, че същите
са били на работа за времето от 19.00 ч. на 03.02.2024 г. до 07.00 ч. на
2
04.02.2024 г. и са получили сигнала около 23.40 ч. на 03.02.2024 г.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е
накърнило правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от
възможността да разбере за какво точно нарушение му е ангажирана
административно наказателната отговорност, респ. в коя част на денонощието
го е извършил. Действително ЗАНН не предвижда времето на извършване на
нарушението да е изписано с точност, но в конкретния случай се касае за
разлика от повече от 23 часа. Още повече, че в АУАН и НП е изписан по-
ранен час на извършване на нарушението от часа на посещението на адреса,
което е невъзможно да се случи. Още повече, че на 03.02.2024 г. около 00.15
ч. двамата свидетели още не са били на работа и не са изпълнявали
служебните си задължения. Поради тази неяснота жалбоподателят не е бил в
състояние да организира и осъществи пълноценно защитата си в
административно наказателния процес, в който е недопустимо да се
призумира знание на нарушителя, относно елементи от състава на
нарушението – в конкретния случай, в коя част на денонощието и на коя дата
е било извършено.
На следващо място съдът констатира, че при издаването на
наказателното постановление е допуснато и друго съществено нарушение,
като е нарушен материалният закон.
Докато в АУАН изобщо не е описано цифрово коя от двете хипотези на
чл. 2, ал.1, т.2 от Наредбата, то в наказателното постановление е отразено, че
е нарушена правната норма на чл.2, ал.1, т.2, п.т. 2.2 от Наредбата на
Общината, съгласно която: За времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. и от 23.00 ч. до
08.00 ч. се забранява използване на музикални инструменти и озвучителна
апаратура по улиците, отворени за обществено ползване, в междублоковите
пространства и в открити частни имоти, с които се нарушава обществения ред
и спокойствието на гражданите. Посоченото в обстоятелствената част на
АУАН и издаденото наказателното постановление нарушение не съответства
на посочената за нарушена правна норма от горецитираното постановление,
т.е. в нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето
посочено за нарушител.
В случая описаното в НП нарушение съответства на правната норма
на чл. 2, ал.1, т.2, п.т. 2.1, която съдържа фактическия състав на нарушението
и санкция за неговото извършване. Доколкото това обаче не е било сторено
настоящият съдебен състав намира, че е нарушен материалния закон, което
води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
За това съдът, като съобрази и чл.18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09.
07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението да е до 500 лв. прие, че претендираната сума от 400 лв.
следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна страна.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... г. на Зам. Кмета на Община
Я., с което на Я. И. Д., ЕГН ********** от гр. Я., ул. ..., за нарушение по чл.
2, ал.1, т.2 п.т. 2.2 от Наредба за обществения ред и поддържане на
приветлив вид на Община Я., на основание чл. 51, ал.1, т.1 от същата
Наредба е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА
Община Я. ДА ЗАПЛАТИ на Я. И. Д. с посочени по-горе данни, сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на един
адвокат.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Я., в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4