Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/24.03. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и
четвърти февруари |
Година 2021 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 64 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а,
ал. 1 ТЗ и чл. 742 ТЗ.
Производството
е инициирано от „К.И.В.“ ЕООД. В молбата се твърди, че от 2016 г. дружеството е
в невъзможност да изплаща задълженията си към кредитора „К.М“ ЕООД съответно по
договор за СМР от 15.11.2016 г. на стойност 615340 лв. без ДДС, платимо до
20.04.2017 г. и договорена неустойка за забава на плащането, по договор за СМР
от 25.11.2016 г. на стойност 79818 лв. със срок на изпълнение 29.04.2017 г. и
договорена неустойка за забава на плащането, а по договор от 05.12.2016 г. на
стойност 63700 лв. със срок за изпълнение 10.05.2017 г. и договорена неустойка
за забава на плащането. Твърди се, че невъзможността да заплати тези суми без
затруднения датира от 20.03.2017 г., а и дружеството не разполага с достатъчно
имущество, позволяващо му да изпълни задълженията си към своите кредитори. Иска
се да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде обявена
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на „К.И.В.“ ЕООД.
В
съдебно заседание процесуалният представител на „К.И.В.“ ЕООД – адв. Д. от САК,
сочи като причина за влошеното състояние е промяната в управлението през 2016
г. Змята за установено трайно състояние на неплатежоспособност, съответно на
свръхзадълженост като застъпва теза, че с оглед декапитализирането на
дружеството и дезинтересирането на едноличния собственик и управител на
дружеството и предвид издаден ревизионен доклад, установяващ голяма сума
задължения по ДДС, смята за налична опасност за интересите на кредиторите като
иска с откриване на решението да бъде прекратена и дейността дружеството.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От
изслушаната в производството съдебна финансово-икономическа експертиза се
установява, че до край на 2019 г. дружеството отчита показатели за дейността,
позволяващи му да обслужва осчетоводените свои краткосрочни задължения със собствени средства, но без да
са били осчетоводени задължения към „К.М“ ЕООД по издадени фактури по повод на
приети проекти дейности съответно на 20.03.2017 г. за 615340 лв., на 29.03.2017
г. за 79818 лв. и на 10.04.2017 г. за
63700 лв. Тези задължения , вписани едва през 2020 г. Към 31.12.2017 г.
дружеството е отчело краткотрайни активи на стойност 28 х.лв. и дълготрайни
активи на стойност 633 х.лв. Към 31.12.2016 г. дружеството отчита общ размер на
активите от 670 х.лв. и задължения на стойност 7 х.лв.
С договор с посочена дата от
15.11.2016 г. са договорени СМР при възнаграждение от 615340 лв. без ДДС,
платимо до 29.04.2017 г. От представения протокол обр. 19 се налага извод за
приети работи на обща стойност 615340 лв.
Според договор с отразена по него
дата 25.11.2016 г. за доставка на спортни съоръжения е договореното
възнаграждение на стойност 63 700 лв. без ДДС, платимо до 29.04.2017 г.
Съгласно договор за услуга с
отразена по него дата 25.11.2016 г. с предмет проучване и проектиране на
складова база в имот с идентификатор 10447.501.244, собственост на Е.„ЕООД“ е
договорено възнаграждение в размер на 79818 лв. без ДДС, платимо до 29.04.2017
г. Изпълнението е отчетено и прието на 29.03.2017 г., видно от представения
приемо-предавателен протокол и указана цена от 79818 лв.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Способността
на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот произтича
от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари без да се
обезценява видимо тяхната стойност, съответно поддържане на съответствие между
стойностното изражение на имуществото и поеманите задължения. Както
невъзможността за своевременно погасяване на изискуемите парични задължения
препятства така и поемането на задължения, превишаващи стойностно притежаваното
имущество, накърнява публичния интерес от стабилност в търговския оборот. Трайно
явилото се несъответствие следствие на което и да било от тези обстоятелства
обуславя развитие на производство по несъстоятелност с цел да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите, включително и посредством
легитимирането им да преценят възможността за по-пълно удовлетворяване при оздравяване
на предприятието на длъжника.
При
очертаните цели законоустановената цел на производството придава приоритет на
кредиторовите интереси, пораждащо задължение за търговеца при проявление на
някое от указите обстоятелства сам да инициира производството в кратък срок. Тази
специфика изключва утвърденото с чл. 6 ал. 1 ГПК диспозитивно начало, поради
което и нормата на чл. 621а ал. 1 т. 2 овластява съда по свой почин да установява
факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения.
Понеже длъжникът, иницирайки производството не отстоява свой интерес, а
изпълнява вменено му задължение съдът не е обвързан нито от посоченото в
молбата основание за откриване на производство, нито от указаната начална дата
на неприемливото финансово състояние. Ето защо настоящият състав приема, че
дължи служебно да изследва и двете предвидени от закона основания за откриване
на производство по несъстоятелност като с оглед утвърдените средства за
последващо попълване на масата, меродавна следва да бъде по-ранната дата.
Доверието
в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. Законът задължава търговеца да огласява така обобщената
информация в рамките на отчетната година посредством обявяване на годишния
финансов отчет. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основа за
преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната
търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между активи и
пасиви с цел своевременно посрещане на произтеклите от дейността парични
задължения. Понеже търговската дейност се основава на оборотни средства, които
именно при действащо предприятие се характеризират с потенциал да запазват в
значителна степен стойността си, меродавни за преценка платежоспособността на
търговеца са притежаваните от него текущи (краткотрайни) активи. Видно от
обобщения анализ от вещото лице към 31.12.2017 г. стойността на краткотрайните
възлиза на 28 х.лв., от които вземания в размер на 10 х.лв. и касова наличност
от 18 х.лв. Тъй като договорът има силата на закон за сключилите го – чл. 20а
ал. 1 ЗЗД, поради което с изтичането на договорения срок дружеството молител е
било длъжно да отрази задълженията си в търговските книги и да ги отчете в
годишния финансов отчет.. Без значение в случая остава причината за липсващото
отразяване. Задължението към кредитора е факт, поради което и рефлектира върху финансовото
му състояние още към 30.04.2017 г.
Настоящият
състав приема, че установения пропуск нарушава принципа за хронологично
вписване на резултата от стопанките операции. Макар и констатираното нарушение
да касае три отделни операции спрямо един и същи кредитор настоящият състав
приема, че невъзможността за извод, че счетоводството отразява резултата от
дейността чрез пълно и хронологично издържано отразяване на ефекта от
предприеманите стопански операции според утвърдените правила извод за редовно
водене на счетоводството е невъзможен. Ето защо и принципно признатата от чл.
55 ал. 1 ТЗ доказателствената сила на счетоводните книги е неприложима. По
делото не се установяват други обстоятелства, които да потвърдят наличието на
краткосрочни активи към 30.04.2017 г., позволяващи посрещане на формираните
задължения към „К.М“ ЕООД. Законът не предписва изрично, поради което и по
аргумент от чл. 154 ал. 2 ГПК настоящият състав не намира основание да
предполага такава възможност. Нормата на чл. 608 ал. 3 ТЗ обаче установява
презумпция за неплатежоспособност дори и търговеца да изпълнява задълженията си
към част от своите кредитори. Доколкото от доказателствата не се установява
наличие на краткотрайни активи, надвишаващи по стойност размера на установените
в процеса изискуеми, но неосчетоводени задължения, съдът приема за приложима
презумпцията за настъпила неплатежоспособност още към 30.04.2017 г. Отчетената
стойност на краткотрайните активи към 31.12.2017 г. сочи на трайна невъзможност
за обслужване на краткосрочните задължения. Настоящият състав приема, че
доколкото не се установява и през следващия период това състояние да е било
преодоляно за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена
30.04.2017 г.
От
експертизата се установява обаче, че още към 31.12.2016 г. общата стойност на
отчетените активи на дружеството възлиза на 670 х.лв. докато поетите през
същата година задължения към „К.М“ ЕООД са в общ размер от 758858 лв. и
отчетени дългосрочни задължения от още 7 х.лв. Следователно, към 31.12.2016 г.
стойността на поетите задължения превишава определената според правилата
стойност на притежаваните от дружеството активи. Както бе посочено вече това
състояние лишава кредиторите от предписаната им гаранция за удовлетворяване на
вземанията от стойността на имуществото на дружеството, обуславящо състояние на
свръхзадълженост. Понеже състоянието на свръхзадълженост не се предполага, а
подлежи на установяване, произтичащото от събраните доказателства
несъответствие между обема на поетите задължения и имущественото им покритие е
налице към 31.12.2016 г. Предвид и утвърденото трайно състояние на последвалата
неплатежоспособност налице са предпоставките за откриване на производството по
несъстоятелност, но меродавна за накърнения кредиторов интерес се явява
установеното състояние на свръхзадълженост и съответно дата на доказаното й
проявление.
Съгласно
чл. 630 ал. 2 ТЗ предпоставка за прекратяване дейността на предприятието на
длъжника е обявяването му несъстоятелност, което обаче е предпоставено от
очевидна увреда на масата на несъстоятелността. Такава от данните по делото не
се установява. Бездействието на настоящия управител не предпоставя вероятност
за допълнително отежняване масата на несъстоятелността. Евентуални
новоустановени данъчни задължения не са резултат от текущата дейност на
бездействащия управител, поради което наличието им не оправдава пренебрегване
на предвидената от закона възможност кредиторите да преценят дали търговското
предприятие разполага с потенциал да формира активи, които да им послужат за
удовлетворяване на вземанията им. При тези съображения съдът не намира
основание за постановяване на решение при условията на чл. 630 ал. 2 ТЗ.
От
заключението се установява, че към 12.01.2020 г. дружеството отчита налични на
каса 34 х. лв. Тази сума е достатъчна за посрещане на първоначалните разноски
като по силата на чл. 658 ал. 1 т. 8 ТЗ вр. чл. 668 ТЗ управителят дължи да му
предаде държаната в брой сума. При тези обстоятелства се налага извод, че
необходимите средства за посрещане на първоначалните разноски са налице.
За
гарантиране на това имущество до встъпване в длъжност на синдика и организация
на съответните действия по събирането й върху установената като налична сума
следва да бъде наложен запор, за което управителят следва да се счита уведомен
от датата на обявяване на решението.
По
разноските
В
тежест на масата на несъстоятелността следва да бъде възложена дължимата за
настоящото производство държавна такса.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „К.И.В.“
ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността 31.12.2016 г.
ОТКРИВА на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „К.И.В.“ ЕООД, ЕИК ******.
НАЛАГА
запор върху наличната сума в касата на „К.И.В.“ ЕООД сума.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл.
656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в длъжност.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 09.04.2019 г. от 13:00 ч. в Съдебната палата –
гр. София, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор та
постоянен синдик и предложение за назначаването му;
3. избор комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА
на основание чл. 71 ал. 1 изр. първо ГПК вр. чл. 620 ал. 1 изр. второ ТЗ „К.И.В.“ ЕООД, ЕИК ******да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата 250,00 лева – държавна такса
в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: