Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.06.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Дияна Д. разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18224 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.Х.Я., ЕГН **********, с адрес: *** по реда
на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № . за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
15691/2018г. по описа на ВРС за сумата от
1150 лева, представляваща
главница за ползвани и незаплатени услуги в имот, находящ се в гр. Варна, ,
собственост на кредитора, ползван от длъжника за периода от 08.09.2009г. до
03.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.10.2018 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът
и негови роднини (майка му и двете му деца) са живели в имота, собственост на
ищцата, находящ се в гр. Варна, , в периода от 08.09.2009г. до 03.04.2015г.
Между страните имало уговорка ответникът да заплаща всички разходи за услуги.
На 08.01.2016г. ищцата получила известие от че дължи сума в размер на
2309,39 лева, представляваща незаплатени услуги за периода от 08.09.2009г. до
03.04.2015г. Впоследствие ищцата била осъдена от ВРС да заплати на сумата от
2377,35 лева (1582,92 лева – главница, 547,81 лева – лихва за забава и 246,62
лева – разноски). Ищцата счита, че ответникът дължи половината от тази сума, а
именно 1150 лева. На 03.08.2015г. ищцата му изпратила покана за плащане на
сумата, получена на 06.08.2018г., но сумата не била заплатена.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва, че в периода от 2007г. до 2014г. е живял във
фактическо съжителство с ищцата. През м. януари 2015г. напуснал жилището и от
тогава били разделени. Не оспорва и че през определен период от време с тях е
живяла и майка му Оспорва, че с тях са живели двете му деца – Христо и Иван,
които само са идвали на гости. Оспорва твърдението за уговорка между страните
той да заплаща всички разходи за услуги/половината
от тях. Докато живеели заедно страните имали общ бюджет, с който покривали
ежедневните си разходи, като не са имали никакви уговорки. Ответникът направил
и ремонт на жилището. Сочи, че титуляр на партидата за услуги е била ищцата, като той няма задължение
да плаща за тях, тъй като не е собственик или ползвател на имота на правно
основание. Сочи се още, че липсват доказателства ищцата действително да е
заплатила сумите за услуги. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищцата
вземания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представено от ищцата е съобщение за образувано
изпълнително дело, видно от което при ЧСИ Людмил Станев по изпълнителен лист от
11.09.2018г. срещу Ж.И.Д. е образувано
изпълнително дело с взискател „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
Приложен е и изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. № 6713/2016г. по описа на
ВРС за следните суми: 1572.92 лева главница за периода от 06.01.2010г. до
03.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
13.06.2016г. и сумата от 547.81 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 06.01.2010г. до 03.06.2016г., дължими за ползвани и незаплатени услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ,
както и 246.62 лева, представляваща направени по делото разноски.
Представена от ищцата е покана за доброволно плащане,
изпратено от нея на ответника, с която го кани да й заплати сумата от 9750 лева
/сума по кредит/ и сумата от 1150 лева /сума за услуги“ в рок от седем дни от получаване на
писмото. Към поканата е приложено известие за доставяне, съгласно което препоръчната писмо е връчено лично на ответника на
06.08.2018г.
Представени от ищцата са вносни бележки за извършени
от нея плащания към ЧСИ Людмил Станев по изпълнително дело № 20188950401898, разписки
за извършени плащания към „ Варна‘ през системата на EasyPay, както и фактури за начислени суми за услуги и касови бонове за извършени плащания
по тях.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Невин Алириза и Красимир Михов (син на ищцата) и двама свидетели
на страната на ответника – Таня Иванова и Христо Я. (син на ответника). От
показанията на всички свидетели става ясно, че страните са живели заедно на
семейни начала в жилището на ищцата в периода от 2009г. до 2015г., като с тях
са живели и двете деца на ищцата. Установява се още и че в известен период от
време с тях е живяла и майката на ответника, макар и свидетелите да сочат
различни периоди от около година до три. Съгласно показанията на св. Иванова и
св. Я. майката на ответника през почивните си дни се е прибирала на село при
съпруга си. Противоречиви са показанията на различните свидетели досежно обстоятелството дали двете деца на ответника също
са живели в жилището. Съгласно показанията на св. Алириза
те са живели там постоянно, синът на ищцата св. Михов заявява, че с тях от
време на време са живели и децата на Н., св. Иванова сочи, че те са живели с
майка си и само са ходели на гости при баща си, а синът на ответника св. Я.
също заявява, че са не са живели в жилището на Ж. постоянно, но са оставали там
с преспиване, включително понякога и за цяла седмица. Предвид изложеното съдът
намира за установено, че децата на ответника
са посещавали дома на страните, като са отсядали и за по-дълги периоди
от време, но не са живели там постоянно. Всички свидетели сочат, че през процесния период Ж. е работела в казино, а Н. се е занимавал със
строителство и че Ж. е теглила кредит, който е използван преимуществено за
закупуване на процесния апартамент. От показанията на всички свидетели става ясно,
че страните са живели заедно като семейство. Не се установяват с категоричност
някакви конкретни уговорки между тях досежно това кой
ще заплаща битовите сметки. Единствено свидетелката Алириза
сочи, че е чувала от Ж., че има уговорка с Н. той да заплаща сметките за ток и
вода, но самата свидетелка не е била очевидец на такива уговорки, нито на
конкретни разговори или предавания на суми, касаещи сметките за вода.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и
са процесуално допустими.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил посочената сума за услуги
в полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, че ответникът е живял в
имота й и е ползвал услугите, че между страните е имало уговорка ответникът да
заплаща сумите за услуги. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на
задължението за плащане.
Установи се безспорно от доказателствата
по делото, че в процесния период ответникът е живял в имота на ищцата на
семейни начала със същата. За известен период в същия имот е живяла и майката
на ответника, а двете му деца също са отсядали там през различни интервали от
време. Установи се, че партидата за вода към „-Варна“ се води на името на
ищцата, както и че именно същата е заплащала сметките директно на каса, чрез EasyPay, както и в рамките на образуваното срещу нея
изпълнително производство. Не се доказа твърдението на ищцата, че между
страните е съществувала изрична договорка ответникът да заплаща сметките за
ползвана вода. В този смисъл и доколкото страните са живели като съпрузи съдът
намира, че не е налице основание ответникът да заплати половината от разходите
за ползвана вода. В рамките на семейните отношения (макар и без граждански
брак) всяка от страните допринася според възможностите си. Дори и само ищцата
да е заплатила ползваната вода, възможно е ответникът да е заплащал
електрическа енергия, да е пазарил необходими продукти и консумативи за
семейството или по друг начин да е влагал средства за издръжката му. Установи
се от свидетелските показания, че ищцата е работила в казино, а ответникът се е
занимавал със строителство, съответно и двамата са реализирали доходи, като
няма данни ответникът да е ползвал своите доходи само за лични нужди. Предвид
изложеното не може да става въпрос и за някакво неоснователно обогатяване, при
което ответникът или негови роднини са ползвали вода, с което ищцата от своя
страна е обедняла. Отделно от това, по никакъв начин не се установи точното
количество вода, което евентуално е ползвано от ответника и с което същият би
се обогатил. Така или иначе, исковата
молба се основава на твърдения за изрична договорка между страните, каквато не
се доказа.
По
гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените в
настоящото производство разноски в размер на 450 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Н.Х.Я., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за
установено, че Н.Х.Я., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Ж.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** следните суми: сумата от 5624.76 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2015г.
до м.04.2017г. на обект – магазин,
находящ се в гр.София, община Витоша, ж.к. „Красно село“ бл.207А, вх.А, ет.1 с аб. № Т342740, сумата от 100.97 лева – за дялово
разпределение в същия период и обект, ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 10.08.2018г. до
окончателното плащане; сумата от 890.31 лева, представляваща лихва за забава
върху главниците в общ размер от 5624.76 лева за периода 31.01.2016г. до
10.07.2018г. и сумата от 19.45 лева, представляваща лихва за забава върху
главниците в общ размер от 100.97 лева за периода 31.01.2016г. до 10.07.2018г.,
за които суми е издадена Заповед № 6741/05.09.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13412/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Ж.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** заплати на
Н.Х.Я., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 450 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: