Р Е Ш Е Н И Е №260916
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
22.03.2021г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на 01.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7062 по описа
за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
С молба, с вх. № 34124/22.06.2020г. от ищецът „Гаранционен фонд - София“ е предявен иск
срещу ответника К.Д.К..
Правната квалификация на иска е чл. 288, ал. 1, т.2,
б. „а“ от КЗ /отм./, сега чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на **** е настъпило ПТП
в ****. Виновен за катастрофата бил К.Д.К., който управлявайки собствения си
л.а. „***“, с ДКН: *** в ***, кв***, ул. „***“ срещу № ** не спазил
необходимата безопасна дистанция със спрелия пред него в колоната л.а. „***“, с
ДКН : ***, ударил ги и вследствие на това причинил процесното ПТП.
Твърди се, че в нарушение на чл. 249, във връзка с чл.
259 КЗ /отм./ сега чл. 461, във връзка с чл. 483 КЦ ответника управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност.“
Ищецът „Гаранционен фонд - София“ поканил ответника К.Д.К..
да възстанови изплатеното от „Гаранционен фонд - София“, но и до днес лицето не
погасило задължението си.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
К.Д.К. да заплати на „Гаранционен фонд - София“
на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане
/отм./, сега чл. 558, ал. 7 КЗ исковата сума от 930,36 лева, представляваща
изплатеното от „Гаранционен фонд - София“ по щета №****. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника К.Д.К., който се явява в първото по делото заседание и заявява, че
признава предявения иск, не оспорва обстоятелствата по исковата молба и моли за
решение при признание на иска след разясняване последицита от приключване на
делото с такъв съдебен акт.
Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право
съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в
друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може
да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен,
нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което
съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с
което предявеният иск да се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати
претендираните суми.
На основание чл.7 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в настоящата инстанция в минимален размер 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет.4 с *** и *** основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане /отм./, сега чл. 558, ал. 7 КЗ
сума от 930,36 лева, представляваща изплатеното от „Гаранционен фонд - София“
обезщетение по щета №****., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата КАКТО и направените по делото разноски в размер на сумата
от 150 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.