Решение по дело №259/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 87 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 1555/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-009167/21.11.2024 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на Д. С. Т., [ЕГН], за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Посочва, че водачът при боравене със системите на процесния автомобил е постигнал целен от него ефект, представляващ д. управление на автомобила чрез форсиране на двигателя и подаване на по-голямо количество гориво, загуба на сцепление на задвижващите колела. Счита, че този ефект не би могъл да настъпи при нормално управление на МПС. Посочва, че в решението си първоинстанционния съд е коментирал само първата маневра при навлизане в кръговото кръстовище, но не и тази при напускането му, като неправилно е приел, че се касае за еднократно действие, дължащо се на р. на водача при навлизане в кръговото кръстовище. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно решението на Районен съд - Сливен и да реши делото по същество, като потвърди НП като законосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Д. С. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. Х. Х. от АК – Сливен, който счита жалбата за неоснователна. Посочва, че било безспорно установено, че деянието е станало н., без пряк у., при което водачът е овладял автомобила, не се е получило ПТП и е продължил движението си в посока бул. „Ст. Стамболов“. Моли решението на Районен съд - Сливен да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба посочва, че се касае за загуба на контрол по н. и благодарение на лицето, което е било зад него са предотвратили ПТП. Моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, посочва, че в решението на въззивния съд без сериозен фактически и правен коментар е останал моментът на втората маневра, с която е свързан самият механизъм на ситуацията, непосредствено при напускане на кръговото кръстовище. Предвид липсата на произнасяне относно причините и механизма за втората маневра, счита жалбата за основателна и акта на съда за немотивиран и моли съда да процедира съобразно закона.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Производството пред Районен съд – Сливен, е образувано по жалба от Д. С. Т. от ***, подадена чрез пълномощник, против НП № 24-0804-009167/21.11.2024 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца.

За да отмени процесното НП, Районният съд е приел, че: АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Формирал е извод, че в хода на съдебното производство са оборени обективираните в процесния АУАН констатации, като от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение. Приел е, че не всяко поднасяне на задната част на МПС при движението по път, отворен за обществено ползване, следва да се счита за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Необходимо било да бъде установен и субективният елемент от фактическия състав цитираната разпоредба, което в настоящия случай не било сторено. При тези мотиви е отменил НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 01.11.2024 г., около 14:30 часа Т. управлявал лек автомобил БМВ 535Д с рег. № [рег. номер], като се движел по бул. „Георги Данчев“ гр. Сливен в посока към Ритейл парк. Заедно с него в автомобила пътували свидетелите К. К., който седял на предно дясно място и С. К., който седял на задна седалка. Навлизайки в кръговото кръстовище, което се намира непосредствено преди отбивката за спортна зала „В. Левски“ гр. Сливен, свидетелят К. забелязал, че водачът не реагира по никакъв начин, не предприема никакви действия, поради което той дръпнал волана, за да избегне опасността от това да се блъснат. В резултат от това автомобилът поднесъл в кръстовището, след което водачът овладял автомобила и излязъл от кръговото кръстовище. По това време на паркинга на бул. „Георги Данчев“ в гр. Сливен, до кръговото кръстовище били паркирани три полицейски автомобила, като полицейските служители съставяли акт на друг нарушител. На същото място били и полицейските служители Д. К. и И. Н.. Докато колегите им съставяли акта, те били извън служебния автомобил и видели маневрите на лекия автомобил, управляван от Т., извършени в кръговото кръстовище, след което св. К. се качил на служебен автомобил и последвал водача. Спрял го за проверка преди светофара на магазин „Кауфланд“ гр. Сливен, след което му разпоредил да се върне на паркинга на бул. „Георги Данчев“, намиращ се до кръговото кръстовище, за съставяне на акт. Свидетелите Н. и К.повикали св. Г. Г. за съдействие, който пристигнал на паркинга, намиращ се южно от бул. „Георги Данчев“ и след като св. Н. и К.обяснили какво точно са възприели, св. Г. съставил на 01.11.2024 г. против Д. С. Т. АУАН серия GA № 1245950, за това, че на 01.11.2024 г. в 14.47 часа в гр. Сливен на бул. „Георги Данчев“ в гр. Сливен, кръгово кръстовище с посока на движение четвърти пощенски клон към Ритейл парк управлявал собствения си лек автомобил БМВ 535Д с рег. № [рег. номер], като не използвал пътища отворени за обществено ползване по тяхното предназначение, за превоз на пътници и товари, а за о. и д. шофиране. Навлизайки в кръговото кръстовище, непосредствено преди отбивката за спортна зала „В. Левски“ р. ф. двигателя, с което преднамерено извел от сцепление задната част на автомобила с пътя, а същата се изнесла на 30-40 градуса на дясно, като това движение продължило около 5-6 метра. Непосредствено преди да излезе от кръговото на бул. „Георги Данчев“ р. ф. двигателя, с което преднамерено извел от сцепление задната част на автомобила с пътя, а същата се изнесла на 30-40 градуса на ляво, като това движение продължило отново около 5-6 метра. В акта е посочено, че тези действия били извършени при наличието на трафик в кръстовището. Така описаното нарушение било квалифицирано по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите. На датата на съставянето му той бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише, като отказът бил удостоверен с имената и подписа на един свидетел. Възражения по акта не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателното постановление.

В подадената касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се сочи, че Районният съд е коментирал само първата маневра при навлизане в кръговото кръстовище, без да обсъди втората маневра при напускането му, като неправилно е приел, че се касае за еднократно действие, дължащо се на р. на водача. Касаторът счита, че е останал неизяснен механизмът на втората рискова маневра непосредствено преди напускане на кръговото кръстовище , която потвърждавала у. в действията на водача за д. о. шофиране, за което е бил санкциониран.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.

Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е постановил своето решение при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районният съд в състав от един съдия разглежда делото и се произнася с решение. С оглед ал. 2 и следващите на същата разпоредба, следва изводът, че при обжалване на наказателно постановление Районният съд е инстанция по същество (по фактите и по правото) и следва да се произнесе относно процесуалната и материална законосъобразност на оспореното НП, независимо от основанията, посочени в жалбата. С решението Районният съд следва да отговори на предмета на спора, който се свежда до следното: налице ли е извършено административно нарушение, нарушението извършено ли е от лицето, сочено за нарушител, наложеното наказание съответства ли по вид и размер на приложимата санкционна разпоредба.

При описание механизма на деянието в АУАН и в НП е посочено, че непосредствено преди да излезе от кръговото на бул. „Георги Данчев“ р. ф. двигателя, с което преднамерено извел от сцепление задната част на автомобила с пътя, а същата се изнесла на 30-40 градуса на ляво, като това движение продължило отново около 5-6 метра. Посоченото е коментирано и от свидетелите К.и Н. в проведеното на 04.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото пред Районния съд. При постановяване на решението първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не е установен субективният елемент от фактическия състав на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, излагайки мотиви единствено за маневрата, предприета от водача при навлизане в кръговото кръстовище, но не е обсъдил тази предприета при излизане от кръстовището.

В конкретната хипотеза съдебното решение на Районен съд - Сливен подлежи на касационен контрол по реда на АПК, като непълнотата на мотивите на първоинстанционния съд по посочените въпроси препятства касационната инстанция да осъществи контрол за правилност на съдебното решение и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. При разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, доколкото на първо място се ревизира постановеният съдебен акт и на второ място - издаденото наказателно постановление, касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното решение, без изложени мотиви, и съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, с оглед приложението, както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК – липса на мотиви, което налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд – Сливен, от друг състав на съда, който да изпълни задължението си да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност релевантните доказателства, установяваните с тях факти и относимостта им към съставомерността на вмененото нарушение, да извърши дължимия правен анализ и да мотивира произнасянето си по същество.

По изложените съображения, решението на Районния съд следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените по-горе указания.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 87 от 02.04.2025 г., постановено по АНД № 1555/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-0804-009167/ 21.11.2024 г. на Началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на Д. С. Т., [ЕГН], за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.