Решение по дело №248/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр. Велико Търново, 30.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

при участието на секретаря С.М. и прокурора …………………………….., изслуша докладваното от председателя адм. дело №248 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

 

Жалбоподателката Д.М.И., притежаваща търговско предприятие в качеството си на едноличен търговец с наименование „Напредък – Д.И.а“ със седалище и адрес на управление село Страхилово, ул.“Двадесет и пета“ №7, чрез процесуалния си представител ***Д. от ВТАК, е обжалвала ревизионен акт №Р – 04000419003923 – 091-001/06.01.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново в частта му,  потвърдена с решение №43/30.03.2020 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново.

Жалбоподателката, в жалбата си до съда чрез процесуалния си представител поддържа, че ревизионният акт е незаконосъобразен и необоснован. Конкретно се оплаква, че неправилно приходните органи са приели наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, при което основите за облагане с преки и косвени данъци и със ЗОВ са неправилно определени. Аргументира се, че необосновано е прието, че са налице данни за укрити приходи по повод на неотчетени от РЛ данъчни фактури, издадени му от негов доставчик, тъй като единствено наличието им при доставчика без доказателства за осъществяване на сделките по тези фактури не могат да обосноват извод за получаването и последващото възмездно отчуждаване на посочените в такива фактури стоки. Сочи се, че не са изследвани всички релевантни обстоятелства, които са относими именно към факта на получаването на стоките от търговеца с оглед на механизмите на получаването им. Неправилно органите по приходите са приели, че стоките са получени единствено въз основа на обясненията на доставчика, самите фактури  на някои обяснения на водачите, за които се твърди, че са ги транспортирали до обекта на търговеца. Извън това не става ясно въз основа на какви доказателства се установява последващата реализация на такива стоки и то в периода, в който органите по приходите са посочили, че е налице такава реализация. Сочи се и в конкретика, че клиентският номер 47444, под който са отчитани от доставчика част от доставките, тъй като в клиентският файл, създаден от този оператор не е налице валидно изявление на търговеца, направено чрез негов подпис. Навежда се, че въпреки направените възражения в тази насока, те не са били изобщо съобразени и обсъдени нито от ревизиращите, нито от ответника. След като подписът не е на търговеца, нито на упълномощен от него друг субект, то по отношение на тези доставки неправилно е прието получаването им, като е възможна злоупотреба с лични данни. Все в този контекст се сочи и, че в хода на ревизията не са събрани доказателства от другите картодържатели, които са купували стоки от доставчика, като е ноторно известно, че в обекта на този доставчик се купуват стоки само при наличие на карти, задължително издадени на името на търговец, като единственото доказателство за получаването на стоките е фактурата, като от друга страна досежно закупените стоки е  необходимо да се установи, че са ползвани за целите на икономическата му дейност, а не за лични цели.  Всъщност до обектите на този търговец имат достъп единствено картодържателите, като съответно те фактически получават и стоките, като няма никаква сигурност за това кое лице държи картата и я ползва. Сочи се в допълнение, че досежно доставките във връзка с клиентски номер 47444, под който номер е воден търговеца при доставчика, са изслушани само обясненията на двама водачи на превозни средства, докато те са били много повече. Самите превозни документи не установяват точен и достоверен механизъм на доставките, свързани с посочения клиентски номер, тъй като липсват важни реквизити в тях. В документите, които съпровождат посочените доставки липсват подписи на търговеца или на негов представител, като липсва дори и подпис на съответния водач, осъществил твърдения превоз. Неустановено е кой е подавал заявките до доставчика, а и в последните са правени множество корекции. С тези и други аргументи досежгно неправилната оценка на доказателства и неправилното прилагане на чл.122, ал.1 от ДОПК, жалбоподателката моли за отмяната на ревизионния акт в потвърдената д решението на ответника част. В представената по делото писмена защита се поддържа оплакването за неправилно определяне на основите за облагане с данъци и осигурителни вноски в хипотезите на чл.122 и чл.124а от ДОПК. В допълнение към изложените в жалбата оплаквания се поддържа, че не е установено за кои карти са подписани приложените към преписката Общи условия на „Метро“, като дадените обяснения на служителя не кореспондират със събраните доказателства. Сочи се и, че изслушаната от съда СПЕ установява неавтентичност на подписа на РЛ под т.н. клиентски файл, касаещ доставките, отразени към клиент с №47444. Всъщност в ОУ на „Метро“ е изложено, че официален представител на търговеца, вписан в регистъра представя документ за самоличност, като това е и условието за полагането на подписа и съгласието с Общите условия, като такова в случая липсва. При това този клиентски номер не може да се обвърже с икономическата дейност на РЛ. От друга страна не може само на база на непълни и неточни документи без съответните реквизити, да се направи извод за закупуването на стоките в процесните фактури. Съответно съдебно-счетоводната експертиза е констатирала наличие и на друг търговец в село Страхилово, като от друга страна в транспортните документи не е указана точна дестинация на получаването на съответните стоки. Не е налице проследяване на стокова верига на база на представените товарителници, нито с оглед констатирано плащане по процесните фактури. Не може само на база на обясненията на водачите да се приеме, че стоките са платени и получени, след като липсва подпис на съответните документи за лицата, приели тези стоки. Не е изследван и въпроса дали някои от стоките не са ползвани в другия обект на търговеца, който е кафене. Що се касае до стоките, които са получени въз основа на клиентски карти с други номера, то се поддържа, че не е установено несъмнено дали тези стоки не са ползвани извън икономическата дейност на жалбоподателката, за лични нужди. Не е установено кой е фактическият получател на стоките, дали държателят на съответната карта е имал представителна власт и прочие. Поради тези причини жалбоподателят счита, че няма основания за преминаване на производството по реда на чл.122, от ДОПК и неправилно са определени всички данъчни резултати по  процесния РА. Претендират се направените по делото разноски.  

Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. И тази страна претендира разноските по делото съобразно представен списък.

 

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания  ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е частично основателна по изложените по-долу съображения.

Спорът касае както установени факти, така и правната им оценка, дадена в потвърдената от ответника част на оспорения ревизионен акт, която част е предмет на делото понастоящем.

Ревизионният акт е издаден в резултат на възобновено ревизионно производство, след като с решение №73 от 17.06.2019 година на настоящият ответник във връзка с жалба на търговеца е бил отменен ревизионен акт №Р-04000418006796-091-001/27.03.2019 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, и преписката е върната за възлагане на ревизия при спазване на указания.

Съответно, видно от представената преписка е, че със заповед за възлагане на ревизия №Р-04000419003923-020-001/25.06.2019 година на Маргарита Дюлгерова – орган по приходите, който според заповед №6/03.01.2017 г. на директора на ТД  на НАП – Велико Търново има право да възлага производството, е възложено възобновяването на производството, като е определен обхват на ревизията годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2012-2016 година, ДДС за същия период, ДОО за периода 2013 – 2016 година, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване за същите периоди. Впоследствие тази заповед е изменена със ЗИЗВР №Р-04000419003923-020-002/01.10.2019 г. на същия орган, като срокът на възобновеното производство е удължен до 4.11.2019 година. Най – сетне, и тази заповед е изменена, като със ЗИЗВР №№Р-04000419003923-020-003/4.11.2019 г срокът за производството е отново удължен до 2.12.2019 година.

В резултата на понастоящем развилото се производство е бил издаден ревизионен доклад /РД/ № №Р-04000419003923-092-001/09.12.2019 г., срещу който не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на този доклад е издаден и процесния ревизионен акт, в който всички направени предложения са намерили отражения в установените данъчни резултати.

Ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като следва да се приеме, че актът е валиден. Както съдът отбеляза,  възложилият производството орган е имал това правомощие съобразно представената заповед №6/03.01.2017 г. на директора на ТД  на НАП – Велико Търново, като актът е подписан с КЕП от този орган по приходите и от определения от него ръководител на ревизията съвместно. Самите електронни подписи, положени върху електронният документ, какъвто документ представлява процесния РА, не се спорят, като съдът служебно установи, че същите са валидни.

Спазено е и изискването на разпоредбата на чл.155, ал.4 от ДОПК, тъй като възложилият понастоящем производството орган е този, който е възложил и първата ревизия, като няма пречка по аргумент от чл. 113, ал.1, т.2 от ДОПК при възобновяване на висящото производство ръководителят на ревизията и екипът ревизори да са органи по приходите, които са различни от първоначално определените.

Най – сетне, не е налице основание за недействителност на ревизионния акт заради неспазване на разпоредбата на чл.134, ал.1 от ДОПК, тъй като чрез него не са установени данъчни и осигурителни резултати досежно данъчни периоди, които са обхванати от стария ревизионен акт и които не са обжалвани от РЛ и са се стабилизирали. 

Ревизионният акт съдържа изискуемата се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма и може да се приеме като формално законосъобразен.

 

По съществото на спора:

С ревизионният акт в потвърдената му от ответника част са определени следните допълнителни задължения:

I.                    По ЗДДС, както следва:

1/ за данъчен период месец декември на 2012 година в размер от 162, 92 лв. върху основа, за която е прието, че представлява рентабилно отчуждени от РЛ стоки във връзка с получени стоки по неотчетени от него в счетоводството му фактури на доставчика „Метро Кеш енд Кери България“ /“Метро“ за лаконичност“/;

2/ за данъчен период месец януари на 2013 година в размер на 206, 70 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

3/ за данъчен период месец февруари на 2013 година в размер на 184, 22 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

4/ за данъчен период месец март на 2013 година в размер на 308,16 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

5/ за данъчен период месец април на 2013 година в размер на 268, 98 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

6/ за данъчен период месец май на 2013 година в размер на 289, 54 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

7/ за данъчен период месец юни на 2013 година в размер на 382, 60 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

8/ за данъчен период месец юли на 2013 година в размер на 469, 66 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

9/ за данъчен период месец август на 2013 година в размер на 831, 62 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

10/ за данъчен период месец септември на 2013 година в размер на 524, 99 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

11/ за данъчен период месец октомври на 2013 година в размер на 505, 63 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

12/за данъчен период месец ноември на 2013 година в размер на 337, 31 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

13/ за данъчен период месец декември на 2013 година в размер на 347, 24 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

14/ за данъчен период месец януари на 2014 година в размер на 335,40 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

15/ за данъчен период месец февруари на 2014 година в размер на 332, 91 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

16/ за данъчен период месец март на 2014 година в размер на 317, 32 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

17/ за данъчен период месец април на 2014 година в размер на 404,10 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

18/ за данъчен период месец май на 2014 година в размер на 423,89 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

19/ за данъчен период месец юни на 2014 година в размер на 337, 84 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

20/ за данъчен период месец юли на 2014 година в размер на 671, 91 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

21/ за данъчен период месец август на 2014 година в размер на 435, 68 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

22/ за данъчен период месец септември на 2014 година в размер на 445,51 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

23/ за данъчен период месец октомври на 2014 година в размер на 374, 27 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

24/ за данъчен период месец ноември на 2014 година в размер на 294, 50 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

25/ за данъчен период месец декември на 2014 година в размер на 323, 74 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

26/ за данъчен период месец януари на 2015 година в размер на 290, 76 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

27/ за данъчен период месец февруари на 2015 година в размер на 231, 77 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

28/ за данъчен период месец март на 2015 година в размер на 356, 09 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

29/ за данъчен период месец април на 2015 година в размер на 559, 49 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

30/ за данъчен период месец май на 2015 година в размер на 527, 68 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

31/ за данъчен период месец юни на 2015 година в размер на 379, 90 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

32/ за данъчен период месец юли на 2015 година в размер на 615, 08 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

33/ за данъчен период месец август на 2015 година в размер на 520 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

34/ за данъчен период месец септември на 2015 година в размер на 348, 94 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

35/ за данъчен период месец октомври на 2015 година в размер на 300,13 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

36/ за данъчен период месец ноември на 2015 година в размер на 212,20 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

37/ за данъчен период месец декември на 2015 година в размер на 312,17 лв.

38/ за данъчен период месец януари на 2016 година в размер на 47, 60 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

39/ за данъчен период месец февруари на 2016 година в размер на 281, 82 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

40/ за данъчен период месец май на 2016 година в размер на 233, 99 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

41/ за данъчен период месец юни на 2016 година в размер на 395, 13 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

42/ за данъчен период месец юли на 2016 година в размер на 153, 44 лв. върху аналогично определена данъчна основа;

43/ за данъчен период месец септември на 2016 година в размер на 66, 53 лв. върху аналогично определена данъчна основа.

 

II.                   По ЗДДФЛ, както следва:

1/ за данъчен период 2012 година данък по чл.48, ал.2 в размер на 116, 95 лв. върху данъчна печалба, формирана по чл.122, ал.2 от ДОПК;

2/ за данъчен период 2013 година данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 726, 48 лв. върху данъчна печалба, формирана по чл.122, ал.2 от ДОПК;

3/ за данъчен период 2014 година данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 713, 31 лв. върху данъчна печалба, формирана по чл.122, ал.2 от ДОПК;

4/ за данъчен период 2015 година данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 624, 02 лв. върху данъчна печалба, формирана по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК;

5/ за данъчен период 2016 година данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 133, 11 лв. върху данъчна печалба, формирана по чл.122, ал.2 от ДОПК.

 

III.                 По КСО, както следва:

1/ за 2013 година допълнително ДОО в размер на 242, 85 лв. и допълнително ДЗПО – УПФ в размер на 94, 87 лв., формирани по реда на чл.124а от ДОПК;

2/ за 2014 година допълнително ДОО в размер на 427, 56  лв. и допълнително ДЗПО – УПФ в размер на 167, 02 лв., формирани по реда на чл.124а от ДОПК;

3/ за 2015 година допълнително ДОО в размер на 245,14 лв. и допълнително ДЗПО – УПФ в размер  на 95, 76 лв., формирани по реда на чл.124а от ДОПК;

4/ за 2016 година допълнително ДОО в размер на 138, 94 лв. и допълнително ДЗПО – УПФ в размер на 54, 27 лв., формирани по реда на чл.124а от ДОПК.

 

IV.               По ЗЗО, както следва:

1/ за 2013 година допълнителна сума за ЗО в размер на 151, 78 лв.;

2/ за 2014 година допълнителна сума за ЗО в размер на 267, 23 лв.;

3/ за 2015 година допълнителна сума за ЗО в размер на 153, 21 лв.

4/ за 2016 година допълнителна сума за ЗО в размер на 86, 83 лв.

           

1.      По отношение на допълнително установения ДДС:

Какви са фактическите констатации на ревизорите?

Още в хода на предходното ревизионно производство е било констатирано, че има разлика в броя отчетени от доставчика „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД /“Метро“/ издадени към РЛ фактури и тези, които РЛ е посочило в дневниците си за покупки по ЗДДС и отразило в своето общо счетоводство. Преценявайки писмените обяснения на доставчика, дадени в хода и на предходното производство, както и в хода на възобновеното производство, информацията, която се съдържа на електронната страница на този оператор, представените фактури и придружителни документи, ревизията е приела, че всички фактури, които не са отчетени от РЛ, независимо от това кой клиентски номер касаят, установяват доставки на стоки. Този извод на ревизията е обоснован и чрез обясненията на двама водачи на транспортни средства, чрез които външен превозвач е превозвал стоките до обекта на РЛ по някои от неотчетените фактури. Все пак, след като е проведена среща и консултация с РЛ, ревизията е приела, че в разрез с Общите условия на доставчика „Метро“, приети писмено от РЛ, някои от фактурите, които са издадени от него и не са отчетени от РЛ, касаят стоки за лично ползване, т.е. не са свързани с икономическата му дейност, като те са изрично и изчерпателно посочени в РД към РА /лист 47-51 от папка 1 от преписката/. За останалите фактурирани стоки е прието, че са реализирани от търговеца в магазина му, като е приложена надценка, която самото РЛ е декларирало за съответните групи стоки и за съответните отчетни години. При тези фактически констатации ревизорите са счели, че поведението на РЛ като търговец се вписва в хипотезата на чл.122, ал1, т.2 и на т.4 от ДОПК. Въпреки, че в РА е посочено, че данъчната основа е формирана като са взети предвид факторите, разписани в разпоредбите на чл.122, ал.2 , т.3, т.6, т.8, т.9, т.10, т.15 и т.16 от ДОПК, то всъщност повечето от тези обстоятелства са само механично изброени, като на практика данъчната основа за облагането с косвения данък досежно всички данъчни периоди, за които е прието, че следва да се приложи чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена като основата по доставките, за които е прието че са укрити, е умножена по коефициента за рентабилност /който е различен за различните години и за различните групи стоки/. Така получената основа е умножена по данъчна ставка от 20% и е определен данъка за внасяне, като по повод на получените доставки не е отчетен данъчен кредит тъй като не са манифестирани данъчните документи.

Ответникът е споделил всички изводи на ревизията, като е отбелязал в допълнение, че са събрани доказателства за наличие на кредитни остатъци по сметка 501 /каса в лева, която е активна/, при което се установявало, че лицето е разходвало средства за заплащане на покупки, услуги, заплати и прочие, без да е разполагало с такива суми. Това от своя страна означавало и, че получаването на парични средства не е било отчитано по сметка каса. Освен това, за периода 2012 – 2016 година били отчитани финансирания от собственика и то по тази материална сметка, при  което ако те се игнорират, кредитното салдо на сметката всъщност би било налично за всички години. Затова според ответника били взети операциите по разчетната сметка със собственика. Каква е връзката на посочените обстоятелства с конкретни данни за укрити приходи по повод на ДДС за всеки от данъчните периоди по ЗДДС /аргумент от чл.122, ал.3 от ДОПК/ обаче липсва аргументация в решението.

Какви са констатациите на съда?

            В хода на първата ревизия до доставчика „Метро“ е изпратено искане /л.123 от папка 4/ за представяне на обяснения и документи, като доставчикът е обяснил, че информацията за доставките се съдържа в самите фактури, които играят ролята и на фискални касови бонове, писмени договори с РЛ липсват, доставчикът извършва търговия на едро, при която упълномощени представители на клиента, които са приносители на клиентски карти, закупуват стоките на самообслужване в обекта на дружеството. Взаимоотношенията са регулирани от Общи условия за покупки в магазините, които клиентът приема. Предаването става на датата на продажбата на приносителя /държателя/ на картата, който с плащането потвърждава приемането на общите условия, като единственият документ за операцията при доставянето е фактурата. Впрочем следва да се отбележи, че  този механизъм на доставянето на стоки в обекти на посочения оператор е общоизвестен. Операторът е представил и неговите преписи от издадените фактури, като прави впечатление, че фактурите, които в съдържанието си сочат получаването на стоките от РЛ като клиент с номер 11 078527 и с номер 21 048367 се различават от тези, които сочат в съдържанието си получаването на стоките от РЛ като клиент с клиентски номер 21 047444. В последните е изрично отбелязано, че стоката се доставя до село Страхилово, площад улица „25“ та.

            На 18.01.2019 година доставчикът е депозирал поредно обяснение, в което е потвърдил коментираното по-горе обяснение, допълнил е /лист 28, гръб от папка 5/, че под клиентски номер 11/078527 са издадени карти на общо четири лица – Д.И.а /РЛ/, И.И., С.С.и Миглена С.а, под клиентски номер 21/048367 са издадени клиентски карти на абсолютно същите лица, докато за клиентски номер21/047444 такива карти не са издадени, а номерът е генериран на 4.12.2012 година за клиент по доставките и фактурите за стоките по тези доставки са били доставени на клиента, като разплащането е извършено при доставянето на стоките в обекта на клиента.

            В резултат на ново искане от 9.07.2019 година, доставчикът „Метро“ е представил заверено копие от подписани от РЛ Общи условия за покупки в магазините „Метро“ като клиент 21/048367, приложен клиентски файл за регистрация на клиент по доставки като клиент с №21/047444, както и пълен набор от придружаващи доставките за РЛ под втория клиентски номер  - заявка, списък за събиране на стоката, стокови разписки, пътни листи, протоколи за изминати километри, товарителници /не към всяка от съответните фактури/, както и обяснения на ръководителя на отдел „доставки“ за механизма и фактическото осъществяване на доставките. Според клиентският файл, минималната стойност на поръчката е 120 лв., обектът за доставяне е в село Страхилово, ул.25, №7, поръчките се правят във вторник, а разноса – в сряда.  Според подписаните от РЛ Общи условия, предлаганите стоки са предназначени само за препродажба или служебно ползване, като покупки от частни лица не се разрешават. Само картодържатели имат право на достъп в магазините Метро, като той може да бъде придружен о до две лица. Клиентът гарантира само картодържател да закупува стоките и последният е отговорен за злоупотреби с идентификационната му клиентска карта. В т.10 от тези условия е изрично отбелязано, че при заплащането на фактурираната стока картодържателят потвърждава получаването и, като са описани и условията за разваляне на сделката. В т.11 е отбелязано, че стоката остава собственост на „Метро“ до пълното уреждане на плащането. Според обясненията на ръководителя на отдел „Доставки“ при този доставчик, заявките за стоки, които се доставят под клиентски номер 47444 се подават от мениджърите на клиента или от клиента директно по телефона, като поръчките са взимани във вторник и са доставяни в сяда извън случаите на извънредни доставки. Доставчикът е работил с транспортните оператори „Алекс ОК“ – основно и допълнително с „Транс Рай“ и „Никол Логистик“. Механизмът на доставките е  следният: вземат на заявката на хартиен носител или по телефона, принтира се пикинг лист, по който пикърът събира заявката /т.н. документ „за събиране“/, издава се стокова разписка от оператор – касиер, проверява се от краен контрол, изготвя се маршрутен план и товарителница на превозното средство, назначава се курс, фактурира се, проверява се стоката от СОТ, към „Метро“ се връща копие от фактурата и пътен лист от шофьора. Отчитането на паричните средства  от шофьора се извършва в отдел „касов контрол“  на базата на товарителници и според приключването на фактура, което в случая е приключване в брой. Приложени са фактурите за доставки към РЛ като клиент с клиентски №47444, които не са подписани двустранно, протоколи за изминати пътни километри, подписани от съответните водачи, пътни листи за населените места, които са посетени, като в някои от тях са посочени като придружителни документи фактури на „Метро“, неподписани пикинг листове, неподписани стокови разписки, подписани от водачите описи на фактурите, товарителници към част от фактурите, които са подписани от водачите, но не са подписани и подпечатани от РЛ, протоколи за отчитане на изминати километри, подписани отново само от водачите.

При проверката на превозвача „Алекс ОК“, последният е дал обяснения, които са в смисъл, че той е бил превозвач, обслужващ „Метро“, като транспортните средства се натоварват със стоката от служители на доставчика, като документите се предават на съответния водач и стоката се транспортира до клиента, предава се срещу подпис и при необходимост, сумите се плащат в брой, като водачът се отчита на доставчика след курса. В обясненията са посочени превозните средства, с които е осъществяван разноса. Посочени са и трима водачи. Посочено е, че няма как да се предоставят пътни листи поради валидността им  за период от една година.

Ревизорите са предприели действия по проверяването на водачите, работили за този превозвач за релевантните периоди, като са събрани само обясненията на водача Мартин И. С.и на водача Мустафа Асанов Р..

Според обясненията на С., той е управлявал две превозни средства /описани в част от представените пътни листи/, тай е извършвал превоз на стоки до РЛ като търговец в магазина му в селото, като е доставял различни стоки, като сладки, олио, захар, бира, безалкохолни напитки и прочие, като стоката е заплащана или от момиче или от жена в брой. Оригиналната фактура е давана на клиента, като плащането в брой е ставало веднага, а отчитането на сумите е ставало в края на работния ден. Друг клиент, до който са доставяни от него стоки от този доставчик е „Стронг Нели“, чийто обект е срещу този на РЛ. При плащането в брой заплащащите доставките лица не са се подписвали.

Според обясненията на Р., той е извършвал транспортиране на стоки до РЛ в периода 2015 и 2016 година, като превозваните стоки са захар, олио, минерални води, шоколади, бонбони, млека и други. Не знае имената на двете жени, които са приемали стоката, като тази стока е била придружена с фактура, товарителница, пътен лист. След като е предавал стоката е давал оригинала на фактурата и е искал да бъде положен подпис на втория екземпляр, но приемащите лица винаги са отказвали подпис върху фактурата и товарителницата. Стоката е плащана в брой и след прибирането му в „Метро“ той е отчитал паричните средства.  Доставял е и на другия търговец, упоменат от горния водач.

Съдът изслуша и две експертизи, като според изводите на ВЛ – икономист по ССчЕ, документите, отчитащи транспорта, събрани от ревизорите, са общо 101 пътни листа и 24 товарителници при издадени 303 фактури, като 93 пътни листа са издадени на датите на които са издадени фактурите, в тях няма записи, от които да се установяват посетените адреси, като са вписани само населените места. Посочено е, че 17 товарителници имат дати на издаване, съвпадащи с тези на процесните фактури. Нито товарителниците, нито пътните листи не са с коректно попълнени реквизити. ВЛ не е отговорило на въпроса за полученото плащане във връзка с разнесените от превозвачите стоки. Що се касае до въпроса за плащане на стоките извън тези, които са доставени на РЛ под клиентски №47444, ВЛ е установило, че те са общо 76 броя за доставки под клиентски номер 78527 и 48 за доставки под клиентски номер 48367, като фактурите установяват плащане в брой, но няма данни за физическите лица, заплатили процесните суми.  Най – сетне, що се касае до отговора на третия въпрос, то ВЛ дава различни варианти на дължимите данъци в зависимост от това дали доставките към РЛ под един или друг клиентски номера ще се приемат за получени при декларираните от самото РЛ надценки.

Съдът изслуша и съдебно графическа експертиза, като ВЛ дава заключение, че подписът за „клиент“ в коментирания по-горе клиентски файл не е поставен от РЛ, като в представения по делото протокол от 11.09.2013 година /издаден към фактура №********** от същата дата/ положеният подпис за приел отново не е на РЛ.

Анализът на посочените доказателства според съда води до три несъмнени извода.

Първият извод на съда е, че доставките на стоки, отразени във фактурите, в които са отразени клиентските номера 78527 и 48367, са получени от РЛ или от лица, легитимирали се с издадени на търговеца клиентски карти, съответно, те са използвани от РЛ за целите на неговата независима икономическа дейност, като са продадени на трети лица при съответно декларираната икономическа изгода, като фактурите не са отчетени надлежно в съответните регистри по ЗДДС и в общите счетоводни регистри на едноличния търговец.

Всъщност, механизма на получаването на тези стоки е сравнително прост, като изисква държателят на клиентската карта /който според Общите условия е лице, което действа от гледна точка и на доставчика и добросъвестните трети лица само за сметка на търговеца - адресат на картата/, да посети съответния обект на „Метро“, като избере определените стоки, които заплаща при напускането на обекта. Всъщност и извън Общите условия е ноторно известно, че напускането на обектите на този оператор без заплащането на закупените там стоки е невъзможно, като според Общите условия заплащането на стоките е факта, обуславящ прехвърлянето на собствеността върху тях. Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 от ТЗ „Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя: 1. заяви писмено, че ги приема; 2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.“. Ноторно е, че тези общи условия са били и понастоящем са публикувани на електронната страница на оператора, като те изрично сочат, че само картодържатели могат да придобиват стоки от обектите на доставчика и гаранциите за това, че стоките се закупуват за икономическата дейност на картодържателя – търговец, се поемат от последния. В случая, извън факта, че РЛ е подписало тези общи условия и съответно ги е приело, следва да се подчертае, че като търговец за него е съществувало задължението да ги познава, като няма доказателства те да са оспорени. В случая хипотезите на чл.298, ал.2 и ал.3 от ТЗ са неприложими, доколкото не се спори, че за действителността на сделки като процесните не е уговорена и не се изисква писмена форма за действителността им, и няма конкретни писмени договори за различните доставки, клаузите на които да са противопоставими на публикуваните в електронната страница на доставчика и общодостъпни общи условия.

В това отношение следва изрично за де отбележи, че съдът не кредитира показанията на изслушаните свидетели И.И. и С.С., доколкото в тях не се съдържат ясни и конкретни данни за конкретни покупки, които са осъществени от сочените конкретни физически лица, получили карти /които и доставчикът е посочил като картодържатели/. Следва да се отбележи в това отношение и, че ако са налице такива сделки, които отразяват закупени за лично ползване стоки, то издадените фактури остават в държане на физическото лице и би следвало то да може да индивидуализира датите и стойностите на покупките си. Както се отбеляза, няма никаква конкретика в показанията на свидетелите за такива факти. Второ, както е отбелязано и в РД и в акта, след проведена среща с РЛ и направени съответни уточнения от него, ревизията в синхрон с принципа на обективност и безпристрастност е приела, че в нарушение на изискванията на Общите условия са налице множество получени доставки, стоките по които не са свързани с независимата икономическа дейност на РЛ и във връзка с тях не следва да се формира данъчна основа за облагане с ДДС /както и с  пряк данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ/. Видно от стойността на тези фактури и асортимента в тях, ревизията се е ръководила от житейски, а не правни аргументи, като е съобразявала стойността на стоките, броя им, момента на закупуването им и прочие. Най – сетне посочените свидетели са в роднинска връзка с РЛ, поради което показанията, съдържащи благоприятни за жалбоподателката факти и обстоятелства, имат ниска доказателствена стойност.

 Вторият извод на съда касае доставянето на стоки, вписани във фактурите, в които е отразен клиентски номер 47444, чиито механизъм на доставянето не е свързан с достъп до обектите на доставчика „Метро“, а изисква транспортирането на стоките до обекта на РЛ и предаването и заплащането им на оператора чрез съответния водач. Съдът счита, че съвкупният анализ на по-горе маркираните доказателства обуславя логически обоснован извод, че стоките, които са фактурирани на РЛ под този клиентски номер и са превозени от водачите Мартин С.и Мустафа Р., са получени действително от РЛ или от лица, действали от негово име и за негова сметка и са ползвани за неговата икономическа дейност. Наистина, както и ВЛ по ССчЕ сочи, няма нито един положен подпис от РЛ под издадените фактури и други съпроводителни документи /с изключение на един неавтентичен подпис под приемо-предавателен протокол, който дискредитира доказателствената му стойност/, като както ВАС сочи в много свои решения по сходни казуси, подписът под фактурите /а и не само под тях/ не е елемент от задължителния им реквизит, а има значението на удостоверително изявление за получаването и на фактурата и на стоките. Въпреки горното, съдът съобразява не само преките, а и косвените доказателства, съдържанието на които оформят логически и непротиворечив извод. Придружителните документи към фактурите, които се съдържат в описите, които са подписани от двамата дали обясненията водачи сочат, че на последните е бил известен точният адрес на който да транспортират стоката, тази стока /подробно описана във фактурите и стоковите разписки/ е била предавана от представител на доставчика „Метро“ на съответния водач, контролирана на изхода на обекта му, превозена в едно със съпроводителните документи до вписания в описа на фактурите адрес, фактически предадена от съответния водач на лица, действали като търговски помощници на РЛ, и заплатена от тях. Освен придружителните документи, тези обстоятелства несъмнено се установяват и потвърждават от обясненията на двамата водачи. Затова въпреки липсата на годни удостоверяващи получаването на стоките подписи върху фактурите и съпроводителните ги документи, досежно стоките, които са превозени от двамата водачи, дали обяснения, съдът намира, че механизма на получаването на стоките е в обекта на РЛ от действали за негова сметка служители е напълно установен.

Не е спорно, че вписаните в описите, подписани от водачите и представени от доставчика фактури не са манифестирани надлежно в СД по ЗДДС и в счетоводството на едноличния търговец.

Този извод не се опровергава от обстоятелството, че т.н. клиентски файл не е подписан от самото РЛ, а от друго лице, тъй като и в този случай важи изискването на чл.298 от ТЗ, а и е констатирано както и от доставчика, така и от ответника, че като търговски помощници по смисъла на чл.30, ал.2, изречение второ от ТЗ се установяват работещи за търговеца лица от женски пол/вж. доказателствата, представени в последното заседание, на лист 232 до 240 от делото/.

При това положение, в случая е приложимо решение на СЕС по дело С-576/15, според което член 2, параграф 1, буква a), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са и известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива.  Както е подчертано в т.42 от това решение „В това отношение е важно да се подчертае, че измамливото поведение на данъчнозадълженото лице, каквото е укриването на доставки и доходи, не може да е пречка за събирането на ДДС. Всъщност съгласно член 273 от същата директива и съдебната практика, цитирана в предходната точка от настоящото решение, компетентните национални органи са длъжни да възстановят положението, което би съществувало, ако нямаше данъчна измама.“, а според т.43 „Също така Съдът е постановил, че извън ограниченията, които налагат, разпоредбите на член 273 от Директивата за ДДС не уточняват нито условията, нито задълженията, които държавите членки могат да предвидят, и следователно тези разпоредби им предоставят свобода на преценка по отношение на способите за постигането на целите, припомнени в точка 41 от настоящото решение (вж. в този смисъл решения от 26 януари 2012 г., Kraft Foods Polska, C‑588/10, EU:C:2012:40, т. 23 и от 26 март 2015 г., Macikowski, C‑499/13, EU:C:2015:201, т. 36).“.

Съответно, след като съдът приема, че фактурите, които документират тези доставки, не са манифестирани надлежно от РЛ, не е в нарушение на принципа на пропорционалност, на данъчен неутралитет и на служебното начало презюмирането на доставки от РЛ към трети лица по повод на тези фактури в данъчния период на издаването и отчитането на тези фактури от доставчика.

Третият логически извод на съда касае доставянето на стоки, вписани във фактурите, в които е отразен клиентски номер 47444, чиито механизъм на доставянето не е свързан с достъп до обектите на доставчика „Метро“, а изисква транспортирането на стоките до обекта на РЛ и предаването и заплащането им на оператора чрез съответния водач, за които обаче липсват обяснения на водачите за предоставянето на лица, действали за сметка на РЛ и за заплащането им. Действително, и в този случай писмените доказателства имат синхронизирано съдържание досежно датите на изписването на стоките от склада на „Метро“ и предаването им на водача, като за част от фактурите се установява и вписването им в пътните листи, които съдържат като дестинация село Страхилово. Въпреки това, в тези случаи пълният механизъм на доставянето на стоките и заплащането им /при което според Общите условия се прехвърля и собствеността върху тях/ не се установява чрез допълващи косвени или преки доказателства. Още в разпоредителното заседание съдът указа на ответника, че следва да установи наличието на хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК с всички доказателствени способи, които могат да включват разпити на свидетели, представяне на писмени доказателства от трети неучастващи по делото страни и прочие, като никакви процесуални действия не бяха предприети.

По аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК в тежест на администрацията е да установи при пълно главно доказване обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, твърдени от нея като налични, проявата на която дава презумптивна доказателствена сила на останалите констатации в акта.
            Предвид липсата на пълнота на доказването от страна на ответника досежно механизма на доставките към РЛ по фактурите с клиентски номер 47444 чрез превоза  и предаването им от водачите на РЛ, извън фактурите, стоките по които са превозени от двамата посочени по-горе водачи, съдът намира, че вписаните в тези фактури стоки не са доставени на РЛ, респ. не са му предадени и самите фактури. Това означава, че относно данните в тези фактури неприложими е хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като за РЛ не е съществувало задължението да ги осчетоводи, респ. отрази в СД по ЗДДС и е неприложима  и релевантната част от хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. 

Следователно, съдът намира, че за данъчни периоди по ЗДДС, както следва: месец 12.2012 година, месец 01.2013 година, месец 02.2013 година, месец 03.2013 година, месец 04.2013 година, месец 06.2013 година, месец 07.2013 година, месец 08.2013 година, месец 09.2013 година, месец 10.2013 година, месец 11.2013 година, месец 12.2013 година, месец 01.2014 година, месец 02.2014 година, месец 03.2014 година, месец 04.2014 година, месец 05.2014 година, месец 06.2014 година, месец 07.2014 година, месец 08.2014 година, месец 10.2014 година, месец 11.2014 година, месец 12 на 2014 година, месец 03.2015 година, месец 05.2015 година, месец 06.2015 година, месец 07.2015 година, месец 08.2015 година, месец 10.2015 година, месец 11.2015 година, месец 12 на 2015 година, месец 01.2016 година, месец 02.2016 година, месец 05.2016 година, месец 06.2016 година и месец 07.2016 година и месец 09.2016 година са налице както данни за укрити приходи по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК по повод на фактурите  за доставки към РЛ под клиентски номера 78527 и 48367, както и по повод на фактурите за доставки към РЛ под клиентски номер 47444, свързани с превоза на стоките по тях, извършен от водачите С.и Р.. Освен това, предвид неизпълнението на условието, поставено от разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗДДС досежно отразяването на покупните фактури в съответните регистри, съдът намира, че е налице и условието на нормата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК в хипотезата за нередовна отчетност, непозволяваща достоверно и точно определяне на основите, свързани с придобитите от РЛ активи. Що се касае до посоченото от ответника в решението му досежно кореспонденцията между разчетната сметка и сметка каса, то следва да ес отбележи само за пълнота, че така констатираните факти по никакъв начин не се съотнасят към констатация за нередовна отчетност, възпрепятстваща определянето на достоверна основа за облагане за целите на ДДС за конкретен данъчен период.

Обратно на дотук изложеното, за данъчни периоди месец 05.2013 година, месец 09.2014 година, месец 01.2015 година, месец 02.2015 година, месец 04.2015 година и месец 09.2015 година не се установява наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и няма как да се формира данъчна основа за облагане с ДДС по чл.122, ал.2 от ДОПК. Администрацията не установява с годни доказателства наличие на доставки от РЛ към негови контрагенти за тези данъчни периоди извън отразените от самото РЛ в СД, при което следва РА да се отмени в тези му части.

Досежно данъчните основи за останалите данъчни периоди, които са предмет на потвърдения от ответника РА, то по метода на администрацията следва към стойността на стоките, предмет на фактурите, за които съдът приема получаването и неотчитането им, да се прибави икономическата изгода под формата на установената и неоспорена надценка, като така формираната основа се умножи по ставка от 20%. Съответно следва декларирания от РЛ данъчен резултат да се измени, като се съобрази данъка, начислен по посочения метод.

При това положение потвърденият по административен ред ревизионен акт следва да се отмени в частите му, с които е: установен за данъчен период месец май на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 289, 54 лв. в едно с лихва от 192, 96 лв.; установен за данъчен период месец септември на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 445, 51 лв. в едно с лихва от 236, 50 лв.; установен за данъчен период месец  януари на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 290, 76 лв. в едно с лихва от 144,23 лв.; установен за данъчен период месец февруари на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 231, 77 лв. в едно с лихва от 113, 17 лв.; установен за данъчен период месец април на 2015 година ДДС за довнасяне от 559, 49 лв. в едно с лихва от 264 лв.; установен за данъчен период месец септември 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 348, 94 лв. в едно с лихва от 149, 80 лв.

            Съответно, за данъчен период месец декември на 2012 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 76, 51 лв., вместо установения с акта в размер от 162, 92 лв. За данъчен период месец януари на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 36, 70 лв., вместо установения с акта от 206, 70 лв. За данъчен период месец февруари на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 35, 40 лв., вместо установения с акта от 184, 22 лв. За данъчен период месец март на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 205,85 лв., вместо установения с акта от 308, 16 лв. За данъчен период месец април на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 35, 89 лв. вместо установения с акта от 289, 54 лв. За данъчен период месец юни на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 202, 50 лв. вместо установения с акта от 382, 60 лв. За данъчен период месец юли на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 190, 76 лв. вместо установения с акта от 469, 66 лв. За данъчен период месец август на 2013 година следва да бъде установен за довнасяне ДДС в размер от 505, 33 лв., вместо установения с акта от 831, 62 лв. За данъчен период месец септември на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 32,15 лв., вместо установения с акта от 524, 99 лв. За данъчен период месец октомври на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 166, 35 лв., вместо установения с акта от 505, 63 лв. За данъчен период месец ноември на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 165, 84 лв., вместо установения с акта от 337, 31 лв. За данъчен период месец декември на 2013 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 286, 12 лв., вместо установения с акта от 347, 24 лв. За данъчен период месец януари на 2014 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от  93, 35 лв., вместо установения с акта от 335, 40 лв. За данъчен период месец февруари на 2014 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 165, 45 лв., вместо установения с акта от 332,91 лв. За данъчен период месец март на 2014 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 157, 20 лв., вместо установения с акта от 317, 32 лв. За данъчен период месец април на 2014 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 76, 39 лв., вместо установения с акта от 404, 10 лв. За данъчен период месец май на 2014 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 269, 95 лв., вместо установения с акта от 423, 89 лв. За данъчен период месец юни на 2014 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 230, 40 лв., вместо установения с акта от 337, 84 лв. За данъчен период месец юли на 2014 година следва да бъде установен ДДС за довнасяне в размер от 260, 11 лв., вместо установения с акта от 671, 91 лв. За данъчен период месец август на 2014 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 7, 58 лв., вместо установения с акта от 435, 68 лв. За данъчен период месец октомври на 2014 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 105, 87 лв., вместо установения с акта от 374,27 лв. За данъчен период месец ноември на 2014 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 3,45 лв., вместо установения с акта от 294, 50 лв. За данъчен период месец декември на 2014 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 196, 76 лв., вместо установения с акта от 323, 74 лв. За данъчен период месец март на 2015 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 21,49 лв., вместо установения с акт от 356,09 лв. За данъчен период месец май на 2015 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 6,02 лв., вместо установения с акта от 527, 68 лв. За данъчен период месец юни на 2015 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 119, 36 лв., вместо установения с акта от 379, 90 лв. За данъчен период месец юли на 2015 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 315, 60 лв., вместо установения с акта от 615, 08 лв. За данъчен период месец август на 2015 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 241, 53 лв., вместо установения с акта от 520 лв. За данъчен период месец октомври следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 117,85 лв., вместо установения с акта от 300,13 лв. За данъчен период месец ноември на 2015 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 70, 93 лв., вместо установения с акта от 212, 20 лв. За месец декември на 2015 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 83, 49 лв., вместо установения с акта от 312, 17 лв. За данъчен период месец януари на 2016 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 23,10 лв., вместо установения с акта от 47, 60 лв. За данъчен период месец февруари на 2016 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 85,80 лв., вместо установения с акта от 281, 82 лв. За данъчен период месец май на 2016 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 105, 22 лв., вместо установените с акта от 233, 99 лв. За данъчен период месец юни на 2016 година следва да се установи ДДС за довнасяне от 35, 95 лв., вместо установения с акта от 395, 13 лв. За месец юли на 2016 година следва да се установи ДДС за довнасяне в размер от 84,56 лв., вместо установения с акта от 153, 53 лв.

            Що се касае до данъчен период месец септември на 2016 г., то жалбата е неоснователна предвид начина на получаването на стоката по единствената фактура за този данъчен период, която е издадена на приносител на клиентска карта с клиентски номер 48367.

            Посочените резултати се обосноват с оглед на всички фактури, в които РЛ е отразено като клиент с клиентски номера  78527 и 48367 /подробно описани в РД към РА и като дати на данъчните събития и като описание на стоките и като вписване на основите и на начисления върху тях ДДС/, както и с оглед на следните фактури за стоки, в които РЛ е отразено като клиент с клиентски номер 47444 и които са приложени към документи за транспорта, подписани от водачите С.и Р., които са следните: №**********/6.3.2013 г.; №**********/13.3.2013 г.; №**********/12.6.2013 г.; №**********/3.7.2014 г.; №**********/5.7.2013 г.; №**********/13.11.2013 г.; №**********/20.11.2013 г.; №**********/4.12.2013 г.; №**********/19.2.2014 г.; №**********/19.2.2014 г.; №**********/19.2.2014г.; №**********/12.3.2014 г., №**********/19.3.2014 г.; №**********/30.04.2014 г.; №**********/7.5.2014 г.; №**********/28.5.2014 г.; №**********/18.6.2014 г.; №**********/25.6.2014 г.; №**********/2.7.2014 г.; №**********/16.7.2014 г.; №**********/30.7.2014 г.; №**********/1.10.2014 г.; №**********/1.10.2014 г.; №**********/17.12.2014 г.; №**********/22.12.2014 г.; №**********/24.6.2015 г.; №**********/27.6.2015 г.; №**********/18.7.2015 г.; №**********/22.7.2015 г.; №**********/29.8.2015 г.; №**********/3.10.2015 г.; №**********/18.11.2015 г.; №**********/30.12.2015 г.; № **********/14.5.2016 г.; №**********/15.6.2016 г.; №**********/13.7.2016 г.; №**********/20.7.2016 г.

 

II. В частта по ЗДДФЛ:

 

Що се касае до определянето на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, то ревизорите са обосновали наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК със същите факти и обстоятелства, с които е обосновала наличието на тези обстоятелства и в частта на акта по ЗДДС.

 След като е констатирала броя на данъчните фактури, които РЛ не е отчело счетоводно за всяка една от отчетните години, администрацията е съобразила продажната стойност на вписаните в тях стоки, формирана при отчитането на декларираната от РЛ надценка, като е отчела и разходите за придобиването на стоките, които представляват данъчната основа по фактурите, които не са манифестирани от РЛ в рамките на съответния отчетен период по ЗДДФЛ.

При това основата за всяка от данъчните години е определена по следния начин, а именно: към отчетените от самото лице приходи са прибавени приходите по неотчетените фактури, представляващи продажна цена с приложен коефициент на рентабилност, а към отчетените разходи са прибавени разходите за придобиването на стоките по тези фактури. Формираният данъчен финансов резултат - данъчна печалба, е намален със задължителните ОВ /за ДОО, за ДЗПО – УПФ и ЗО/, част от които са внесени от РЛ и част от които са определени като допълнително дължими, като ГДО е умножена по данъчна ставка 15%.

 

1.      По отношение на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2012 година. 

 

Що се касае до съответните обстоятелства, които според съда обосновават наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, то предвид вече изложеното по-горе следва да се приеме, че за тази година са получени стоки по фактурите, подробно описани по-горе, както и тези, които попадат извън данъчен период по ЗДДС месец декември на 2012 година /подробно описани като покупна и продажна цени на стр.18 от РД/, които не са манифестирани от РЛ и които са съответно продадени от него на стойност, представляваща покупната стойност, умножена по коефициента на рентабилност, деклариран от самото РЛ. При това съдът, както и в случатие, които касаят ДДС счита, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК и следва да определи данъчната основа по метода, който е ползвала администрацията.

Не е спорно, че за тази отчетна година декларираните и приети от ревизията приходи от дейността на РЛ са от 98 355,28 лв., а декларираните разходи са от 95 280, 20 лв. Внесени задължителни ОВ, които не са спорни и са в размер от 1300, 32 лв.

Съответно предвид аргументите на съда следва да се определят за тази данъчна година приходи от общо 101 397, 85 лв. и разходи от общо 97 738,24 лв., при което следва да се определи облагаем доход за дейност като търговец в размер от 3659, 61 лв. При съобразяване на ЗОВ в общ размер от 1300, 32 лв., ГДО за посочените доходи е в размер от 2359, 29 лв. Дължимия данък е в размер от 353, 89 лв. Безспорно е, че РЛ е внесло данък от 266 лв., при което за довнасяне следва да се определи данък от 87, 89 лв., като се определят и съответните лихви.

 

2.      По отношение на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2013 година.

 

Що се касае до съответните обстоятелства, които според съда обосновават наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, то предвид вече изложеното по-горе следва да се приеме, че за тази година са получени стоки по фактурите, подробно описани по-горе в решението, които не са манифестирани от РЛ и които са съответно продадени от него на стойност, представляваща покупната стойност, умножена по коефициента на рентабилност, деклариран от самото РЛ. Съответно следва да се приеме, че за този данъчен период са налице посочените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК и основата за облагане може да се определи съобразно правилата на чл.122, ал.2 от ДОПК и по метода, който е ползван от администрацията.

Не е спорно, че РЛ е декларирало приходи от дейност като ЕТ в размер от

119 426, 03 лв. и разходи за дейността от 117 465, 45 лв. Освен това са внесени ЗОВ в общ размер от 1393, 20 лв. /за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО/.

            След съобразяване от съда на продажните стойности на стоките, вписани във фактурите, за които стоки и фактури съдът приема, че са получени от РЛ, които стойности са съобразени със съответните декларирани коефициенти на рентабилност, то трябва декларираните от РЛ данни да се променят, като се определят приходи на РЛ за дейността му като ЕТ в размер от 130148,16 лв. съответно разходи в размер от 126 196,34 лв.. При това положение облагаемият доход за тази година следва да се определи в размер от 3 951, 82 лв.

            Тъй като този доход не превишава минималния осигурителен доход от 5400 лв. за тази година, върху който лицето е внесло ЗОВ, то следва за определяне на ГДО от този доход да се приспаднат внесените ЗОВ в общ размер от 1393, 20 лв., като по този начин се формира данъчна основа за доходи на лицето от дейност като търговец от  2558, 62 лв., върху която се следва данък от 383,79 лв. Не е спорно, че лицето е внесло данък от 85, 71 лв., като за довнасяне следва да се определи данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 298, 08 лв., като следва тази сума да се олихви.

 

3.      По отношение на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2014 година.

 

Идентични са изводите на съда по отношение на съответните обстоятелства, които според съда обосновават наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, като предвид вече изложеното по-горе следва да се приеме, че за тази година са получени стоки по фактурите, подробно описани по-горе в решението, които не са манифестирани от РЛ и които са съответно продадени от него на стойност, представляваща покупната стойност, умножена по коефициента на рентабилност, деклариран от самото РЛ. Съответно следва да се приеме, че за този данъчен период са налице посочените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК и основата за облагане може да се определи съобразно правилата на чл.122, ал.2 от ДОПК и по метода, който е ползван от администрацията.

Не е спорно, че РЛ е декларирало приходи от дейност като ЕТ в размер от

153 561, 11 лв. и разходи за дейността от 150798,02 лв. Освен това са внесени ЗОВ в общ размер от 1300, 32 лв. /за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО/.

След съобразяване от съда на продажните стойности на стоките, вписани във фактурите, за които стоки и фактури съдът приема, че са получени от РЛ, които стойности са съобразени със съответните декларирани коефициенти на рентабилност, то трябва декларираните от РЛ данни да се променят, като се определят приходи на РЛ за дейността му като ЕТ в размер от 163 062,39 лв., съответно разходи в размер от 158 415,27 лв. При това положение облагаемият доход за дейността като ЕТ за тази година следва да се определи в размер от 4647, 12 лв. Тъй като този доход не превишава минималния осигурителен доход от 5040 лв. за тази година, върху който лицето е внесло ЗОВ, то следва за определяне на ГДО от този доход да се приспаднат внесените ЗОВ в общ размер от 1300, 32 лв., като по този начин се формира данъчна основа за доходи на лицето от дейност като търговец от 3346,80 лв., върху която се следва данък от 502, 02 лв. Не е спорно, че РЛ е внесло данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за тази година в размер от 219, 42 лв. При това положение следва да се определи за довнасяне данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 282, 60 лв., в едно със съответните лихви.

           

4.      По отношение на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2015 година.

 

Идентични са изводите на съда по отношение на съответните обстоятелства, които според съда обосновават наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, като предвид вече изложеното по-горе следва да се приеме, че за тази година са получени стоки по фактурите, подробно описани по-горе в решението, които не са манифестирани от РЛ и които са съответно продадени от него на стойност, представляваща покупната стойност, умножена по коефициента на рентабилност, деклариран от самото РЛ.

Съответно следва да се приеме, че за този данъчен период са налице посочените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК и основата за облагане може да се определи съобразно правилата на чл.122, ал.2 от ДОПК и по метода, който е ползван от администрацията.

Не е спорно, че РЛ е декларирало приходи от дейност като ЕТ в размер от

186798,56 лв. и разходи за дейността от 184497, 62 лв. Освен това са внесени ЗОВ в общ размер от 1300, 32 лв. /за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО/.

След съобразяване от съда на продажните стойности на стоките, вписани във фактурите, за които стоки и фактури съдът приема, че са получени от РЛ, които стойности са съобразени със съответните декларирани коефициенти на рентабилност, то трябва декларираните от РЛ данни да се променят, като се определят приходи на РЛ за дейността му като ЕТ в размер от 192 656,18 лв., съответно разходи в размер от 189 378, 97 лв. С оглед на така установените приходи и разходи на търговеца, съдът приема, че е налице финансов резултат от дейността като ЕТ, определен по метода на администрацията в размер от 3277, 21 лв. Тъй като лицето е внесло ЗОВ върху минимален осигурителен доход за годината от 5040 лв., то, както съдът ще обоснове по-долу, допълнителни ЗОВ за годишно изравняване не се дължат за тази година, като за формирането на данъчната основа следва да се съобразят платените от лицето такива в общ размер от 1300, 32 лв.

При това положение данъчната основа е 1976,89 лв. /3277,21 лв. – 645,12 лв. – 252 лв. – 403,20 лв./, като се следва данък от 296, 53 лв. Не е спорно, че РЛ е внесло данък за тази година в размер от 150, 09 лв. При това положение следва да се определи данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне  в размер от 146, 44 лв., вместо определения с акта от 624, 02 лв., като върху тази сума следва да се начисли и съответната лихва.  

 

5.      По отношение на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2016 година.

 

Аналогични са изводите на съда по отношение на съответните обстоятелства, които според съда обосновават наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, като предвид вече изложеното по-горе следва да се приеме, че за тази година са получени стоки по фактурите, подробно описани по-горе в решението, които не са манифестирани от РЛ и които са съответно продадени от него на стойност, представляваща покупната стойност, умножена по коефициента на рентабилност, деклариран от самото РЛ.

Съответно следва да се приеме, че за този данъчен период са налице посочените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК и основата за облагане може да се определи съобразно правилата на чл.122, ал.2 от ДОПК и по метода, който е ползван от администрацията.

Не е спорно, че РЛ е декларирало приходи от дейност като ЕТ в размер от 223197,70 лв. и разходи за дейността от 218239,71 лв. Освен това са внесени ЗОВ в общ размер от 1300, 32 лв. /за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО/.

След съобразяване от съда на продажните стойности на стоките, вписани във фактурите, за които стоки и фактури съдът приема, че са получени от РЛ, които стойности са съобразени със съответните декларирани коефициенти на рентабилност, то трябва декларираните от РЛ данни да се променят, като се определят приходи на РЛ за дейността му като ЕТ в размер от 225 604,65 лв., съответно разходи в размер от 220 245, 50 лв. При това положение облагаемият доход /т.н. данъчна печалба/ за тази година следва да се определи в размер от 5359, 15 лв.

Същият следва да се намали с направените от РЛ разходи за ЗОВ /посочени по-горе/, както и определените от съда за довнасяне такива, /като мотивите досежно размера на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО ще бъдат изложени на съответното систематично място в решението/, като се определи данъчна основа в размер от 3976, 49 лв. /5359, 15 лв. – 645,12 лв., - 40, 85 лв. – 252 лв. – 15,96 лв. – 403,20 лв. – 25,53 лв./. Върху тази основа се следва данък от 596, 47 лв. Не е спорно, че РЛ е внесло данък за тази година в размер от 548, 65 лв. При това положение следва да се определи данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне  в размер от 47, 82 лв., вместо определения по същество от ответника в размер от 133,11 лв., като върху тази сума се начисли и съответната лихва.

 

III. В частта по отношение на допълнителните задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване.

 

В тези процесни части на РА, касаещи данъчните 2013 – 2016 година е прието, че РЛ упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, като е избрало да се осигурява за всички данъчни периоди върху минималния ОД за съответната година. Посочено е от ревизорите, че във връзка с констатираните обстоятелства по чл.122 от ДОПК и според разпоредбите на чл.6, ал.8 от КСО и чл.2, ал.4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, окончателният размер на месечния осигурителен доход за такива лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ, като не може да е под минималния ОД за съответната година и по-голям от максималния такъв. Годишният осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ, се определя като разлика между сбора от средномесечният деклариран или определен с влязъл в сила РА облагаем доход от упражняваната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни помесечно ЗОВ. Тези вноски се правят за всички вноски до 25 то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда по аргумент от чл7, ал.1 и чл.158 от КСО и чл.40, ал.1 от ЗЗО.

 

1.      По отношение на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО –УПФ и здравно осигуряване за 2013 година.

 

Констатирано е, че РЛ е подало декларация, обр. 6, като са заплатени вноски за фондовете на ДОО за тази година от 691, 20 лв., за ДЗОП – УПФ от 270 лв., както и здравноосигурителни вноски от 432 лв. Предвид констатирания от ревизията ФР /данъчна печалба/ за този данъчен период от 7297, 30 лв. и предвид разликата до минималния осигурителен доход /5400 лв. за 2013 година/ е прието, че върху тази разлика, която е от 1897, 30 лв. се следват допълнително вноски за ДОО от 242, 85 лв., за ДЗПО – УПФ от 94, 87 лв. и за здравно осигуряване от 151,78 лв.

Съдът вече посочи в релевантната част от решението си, че са налице за тази година обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, като обаче облагаемият доход следва да се определи на база на фактурите, за които съдът приема, че е следвало да се отразят в счетоводството на търговеца, тъй като са получени в едно с фактурираните стоки и са отчуждени рентабилно. Въпреки това обаче, установения от съда финансов резултат на РЛ като търговец за тази процесна година е от  3951, 82 лв. както по-горе се уточни. Тъй като така или иначе са внесени ЗОВ върху минималния ОД за тази година от 5400 лв., който надхвърля посочената сума, допълнителни суми за фонд ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване не следва да се определят. В посочената част РА следва да се отмени.  

 

2.      По отношение на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО –УПФ и здравно осигуряване за 2014 година.

 

Констатирано е, че и за тази година РЛ е подало декларация, обр. 6, като са заплатени вноски за фондовете на ДОО за тази година от 645,12 лв., за ДЗОП – УПФ от 252 лв., както и здравноосигурителни вноски от 403,20 лв. Предвид констатирания от ревизията ФР /данъчна печалба/ за този данъчен период от 8380, 32 лв. и предвид разликата до минималния осигурителен доход /5040 лв. за 2013 година/ е прието, че върху тази разлика, която е от 3340,32 лв., се следват допълнително вноски за ДОО от 427, 56 лв., за ДЗПО – УПФ от 167, 02 лв. и за здравно осигуряване от 267, 23 лв.

Съдът вече посочи в релевантната част от решението си, че са налице за тази година обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, като обаче облагаемият доход следва да се определи на база на фактурите, за които съдът приема, че е следвало да се отразят в счетоводството на търговеца, тъй като са получени в едно с фактурираните стоки и са отчуждени рентабилно. Въпреки това обаче, установения от съда финансов резултат на РЛ като търговец за тази процесна година е от  4647, 12 лв., както по-горе се уточни. Тъй като така или иначе са внесени ЗОВ върху минималния ОД за тази година, който надхвърля посочената сума, допълнителни суми за фонд ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване не следва да се определят. В посочената част РА следва да се отмени.   

 

3.      По отношение на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване за 2015 година.

 

Констатирано е, че и за тази година РЛ е подало декларация, обр. 6, като са заплатени вноски за фондовете на ДОО за тази година от 645,12 лв., за ДЗОП – УПФ от 252 лв., както и здравноосигурителни вноски от 403,20 лв. Предвид констатирания от ревизията ФР /данъчна печалба/ за този данъчен период от 6162, 58 лв. и предвид разликата до минималния осигурителен доход /5040 лв. за 2013 година/ е прието, че върху тази разлика, която е от 1915,15  лв., се следват допълнително вноски за ДОО от 245,15 лв., за ДЗПО – УПФ от 96, 76 лв. и за здравно осигуряване от 153, 21 лв.

Съдът вече посочи в релевантната част от решението си, че са налице за тази година обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, като обаче облагаемият доход следва да се определи на база на фактурите, за които съдът приема, че е следвало да се отразят в счетоводството на търговеца, тъй като са получени в едно с фактурираните стоки и са отчуждени рентабилно. Въпреки това обаче, установения от съда финансов резултат на РЛ като търговец за тази процесна година е от  3277, 21 лв. както по-горе се уточни. Тъй като така или иначе са внесени ЗОВ върху минималния ОД за тази година, който надхвърля посочената сума, допълнителни суми за фонд ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване не следва да се определят. В посочената част РА следва да се отмени.  

 

4.      По отношение на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване за 2016 година.

 

Констатирано е най – сетне и, че за тази последна ревизирана данъчна година РЛ е подало декларация, обр. 6, като са заплатени вноски за фондовете на ДОО за тази година от 645,12 лв., за ДЗОП – УПФ от 252 лв., както и здравноосигурителни вноски от 403,20 лв. Предвид констатирания от ревизията ФР /данъчна печалба/ за този данъчен период от 6955, 15 лв. и предвид разликата до минималния осигурителен доход /5040 лв. за 2013 година/ е прието, че върху тази разлика, която е от 1122, 58 лв., се следват допълнително вноски за ДОО от 138, 94 лв., за ДЗПО – УПФ от 54, 27 лв. и за здравно осигуряване от 86, 83 лв.

Както в решението се отбеляза, установения от съда финансов резултат на РЛ като търговец за тази процесна година е от  5359, 15 лв. Съответно, с оглед характера на трудовата дейност на РЛ и предвид презумпцията на чл.124а от ДОПК, следва вместо определените от администрацията вноски, на база на определената от съда данъчна печалба. Същата надхвърля минималния осигурителен доход за тази година с 319, 15 лв. При това положение и предвид  нормата на чл.124а от ДОПК следва да се определи за довнасяне ДОО в размер от 40, 85 лв., ДЗПО – УПФ за довнасяне от 15, 96 лв. и здравни осигуровки за довнасяне от 25,53 лв., като тези суми се олихвят. Следва тази част от РА да се измени съответно вместо определените от ответника задължения за довнасяне за ДОО от 138, 94 лв., задължения за довнасяне за ДЗПО – УПФ от 54,27 лв. и задължения за довнасяне за здравно осигуряване от 86, 83 лв. и посочените в решението лихвени суми.

Общият извод на съда е за частична основателност на жалбата.

 

Разноски: същите следва да се присъдят на страните съобразно спечеления от всяка от страните материален интерес по делото, като се съобразят действително направените от жалбоподателя разноски и дължимото по закон възнаграждение за администрацията с оглед процесуалното представителство на ответника, осъществено по делото.

За жалбоподателя разноските представляват внесена държавна такса в размер от 50 лв., разноски за експертизи в общ размер от 1130 лв., както и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1750 лв. съобразно представения договор за правна помощ. За ответника разноските са дължимото по закон юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по списък се претендира възнаграждение от 1433 лв. Общият материален интерес на спора е в размер от  30 100, 40 лв., като точните суми по различните установени вземания са подробно описани в потвърдителната част от решението на ответника.

 

Водим от горните съображения, Административният съд – В. Търново, шести състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р – 04000419003923 – 091-001/06.01.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в потвърдените му  с решение №43/30.03.2020 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново части, с които: 1) в частта по ЗДДС са определени следните задължения, както следва: ДДС за довнасяне в размер от 289, 54 лв. в едно с лихва от 192, 96 лв. за данъчен период месец май на 2013 година; ДДС за довнасяне в размер от 445, 51 лв. в едно с лихва от 236, 50 лв. за месец септември на 2014 година; ДДС за довнасяне в размер от 290, 76 лв. в едно с лихва от 144,23 лв. за месец  януари на 2015 година; ДДС за довнасяне в размер от 231, 77 лв. в едно с лихва от 113, 17 лв. за данъчен период медец февруари на 2015 година; ДДС за довнасяне от 559, 49 лв. в едно с лихва от 264 лв. за данъчен период месец април на 2015 година; ДДС за довнасяне в размер от 348, 94 лв. в едно с лихва от 149, 80 лв. за данъчен период месец септември на 2015 година.; 2) в частта по КСО, с която са определени задължения за довнасяне за ДОО за 2013 година от 242, 85 лв. в едно с лихва от 140,21 лв.; задължения за довнасяне за ДОО за 2014 година от 427, 56 лв. в едно с лихва от 203,42 лв.; задължения за довнасяне за ДОО за 2015 година от 245, 14 лв. в едно с лихва от 91, 46 лв.; 3) в частта по КСО, с която са определени задължения за довнасяне за ДЗПО – УПФ за 2013 година от 94, 87 лв. в едно с лихва от 54,77 лв.; задължения за довнасяне за ДЗПО – УПФ за 2014 година от 167,02 лв. в едно с лихва от 79,46 лв.; задължения за довнасяне за ДЗПО - УПФ за 2015 година от 95,76 лв. в едно с лихва от 35,73 лв.; 4) в частта по ЗЗО, с която са определени за довнасяне за здравни осигуровки за 2013 година от 151, 78 лв. в едно с лихва от 87, 63 лв.; задължения за довнасяне за здравни осигуровки за 2014 година от 267,23 лв. в едно с лихва от 127, 14 лв. и задължения за донасяне за здравни осигуровки за 2015 година от 153,21 лв. в едно с лихва от 57,16 лв.

ИЗМЕНЯ ревизионен акт №Р – 04000419003923 – 091-001/06.01.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в потвърдените му  с решение №43/30.03.2020 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново части, като 1) определя данъчни резултати по ЗДДС, както следва: установява за месец декември на 2012 година ДДС за довнасяне в размер от 76, 51 лв. и лихва върху тази сума от 54,21 лв.; установява за месец януари на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 36, 70 лв. и лихва върху тази сума от 25,68 лв.; установява за месец февруари на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 35, 40 лв. и лихва върху тази сума от 24, 50 лв.; установява за месец март на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 205,85 лв. и лихва върху тази сума от 140,68 лв.; установява за месец април на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 35, 89 лв. и лихва върху тази сума от 24,23 лв.; установява за месец юни на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 202, 50 лв. и лихва върху тази сума от 133, 26лв.; установява за месец юли на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 190, 76 лв. и лихва върху тази сума от 123,89 лв.; установява за месец август на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 505, 33 лв. и лихва върху тази сума от 323,83 лв.; установява за месец септември на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 32,15 лв. и лихва върху тази сума от 20,33 лв.; установява за месец октомври на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 166, 35 лв. и лихва върху тази сума от 103, 78 лв.; установява за месец ноември на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 165, 84 лв. и лихва върху тази сума от 102, 07 лв.; установява за месец декември на 2013 година ДДС за довнасяне в размер от 286, 12 лв. и лихва върху тази сума от 173,64 лв.; установява за месец януари на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от  93, 35 лв.и лихва върху тази сума от 55,85 лв.; установява за месец февруари на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 165, 45 лв. и лихва върху тази сума от 97,69 лв.; установява за месец март на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 157, 20 лв. и лихва върху тази сума от 91,46 лв.; установява за месец април на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 76, 39 лв. и лихва върху тази сума от 43, 81 лв.; установява за месец май на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 269, 95 лв. и лихва върху тази сума от 152,48 лв.; установява за месец юни на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 230, 40 лв. и лихва върху тази сума от 128, 22 лв.; установява за месец юли на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 260, 11 лв. и лихва върху тази сума от 142,50 лв.; установява за август на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 7,58 лв. и лихва върху тази сума от 4.09 лв.; установява за месец октомври на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 105, 87 лв. и лихва върху тази сума от 55,29 лв.; установява за месец ноември на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 3,45 лв. и лихва върху тази сума от 1,77 лв.; установява за месец декември на 2014 година ДДС за довнасяне в размер от 196, 76 лв. и лихва върху тази сума от 99,41 лв.; установява за месец март на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 21,49 лв., и лихва върху тази сума от 10,32 лв.; установява за месец май на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 6,02 лв. и лихва върху тази сума от 2,72 лв.; установява за месец юни на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 119, 36 лв.и лихва върху тази сума от 54,30 лв.; установява за месец юли на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 315, 60 лв. и лихва върху тази сума от 140,84 лв.; установява за месец август на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 241, 53 лв. и лихва върху тази сума от 105,70 лв.; установява за месец октомври ДДС за довнасяне в размер от 117,85 лв. и лихва върху тази сума от 49,58 лв.; установява за месец ноември на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 70, 93 лв. и лихва върху тази сума от 29,25 лв.; установява за месец декември на 2015 година ДДС за довнасяне в размер от 83, 49 лв. и лихва върху тази сума от 33,70 лв.; установява за месец януари на 2016 година ДДС за довнасяне в размер от 23,10 лв.и лихва върху тази сума от 9,13 лв.;  установява за месец февруари на 2016 година ДДС за довнасяне в размер от 85,80 лв. и лихва върху тази сума от 33,21 лв.; установява за месец май на 2016 година ДДС за довнасяне в размер от 105, 22 лв.и лихва върху тази сума от 38,03 лв.; установява за месец юни на 2016 година ДДС за довнасяне от 35, 95 лв. и лихва върху тази сума от 12,96 лв.; установява за месец юли на 2016 година ДДС за довнасяне в размер от 84,56 лв. и лихва върху тази сума от 29,13 лв.; 2) определя данъчни резултати по ЗДДФЛ, както следва: установява данък по чл48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2012 година от 87, 89 лв. и лихва върху тази сума от 59, 67 лв.; установява данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2013 година от 298, 08 лв. и лихва върху тази сума от 172,10 лв.; установява данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2014 година от 282, 60 лв. и лихва върху тази сума от 134,45 лв.; установява данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2015 година от 146, 44 лв. и лихва върху тази сума от 54,76 лв.; установява данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2016 година от 47, 82 лв. и лихва върху тази сума от 13,03 лв.; 3) определя следните допълнителни задължения по КСО, както следва: установява окончателни осигурителни вноски за фонд „ДОО“ за довнасяне за 2016 г. в размер от 40, 85 лв. и лихва в размер от 11,11 лв.; установява окончателни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ за довнасяне за 2016 година в размер от 15, 96 лв. и лихва в размер от 4,34 лв.; 4) определя следните допълнителни задължения по ЗЗО, както следва: установява окончателни здравноосигурителни вноски за довнасяне за 2016 година в размер от 86, 83 лв. и лихва в размер от 23,61 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.И., ЕГН **********, против ревизионен акт №Р – 04000419003923 – 091-001/06.01.2020 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в потвърдената му с решение №43/30.03.2020 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново част, с която е установен ДДС за довнасяне за месец септември на 2016 година в размер от 66, 53 лв. и лихва върху тази сума от 21, 79 лв.

ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН ********** да заплати на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер от 431, 05 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите град София, да заплати на Д.М.И. от село Страхилово, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 2048, 65 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :