№ 26763
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110160617 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от М. С. А. срещу „..........“ ООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, евентуално по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1
и предл. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за паричен заем „.....................
г., а в условията на евентуалност на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от договора,
предвиждащи заплащането от потребителя на такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на заема и на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
осигуряване на обезпечение, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, предявени от
„..........“ ООД срещу М. С. А. за заплащане на сума в общ размер от 1 680,77 лева,
представляващи непогасена главница и сумата от 197,22 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 21.09.2022 г. до 25.01.2023 г., произтичащи от
договор за паричен заем „..................... г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищцата по първоначалните искове М. С. А. твърди, че между нея, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество „..........“ ООД, в качеството му на кредитор, по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) бил сключен
договор за паричен заем .................... г., по силата на който на ищцата е предоставен паричен
заем в размер на сумата от 2 700 лева, който да бъде погасен чрез седмични погасителни
вноски за срок от 60 седмици, с годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,37 % и годишен
лихвен процент /ГЛП/ от 40,32 %. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора
кредитополучателят дължи заплащането на еднократна такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричния заем в размер на сумата от 1 698 лева. Съгласно
клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора ищцата, като кредитополучател, поема задължение в срок
до 3 дни от усвояването на кредита да предостави в полза на кредитора обезпечение под
формата на поръчителство от физическо лице или банкова гаранция. Ищцата М. А. излага,
че съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора при неизпълнение на това задължение
кредитополучателят дължи неустойка в размер от 1 132,20 лева. По този начин общата сума
по договора, подлежаща на връщане от А. възлиза на сумата от 6 227,40 лева. Твърди се, че
в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е заплатила на „..........“ ООД сума в
общ размер от 2 795 лева, намирайки, че реално дължи единствено чистата стойност на
1
кредита, а именно предоставената главница с довод за нищожността на сключения договор
за паричен заем. Конкретно изтъква, че е недействителна клаузата, предвиждаща
възнаградителната лихва по договора поради противоречието й с добрите нрави, доколкото
същата надвишава трикратния размер на законната лихва. Кредиторът не е изпълнил
законовото изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в съдържанието на сключения
между страните договор на същността на условията за прилагане на лихвения процент по
кредита, от които да става ясно по какъв начин се начислява договорната лихва – върху
цялата сума по кредита, върху остатъка от главницата или по друг начин. Намира договорът
за нищожен и поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – за
точно и ясно посочване на ГПР по договора. В случая не са посочени компонентите,
участващи във формирането му и с цел заобикаляне изискването на чл. 19, ал. 2 ЗПК
кредиторът не е включил като част от ГПР всички разходи по кредита, в т.ч. таксата за
експресно разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение. Ищцата счита, че
доколкото се касае за съществен елемент от съдържанието на договора, то липсата му, респ.
бланкетното посочване на размера му, обуславят недействителността на цялата сделка на
основание чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност ищцата намира за недействителна
клаузата от договора за паричен заем, въвеждаща задължение за кредитополучателя да
заплати неустойка при непредставяне на обезпечение, тъй като същата няма присъщите за
неустоечното вземане функции. Конкретно се посочва, че с последната е насочена към
компенсиране на вреди от риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице,
което противоречи на изискването към търговеца – доставчик на финансовата услуга,
установено в чл. 16 ЗПК за оценка на платежоспособността на кредитополучателя преди
сключване на договора. Наред с това неустойката е уговорена в противоречие с чл. 71 ЗЗД,
регламентираща последиците от непредставяне на обезпечение по договора.
Недействителна е и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
тъй като последната е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, въвеждаща забрана за кредитора
да изисква от потребителя заплащането на такси за действия, свързани с усвояване на
кредита. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и
отправя искане за прогласяване недействителността на договора за паричен заем на
посочените основания, евентуално за прогласяване недействителността на клаузите на чл. 1,
ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от договора, предвиждащи заплащането от потребителя на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема и на неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът по
първоначалните искове „..........“ ООД, чрез адв. А. Н., оспорва предявените искове,
намирайки ги изцяло за неоснователни. Не оспорва, че на 09.03.2022 г. между ищцата и
ответника, в качеството му на заемодател, е сключен договор за предоставяне на паричен
заем ..........., по силата на който същата е усвоила паричната сума от 2 700 лева. Посочва, че
с договора ищцата се е задължила да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски
всяка в размер от по 169,84 лева, включваща част от главницата, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане. Последната е начислена във връзка с искане от А. за ползване на
допълнителна и доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита. Поддържа се, че преди сключване на договора на кредитополучателя е предоставен
Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно ЗПК.
Ответното дружество оспорва договорът за паричен заем и конкретните негови клаузи да са
недействителни. Конкретно твърди, че няма законово ограничение относно размера на
възнаградителната лихва, като същата не противоречи на добрите нрави и не надвишава
сочения от ищцата трикратен размер на законната лихва. Посочва се, че тази лихва
представлява цената за ползване на паричните следства за определен период от време.
Приложимата в процесното дговорно правоотношение възнаградителна лихва е във
2
фиксиран размер, при което липсва задължени еза кредитора в договора да се съдържа
информация по чл. 11, ал. 2, т. 9 ЗПК. В отговора на исковата молба се оспорват като
неоснователни твърденията на ищцата за противоречие на договора с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в случая в клазуите на чл. 3 и чл. 5 са посочени както ФГЛП,
така и ГПР, като единственият компонент, който го определя е именно възнаградителната
лихва, доколкото таксата за експресно разглеждане е за допълнително избрана от
потребителя услуга. Намира, че при изчисляване на ГПР по договора не следва да се
включва договорната неустойка, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК
изрично се изключват плащания, възникващи при неизпълнение на договорни задължения.
Освен това ГПР се изчислява и посочва към момента на сключване на договора, към който
за кредитора съществува неяснота дали потребителят ще допусне неизпълнение и на кое
задължение. „..........“ ООД оспорва твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл.
5 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение. Счита, че кредиторът има правото да изисква представения
от него кредит да бъде обезпечен. В конкретната хипотеза е предвидена възможност за два
вида обезпечение, с което на потребителя е осигурена възможност за избор. Неизпълненото
задължение – за преодставяне на обезпечение поставя кредитора в риск от неизпълнение на
основното договорно задължение – за връщане на заемната сума. Посочва, че дружеството
не е наложило на ищцата сключването на процесния договор още повече, че съгласно
клаузите му същата е имала възможност да се откаже от сделката в 14-дневен срок, при
което би дължала връщане единствено на получаната в заем главница, но не и неустойката.
В случая задължението за неустойка е условно, възникването му зависи изцяло от
действията на потребителя, а и заплащането му е разсрочено, за да бъде икономически по-
поносимо за него. Ищцата доброволно е избрала да ползва услугата за експресно
разглеждане на искането й за отпускане на кредит, поради което дължи и заплащането на
таксата за това, тъй като във връзка с предоставяне на услугата от кредитора за ангажирани
допълнителни ресурси. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете
и за присъждане на сторените по делото разноски.
С определение на съда от 12.05.2023 г. за съвместно разглеждане в производството с
първоначалната искова молба и предявената със същата искова претенция от М. С. А.
против „..........“ ООД за прогласяване недействителността на договор за паричен заем
„..................... г., а в условията на евентуалност на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от
договора, предвиждащи заплащането от потребителя на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема и на неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за осигуряване на обезпечение, е приета насрещната искова молба от 02.02.2023
г., уточнена с молба от 13.04.2023 г. с предявените със същата искания от „..........“ ООД
срещу М. С. А. за заплащане на сума в общ размер от 1 877,99 лева, представляващи
непогасени главница и договорна лихва, произтичащи от договор за паричен заем
„..................... г.
В насрещната искова молба „..........“ ООД посочва, че съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на паричен заем от 09.03.2022 г. общата сума, която М. А.
дължи на дружеството възлиза на 5 095,20 лева, от която 2 700 лева главница, 1 698 лева
такса за експресно разглеждане и 697,20 лева договорна лихва. Поддържа, че сумата е
следвало да бъде върната чрез 30 равни двуседмични вноски в размер от по 169,84 лева в
срок до 03.05.2023 г. Излага, че на основание клаузата на чл. 5 от договора А. дължи на
дружеството и неустойка в общ размер от 1 132 лева, чието заплащане също е разсрочено
чрез включването й в седмичните вноски, при което размерът на всяка една от тях възлиза
на 207,58 лева. В насрещната искова молба се твърди, че заемополучателят е заплатил сума
в общ размер от 2 736 лева. След отнасянето й за погасяване на задължения по договора,
същата продължава да дължи сумата от 3 290,13 лева, от които 1 680,7 лева непогасена
главница; 197,22 лева – договорна лихва за периода от 21.09.2022 г. до 25.01.2023 г.; 377,40
3
лева – неустойка по вноски от 21.09.2022 г. до 25.01.2023 г.; 934,74 лева – такса за експресно
разглеждане на документи , разпределена по вноски за периода от 21.09.2022 г. до
03.05.2023 г. и сумата от 100 лева – разходи за събиране на просрочени задължения.
Посочва, че с предявяване на насрещната искова молба „..........“ ООД обявява кредита за
предсрочно изискуем на основание чл. 9, ал. 3 от договора за паричен заем. Претендира
заплащане на останалите непогасени чрез плащане главница от 1 680,77 лева и договорна
лихва от 197,22 лева за периода от 21.09.2022 г. до 25.01.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023 г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответницата М. А., чрез пълномощника си адв. Д. Ф., оспорва същата с довод, че
общо платената от нея сума в размер от 2736 лева на основание чл. 23 ЗПК следва да бъде
отнесена за погасяване на главницата по процесния договор, доколкото по вече изложените
съображения в първоначалната искова молба договорът за паричен заем е недействителен,
при което потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По главните и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за предоставяне на паричен заем .................... г., неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, както и наличието на клаузи, предвиждащи дължимостта на
възнаградителна лихва и заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заема и на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
осигуряване на обезпечение.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на
основание за дължимостта на предвидените в договора лихви и такси, съответствието им с
добрите нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща страна
поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и
индивидуалното им уговаряне.
По насрещните осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит от разстояние, както и, че е получил съгласието на ответника за
сключване на договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на заемната
сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане,
изискуемостта на вземането и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземанията, в случай, че твърди това.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищцата по първоначалните искове М. С. А., в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество „..........“ ООД, в качеството му на кредитор, е
сключен договор за предоставяне на паричен заем № 5795589/09.03.2022 г., по силата на
който на ищцата е предоставена в заем паричната сума от 2 700 лева, както и наличието на
4
клаузи в същия, предвиждащи заплащането от кредитополучателя на такса за експресно
разглеждане и на неустойка поради непредставяне в срок на обезпечение.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на
страните да допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца по
насрещните искове и препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на страните изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в първоначалната искова молба (л. 5 от делото) и в насрещната
искова молба (л. 28 от делото), както и на въпроса вещото лице да посочи размера на
останалите непогасени чрез плащания суми по процесния договор в случай, че платените
парични средства бъдат отнесени за погасяване единствено за главница и възнаградителна
лихва по договора, като вещото лице работи въз основа на материалите по делото и след
проверка в счетоводството на ответното дружество.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 360 лева,
вносим поравно от страните – по 180 лева, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
5
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6