Определение по дело №326/2020 на Окръжен съд - Варна

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/……..03.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ

               ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Маркова

в.ч.т.д. № 326/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 415, ал. 5 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 8263/30.01.2020 г. от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, № 7 срещу Определение № 480/09.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12681/2019 г., на ВРС, XL с., с което е обезсилена Заповед по чл. 417 ГПК и издадения изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС, в частта досежно Н.А.Д., ЕГН **********,***, в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Частният въззивник изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. По същество оплакванията му се свеждат до неправилна преценка на първоинстанционния съд досежно спазването на срока от страна на длъжника за депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК като сочи, че ПДИ е връчена на длъжника още през 2012 г., а през 2019 г. е връчено единствено съобщение за образуване на изпълнително дело след перемция на предходното изпълнително производство. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт.

В срока по чл.  276 ГПК, частния въззиваем Н.Д.,  депозира писмен отговор, в който счита депозираната въззивна частна жалба за неоснователна. Отправя искане за потвърдждаване на атакувания съдебен акт. Сочи, че с разпореждане от 28.08.2019 г. на кредитора са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, след като му е съобщено за постъпилото възражение по чл. 414 ГПК. Излага, че в границите на предоставения му срок взискателя не е изпълнил дадените му указания, което неизпълнение и потвърдено от последния в депозирана молба от 04.11.2019 г. Това бездействие на заявителя обосновавало извод за правилност на постановеното обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Видно е от материалите по настоящото дело, че по унищоженото след архивиране, ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС, XII с., в полза на заявителя „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 6992/11.09.2012 г., по силата на която  длъжниците „ВЕНДОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Януш Хунияди”, № 10, „ИНТЕР АКТИВ БИЗНЕС ПАРТНЪРС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Януш Хунияди”, № 10, „ДОКТОР КОЛОР АУТО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Януш Хунияди”, № 10; ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ БОЙЧЕВ, ЕГН **********, с местожителство ***, Н. АТАНАСОВ БОЙЧЕВ, ЕГН **********, с местожителство ***, Н.А.Д., ЕГН **********,***, са осъдени да заплатят солидарно сума общо в размер на 319131.29 лв., както следва: сумата 310000.00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит-овърдрафт № 103/05206/020045/06.03.2008 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 10.09.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата 9131.29 лв., представляваща дължима лихва за периода 14.08.2012 г. - 04.09.2012 г., както и сумата 6382.63 лв. - разноски по делото.

От изисканите по служебен път писмени доказателства от изп.д. № 20178080400047, на ЧСИ № 808, постъпили със съпроводително писмо от 21.08.2019 г. се установяват следните обстоятелства:

По издадената заповед и изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д. № 20127160401681, на ЧСИ № 716. На 08.11.2012 г. до длъжника Д. е отправена покана за доброволно изпълнение, на адрес Варна, ЖК „Трошево“, № 83, ет. 8, ап. 35. След като адресатът не е бил открит на адреса е залепено уведомление на 20.11.2012 г. с приканването му да се яви и в 14-дневен срок да получи ПДИ и предупреждение, че в противен случай приложените книжа ще се приложат към делото и считат за редовно връчени.

На 08.02.2017 г. до длъжника е изпратено съобщение за образуването на ново изпълнително дело под № 20178080400047, на ЧСИ № 808, след изпращането на предходното изп.д. № 20127160401681. На 23.02.2017 г. на същия адрес, след неоткриването на дължника е залепено уведомление.

Видно от извършената справка в НБД е, че от 07.03.2000 г. регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника Д. ***.

На 26.11.2018 г. по изп.д. № 20178080400047 е постъпила молба вх. № 23226, с която длъжника Д. след запознаване с изпълнителното дело отправил искане да му бъдат издадени копия на описаните в молба документи. Копията получил лично на 27.11.2018 г.

На 28.11.2018 г. с молба вх. № 23306, Н.Д. отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело. В същата молба длъжникът изрично е отбелязал, че е осъден в качеството на солидарен длъжник с изпълнителен лист и заповед по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС.

На 07.02.2019 г. до длъжника е отправено съобщение за връчване на Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по изп.д. № 20178080400047 и конституиране на нов взискател. Уведомлението е получено лично от Д. на 05.03.2019 г.

На същата дата – 05.03.3019 г. е депозирана нова молба от длъжника за копия от документи.

На 30.07.2019 г. лично на длъжника е връчено ново съобщение за образуваното изпълнително дело № 20178080400047.

На 08.08.2019 г. от страна на длъжника е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, вх. № 58304.

Първостепенния съд с Разпореждане № 37984/28.09.2019 г. след като приел, че депозираното възражение е в границите на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си спрямо длъжника в 1-месечен срок от съобщаването и задължението му да представи доказателства за това, както и последиците от неупражняването на това му право и неизпълнението на задължението за представяне на доказателства.

Разпореждането е съобщено на кредитора на 03.10.2019 г. В границите на срока, изтекъл на 04.11.2019 г. от страна на кредитора не са представени доказателства за предявяване на иск с правно основание чл. 422 ГПК. Постъпила е молба, с която е отправено искане за отмяна на дадените указания за предявяване на иск, в хипотезата на чл. 253 ГПК. Изложени са доводи обосноваващи искането.

След като е преценил фактите по делото, заповедния съд е постановил атакувания съдебен акт, с който е обезсилил издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 6992/11.09.2012 г. и изпълнителен лист от 11.09.2012 г., по ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС, XII с. (унищожено).

Така постановеното определение е неправилно.

Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК (преди чл. 415, ал. 2 ГПК), когато заявителя не представи доказателства за предявяването на иск, издадената заповед и изпълнителен лист се обезсилват изцяло или частично.

В границите на инстанционната проверка въззивния съд следва да прецени не само дали дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК са били изпълнени в границите на срока от страна на заявителя, но и дали изобщо са били налице предпоставките за даване на такива, а именно – упражнено ли е от страна на длъжника правото му на възражение по чл. 414 ГПК и надлежно ли е упражняването на това право. 

Съставът на въззивния съд намира, че доказателствата по делото не дават основание да бъде прието, че указанията на заповедния съд, дадени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са правилни.

Коментираната по-горе фактическа установеност води до извод за наличие на връчване на ПДИ на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса още през 2012 г. Както е видно от самото уведомление, адресът е бил посетен на посочената дата и след невъзможност да бъде открит длъжника, е залепено уведомление на 20.11.2012 г. като в границите на 14-дневния срок му срок длъжникът не се е явил да получи ПДИ и приложените към нея книжа. При това положение с изтичането на срока за получаването на книжата на 04.12.2012 г. е започнал да тече 14-дневния срок за упражняване от страна на длъжника на правото му на възражение, който е изтекъл на 18.12.2012 г.

Въззивният състав не споделя мотивите на заповедния съд за наличие на константна практика, установяваща задължение за трикратно посещаване на адреса на търсеното лице. Такива изисквания чл. 47 ГПК в актуалната към датата на осъщественото връчване, не съдържа, нито пък е налице константна съдебна практика по въпроса. От друга страна, длъжникът не релевира твърдения да не е пребивавал на адреса или това да не е постоянният му и настоящ адрес.

Междувпрочем, при наличие на осъществено връчване на издадената заповед, макар и по реда на залепване на уведомление, на надлежен адрес на длъжника, всички доводи и оплаквания по спазване на процедурата  и редовността на такова връчване имат касателство към производството по реда на чл. 423 ГПК, в чиято ал. 1, т. 1 са залегнали именно хипотезите, в които връчване на заповедта е налице, но то не е надлежно. Именно в това производство, установено с оглед защита правата на длъжника, последния има възможност да релевира възраженията си по спазване на процедурата по връчване на издадена срещу него заповед. В границите на такова производство кредиторът пък ще има възможност да противопостави защитните си възражения по спазване на процедурата.

Видно е от материалите по делото и, че в конкретния случай длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед и изпълнителен лист и за образуваното срещу него изпълнително производство още на 26.11.2018 г., когато както бе посочено по-горе е депозирал молба за издаване на копия от изпълнителното дело. Този момент е далеч преди момента на подаване на процесното възражение по чл. 414 ГПК от 08.08.2019 г.

При установеност по фактите, въззивния съд намира, че възражението по чл. 414 ГПК от 08.08.2019 г. се явява просрочено, доколкото срокът за упражняване на това право е изтекъл на 18.12.2012 г., след което е било преклудирано.

В резултат от това и неправилни са били дадените от заповедния съд указания за предявяване на иск от страна на кредитора като неизпълнението на неправилните указания не може да доведе до негативната последица обезсилване на издадената заповед и правилност на акта, с който е извършено обезсилването.

С оглед на изложеното, въззивния състав намира, че обжалваното Определение като неправилно и незаконосъобразно, следва бъде отменено.

По изложените съображения, съставът на ВОС,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА Определение № 480/09.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 12681/2019 г., на ВРС, XL с., с което е обезсилена Заповед по чл. 417 ГПК № 6992/11.09.2012 г. и изпълнителен лист от 11.09.2012 г., по ч.гр.д. № 12966/2012 г., на ВРС, XII с., в частта досежно длъжника Н.А.Д., ЕГН **********,***.

          Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.