О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………………….2023г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито
заседание на двадесет и трети 2023г., като разгледа
докладваното от
съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№
2319/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.215,
във вр. с чл.195, ал.5,
вр.чл.196 ал.3 от Закон за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Самоковско шосе“, сграда Флорина, представлявано от
управителя М.Р.Д., против Заповед № 3014/27.09.2022г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на
обществения ред /“УСКОР“/ при Община Варна, с която на „Младост
проджект“ ЕООД, е разпоредено в качеството му на собственик на ПИ
10135.3513.2062 по КККР на гр.Варна, да премахне разположени в имота строежи и
обекти: „метална ограда, метален портал-ограда, както и две плътни огради от
термопанели, дублиращи на около 5 метра първите две, разположени от вътрешната
им страна“.
В жалбата, а в последствие и в уточняваща
молба с.д. № 16419/03.11.2022г. жалбоподателят обосновава правен интерес от
оспорване на заповедта с твърдения: 1.за упражнявано от 2018г. владение
върху процесния имот попадащ в имот с проектен идентификатор 10135.3513.2029,
съгласно Скица – проект № 15-11882229-23.12.200г.; 2. в условията на евентуалност
на основание изтекла в полза на дружеството придобивна давност; и 3.за
собственост на всички разпоредени за премахване обекти, представляващи част от
материализирани на място граници на ПИ придобит с нот.акт. № 89, том LXXXІІІ,
дело 17975 от 2018г., вх.рег. № 31724 от 15.11.2018г.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника адв. М.Т., горните твърдения се поддържат,
като допълнително се сочи, че правното основание, на което е издадена
заповедта, неправилно е посочено като такова по чл.195 от ЗУТ, доколкото е
разпоредено процесните обекти да се премахнат като незаконни. Счита, че се
касае за производство по чл.225а от ЗУТ, където заинтересовани лица са и
извършителите на незаконните строежи, дори да не са посочени в акта за тяхното
премахване.
Ответникът
– Директор Дирекция „УСКОР“, в депозирани чрез писмени становища /л.64, л.74 и
л.106/, чрез процесуален представител - ст.ю.к. Г.П., възразява по
допустимостта на жалбата, поради липса на правен интерес. Оспорва наведените в
тази връзка твърдения от оспорващия, като сочи, че „Хипер врати“ ЕООД не е
адресат на заповедта, тъй като съгласно отразяванията в Служба вписвания,
собственик на ПИ с идентификатор 10135.3513.2062 е „Младост проджект“ ЕООД и към датата на издаване на заповедта по
партида на имота няма вписани искови молби.
За преценка наличието на правен интерес у
жалбоподателя, да оспорва заповед по чл.195 от ЗУТ, по делото служебно е
допусната СТЕ. От първоначалното и допълнителното заключение по същата, както и
от скиците към тях, неразделна част от експертизата, неоспорени от страните, се
установява, че разпоредените за премахване с оспорената Заповед
№ 3014/27.09.2022г. на Директора на Дирекция “УСКОР“ строежи и обекти: „метална ограда,
метален портал-ограда, както и две плътни огради от термопанели, дублиращи на
около 5 метра първите две, разположени от вътрешната им страна“, не попадат
в ПИ с идентификатор 10135.3513.216, придобит от дружеството – жалбоподател
с нот.акт № 89, том LXXXІІІ, дело 17975 от 2018г., вх.рег. № 31724 от
15.11.2018г. Посочените обекти не представляват материализирани
граници, както на ПИ 10135.3513.216, така
и на ПИ с идентификатор 10135.3513.2062. Същите не се явяват част от
границите по кадастрална карта и на двата имота.
Цитираните
обекти попадат изцяло в ПИ с идентификатор 10135.3513.2062.
Вещото
лице сочи, че представената от жалбоподателя Скица – проект №
15-11882229-23.12.200г., л.16 от делото, не е издадена от СГКК-Варна. По
тази скица, посочените по оспорената заповед в северната част ограда от
термопанели и метална ограда, не попадат в границите на имот с проектен
идентификатор 10135.3513.2029 и не съвпадат с проектните граници по
скицата-проект, а разположените в южната част термопанели и метален
портал-ограда, попадат в на имот с проектен идентификатор 10135.3513.2029, но
не съвпадат с проектните граници по скицата-проект.
Вещото
лице дава заключение, че липсват данни, от които да се установи дали строежите
са изградени преди или след 2018г.
В
съдебно заседание вещото лице А. пояснява, че е изготвила заключението след
оглед на место. Използвала описанието в заповедта и чертежа по Приложение 1
/цитирано в оспорения акт/, за да даде разположението на вече премахнатите
процесни обекти. Като основа за скицата-проект към
заключението е използвала
действащата кадастрална карта,
а обектите за премахване по нея са нанесени схематично и окомерно, съобразно
останалите обекти. Заявява, че при огледа е установила, че в момента
северната граница на имот 216 е ограда от ажурни метални платна, заварени с
метални тръби, забити в земята. По нея има портална врата, през която може да
се влиза с автомобил. През тази ограда се вижда, че по-навътре в имота, по
цялата северна граница има метални тръби, които някога са били забити и са изрязани до асфалт. Заявява, че не може да каже дали са част от обектите, разпоредени за премахване. Изразява становище, че обектите по
процесната заповед са идентични, с тези предмет на друга заповед на кмета на
район „Младост“, но от преписката по тази заповед, в частност Протокол от
1312.2022г. е взела единствено местонахождението на сгради с идентификатор 10135.3513.2062.1 и 10135.3513.1843.28, доколкото са посочени като ориентир в процесната
заповед.
Съдът не кредитира допълнителното
заключение на вещото лице по т.2, в частта относно ситуирането на процесните
обекти в имот с проектен № 2029, п скица – проект № 15-1188259/23.12.2020г.,
както и по отношение допълненото в с.з. заключение за идентичност на обектите с
тези по друга заповед, доколкото тези въпроси са неотносими към предмета на
настоящия спор, по причини, които съдът ще изложи по-долу. В останалата част
кредитира заключението като обективно, всестранно и компетентно дадено .
Предвид гореустановената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за недопустима, поради липса направен интерес
у жалбоподателя по всички наведени от него твърдения:
1.Съгласно разпоредбата на чл.195 ал.5 от ЗУТ, на което
основание е издадена процесната заповед, кметът на общината може да задължи със
заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.151, ал.1, т.1-15, временни постройки, септични ями,
канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи
в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването,
хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗУТ данните за
собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и
имотния регистър. От тези данни е видно, че като собственик на имот с
идентификатор 10135.3513.2062 по КККР на гр.Варна е вписан „Младост
проджект“ ЕООД, и именно това
дружество се явява собственик по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, който може
да бъде адресат на задължение по този текст от закона. В случая жалбоподателят
„Хипер врати“ ЕООД не е участвал в административното производство и не е
адресат на оспорената заповед, поради което тя не поражда задължения за него.
От заключението на вещото лице, категорично
и по безспорен начин се установява, че разпоредените за премахване обекти
попадат изцяло в имот 2062, собственост на „Младост проджект“ ЕООД, както и че нито
се явяват част от границите по кадастрална карта между процесния имот и
съседният на него 216, придобит от жалбоподателя с нот.акт № 89/15.11.2018г.,
нито представляват материализирани граници между същите.
Неоснователно е наведеното в
хода на производството твърдение, че част от премахнатите обекти са били
разположени в имота на жалбоподателя 216, предвид наличието на отрязани метални
тръби. На първо място, съгласно заключението на вещото лице, тези елементи са
по-навътре в ПИ 216 жалбоподателя и са по цялата дължина на северната граница,
което по-скоро води до извода за предходна ограда, тъй като същите не се
намират само там, където са били разположени обектите, предмет на процесната
заповед. И на следващо място, индиция за противното е и отсъствието на повреди
в настоящата, находяща се по северната граница ажурна ограда, за което
свидетелства вещото лице.
Твърдяното в жалбата обстоятелство, че
именно оспорващото дружеството е упражнявало владение върху тази част от имота,
в която са били ситуирани процесните обекти, от една страна е без значение за
правилното определяне на заинтересованите страни и разрешаване на настоящия
правен спор. От друга страна, същото остана и недоказано. По делото няма
доказателства за предявен и вписан иск за собственост, нито има данни за това в
действащата КК и КР. Представената в тази връзка от жалбоподателя проекто-скица
не изхожда от СГКК, както заяви и вещото лице, и е само индиция за евентуално
иницииране на производство по промяна на ККР.
2.Изложените в т.1 мотиви са относими и за твърдението
за изтекла в полза на дружеството придобивна давност. Не от компетентността на
настоящия съд и в настоящото производство да се произнася по този въпрос.
3.Не
се установи по категоричен начин и твърдението на жалбоподателя, че дружеството
е собственик на разпоредените за премахване обекти и строежи. В тази връзка не
са ангажирани никакви доказателства. За установяване на това възражение от
жалбоподателя са представени единствено доказателства за закупуване на два броя
контейнери /л.86-90/ и Уведомление до Кмета на Община Варна /л.91/ за
възстановяване на движими вещи, описани в същото, като всички те касаят движими
вещи, които не са предмет на процесната заповед, поради което и са неотносими.
За
пореден път, съдът намира за необходимо да посочи, че установявания в тази
връзка по други административни и съдебни производство, по които няма влязъл в
сила административен или съдебен акт, не могат да послужат като доказателства в
настоящото производство, поради което и не следва да се коментират.
4.Неоснователно
е и допълнително наведеното твърдение, че макар и процесната заповед да е с
посочено правно основание чл.195 от ЗУТ, то се касае за производство по чл.225а
от ЗУТ, където заинтересовани лица са и извършителите на незаконните строежи,
дори да не са посочени в акта за тяхното премахване. Както от съставените в
хода на административното производство доказателства – Протокл-заключение от
26.07.2022г. и Констативен протокол от 26.09.2022г., така и от процесната
заповед, в която са цитирани горните документи, става ясно, че процесните
обекти са препятствали проходимостта на улицата, били са неподходящи по
местоположение и разположение, и са създавали непосредствена опасност за
сигурността, безопасността и здравето на гражданите - съставомерни
обстоятелства по чл.195 ал.5 от ЗУТ. Поради това допълнително посочените в акта
мотиви, че същите са и без разрешение за строеж, не променят характера на
административното производство и правното основание на постановения
административен акт. Допълнително следва да се посочи и това, че по аргументите в предходната точка, не са
налице и доказателства, че „Хипер врати“ ЕООД са възложители или извършители на
процесните обекти.
Предвид гореизложеното, доколкото
жалбоподателят не е адресат на процесната заповед и не се доказа да е
собственик на разпоредените за премахване, находящи се в чужд ПИ обекти и
строежи, то за него не е налице правен интерес от оспорване. Като собственик на
съседен имот, същият не е активно легитимиран да обжалва. Наличието на правен интерес
е положителна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на жалба от категорията на абсолютните, за която съдът е
длъжен да следи служебно. Липсата на правен интерес у жалбоподателя, има за
последица процесуална недопустимост на жалбата, с която съдът е сезиран и
прекратяване на съдебното производство.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.159 т.4
от АПК, съдът намира, че жалбата, с
която е сезиран следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
– да се прекрати.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„Хипер врати“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Самоковско шосе“, сграда Флорина, представлявано от управителя М.Р.Д.,
против Заповед № 3014/27.09.2022г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на
обществения ред /“УСКОР“/ при Община Варна, с която на „Младост
проджект“ ЕООД, е разпоредено в качеството му на собственик на ПИ
10135.3513.2062 по КККР на гр.Варна, да премахне разположени в имота строежи и
обекти: „метална ограда, метален портал-ограда, както и две плътни огради от
термопанели, дублиращи на около 5 метра първите две, разположени от вътрешната
им страна“; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2319/2022г. по
описа на Административен съд – Варна.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в
7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :