РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Стойнов
при участието на секретаря В.а М. Милчева
като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №
20233110110242 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. В. Г., ЕГН
**********, със съгласието на баща си В. Н. Г., ЕГН **********, с която срещу „*, е
предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца парично
обезщетение в размер от 400 € /четиристотин евро/ за претърпени неимуществени вреди в
резултат на закъснял самолетен полет на авиокомпанията **от летище *, *до летище *, *, на
дата 26.07.2023 г., на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския парламент и Съвета, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /09.08.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът П. В. Г. твърди, че със съгласието на баща си В. Г., е
сключил с ответника договор за въздушен превоз за полет номер **от летище *, *до летище
*, *, предназначен за излитане на 26.07.2023 г. от 21,50 ч. Сочи, че часове преди полета на
имейл постъпва съобщение, че излитането се отлага за 27.07 от 2,25 ч., като по този начин
ответникът едностранно в самия ден на полета е отсрочил същия, без съгласието му и
наличието на уважителна причина. Излага, че часът на чекиране на багажа бил същия,
поради което и са били на място в 21 ч., а полетът излита чак към 3,30 ч. Твърди, че
закъснението на полета е над 3 часа и разстоянието между летищата е над 1 500 км., поради
което и му се дължи обезщетение в размер на 400 евро, на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Моли за осъждане на ответника да заплати тази сума, ведно с
разноските по делото.
Ответникът „* подава отговор на исковата молба, с който признава иска. Счита, че с
поведението си не е дал повод за образуване на делото, доколкото ищецът е имал
възможност извънсъдебно да подаде претенция, поради което моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Ищецът П. В. Г. подава становище, с което моли за постановяване на решение при
признание на иска. Счита, че ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което
и следва да понесе тежестта на съдебните разноски.
1
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Не желае постановяване на решение при признание на иска.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и
изявлението си за признаване на иска.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е от ищеца осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на закъснял самолетен полет на
авиокомпанията, който иск е квалифициран по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.
С отговора на исковата молба ответникът е признал иска, поради което и съдът е
приел, че между страните няма спорни и нуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
освен причината за образуване на делото, поради което и не е възлагана доказателствена
тежест.
Твърдените от ищеца факти се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на претендираната сума от 400 €
/л. 52/, ведно със законната лихва, по посочената от ищеца по делото банкова сметка, който
правопогасителен факт е настъпил в хода на процеса и следва да се вземе предвид от съда,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съдът счита възражението на ищеца, че не е налице признание на иска, доколкото
ответникът е признал сумата в друга валута, за неоснователно. Действително претенцията е
предявена в евро, в която валута следва да се заплати сумата, но този факт не е от значение
за изявлението за признаване на иска, а от значение за точното изпълнение на задължението
(което е и изпълнено в евро). Отделно от горното курсът на еврото спрямо българския лев е
фиксиран, което означава, че няма как да са налице разлики в размера на сумите, в която и
валута да бъдат заплатени.
Предявеният иск е изцяло основателен, но следва да се отхвърли предвид
извършеното от ответника плащане на исковата сума в хода на процеса.
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Настоящият състав счита, че ответникът е станал причина за
образуване на делото, доколкото същият не е потърсил пътника по избрания от последния
начин за кореспонденция за извънсъдебно уреждане на последиците от отменения полет,
доколкото като търговец следва да е наясно, че всички пътници имат право на обезщетение
съобразно Регламента. Не съществува задължение от страна на пътника (а дори и да
съществува, би противоречало на Регламента) първо да посещава сайта на превозвача, да
попълва интернет форма и да иска да му бъде изплатено обезщетение извънсъдебно.
Добросъвестното поведение от страна на търговеца е да се свърже с пътниците и да им
предложи варианти за обезщетяването им, ако желае да избегне предявяване на претенции
пред съд.
Ищецът е претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в размер на
50 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид признанието на иска,
липсата на правна и фактическа сложност на спора и релевираното възражение за
прекомерност, претендираното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до
минималния размер от 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Г., ЕГН **********, със съгласието на баща си В.
Н. Г., ЕГН **********, срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр*,
осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в
размер от 400 € /четиристотин евро/ за претърпени неимуществени вреди в резултат на
закъснял самолетен полет на авиокомпанията * от летище *, *до летище *, *, на дата
26.07.2023 г., на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския
парламент и Съвета, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/09.08.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „* ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ДА ЗАПЛАТИ на П.
В. Г., ЕГН **********, със съгласието на баща си В. Н. Г., ЕГН **********, сумата от 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3