МОТИВИ
към решение
№ 116 от 13.02.2018 година
по а.н.дело
№ 213/2018 година по описа на
Старозагорския районен съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемия А.А. КОЗАРOВ – роден
на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление
изразяващо се в това, че на 07.01.2018 година в град Стара Загора, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества – марихуана /канабис,
коноп/, с нетно тегло 1.9372
грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/
9 % /тегловни процента/ на стойност 11.62 лева и амфетамин
с нетно тегло 0.0206
грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент, амфетамин 41.2 % /тегловни процента/ на
стойност 0.61 лева, всичко на обща стойност 12.23 лева, като случаят е
маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.
Районна прокуратура – Стара Загора, поддържат
изцяло така внесеното постановление и предлага на обвиняемия да бъде наложено
административно наказание „Глоба” към минималния предвиден в закона размер.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Ж.Б. ***,
не оспорва фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна
прокуратура – Стара Загора, но счита, че случаят следва да бъде квалифициран като
малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като
излага подробни съображения в пледоарията си. Обвиняемият А.А.К. се признава за
виновен и съжалява за извършеното.
Съдът,
като прецени събраните в наказателното производство по дознанието писмени и
гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Около
21:00 часа на 07.01.2018 година служителите на Първо РУ – Стара Загора – свидетелят
Росен Митков Илиев и колегата му Красимир Илиев Бакалов били на смяна като автопатрул и извършвали с патрулен автомобил обход на парк „Митрополит
Методи Кусев”. Близо до военно формирование № 54140
двамата забелязали обвиняемия А.А.К. и неговите познати – свидетеля Александър Жечков
Русев и свидетеля Атанас Тодоров Кънев, и решили да им извършат проверка. В
хода на разговорите полицейските служители усетили от обвиняемия К. да се носи
миризма на марихуана и го попитали дали има в себе си забранени за притежаване вещества,
на което обвиняемият К. отговорил, че има
в себе си марихуана и „бонбонки”. Обвиняемият А.А.К.
***, където му бил извършен личен обиск от полицейски орган по предвидения за
това надлежен ред, съгласно разпоредбите на чл.164 от НПК и в присъствието на поемни лица. При извършения обиск в десния джоб на дънките на обвиняемия били намерени и иззети две зелени полиетиленови пакетчета, едното от които съдържало суха
зелена тревиста маса, а другото вещество съдържало бяло вещество под формата на
бучка с диаметър 5 мм, като при проведените полеви наркотестове
и двете вещества реагирали на наркотични вещества.
При
извършен обиск на свидетеля Атанас Кънев също били намерени наркотични вещества, които обаче са предмет
на друго наказателно производство.
Видно
от назначената по делото физико-химическа експертиза № 22/09.01.2018 година,
иззетата при обиска на обвиняемия А.А.К. суха, зелена растителна маса в полиетиленовото пакетче, представлява коноп /марихуана,
канабис/, с нетно тегло преди анализ 1,9372 грама и със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
9% (тегловни процента). Остатъкът от наркотичното вещество след извършените
експертни изследвания възлиза на 1,8371 грама. Съгласно експертното заключение
веществото на малка бучка от второто
иззето полиетиленово пакетче представлява амфетамин с нетно тегло преди анализ 0,0206 грама и
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетамин 41,2% (тегловни процента). За проведеното
експертно изследване било изразходвано цялото количество амфетамин,
без остатък.
Марихуаната
(коноп, канабис) и амфетаминът
са наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно ЗКНВП
и Единната конвенция за психотропните вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана
от Република България. Същите са
включени в списък № 1 /установен с чл. 3, ал.1 на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични/ към чл.3, ал.2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Съгласно
Приложение № 2 на ПМС № 23/29.01.1998 година за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на 1 грам
марихуана /коноп, канабис/, без изискване на процентното съдържание на активен наркотичнодействащ компонент, е 6 лева, а цената на 1 грам амфетамин без изискване за процентното съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент, е 30 лева.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от събрания в хода на разследването
доказателствен материал – протокол за оглед на местопроизшествие, Физико-химическа
експертиза и всички други писмени доказателства по описа на делото. Не се
събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
Предвид
изложеното, съдът прие за безспорно установено, че обвиняемият А.А.К., е виновен в това, че на
07.01.2018 година в град Стара Загора, без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества – марихуана /канабис, коноп/, с нетно тегло 1.9372 грама със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9 %
/тегловни процента/ на стойност 11.62 лева и амфетамин
с нетно тегло 0.0206
грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент, амфетамин 41.2 % /тегловни процента/ на
стойност 0.61 лева, всичко на обща стойност 12.23 лева, като случаят е маловажен
– престъпление по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.
От доказателствата по
делото може да се направи обоснован извод, че в конкретния случай от обективна
и от субективна страна деянието представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, тъй като представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Установената
фактическа обстановка по делото сочи много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Обвиняемият
има чисто съдебно минало, липсват данни за други негови асоциални прояви, обусловени
от употреба на наркотици, намерените в него наркотични вещества са с ниска
стойност. Степента на обществената опасност на инкриминираното деяние в
настоящия случай е тясно зависима от личността на обвиняемия, тъй като е
установено, че той е консуматорът на наркотика, в чието държане е обвинен. Що
се отнася до разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, съдът намира, че в конкретния
случай същата е неприложима. За да се
приложи тази разпоредба, трябва да е налице необходимо условие – деянието,
макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата
обществена опасност да е явно незначителна. Нормата на чл.354а от НК засяга
важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите, още повече, че
напоследък са зачестили престъпленията от този вид, особено сред младите хора,
което обуславя и висока обществена опасност. Предвид гореизложеното съдът
намира, че в случая не би могло да се приеме, че се касае за малозначителност на деянието, поради което и разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК е неприложима.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено при условията на пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието – че държи без надлежно разрешително високорисково наркотично
вещество, съзнавал е и е искала настъпването на общественоопасните
последици.
Разпоредбата на чл.354а, ал.5 във връзка с
ал.3, т.1 от НК предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева. Обвиняемият е
пълнолетно лице, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. Несъмнено от извършеното престъпление няма причинени
съставомерни имуществени вреди, които следва да се възстановяват или обезпечават.
В тази насока с оглед наличие на условията на императивната разпоредба на
чл.78а, ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия К. за
извършеното престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК и му
наложи административно наказание – глоба.
При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца,
цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и всичките смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства изразената на досъдебното
производство и в хода на съдебното производство явна критичност към
извършеното, направените пълни признания, чистото съдебно минало и липсата на
данни за други противообществени прояви.
Отчитайки
горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът,
като отчете и обществената опасност на зачестилите деяния от този вид и взе
предвид задължителната разпоредба на чл.78а, ал.5 от НК, наложи на обвиняемата
административно наказание в размер към минималния, установен в чл.78а, ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1000 лева. Според съда този размер в минималния
му вид е достатъчно разумен предвид възможността обвиняемата да се поправи,
превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си. Съдът намира,
че в разглеждания случай следва да се прилага минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като това е единствената правна
възможност, която законът предоставя като възможен минимум. Както бе посочено
по-горе, в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК е предвидено наказание „Глоба” в
размер до 1000 лева. В случай на прилагането на тази правна норма лицето следва
да се счита за осъждано. Когато обаче са налице предпоставките на чл.78а от НК,
то предвид императивния характер на тази разпоредба, същата следва да бъде
приложена спрямо дееца, като му бъде определено съответното наказание глоба.
Предвиденият минимум в чл.78а, ал.1 от НК е в размер на 1000 лева. Законодателят
е предвидил разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК да налага едно ограничение,
когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само глоба, като се
налага извода, че наложената глоба по чл.78а не може да надвишава размера на
предвидената в текста на престъплението глоба. В разглеждания случай, предвид
визирания в чл.78а, ал.1 от НК минимум и с оглед така определеното в чл.354а,
ал.5 от НК наказание „Глоба” в размер до 1000 лева, то съдът приема, че
единственото възможно минимално наказание, което следва да се наложи по
административен ред е наказанието „Глоба” в размер на 1000 лева при
съобразяване с разпоредбата на ал.5 от чл.78а от НК. Размерът на глобата би
могъл да бъде по-малък от 1000 лева, ако в състава на самото престъпление
определеният размер на глобата е под 1000 лева, например до 300 лева, както е в
случая с престъплението по чл.207 от НК и други такива.
В
тежест на обвиняемия съдът възложи направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на 117,96 лева. На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в
полза на държавата веществените доказателства, иззети по досъдебно
производство, а именно – марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 1,8371 грама
със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
9.0% /тегловни процента/, предадено в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” в Главно управление „Агенция Митници” град София, като постанови същото да бъде
унищожено.
Водим от горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: