О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 702
гр. Бургас, 20.02.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №572 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №3382/17.02.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, с която се
обжалва Решение №1 от 03.01.2020г., постановено по гр.д. №744/2019г. по описа на Районен съд Средец.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението” при МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ №171 А, представлявана от
Директора - Главен комисар Николай Николов, да заплати на В.Т.П., ЕГН: **********,***, сумата от 1664,74 лева (хиляда шестстотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
242,53 часа за периода 01.07.2016г. - 31.07.2019г., които часове са разликата
между отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 226,66 лева (двеста
двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сбор от
мораторни лихви върху сумата от 1664,74 лева, за периода от 01.07.2016г. до
07.08.2019г., както и сумата от 350, 00 лева
(триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ №171 А, представлявана от Директора -Главен комисар Николай Николов,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Средец
държавна такса в размер на 116,59 лева (сто и шестнадесет лева и петдесет и
девет стотинки) и сумата от 150, 00 лева (сто и петдесет лева)-възнаграждение
за вещо лице.
Постановено е предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
На първо място се посочва, че неправилно
районният съд е проследил и анализирал действието на подзаконовите нормативни
актове по прилагане на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на
общите правила по
ЗДСл (и съответно
КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.
187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,
че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ,
ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към
Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен
или извънреден труд
е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е
налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не
допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР)
е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа
към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита се, че за държавните
служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“
към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е
мотивирал извода, на който
основава решението си, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се
дължи заплащане като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация
на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в
платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Евентуално се
иска от съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията ѝ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.Т.П.,
чрез адвокат З.Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото
е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и
при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че към исковата молба
е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от
адв. З.Б., до приключването му във всички съдебни инстанции, но в него не е
посочен номер на делото. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да
представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция,
с посочен в него номер на делото, най-късно до насроченото за 16.03.2020г.,
открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №572 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на В.Т.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на
делото, за производството пред въззивния съд в срок до 16.03.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.