Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 06.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 1451 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
чл.216, ал.1, т.2, при евентуалност – т.4 от ДОПК – за обявяване относителната
недействителност на договор за покупко – продажба на недвижим имот.
Ищецът твърди, че с Ревизионен акт № Р-22221014003607-091-001/14.07.2015
г., издаден срещу „М.-**“ ЕООД са установени задължения в размер на 219164,96
лева, лихва по акта – 115938,43 лева. Поддържа, че посочените задължения
представляват данък върху добавената стойност и корпоративен данък и не са
внесени от дружеството. Твърди, че със Заповед №
22221014003607-020-01/22.12.2014 г. било образувано ревизионно производство
спрямо „М.-**“ ЕООД, като заповедта била връчена електронно на 05.01.2015 г., а
ревизията приключила с издаването на РА
№ Р-22221014003607-091-001/14.07.2015 г. Твърди, че публичният
изпълнител направил проучване за наличие на активи, собственост на дружеството,
но било установено, че няма такива, които да служат като обезпечение на
установените публични задължения и не било предложен начин на изпълнение в
срока за доброволно изпълнение. Твърди, че с Нотариален акт № 200, т. 22 № по описната книга 7394 от 27.02.2015 г., вх.
Рег. № 10418 от 27.02.2015 г., номер от дв. вх. рег. 10416, вписан в Службата
по вписванията – гр. София М.-** ЕООД е продало на М.П.К., която към този
момент е била в брак с Я.Ж.К. поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2365,
находящ се в гр. София, ул. *******заедно с построените в него сгради: А.
пречиствателна станция с идентификатор 68134.4355.2365.1, Б. утаител (подземен)
с идентификатор 68134.4355.2365.2, и В. склад за ГСМ с идентификатор 68134.4355.2365.3.
Твърди, че продажбата е извършена след връчването на ЗВР №
Р-222210140036-7-020-01/22.12.2014 г. на 05.01.2015 г. Поддържа, че в
нотариалния акт е отразена данъчната оценка на имота към момента на сключване
на договора 826506,10 лева към 27.02.2015 г., а цената на която са продадени е
50000 лева. Поддържа, че с извършването на тази разпоредителна сделка „М.-**“
ЕООД е отчуждило имущество, което е могло да послужи за обезпечаване на
задълженията му по РА № Р-22221014003607/14.05.2015 г., като сделката е
увреждаща и възмездна – даденото надхвърля значително по стойност полученото.
Поддържа, че разпоредителната сделка е недействителна. Моли на основание чл.
216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК сделката да бъде обявена за относително недействителна
по отношение на НАП.
Ответникът „М.-**“ ЕООД не е представил
отговор в законоустановения срок.
Ответникът М.П.К. оспорва предявения иск.
Поддържа, че разпоредителната сделка не е сключена след датата на връчване на
заповед за възлагане на ревизия. Твърди, че заповедта не е връчена на „М.-**“
ЕООД на посочения в нея адрес гр. София, ул. „*******който е бил посочен като
адрес за кореспонденция. Поддържа, че не е спазена предвидената в ДОПК
процедура за връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Липсвали данни
данъчно – задълженото лице да е предоставяло електронен адрес за връчване, за
получаване на електронното съобщение, за изпращане на потвърждение от данъчно
задълженото лице за получаване на заповедта и др. Оспорва твърдението, че
продавачът „М.-**“ ЕООД е имал намерение да увреди държавата. При условията на
евентуалност поддържа възражение за изтекла погасителна давност на задължението
по ревизионния акт, както и на правото на иск по чл. 216 от ДОПК.
Ответникът Я.Ж.К. в отговора на исковата молба
оспорва предявения иск като поддържа, че правото да бъде предявен иск по чл.
216 от ДОПК е погасено по давност.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221014003607-020-01 / 22.12.2014 г.
е образувано ревизионно производство спрямо "М."
ЕООД. Заповедта е връчена на дружеството електронно
на 05.01.2015 г. Ревизията е приключила с издаването
на PA №
Р- 22221014003607-091-001 / 14.07.2015 г., с който са
установени задължения в размер на:
главница – 219 164,96 лв„ лихва по акта - 115938,43 лв., представляващи Данък
върху добавената стойност и Корпоративен данък, не са внесени от "М.-**"
ЕООД.
Въпреки всички
предприети действия от страна на публичните изпълнители – налагане н
апредварителни обезпечителни мерки с постановрение от 12.05.2015г.,
установеното публично вземане с PA №
Р-22221014003607-091-001 / 14.07.2015 г. не било обезпечено, нито е предложен
начин за изпълнение.
На 27.02.2015г. с договор за
покупко продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко продажба на недвижими
имоти № 52, том №І, рег.№ 1749, дело № 48/2015г. на помощник – нотариус по
заместване на Нотариус рег.№ 053 при НК.,
"М." ЕООД продава на М.П.К. следния собствен на дружеството имот,
съставляващ Поземлен имот с идентификатор
68134.4355.2365, находящ се в гр. София, ул. *******заедно с
построените в поземления имот сгради: Пречиствателна станция с идентификатор
68134.4355.2365.1; Утаител /подземен/ с идентификатор 68134.4355.2365.2; и
Склад за ГСМ с идентификатор 68134.4355.2365.3, за сумата от 50 000 лева.
Към датата на извършване на сделката
данъчната оценка на имотите е 826 506.10 лв.
Към датата на сключване на сделката, М.К.
е била в брак с Я.Ж.К., при което имотът е придобит от тях в режим на
съпружеска имуществена общност.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е отменителен иск
от НАП като кредитор на публични вземания спрямо ответника "М." ЕООД, за обявяване относителната недействителност на
извършената от ответника с трето лице сделка – покупко-продажба на недвижим
имот, след връчване на заповедта за възлагане на ревизията, при предпоставките
на чл.216, т.2, и евентуално т.4 ДОПК.
Съгласно приложимата
материална разпоредба на чл.216 ДОПК, недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: по т.2.
възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото; и по т.4 сделки или действия с намерение да
се увредят публичните взискатели.
Общите предпоставките за
уважаване на предявен иско с правно основание чл.216, ал.1 от ДОПК са: сключване на сделка с имуществени права на длъжника
и сделката да е сключена след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия; в резултат на ревизията да са установени
публични задължения. Въведената предпоставка за обявяване на недействителността
- длъжникът да има установени публични задължения в резултат на ревизията,
предполага тези задължения да са установени с влязъл в сила административен акт
или с влязло в сила съдебно решение /в т.вр. Решение № 166/30.12.2009
г. по т. д. № 430/2009
г. на II т. о и Решение №
436/22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011
г. на III г. о./. За да е изпълнен
фактическият състав на чл.216 ДОПК трябва длъжникът по едно установено публично
задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на
заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество
с намерение да увреди публичния взискател.
Спрямо отделните въведени
от ищеца основания за относителна недействителност, по главния иск по чл.216,
ал.1, т.2 ДОПК - следва да е извършена възмездна сделка с имуществени права на
длъжника, при която даденото значително да надхвърля по стойност полученото. По
евентуалния иск, предмет на спора по т.4 – с намерение да бъде увреден взискателя.
Това са материалните предпоставки, подлежащи на установяване в настоящото
производство. Съответно в тежест на ответника е да установи заплащане на
публичните задължения и липса на останалите специални основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК,
недействителни по отношение на държавата/общините са сключените след датата на
установяване на публичното задължение/ след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при
които даденото значително надхвърля по стойност полученото, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения .
За да се уважи иска е необходимо да се установи 1. възмездна
сделка с имуществени права на длъжника, 2.сделката да е сключена след датата на
установяване на публичното задължение / датата на получаване на заповедта за
възлагане на ревизия и 3.даденото от длъжника значително да надхвърля
стойността на полученото. В настоящия случай тези предпоставки са налице.
Налице е извършена възмездна
сделка с имущество на длъжника "М."
ЕООД, обективирана в Нотариален
акт за покупко продажба на недвижими имоти № 52, том №І, рег.№ 1749, дело №
48/2015г. на помощник – нотариус по заместване на Нотариус рег.№ 053 при НК. Същата е извършена на цена от
50 000 лева, която не съответства не
само на пазарната цена за имота, но дори и на данъчната му оценка, посочена в
самия нотариален акт в размер на 826 506.10 лева, при което данъчната оценка надхвърля цената по сделката повече
от 16 пъти. Равностойността на
престациите се преценява именно към момента на сключване на сделката. Критерият
"равностойност" не може да се тълкува като пълен идентитет между
цената на даденото и полученото по сделката. Наличието на неравностойност не
съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителната
недействителност, тъй като е необходимо несъответствието да бъде
значително. Тази негова квалификация подлежи на конкретна преценка по всеки
спор въз основа на конкретните обстоятелства. /т.дело №742/2010г. на Първо
т.о., ВКС/, като с оглед изложеното по-горе съдът приема за
установена и значителната неравностойност на престациите.
Даденото по сделката
значително надхвърля по стойност полученото, с което се препятства
удовлетворяването на Държавата от имуществото на длъжника. Не са налице никакви
данни /а липсват и твърдения в
тази насока/, че цената по сделката е
използвана за погасяване на някое от съществуващите към този момент публични
задължения. /съгл.чл.264, ал.4 ДОПК/
Установено е по делото и това,
че сделката е извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизията, с
която са установени публични задължения в значителен размер главница – 219 164,96 лв„ лихва
по акта - 115938,43 лв., представляващи Данък върху добавената стойност и
Корпоративен данък. В
тази връзка неоснователни са доводите на ответника за ненадлежно връчване на
заповедта за ревизия. От представените по делото заявления, се установява, че ответното
дружество е заявило искане за пълен достъп за ползване на електронните услуги,
предоставяни от НАП чрез КЕП, в т.ч. и връчване и предоставяне на документи в
рамките на контролни производства. Безспорно ревизионното производство е
контролно такова, поради което и заповедта за ревизия е изпратена до ответното
дружество чрез портала за електронни услуги и е достигнала до него. Поради това
съдът приема, че заповедта е връчена надлежно на длъжника.
Към датата на сделката и
към настоящия момент не са налице основания да бъде изключена легитимацията на
ищеца като кредитор на публично вземане спрямо ответника "М." ЕООД Процесната сделка е извършена в момент на
проявление на всички предпоставки от материалната разпоредба на чл.216, т.2 ДОПК, поради което Държавата притежава легитимацията да предяви материалното
преобразуващо право за обявяване относителната недействителност на сделката.
Поради това съдът намира за установени
предпоставките на първия предявен отменителен иск с правно основание чл.216,
ал.1, т.2 ДОПК. Доколкото исковете са предявени в условията на евентуалност, то съдът не дължи произнасяне другия, съединен иск – по т.4 на същата разпоредба от
ДОПК. Поради това и не обсъжда останалите
предпоставки относно увреждане на публичния взискател и намерението за това.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено само, че в случая се
установява и намерение у длъжника да увреди публичния взискател. Процесната
сделка е сключена непосредствено (около месец) след получаване на заповедта за
ревизия, при цена 16 пъти по-ниска от данъчната оценка, която ноторно известно
е, е по-ниска от пазарната . Продажбата на имущество на цена в пъти по – ниска
от пазарната несъмнено цели да увреди кредиторите или по друг начин заобикаляне
на закона, а доводите в противната
насока, поддържани от ответницата М.К. съдът отхвърля като неосноватилни.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на
правото по чл.216 от ДОПК по давност. Настоящият състав приема, че началният
момент на приложимата към този иск петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД
съвпада с момента на сключване на увреждащата сделка от длъжника. Договорът за
покупко – продажба е сключен на 27.02.2015 г., а искът за обявяването му за
недействителен по отношение на държавата е предявен от публичния изпълнител на
04.02.2020 г., поради което към датата на подаване на ИМ, искът не е погасен по
давност.
Неоснователно е и възражението за потгасяване на публичните
задължения по давност.
Съгласно
чл.171,ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
Когато са налице условия за спиране на давността и когато се предприемат
действия по принудително изпълнение, водещи до прекъсване на давността, срокът
за погасяване на публичното задължение е 10г., считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да бъде платено задължението. В
конкретният случай, давностният срок започва да тече от 01.01.2011г. за
задълженията за ДДС, и от 01.01.2014г.
за задълженията за корпоративен данък. От представените по делото Постановление
от 12.05.2015г. за налагане на обезпечителни мерки и действия на
публичният изпълнител в рамките на срока по чл.171, ал.1 от ДОПК, се
установяват действия, предприети преди изтичането на 5-годишния давностен срок,
поради приложим в настоящия случай е 10 годишния давностен срок по чл.171, ал.2
от ДОПК, който към датата на подаване на ИМ – 04.02.2020г., не е изтекъл.
При този изход на делото в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на
ю.к.възнаграждение в размер на 100 лева,
определено в минималния размер по чл.25, ал. от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и дължимата държавна такса в размер на 1 866.29 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА по иск на Н.А.ЗА
П., чрез ТД на НАП –
София, БУЛСТАТ ********гр.София, срещу М.-** ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, ж.к.********вх.********ап.29, М.П.К.,
ЕГН **********, и Я.Ж.К.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК за недействителен
по отношение на Държавата
договор от 27.02.2015г. за покупко-продажба на
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2365, находящ се в гр. София, ул. *******заедно
с построените в поземления имот сгради: пречиствателна станция с идентификатор
68134.4355.2365.1; утаител /подземен/ с идентификатор 68134.4355.2365.2; и склад
за ГСМ с идентификатор 68134.4355.2365.3, обективирана в Нотариален
акт за покупко продажба на недвижими имоти № 52, том №І, рег.№ 1749, дело №
48/2015г. на помощник – нотариус по заместване на Нотариус рег.№ 053 при НК, сключен между М.-** ЕООД, ЕИК ********,
като продавач и М.П.К., ЕГН **********, като купувач.
ОСЪЖДА М.-** ЕООД,
ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, ж.к.********вх.********ап.29, М.П.К., ЕГН **********, и Я.Ж.К., ЕГН
**********,*** да заплатят на Н.А.ЗА П., чрез ТД на НАП – София, БУЛСТАТ ********гр.София, сумата от 100 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М.-** ЕООД,
ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, ж.к.********вх.********ап.29, М.П.К., ЕГН **********, и Я.Ж.К., ЕГН
**********,***, да заплатят по сметка на Софийския градски съд, сумата от 1
866.29 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: