РЕШЕНИЕ
№ 1499
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от М. Ц. М. от
хххххххххххххх, с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 23 – 4332 - 010866 издадено на 13.06.2023г. от
Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено
административно нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.
Недоволен от издадения санкциониращ административен акт
наказаното лице навежда в жалбата си до съда оплакване, относно неговата
процесуално правна незаконосъобразност. Счита, че в хода на проведеното
административно производство не са били спазени изискванията по чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно параметрите на вмененото изпълнително
деяние. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят М. М., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмено становище от неговия защитник се
1
поддържа жалбата по изложените в нея мотиви. Административно –
наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе
предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни п писмени
доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 26.05.2023г., около 00:44ч. в град София, жалбоподателят М. М.
управлявал хххххххх с посока на движение от бул.,,К.Величков“ по
бул.,,Сливница“ към ул. ,,Мелник“. На кръстовището на бул.,,Сливница“ и
ул.,,Русе“, същият приближил, навлязъл и преминал на червен забранителен
сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим. Неговото
поведение било непосредствено възприето от служители в сектор ,,Пътна
Полиция“ при СДВР ххххххххх. Двамата спрели водача, като констатирали
неговата самоличност и обстоятелството, че същият бил сам в автомобила.
Във връзка с установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът му бил връчен лично и
подписан от него с възражение. Такова не било депозирано в срок, поради
което и било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните,
поради което и съдът я възпирема като достоверна и подкрепена от
разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитания свидетел и
актосъставител хххххххххх е, че същият няма спомен за случилото се дори и
след предявяването от страна на съда да съставения от него АУАН. Не така
стоят нещата с показанията на свидетеля по акта хххххххх. В показанията си
от последното съдебно заседание същият признава, че си спомня за случая,
възприел е непосредствено поведението на жалбоподателя, че е преминал на
забранен червен сигнал ри нормално работеща светофарна уредба. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и
безпротиворечиви. Същите потвърждават фактическата обстановка, изложена
2
в АУАН и обжалваното НП.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон.
Както АУАН, така и издаденото НП са били издадено в съответствие на
разпоредбите на ЗАНН и в предвидените в чл.34 от закона давностни срокове.
При така възприетата от съда фактическа обстановка и съвкупен анализ
на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че със своето
поведение жалбоподателят М. М. е извършил административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за
извършено чрез действие. Жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство, порази което е имал качеството на участник в движението по
смисъла на &6, т.28 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, като е бил водач
на МПС.
Настоящото изпълнително деяние е било извършено в условията на
повторност по смисъла на &6 т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
тъй като е било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
19.11.2022г. на наказателно постановление № 22 – 433 – 006838/ 19.04. 2022г.
издадено от отдел ,,Пътна Полиция“ към СДВР, с което деецът е бил наказан
за същото по вид административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
деецът е преминал на червен сигнал при нормално работеща светофарна
уредба без да съблюдава своето задължение постоянно да следи светлинните
сигнали по пътя, по който се е движел.
Съдът не споделя възраженията на защитата за опорочаване на
административната процедура по съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление. И в двата акта са налице минимално
предвидените в чл. 42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити, които да
запознаят дееца с всички фактически параметри и правни норми, които не са
били спазени от него. Вмененото изпълнително деяние е описано коректно и
разбираемо, като законодателят не изисква квалифициращият признак на
повторността да бъде непременно посочен в обстоятелствената част на
наказателното постановление. В обжалвания акт е бил отразен номера на
3
наказателното постановление и датата на влизането му в сила, което е
напълно достатъчно, за да обуслови изискуемите задължения на
административно наказващият орган, относно посочване на всички елементи
от квалифициращия признак на изпълнителното деяние. Видно от
приложената справка картон на водача е, че в нея фигурира посоченото в
обжалваното наказателно постановление № 22 – 433 – 006838/ 19.04.2022г.,
влязло в законна сила на 19.11.2022г. и издадено от Началник отдел ,,Пътна
Полиция“ към СДВР. Липсата на посочен орган на издаване на акта в
обжалваното наказателно постановление не е съществен пропуск, обуславящ
отмяната му на това основание, още повече, че се касае за предхождащ акт, по
който жалбоподателят очевидно е бил запознат. Коректно е отразен и
механизма на извършване на нарушението, като водачът не е съобразил
наличието на работеща светофарна уредба и е преминал на сигнал на
светофар, който не разрешава преминаването.
По отношение наложената на жалбоподателя санкцията съдът съобрази,
че административно наказващият орган правилно е отчел и приложил
нормата на 183, ал.6 във вр. с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която кореспондира на
хипотезата на чл.6, т.1 от ЗДвП и предвижда при повторно извършено
нарушение глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 1 месец. Тъй като вида и размера и на двете наказания е
строго регламентиран от закона, същите не подлежат на последваща
редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
проверявания акт не бяха констатирани допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално основание.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23 – 4332 – 010866
издадено на 13.06.2023г. от Началник сектор СДВР, отдел ,, Пътна Полиция“
4
СДВР, с което на М. Ц. М. от хххххххххх, с ЕГН: **********, са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец за административно нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5