Р Е
Ш Е Н
И Е
No 261
гр. Ботевград, 18.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 363 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, като e направено и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът- П.С.Ч.-*** твърди, че е
собственик по наследство на имот в с. Р., мах. “Г. Д.”, УПИ *-* в кв.* по плана на с. Р., съгласно Нот. акт No *, дело No *,
том * от 1986 г. на РС- Ботевград. Излага, че през 2008 г. с Нот. акт No *, том *, рег. No *, дело No */2008
г. за дарение придобила 3/4 ид.ч. от съседния недвижим имот, а именно: УПИ *-* в кв. * по плана на с. Р., при съседи: улица, парцел *-* , Парцел
*-* , с
площ от 930 кв.м., както и построената в имота Масивна вилна сграда, със
застроена площ от 35 кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс и килер,
като имотът й е дарен от В.В.Х. – наследник на собственика на имота А. Н. Т. и
на М. Т.. Твърди, че А. Н. Т. е придобил посочения имот от М. В. Ц. с Нот. акт
No *, том *, дело No */1987 г. Поддържа, че от 17.10.2008 г. владее и ползва
непрекъснато така описания имот, като никой не се е противопоставял на
владението й. Сочи, че на 10.02.2019 г. в имота си в с. Р. заварила Р.И.Т.,
който без нейно позволение бил отсякъл едно дърво в наследствения й имот,
граничещ с дарения й имот. Същият й заявил, че иска да прокара път през двата
имота, като той е собственик на имот *-* в кв. * по
плана на с. Р.. При направена от нея справка в Агенция по вписванията се
оказало, че ответникът, явно използвайки фалшиво пълномощно и стар нотариален
акт, е купил имота от Ц. У. Н., пълномощник на М. В. Ц., въпреки, че М. В. Ц. продал
същия имот през 1987 г. на А. Т.. Твърди, че фиктивната покупка е осъществена
от ответника Р.И.Т. на 09.09.2008 г., около един месец преди имотът да й бъде
дарен. Сочи, че преди обективиране на дарението са правили справка за тежести в
Службата по вписванията, но никъде не е бил посочен нотариалният акт на
ответника. Поддържа, че тя е придобила процесния недвижим имот не само по
дарение, но и по давностно владение, продължило явно и необезпокоявано от
получаването на имота до момента. Моли съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния
недвижим имот: УПИ
*-* в кв. * по
плана на с. Р., при съседи: улица, парцел *-* , Парцел
*-* , с
площ от 930 кв.м., както и на построената в имота Масивна вилна сграда, със
застроена площ от 35 кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс и килер.
Прави искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да обезсили констативен
нотариален акт No*, том *, рег. No*, дол No* от
2008 г., с който ответникът се легитимира като собственик на имота. Претендира
разноски.
Ответникът- Р.И.Т. *** в депозирания в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че претенцията е неоснователна, тъй като ищцата
в исковата молба първо сочи, че е придобила имота чрез дарение през 2008 г., а
после твърди, че е през 2009 г. Заявява, че той е действал добросъвестно,
закупувайки имота от пълномощника на М. В. Ц., като по силата на даденото й
пълномощно от 25.10.2005 г. Ц. У. Н. е имала всички права, свързани с
продажбата на процесния имот. За имота е заплатил сумата от 5000.00 лв. Оспорва
твърдението на ищцата, че е ползвал фалшиво пълномощно за закупуване на имота.
Твърди, че сделката е осъществена напълно законно. Оспорва и твърдението, че В.В.Х.
е имала право да се разпорежда с имота, като сочи, че липсват данни същата да е
наследница на А. Т. и М. Т.. Излага, че собственик на имота по силата на Нот.
акт No */1978
г. е М. В. Ц., който на 25.10.2005 г. е упълномощил Ц. Н. с пълномощно пред нотариус, да се
разпорежда с процесния имот и да го представлява, пред нотариус в гр.
Ботевград, като продаде собствения му недвижим имот. На 09.09.2008 г. той е
закупил процесния имот пред нотариус Т. Ф.. Въз основа на това на 09.08.2018 г.
се сдобил с Нотариален акт No */2018 г. на нотариус Т. Ф.. Моли съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото не е спорно между страните
обстоятелството, че процесният недвижим имот е бил собственост на М. В. Ц.. Видно
и от заверено копие на Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Народния
съвет по Закона за собствеността на гражданите No */1978 г. на
Етрополски районен съдия, на 04.09.1978 г. Ц. Д. С. от гр. Т. е продал на
определения от Народния съвет купувач М. В. Ц., чрез неговия баща и законен
представител В. П. Ц., следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Р.,
общ. Д., Софийско, местността “Г. Д.”, с площ от 5.314 кв.м., представляващо парцел *-* от кв. * по плана на селото, при съседи: улица, парцели втори и
седми от същия квартал, заедно с построената в мястото едноетажна къща от 60
кв.м.
С Нотариален акт за покупка на недвижим
имот чрез Общинския народния съвет по Закона за собствеността на гражданите No *, том *, дело
No */1987 г. на районен съдия в гр.
Ботевград, на 25.06.1987 г. ИК на
ОбНС- гр. П. е определил за купувач А. Н. Т. от гр. С. на предложения за
продажба от М. В. Ц., чрез неговия баща и законен представител В. П. Ц., на следния
недвижим имот: урегулиран, незастроен парцел *-* в кв. * по регулационния план на с. Р., Софийски окръг, при
съседи: улица, парцел *-* , парцел *-*
, с площ от 930 кв.м.
С Нотариален акт за собственост на
недвижим имот No 84, том I, рег. No 865, дело No 70/2003 г. на нотариус No 418 по
РНК с район на действие РС- Ботевград, на 09.06.2003 г. А. Н. Т. и М. Д. Т.-Т. са
признати за собственици на недвижим имот, придобит в съпружеска имуществена
общност- сграда, построена в посочения по-горе недвижим имот – УПИ *-* в кв. * по рег. план на с. Р., а именно на Вилна сграда със
застроена площ от 35 кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс и килер.
От заверено копие на Удостоверение от
23.10.2002 г. от ОА на Община П., се установява, че в УПИ *-* в кв. * по рег. план на с. Р. има изградена вилна сграда със
застроена площ от 35 кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс и килер, за
която има издадено разрешение за строеж No 15 от 09.02.1989 г. Видно от последното, същото е
издадено на А. Н. Т., като собственик на имота- УПИ *-*, като са приложени и
заверени копия на обяснителна записка към проекта за вилната сграда и други
строителни книжа.
Видно от заверено копие на Нотариален
акт за дарение No *, том *, рег. No *, дело No *
от 2008 г. на нотариус No 307 по РНК, с
район на действие РС- Ботевград, на 17.10.2008 г. В. В.Х. е дарила на ищцата П.С.Ч.
собствените си идеални части от недвижим имот, а именно: 3/4 ид. ч. от УПИ *-* в кв. * по плана на с. Р.,с площ от 930 кв.м., при съседи:
улица, УПИ *-*, УПИ
*-* , УПИ *-* , както и от построената в имота Масивна вилна сграда
със застроена площ от 35 кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс и килер.
В нотариалния акт са посочени следните писмени доказателства, установяващи
правото на собственост на дарителката: Нотариален акт No *, том *, дело No */1987 г. на съдия при БРС; Нотариален акт No *, том *,
рег. No *, дело No */2003 г. на
нотариус No 418 по РНК, 2 бр. удостоверения за наследници.
От заверено копие на нотариално заверено
пълномощно от 03.09.2008 г., със същото М. В. Ц. е упълномощил Ц. У. Н. с право
да го представлява пред нотариус с района на действие РС-Ботевград и да се
разпореди като продаде собствения му недвижим имот, придобит чрез покупко
продажба с Нот. акт No */1978 г. на РС- Е., а именно: Дворно място, находящо
се в с. Р., общ. Д., местност “Г. Д.”, с площ от 5314 кв.м., съставляващо парцел *-* от кв. * по плана на селото, ведно с построената в мястото
едноетажна сграда от 60 кв.м., състояща се от две стаи и кухня, както и да го
представлява пред физически и юридически лица и води преговори за сделката.
Видно от заверено копие на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от 2008 г. на нотариус No 408 по РНК с район на действие РС-Ботевград, на 09.09.2008
г. М. В. Ц., чрез пълномощника си Ц. У. Н., е продал на ответника Р.И.Т.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: УПИ *-*, кв. * по плана на с. Р.,
мах. “Г. Д.”, общ. П., с
урегулирана площ от 880 кв.м., с уредени регулачни сметки, при съседи: улица,
УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* .
С Нотариален акт – констативен за
собственост на недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от 2018 г. на
нотариус No 408 по РНК с район на действие
РС-Ботевград, съставен на 09.08.2018 г., Р.И.Т. е признат за собственик на
горепосочения недвижим имот - УПИ *-*, кв. * по плана на с. Р., заедно с
построената в имота Полумасивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ
от 50 кв.м., състояща се от две стаи и тераса, с площ от 18 кв.м.
Съгласно Удостоверение за търпимост,
издадено на 30.05.2017 г. от Главния архитект на община П., построената в
процесния недвижим имот жилищна сграда е без одобрени строителни книжа,
полумасивна, със застроена площ от 32 кв.м., състояща се от две стаи, като
сградата, построена през 1987 г., съответства на разпоредбите, правилата и
нормативите на ЗУТ и са налице условията за приложимостта на § 127, ал. 1 от
ПРЗ на ЗИД на ЗУТ.
Представени са заверени копия на
Декларации и заявления от П.С. до “Ч. Е. Б.” АД от
2009 г., фактури и справки към фактури, издадени от “Ч. Е. Б.” АД, както и
фискални бонове, от които се установява, че ищцата е абонат на дружеството за
два обекта в с. Р., съответно с ИТН ********** и с ИТН **********, като са
обекта с ИТН ********** между ищцата и дружеството е сключено Допълнително
споразумение от 28.09.2009 г. От същите е видно, че ищцата е заплащала сметки
за консумирана ел. енергия за обекта с ИТН ********** през 2009 г., 2011 г.,
2013 г., 2014 г., 2017 г. и 2018 г., като съгласно Удостоверение от 13.02.2019
г. от “Ч. Е. Б.”, същата е
клиент на дружеството в качеството си на страна по договор за продажба на електрическа
енергия за обект с адрес: с. Р., махала “Г. Д.” с клиентски
номер **********65, като към 13.02.2019 г. няма задължения към дружеството.
Представени са и заверени копия на 2
бр. приходни квитанции от 28.01.2013 г. и от 2.02.2019 г. от Община П. за
платени от ответника Р.И.Т. данъци и такси за имот с адрес: с. Р., общ. П.,
мах. Г. Д..
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Т.Т., А. И. В., М. Ц. Д. и С. Т. Г.- съпруг на ищцата.
От показанията на свид. Н. Т. се
установява, че е косил и чистил място на ответника Р. от 2006- 2008 г. с площ
от около декар и половина. Сочи, че имотът в горния край е една ливада,
оградена с мрежа до пътя, а отдолу е същото, приблизително наполовина с една
къща в долния край, като отдолу има черен път. В имота се влиза от горната част
- до пътя, където има желязна порта, която се заключва, а отдолу имало някаква
оградата, отдолу влизали отстрани. Р. не живее там, а живее в селото. Твърди,
че къщата в имота е двуетажна с нещо като тераса. Заявява, че имотът е от
къщата нагоре към пътя, не знае къде са точно границите. От другата страна на
имота съсед е свидетелят А. В..
От показанията на свид. А. В. се
установява, че процесният имот граничи с наследствения имот на ищцата. Твърди,
че ответникът Р. владее имота от над 10-12 години. Р. стопанисва и горния имот,
който граничи с процесния имот челно, един срещу друг - по малката страна. Към
процесното място имало път от долната страна- от към дола, който старите
собственици ползвали и се качвали към този имот. Имотите са под наклон – на
баир, има шосе, имотът на Р. е горният имот и след това е долният имот – процесният
имот. От към шосето имотът на Р. има голяма врата и от там се влиза. Ищцата
заградила долния имот миналата или по-миналата година. Между наследствения имот
на ищцата и процесния имот има дувар, в който има разградена от нея част, от
където влиза в процесния имот. Между процесния имот и другия имот на Р. има
ограда от мрежа, която той изградил. Имот е заграден с мрежа и от към съседа Р..
Свидетелят В. сочи, че той е съсед на процесния имот, който е малко отстрани на
неговия имот. Твърди, че процесният имот се почиства и коси, друго не вижда да
се обработва. Свидетелят В. е имал дела с ищцата и са трети или четвърти
братовчеди.
От показанията на свид. М. Д. се
установява, че баща й е от с. Р. и от там познава ищцата, от около 1993 г.,
когато започнали по-активно да ходят там. В селото са съседи още от бабата на
ищцата и нейния дядо. Твърди, че ищцата е придобила процесния имот от повече от
10 години. От едната страна на имота е Р., от друга страна е пътят, малко по-натам
по който е и градина на свидетелката, от другата страна е другият имот на
ищцата, който е от нейните баба и дядо и в който има по-голяма къща, а отгоре
не познава съседите, с които граничи имотът. В процесния имот се влиза
единствено през отвор в дувара, който е между наследствения имот на ищцата и процесния
имот, и който вход е направен от ищцата. Излага, че в имота има малка едноетажна
къща с тераса, много овощни дървета и зеленчукова градина. Ищцата и мъжът й са
редовно там. Ищцата и съпругът и С. работят непрекъснато процесния имот, още от
преди двамата да се оженят, а преди това ищцата ходела с майка й, докато тя
била жива. Заявява, че П. се представяла като собственик на имота. Твърди, че
не е виждала никой друг да го обработва. Не познава ответника Р. и никога не е
имала контакти с него. Излага, че ищцата положила много труд да почисти къщата
в процесния имот в продължителен период, след като закупила имота, повече от 10
години. Ищцата и мъжът й поддържат двора и къщата.
От показаният на свид. С. Г., се
установява, че с ищцата се познават от 2011 г., като са съпрузи от 2013 г. От
самото начало на запознанството им с ищцата разбрал, че освен наследствен имот,
владее и съседния имот, който е закупила през 2008 година. Имотът бил поддържан,
като ищцата го поддържала с майка си, майка й се грижела за градинката, която
съществувала още тогава. Като неин съпруг започнал да се грижи за имота като за
техен имот, грижи се за поддръжката, коси се тревата по 3-4 пъти в годината,
през есента подрязват дръвчета, през пролетта се боядисват, пръскат. Твърди, че
в процесния имот имат малка градинка от 300-400 кв.м., където садят зеленчуци.
Ищцата си сади и цветни храсти покрай оградата. Сочи, че откакто е започнал да
го посещава през 2011 г., имотът е ограден от три страни с метална мрежа, а
откъм наследствения имот на П. има дувар, в който са отворили врата, за да
влизат от наследствения имот в процесния имот. Заявява, че това е единственият
вход за този имот, а от другите три страни има стабилна мрежа с колове. Съседи
на процесния имот са от лявата страна с поглед към къщата - имот на Р., от
горната страна - имот на Анита, който е запустял и обрасъл с тръни и храсти, и
имотът на свидетеля А. В., с който има около 2,20 м. обща ограда, а от долната
страна е улица. В имота има едноетажна къща с една стая, кухненски бокс и сухо
помещение, за която те също се грижат. В имота има вода, електричество, за
което си имат абонатен номер и плащат сметките на “ВиК” и “Чез”. Излага, че
почти от ранна пролет до късна есен са в този имот, на практика живеят там,
като го посещават и през зимата. Твърди, че е виждал Р. един път – пред къщата
му, и веднъж в С.. Никога не е говорил с него и той никога не е предявявал
претенции за собственост на процесния имот.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите М. Д. и С. Г., на последния-
при отчитане на неговата заинтересованост от изхода на делото като съпруг на
ищцата, като ги намира за непосредствени, обективни, логични и непротиворечиви.
И двамата посочени свидетели имат преки наблюдения върху имота, като свидетелят
Дилкова, която има имот в близост до процесния, е незаинтересована, и същата
дава конкретни, ясни и точни показания във връзка с имота, които на свой ред
напълно кореспондират с показанията на свидетеля Георгиев.
От друга страна, свидетелят А. В. се
явява също заинтересован – във вреда на ищцата, като лице, имало граждански
спор със същата. Показанията на този свидетел са подчертано тенденциозни и
обременени от личното му отношение към ищцата, т.е. субективни и преднамерени, а
при разпита му в съдебно заседание същият не отговаря добросъвестно на
задаваните му въпроси. Поради това и съдът не дава вяра на показанията на
посочения свидетел.
Съдът не кредитира и показанията на
свидетеля Н. Т., тъй като същите са неясни, неточни, и несигурни, като самият
свидетел се обърква за релевантни обстоятелства за местонахождението и
границите на процесния имот, а от показанията му не става ясно дали същият
разграничава имота на ответника, който е съседен на процесния, и самия процесен
имот. При това от показанията му не може да се приеме за установено
обстоятелството, че е чистил и косил именно процесния имот, а не съседния на
процесния имот, който е собственост на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
едно право или правоотношение, или възстановяване на нарушено право, чрез
установяване на съществуването му, когато същото е оспорено от друго лице.
Правният интерес от установителния иск за собственост е налице, когато са
изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия собственик. В случая
изложените в исковата молба твърдения на ищцата, че ответникът се легитимира с
нотариален акт за собственик на имота, обуславя и правния й интерес от
предявяване на установителния иск.
Предпоставки за уважаването на иска за собственост по
чл. 124, ал. 1 от ГПК са положителното установяване, че ищецът е собственик на
имота и че ответникът оспорва това му право. Предмет на иска, а оттук и на
доказване, е правото на собственост на ищеца, като негова е доказателствената
тежест да установи това свое право, а именно следва да докаже заявеното
придобивно основание на правото си на собственост. В случая ищцата се позовава на придобиване правото на собственост на
основание договор за дарение, обективиран в Нот. акт No * от 17.10.2008 г. на
нотариус No 371 по РНК - Д. Г., както и давностно владение, считано от
получаване на имота с договора за дарение. Съдът намира така предявения иск за
основателен.
Видно от представеното заверено копие
на Нотариален акт за дарение No *, том *, рег. No *, дело No * от 2008 г. на нотариус No 307 по РНК, с район на действие РС- Ботевград, по
силата на сключения със същия договор за дарение от 17.10.2008 г. ищцата е
придобила правото на собственост на 3/4 ид. ч. от процесния недвижим имот,
представляващ УПИ *-* в кв. * по плана на с. Р.,с
площ от 930 кв.м., при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* ,
УПИ *-* , както и от построената в имота Масивна вилна сграда
със застроена площ от 35 кв.м. Договорът е действителен, като по делото липсват
доказателства, от които да се приеме или да се внесе обосновано съмнение, че
дарителят В. В.Х. не е била собственик на имота към момента на сключване на
договора. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че М. В. Ц. е бил собственик на процесния недвижим имот, както и че с
Нотариален акт No *, том *, дело No */1987 г. на
районен съдия в гр. Ботевград, на 25.06.1987 г. същият е продал на А. Н. Т. този имот, а именно: урегулиран,
незастроен парцел *-* в кв. * по регулационния план
на с. Р., Софийски окръг, при съседи: улица, парцел *-* ,
парцел *-* , с площ от 930 кв.м. С Нотариален акт No 84 от
09.06.2003 г. на нотариус No 418 по РНК с район на действие РС- Ботевград, А. Н.
Т. и М. Д. Т.-Т. са признати за собственици на построената в процесния недвижим
имот сграда, а именно на Вилна сграда със застроена площ от 35 кв.м., състояща
се от дневна с кухненски бокс и килер, като придобита от тях в съпружеска
имуществена общност. Макар по делото да липсват доказателства, че праводателят
на ищцата - В. В.Х., е наследник на собствениците А. Н. Т. и М. Д. Т.-Т., то са
налице индиции за това, доколкото за доказване на правото си на собственост при
изповядване на процесния договор за дарение, сключен с Нотариален акт No */2008 г., същата е представила пред нотариуса именно
техните титули на правото на собственост на имота - Нотариален акт No */1987
г. на районен съдия в гр. Ботевград и Нотариален акт No */2003 г. на
нотариус No * по РНК с
район на действие РС- Ботевград, както и две удостоверения за наследници. Предвид
това и с оглед така събраните в настоящото производство доказателства, то
следва да се приеме, че към момента на сключване на договора за дарение с Нот.
акт No * от
17.10.2008 г. дарителят В. В.Х. е била собственик на прехвърлените от нея
идеални части от процесния недвижим имот. По силата на така сключения договор
ищцата, като дарена, е придобила правото на собственост на дарените й
идеални части от имота, а именно 3/4 ид.
части от УПИ *-* в кв. * по плана на с. Р.,с
площ от 930 кв.м., при съседи: улица, УПИ II-283, УПИ *-*
, УПИ *-* ,
както и от построената в имота Масивна вилна сграда със застроена площ от 35
кв.м.
Съдът намира за доказано по делото, че
ищцата е придобила правото на собственост на останалата 1/4 ид.ч. от имота на основание
осъществено от нея 10- годишно давностно владение. От събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. и Г. се установява, че от
придобиване на имота преди повече от 10 години ищцата поддържа имота, грижи се
за него и го обработва – първоначално с помощта на своята майка, а след смъртта
й – с помощта на съпруга си /свид. Г./, както и че имотът е ограден от три
страни с ограда от мрежа, а от четвъртата му страна – с дувар, граничещ с друг
имот на ищеца, който е неин наследствен. Установи се също, че единственият вход
за процесния имот е през отвор в каменния дувар, т.е. достъпът е през
наследствения имот на ищцата. Събраха се и писмени доказателства, от които се
установява, че ищцата е подала заявление в “Ч. Е. Б.” АД, за което й
е открита партида за втори електроснабден имот в с. Р., махала “Г. Д.”, и за който
същата е заплащала сметките за консумирана електрическа енергия.
Съгласно чл. 68 от ЗС владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Следователно, фактическият състав на
владението включва два елемента: обективен- упражняването на фактическа власт
върху вещта, и субективен- намерение да се свои. За да е основание за
придобиване на имот по давност, владението следва да бъде трайно, непрекъснато,
спокойно и явно – по начин, че да може да бъде узнато от останалите правни
субекти. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства
категорично се установява, че ищцата е упражнявала фактическата власт върху
имота, държала го е като свой, като владението й е било явно и несъмнено.
Съгласно чл. 69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Такова друго не се установи по
делото, а напротив – доказа се, че ищцата е манифестирала собственическите си
намерения, като е оградила едната страна на имота, с което напълно е
възпрепятствала достъпа до него от трети лица, а единственият вход за имота е
през другия й- наследствения й имот. Считано от 17.10.2008 г. ищцата е владяла
имота в изискуемия по чл. 70, ал. 1 от ЗС за придобиване правото на собственост
като недобросъвестен владелец 10- годишен период - за частта от 1/4 ид.ч.,
която не е предмет на дарението, с оглед на което е придобила правото на
собственост на тази част на оригинерно основание.
Съдът намира за неоснователно
правоизключващото възражение на ответника за придобиване правото на собственост
от негова страна по силата на договор за продажба, сключен с Нот. акт No */2008
г. от 09.09.2008 г. на нотариус No 408 по РНК, с
който собственика М. В. Ц., чрез пълномощника си Ц. У. Н., му е продал
процесния недвижим имот. Видно от Нотариален акт за покупка на недвижим имот
чрез Общинския народния съвет по Закона за собствеността на гражданите No *, том *, дело
No */1987 г. на районен съдия в гр.
Ботевград, на 25.06.1987 г. ИК на ОбНС- гр. П. е определил за купувач А. Н. Т. от
гр. С. на предложения за продажба от М. В. Ц., чрез неговия баща и законен
представител В. П. Ц., на процесния недвижим имот, а именно урегулиран,
незастроен парцел *-* в кв. * по регулационния план
на с. Р., Софийски окръг, при съседи: улица, парцел *-* ,
парцел *-* , с площ от 930 кв.м. След като на 25.06.1987 г. М. В.
Ц. се е разпоредил в полза на А. Н. Т. с правото си на собственост на процесния
имот, то към датата на продажбата, от която черпи правата си ответника –
09.09.2008 г., праводателят му М. Ц. не е бил негов собственик. Следователно
договорът за продажба, сключен с Нот. акт No */2008 г. между
М. Ц. и ответника Р.Т., макар и действителен, не е породил транслативното си
действие, като правото на собственост не е преминало в патримониума на купувача
– ответника по делото. С оглед на това, то и възражението на ответника за
придобиване правото на собственост по силата на посочения договор за продажба е
неоснователно.
Предвид всичко изложено съдът намира,
че искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване правото на
собственост на ищцата е основателен и следва да бъде уважен.
По искането по чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
С атакувания Нотариален акт за собственост на недвижим имот-
констативен No *, том *, рег. No *, дело No * /2018 г. на нотариус Т. Ф. – с No * по
РНК, с район на действие РС- Ботевград, на
оснивание чл. 587, ал. 1 от ГПК ответникът е признат за собственик на процесния
недвижим имот - УПИ *-*, кв. * по плана на с. Р., заедно с построената в имота
Полумасивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., състояща
се от две стаи и тераса, с площ от 18 кв.м.
Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК при уважаване на иск за
собственост срещу лице, в полза на което е издаден констативен нотариален акт
за собственост на имота, то нотариалният акт се отменя или изменя. Отмяната или
изменението на нотариалния акт за констатиране правото на собственост се явява предвидена в
закона последица от уважаване на иска, поради което се постановява от съда,
дори без да има направено искане за това от страната. В случая издаденият в
полза на ответника Нотариален
акт No *, том *, рег. No *, дело No * /2018
г., следва да
бъде отменен, доколкото
по делото се установи, че същият не е собственик на имота. Относно УПИ III-282, кв. 50
по плана на с. Р. се установи, че правото на собственост не е придобито от
ответника по силата на договора за продажба с Нот. акт No 16/2008 г., а относно построената в имота сграда
липсват каквито и да било доказателства за придобиване правото на собственост
от него.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от страна на ищцата за заплащане на направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да й заплати такива в размер
на 1000.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса за предявяване на иска
/дължима държавна такса/, и 950.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба Nо 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела за една
инстанция при интерес от 1000 лв. до 5000 лв., какъвто е настоящия случай, и с
оглед цената на предявените искове, то минималното адвокатско възнаграждение в
случая е 353.00 лв. Платеното и претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение
е в размер на 950.00 лв., което не надхвърля многократно посочения минимален
размер и не се явява прекомерно. Предвид това и възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е
неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Р.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, че П.С.Ч.-Г., с ЕГН
**********, с адрес: ***, е собственик по силата на договор за дарение, сключен
с Нотариален акт за дарение No *, том *, рег. No *, дело No * от 2008 г. на нотариус No 307 по РНК, с район на действие РС- Ботевград, и на
основание давностно владение, на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
*-* в
кв. * по плана на с. Р., общ. П., с площ
от 930 кв.м., при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* ,
УПИ *-* , както и на построената в имота Масивна вилна сграда
със застроена площ от 35 кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс и килер.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот-
констативен No *, том *, рег. No *, дело No * /2018 г. на нотариус Т. Ф. – с No * по
РНК, с район на действие РС- Ботевград.
ОСЪЖДА Р.И.Т., с ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на П.С.Ч.-Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/ за направените разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: