Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 03.09.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 2273 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Л.В.В., ЕГН **********, против „ЕС БЕ ГЕ Секюрити“ ЕООД, ЕИК
*********, уточнена с молба с вх. № 8668/11.06.2018 г., с която е предявен иск
с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 491,93 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. февруари 2018 г.
В исковата и уточнителната молба се
твърди, че между страните било налице трудово правоотношение по сключен между
тях трудов договор от 20.12.2017 г., съгласно който ищецът заемал длъжността
„охранител“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева и
допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в
размер на 0,6%, с място на работа в гр. Враца. Сочи се, че трудовото
правоотношение било прекратено със Заповед № 13/01.03.2018 г., считано от
01.03.2018 г. Ответникът – работодател не изплатил на ищеца трудовото му
възнаграждение за месец февруари 2018 г., което се претендира в размер на
491,93 лева.
В срока по чл. 131 ГПК от „ЕС БЕ ГЕ
Секюрити“ ЕООД не е депозиран писмен отговор на исковата молба, не изпраща
представител в открито съдебно заседание и не взима становище по предявения
иск.
Съдът,
като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа следното:
От Трудов договор № 57/20.12.2017 г.,
сключен между ответното дружество „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД като работодател и ищеца
Л.В. като работник, се установява, че на посочената дата ищецът е назначен на
длъжността „Охранител“ в отдел „Центромет“ – гр. Враца с място на работа в гр.
Враца. В договора е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 510 лева и допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за трудов стаж и
професионален опит.
Със Заповед № 13/01.03.2018 г.,
издадена от управителя на „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД и връчена на ищеца на същата
дата, е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.03.2018 г.
Представени са писма изх. №
18029180/11.04.2018 г. и изх. № 18060350/10.05.2018 г. от Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. София до ищеца В., в които е посочено, че след извършена
проверка при работодателя „Ес Бе Ге Секюрити“ ЕООД е констатирано, че
дружеството не е изплатило трудовото възнаграждение на ищеца за м. 02.2018 г.
От първото писмо става ясно, че на работодателя са дадени задължителни
предписания за изплащане на дължимото възнаграждение в срок до 12.04.2018 г., а
от второто писмо – че предписанията не са изпълнени, за което е ангажирана
административнонаказателна отговорност на работодателя.
От справка от регистъра на НОИ за
осигурителни вноски към 31.05.2018 г. се установява, че за м. 02.2018 г.
осигурителният доход на ищеца В. е в размер на 573,41 лева.
Други доказателства в производството не
са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
За основателността на предявения иск
следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на трудово
правоотношение по валидно сключен трудов договор с ответното дружество за
процесния период; 2. Полагането на труд от ищеца в процесния период – м.
февруари 2018 г. и 3. Размерът на месечното трудово възнаграждение.
От ангажираните от ищеца доказателства
се установява наличието на горните предпоставки за уважаване на исковата му
претенция, а именно, че въз основа на валидно сключен трудов договор е заемал
длъжността „охранител“ при ответното дружество до 01.03.2018 г., когато
трудовото правоотношение е било прекратено. От събраните в хода на
производството доказателства се установява, че през процесния период – м.
февруари 2018 г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с
ответното дружество, както и че е престирал труд. Срещу положения труд за
работодателя е възникнало насрещното задължение да заплати на работника
трудово възнаграждение, съгласно уговореното в индивидуалния трудов
договор. Касае се за положен труд по трудово правоотношение, който съгласно
разпоредбата на чл. 242 КТ е винаги възмезден. По силата на чл. 128 КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа.
Въпреки че неплащането на трудовото
възнаграждение е отрицателен факт и ищецът не носи тежест за установяването му,
същият е представил доказателства – писма изх. № 18029180/11.04.2018 г. и изх.
№ 18060350/10.05.2018 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, че за м.
февруари 2018 г. работодателят не е изплатил трудовото му възнаграждение.
Ответното дружество не е навело твърдения в обратна насока, нито е ангажирало
доказателства за това.
Размерът на уговореното месечно трудово
възнаграждение също се установява от писмените доказателства – съгласно
трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер
на 510 лева, както и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за трудов
стаж и професионален опит, а видно от представената справка от регистъра на НОИ
за осигурителни вноски към 31.05.2018 г., за м. 02.2018 г. осигурителният доход
на ищеца В. е в размер на 573,41 лева.
Доколкото претендираното трудово
възнаграждение за месец февруари 2018 г. е в по – нисък размер, искът следва да
бъде уважен изцяло в претендирания размер, а именно за сумата от 491,93 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът
служебно допуска предварително изпълнение, когато присъжда обезщетение за
издръжка, възнаграждение и обезщетение за труд. Тъй като в случая се присъжда трудово
възнаграждение, следва служебно да се допусне предварително изпълнение на
решението в тази му част.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, за ищеца възниква правото на разноски, но по делото не
са ангажирани доказателства ищецът да е сторил такива, нито е заявено искане в
тази насока.
Тъй
като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата от 50,00
лева, представляваща държавна такса по предявения оценяем иск в минималния
размер, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ „Ес Бе Ге
Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Младост”, ул. „Йерусалим” № 12, представлявано от управителя И.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сума в размер на 491,93
лева /четиристотин деветдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ес Бе Ге Секюрити” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост”, ул.
„Йерусалим” № 12, представлявано от управителя И.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. Враца държавна такса в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА относно присъденото трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок, считано от 03.09.2018 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, а в
частта по чл. 242, ал. 1 ГПК, имащо характер на определение – с частна жалба
пред Окръжен съд – гр. Враца в едноседмичен срок, считано от 03.09.2018 г.
Районен съдия: …………………………….