№ 19868
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110141490 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени
осъдителни искове по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по
чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, с ответниците И. Е.
П. и Е. И. П. са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им
в гр.София, ж.к.Люлин, бл.647, вх.Б, ет.2, ап.19 през 927,82 лв. през периода
май 2017 - април 2018 г. и е извършвал услугата "дялово разпределение" през
периода юни 2018 - април 2019 г. Ответниците са се задължили да плащат
цената й, не са я платили, изпаднали са в забава и дължат същата заедно с
обезщетение за забава. Сочи, че трето лице помагач – БРУНАТА ООД е
сключило договори с ищеца и с етажните собственици в сградата, където се
намира процесния топлоснабден имот, по силата на който третото лице
помагач се е задължило да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и
да води топлинно счетоводство. Моли за осъдането на ответниците да му
платят разделно, съразмерно на квотите в съссобствеността, следните суми:
на сон. чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 927,82 лв. - за периода май 2017 -
април 2018 г.; 18,37 лв. - възнаграждение за услугата "дялово разпределение"
1
за периода юни 2018 - април 2019 г.; 68,28 лв.– обезщетение за забава за
периода 15.9.2018 - 18.6.2021 г., съответно 4,43 лв. – обезщетение за забава за
периода 31.7.2018 – 18.6.2021 г. и обезщетение за направените по делото
разноски.
Ответниците И. Е. П. с ЕГН ********** и Е. И. П. оспорват исковете по
основание и размер. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Правят възражение
за изтекла погасителна давност
Трето лице помагач – БРУНАТА ООД– дружеството не изразява
становище относно предявените искове.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е собственост на
ответниците при равни квоти, че е топлоснабден, реалните количества
доставена топлинна енергия и цената й за исковия период не са оспорени от
страна на ответниците.
Спори се единствено по отношение на това дали претендираната сума за
2
цена на топлинната енергия е погасена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
15.7.2021 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 15.7.2018 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). В процесния случай всички
претендирани вземания се твърди да са станали изискуеми преди тази дата.
Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, в давностния период попадат задълженията, за периода преди
1.6.2018 г.
В настоящия случай целия исков период е преди този момент.
Ето защо, искът е неоснователен поради погасяване на задълженията на
иещеца по давност на осн. чл.111, б.В ЗЗД.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
3
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 18,37 лв. и за
периода юни 2018 – април 2019 г.
Относно исковете чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск,
периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на
главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
4
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на
топлинна енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В
случая, предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение,
съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора
до длъжника. Хипотезата от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия в противоречие с този законов текст изпълнява
предпоставките по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите
правила на договора за продажба на топлинна енергия, касаещи началото на
забавата в противоречие с хипотезата по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не
следва да се прилагат. Вместо общите условия на ищеца е приложимо
правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което длъжникът е в забава от поканата.
Ето защо, в тежест на ищеца е доказването, че с покана за изпълнение на
изискуемите вземания е поставил началото на забавата на длъжника. В
процесния случай ищецът не доказа това обстоятелство, поради което следва
да се приеме, че искът е неоснователен и по отношение на частта от исковия
период, след влизане в сила на посочените общи правила на договора да
продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на
ищеца направените от него разноски, съразмерно на основателната част от
заявените суми по реда на чл.410 ГПК – 1,8 % от 1400,00 лв., т.е. 25,2лв.
Ответниците не са доказали да са направили разноски по делото.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците И. Е. П. с ЕГН ********** и Е. И. П. с ЕГН
********** с адрес в гр.София, ж.к.Люлин, бл.647, вх.Б, ет.2, ап.19 да платят
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 разделно следните суми:
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 18,37 лв. – представляваща възнаграждение за
услугата "дялово разпределение" във връзка с договор за продажба на
5
топлинна енергия за съсобствениците на апартамент в гр.София, ж.к.Люлин,
бл.647, вх.Б, ет.2, ап.19 за периода юни 2018 - април 2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.7.2021г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК - 25,20 лв., представляваща
обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото дело,
съразмерно на уважените части от исковете,
при следните квоти:
7/8 от задълженията – за отвенитка И. Е. П. с ЕГН ********** и
1/8 – за ответника Е. И. П. с ЕГН **********, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете - за следните суми:
- по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 927,82 лв., претендирана като цена за
доставена топлинна енергия в апартамент в гр.София, ж.к.Люлин, бл.647,
вх.Б, ет.2, ап.19 за периода май 2017 - април 2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.7.2021г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 68,28 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2018 - 18.6.2021 г.;
- по. чл.86, ал.1 ЗЗД – 4,43 лв., претендирана като обезщетение за забава
за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2018 - 18.6.2021 г.
при квоти:
7/8 от задълженията – за отвенитка И. Е. П. с ЕГН ********** и
1/8 – за ответника Е. И. П. с ЕГН **********.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца БРУНАТА ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6