О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5971 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б.Г.И. ЕООД против И.А.А. и А.-А.А.А.
субективно и обективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на принадлежността му на правото на собственост върху недвижими
имоти, представляващи УПИ ІІ-2 с площ от 968 кв.м, находящ се в гр. София,
район Витоша, м. Панорамен път – Специални нужди – Беловодски път, кв. 10, и с
идентификатор 68134.1936.815, и реална част от УПИ І с площ по графични данни
от 5464 кв.м при площ на цялото УПИ І от 6008 кв.м, находящ се в гр. София,
район Витоша, м. Панорамен път – Специални нужди – Беловодски път, кв. 10, съставляващ
ПИ с идентификатор 68134.1936.813, ПИ с идентификатор 68134.1936.1156 и ПИ с
идентификатор 68134.1936.814, въз основа на осъществено давностно владение през
периода 1992 г. – 2002 г.
По така предявените искове в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците И.А. и А.-А.А., с
който се поддържа и направеното от тях преди връчване на препис от исковата
молба възражение за недопустимост на производството поради наличието на влязло
в законна сила решението, с което спорът между страните относно принадлежността
на правото на собственост върху процесните имоти е решен.
При подготовката на делото за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание съгласно чл. 140 от ГПК съдът, съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства
и наведеното от ответника възражение, намира, че досежно предявената искова
претенция е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните, уредена в
чл. 299, ал. 1 от ГПК, погасяваща правото иск от ищеца Б.Г.И. ЕООД, респ.
водеща до недопустимост на предявените искове и образуваното въз основа на тях
исково производство.
Видно от приложените преписи на искова молба и съдебни решения, правният
спор относно принадлежността на правото собственост върху процесните недвижими
имоти, предмет и на предявените през 2008 г. от В.М., И.А. и А.-А.А. против Държавата установителни искове за собственост
по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, по които подпомагаща
страна на Държавата е Б.Г.И. ЕООД – ищец в настоящото производство, е решен с
влязло в законна сила на 02.07.2018 г. решение от 27.07.2017 г., постановено по
гр. дело № 617/2017 г. по описа на САС, ГО, 8-ми състав. С посоченото решение е
отменено изцяло решението от 21.02.2013 г., постановено по гр. дело № 3497/2008
г. по описа на СГС, и е признато по отношение на Държавата, подпомагана от Б.Г.И.
ЕООД, съществуването на претендираното от В.М., И.А.
и А.-А.А. право на собственост върху имоти, идентични
с имотите, предмет на настоящото исково производство (видно от описанието на
същите и описания в решението и настоящата искова молба договор за замяна от
27.02.2009 г.).
Силата на пресъдено нещо на решението има не само правоустановително
действието относно съществуването и принадлежността на правото на собственост върху
процесните имоти, но води и до непререшаемост на спора между страните –
противопоставените субекти на процесуалното правоотношение, без значение дали
страната е главна или подпомагаща, тъй като и подпомагащата страна е обвързана
спрямо насрещната страна от силата на пресъдено нещо на решението по арг. от 223,
ал. 1 от ГПК.
Следователно исковете за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, в които
ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, респ. на
неговия праводател и длъжник на задължението за прехвърлянето на претендираното
право на собственост, в случаите, когато по приключило производство, образувано
по по-рано заведени срещу него или при негово участие като подпомагаща страна
на ответника искове за собственост по чл. 124, ал. 1, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от
ЗС за същите недвижими имоти, не е релевирал възражение за придобивна давност, биха
били допустими само, когато се твърди, че изтичането на срока на придобивната
давност на собствеността върху имотите е настъпило след приключването на
съдебното дирене пред въззивна инстанция. В този смисъл са и дадените разрешения
в т. 2 и 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012
г. на ОСГК на ВКС, според които позоваването на придобивната давност по чл. 79
от ЗС, което е възможно от владелеца, така и от кредитора на бездействащия
длъжник, е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Затова само по себе си
позоваването на придобивната давност в ново исково производство не може да
обоснове допустимост на производството, поради което наведените в обратния
смисъл доводи на ищеца са неоснователни.
В обстоятелствата, обосноваващи предявените в настоящото производство искания
за установяване на принадлежността на правото на собственост върху недвижимите
имоти, предмет и на разгледаните с влязлото в законна сила решение искове за
собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, по които Б.Г.И. ЕООД е бил подпомагаща
страна на ответника Държавата, вече като ищец в настоящото производство и кредитор
на правото да получи собствеността върху тях въз основа на сключения с Държавата
договор за договор за замяна от 27.02.2009 г., той се позова на изтекла в полза
на неговия праводател придобивна давност през периода 1992 г. – 2002 г.
Твърденията на ищеца несъмнено са за момент на изтичане на законния срок на придобивната
давност както преди предявяването на по-рано заведените искове за собственост, така
и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция след
неговото връщане от ВКС за ново разглеждане – 16.05.2017 г. Изложеното налага
извода, че въведеното придобивно основание на собствеността върху същите
недвижими имоти като осъществено не само преди приключването на съдебното
дирене пред въззивна инстанция, но и преди предявяването на исковете, правният
спор по който е решен със сила на пресъдено нещо, е обхванато от обективните
предели на влязлото в сила решение съобразно чл. 298, ал. 1 от ГПК, поради
което съществуването на право на иск за ищеца Б.Г.И. ЕООД въз основа на така
наведеното придобивно основание е погасено, а предявените в настоящото производство
искове за собственост между същите страни – недопустими. Силата на пресъдено
нещо на установеното правното положение между страните представлява абсолютна
процесуална пречка съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК за въвеждането му като
предмет на нов правнорелевантен спор, поради което образуваното въз основа на
него съдебно производство, каквото е настоящото, следва да бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК производството по гр.
дело № 5971/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-29 състав, образувано по предявени
от Б.Г.И. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***. М.Д.С.,
против И.А.А. и А.-А.А.А., двамата със съдебен адрес:*** 19, партер, искове по чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на принадлежността му на правото на собственост
върху недвижими имоти, представляващи УПИ ІІ-2 с площ от 968 кв.м, находящ се в
гр. София, район Витоша, м. Панорамен път – Специални нужди – Беловодски път,
кв. 10, и с идентификатор 68134.1936.815, и реална част от УПИ І с площ по графични
данни от 5464 кв.м при площ на цялото УПИ І от 6008 кв.м, находящ се в гр.
София, район Витоша, м. Панорамен път – Специални нужди – Беловодски път, кв.
10, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.1936.813, ПИ с идентификатор
68134.1936.1156 и ПИ с идентификатор 68134.1936.814, въз основа на осъществено
давностно владение през периода 1992 г. – 2002 г., поради недопустимост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на
които да се връчи препис от него.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова