№ 1850
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100507497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20080131 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 13748/2020 г.
Софийски районен съд, 42 състав признал за установено на основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 6, ал. 1 ЗУЕС по отношение на М. К. Ст., ЕГН
**********, и М.К. Р., ЕГН **********, че съществува вземане на
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна, ул. ****,
представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, в размер от 123 лева - такса за
фонд „Ремонт“ за периода м. 04.2016 г. - м. 08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 58299/2019 г. по описа на СРС, 42 състав, като отхвърлил иска в
частта за разликата над 123 лева до пълния претендиран размер от 453.29
лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на
ищците сумата 87.75 лева - разноски за исковото производство, и сумата
60.75 лева – разноски за заповедното производство; На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на по
219 лв.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците - ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна, ул. ****, представлявани от
управителя „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, които го обжалват в отхвърлителната му
част с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон. Районният съд неправилно тълкувал разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал.
3 ЗУЕС. Изводът на съда, че в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС собственикът
на имот не следва да уведомява управителя на етажната собственост,
противоречал на „общоприетите норми“ в управлението на етажната
собственост, както и на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 16 ЗУЕС, с която било
вменено задължението за вписване в книгата на етажната собственост и
членовете на домакинството. Тази разпоредба според въззивника следвало да
важи и за необитаемите жилища и за хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Освен
това нямало как управителят или касиера на етажната собственост, или който
и да е от живущите в сградата да знае кога дадено жилище ще бъде обитаемо
и от колко броя членове, или необитаемо, необитаемо за срок по-голям от 30
дни годишно. Тази информация можело да бъде предоставена единствено от
собственика или ползвателя на жилището. Поради това молят съда да отмени
първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените искове. Съображения излагат в писмени бележки
от 08.04.2022 г.
Въззиваемите страни М. К. Ст. и М.К. Р. с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в
атакуваната част. Претендират разноски за въззивното производство съгласно
списъци по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Противно на поддържаното в отговора на въззивната жалба,
районният съд е обсъдил в решението си възражението на ответниците за
нищожност на представения договор за възлагане по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС от
05.03.2020 г. и е счел същото за неоснователно. Съгласно чл. 6.23 от
договора, управителят представлява пред съда собствениците в етажната
собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на ОС или задълженията си по ЗУЕС.
Не се твърди избор на нов управител, и съобразно чл. 11.1 от договора съдът
2
приема, че въззивниците са надлежно представлявани във въззивното
производство.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не са нарушени
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните с жалбата
оплаквания следва да бъде потвърдено в обжалваната част по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, предл. последно и т. 10 ЗУЕС за сумата от
общо 453.29 лв., от които 330.29 лв. - неплатени вноски за разходи за
управление и поддържане на общите части на сградата, и 123 лв. - вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м. 04.2016 г. – м. 08.2019 г., дължими
от ответниците като собственици на ап. 11 в сградата – етажна собственост на
адрес: гр. Варна, ул. ****.
Претенцията за вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ е уважена от
районния съд, решението в тази част не е обжалвано и предвид извода за
валидност, в тази част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна
проверка. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът дължат ли
ответниците – въззиваеми вноски за разходи за управление и поддържане на
общите части на сградата.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в относимите му за спора редакции (ДВ бр.
57 от 2011 г., доп. ДВ бр. 26 от 2016 г.), разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите (и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – доп. ДВ бр.
26/2016 г.). Съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, не се
заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и
3
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година; Съгласно чл. 51,
ал. 3 ЗУЕС, общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните
части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател,
който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да
заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и
поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на
управителния съвет (управителят).
В случая в исковата молба ищците твърдят, че на ОС на ЕС, проведено
на 29.05.2015 г., било взето решение за необитаемите апартаменти да се
заплащат 50 % от месечните такси за консумативни разходи, и претендират
от ответниците разходи за поддържане на общите части именно в размер на
50 %, като за необитаем апартамент.
С отговорите на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците изрично са възразили, че собственият им ап. № 11 е необитаем, в
него ежегодно имало пребиваване за не повече от по 7 – 10 дни през месеците
юли и август.
Със становище по отговора ищците са заявили, че твърдят апартаментът
да бил обитаем, като от ответниците не било подадено писмено уведомление
до управителя, както според тях изисквал чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Неоснователно в жалбата се подвържа районният съд неправилно да
тълкувал разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС – нормите са ясни и не се
нуждаят от тълкуване. От тях ясно следва, че собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година, не дължи разходи за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост, а когато отсъства
повече от 30 дни в рамките на една календарна година, ОС на ЕС може да
вземе решение (с посоченото в нормата мнозинство) да заплаща за времето на
отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане. Само във
втората хипотеза законът изисква писмено уведомяване на управителния
съвет/управителя за отсъствието. Поради това неоснователно в жалбата се
поддържа, че такова уведомяване следвало да има и в случаите на ал. 2 на чл.
51 ЗУЕС. Решението по т. 1 от дневния ред на проведеното на 29.05.2015 г.
общо събрание, съгласно което за необитаемите апартаменти ще се заплащат
4
50 % от месечните такси за консумативни разходи, е взето в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, поради което съдът следва
да откаже да го приложи при предявена претенция за плащане на
консумативни разходи.
Същевременно, при доказателствена тежест за ищците съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същите не са ангажирали доказателства във
връзка с твърдението си, че апартаментът е бил обитаем в процесния период.
Твърдението в жалбата за неизпълнение от ответниците на задължението им
по чл. 6, ал. 1, т. 16 ЗУЕС е преклудирано по силата на чл. 133 и чл. 266, ал. 1
ГПК и не следва да се обсъжда. Твърдение, че ответниците не са вписали
данни в книгата на етажната собственост не е наведено в
първоинстанционното производство. Следва да се посочи, че самите
ответници са искали задължаване на ищците да представят книгата, но това
искане е оставено от районния съд без уважение.
Независимо от дотук изложеното, районният съд правилно е приел, че
претенцията за плащане на разходи за управление и поддържане на общите
части е неоснователна и тъй като, видно от представените от ищците таблици,
в тях са начислявани суми за „такса управление“, и същевременно - суми за
асансьор, електрическа енергия, чистачка и др. Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на
общите части включват разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. След като е взето решение от ОС на ЕС за размера на таксата за
поддържане и управление, липсва законово основание към нея допълнително
да бъдат прибавяни разходи, които по смисъла на закона представляват
именно разходи за поддържане и управление.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход и изричните претенции, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемите. Доказано направените такива са в
5
размер на по 300 лв. – адвокатски възнаграждения, които са заплатени в брой
съгласно удостовереното в представените договори за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20080131 от 29.03.2021 г., постановено
по гр.д. № 13748/2020 г. на Софийски районен съд, 42 състав в обжалваната
част, с която са отхвърлени предявените от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в
сградата с адрес гр. Варна, ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“
ЕООД, ЕИК ****, срещу М. К. Ст., ЕГН **********, и М.К. Р., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 1
ЗУЕС за разликата над 123 лв. до претендирания размер от общо 453.29 лв.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна,
ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплатят
на М. К. Ст., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300.00
лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с адрес гр. Варна,
ул. ****, представлявани от управителя „К.А.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплатят
на М.К. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300.00 лв.
(триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 13748/2020 г. на Софийски
районен съд, 42 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6