№ 37304
гр. София, 08.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110165151 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г.а А.
срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит № *********** от 08.12.2023 г. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит № *********** от 08.12.2023 г., съгласно които
кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е предоставил сума в заем на
кредитополучателя в размер на 300 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 40%, при ГПР от 49,41% и период на револвиране
18 дни, срещу задължението на кредитополучателя А. А. да върне сума в общ
размер от 306 лв. Твърди се, че в чл.4 от посочения договор за кредит и в
1
раздел III, т. 12 от Общите условия е уговорено, че кредитополучателя трябва
да представи обезпечение на кредитора под форма на банкова гаранция или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитодателя „Кредисимо“
гарант – поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане
на кредит, а в случай, че кредитодателят е заявил предоставяне на кредит без
поръчител, срокът за разглеждане и одобрение е 14 дни, а предложението за
кредит съгласно стандартния европейски формуляр е валидно 10 дни. Сочи, че
в процесния случай, едновременно със сключването на договора за заем
ищецът в качеството си на кредитополучател е сключил и Договор за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитодателя дружество – „Ай
тръст“ ЕООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 57,87
лв. Поради това общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е в
размер не на 306 лв., а в общ размер на 363,87 лв.
Излага подробни съображения, че договорът за потребителски кредит №
*********** от 08.12.2023 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне
на закона и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. Поддържа, че
предоставянето на поръчителство от страна на кредитополучателя е при
крайно завишено изискване – предоставяне на банкова гаранция или
сключване на договор за поръчителство с дружество, избрано от кредитора,
поради което кредитополучателят няма възможност да избере поръчител,
които да му предостави безплатно поръчителство и възможност за
индивидуално договаряне. Посочва, че „Кредисимо“ АД е едноличен
собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, предвид което
кредитодателят и поръчителят се явяват свързани лица. Посочва, че при
непредоставяне на исканото обезпечение, вместо в уговорения срок от 24 часа
от предоставяне на обезпечението, заемът се предоставя в значително по-
дълъг срок – от 14 календарни дни. Излага подробни съображения, че клаузата
на чл. 4 от договора за кредит е неравноправна клауза в потребителски
договор на основание чл. 143 ЗЗП и като такава на основание чл. 146 ЗЗП е
нищожна. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство
представлява скрита възнаградителна лихва за кредитодателя, доколкото се
дължи на гаранта, който е дружество, чийто капитал е изцяло собственост на
кредитодателя, а плащането на гаранта (поръчителя) се осъществява чрез
предаване на сумата на кредитодателя, поради което реален получател на
плащания е кредитодателя. Заплащането на възнаграждение за предоставяне
2
на поръчителство е услуга в полза на кредитодателя, а не на
кредитополучателя; заплащането на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство представлява задължително условие за отпускане на заема и
същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не, а непредоставяне на
обезпечение по договора за заем не води до увеличаване на разходите за
кредитора или до претърпяване на вреди за кредитора. Поради това счита, че
сумата за възнаграждение следва да се включи при изчисляване на ГПР, а с
невключването се нарушават изискванията за правилно посочване на ГПР,
което води до недействителност на договора за кредит по чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПКр., а с включването на таксите за предоставяне на поръчителство
общия размер на ГПР е над 100%, с което се нарушава чл.19, ал.4 ЗПКр. и
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2, т.4
ЗЗПотр.
Заедно с посоченото, поддържа, че договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен поради противоречие
на добрите нрави. Поддържа, че търговецът се е възползвал от своето
надмощно положение и си е осигурил допълнително възнаграждение в своя
ползва чрез таксата за поръчителство.
Въз основа на посоченото, предявява иск срещу „Кредисимо“ ЕАД, с
който моли съдът да обяви за нищожен договор за потребителски кредит №
*********** от 08.12.2023 г. на основание противоречие и заобикаляне на
закона поради противоречие неточно посочено ГПР, а в условията на
евентуалност, поддържа, че клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски
кредит № *********** от 08.12.2023 г., сключен между А. А. и „Кредисимо“
ЕАД е нищожна, а също така предявява установителен иск срещу „Ай Тръст“
ЕООД, че договор за предоставяне на поръчителство, сключен между А. А. и
„Ай Тръст“ ЕООД от 08.12.2023 г. е нищожен на основание противоречие на
добрите нрави, както и иск за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на
ищеца сумата от 5 лв. като частичен от общо 57,87 лв., като получена без
основание. Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да се включи и
3
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че
предоставянето на поръчителство не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Посочва, че към момента на сключване на кредита,
„Кредисимо“ ЕАД не е знаел размер на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство и поради това не го е включил при изчисляване на ГПР.
Поддържа, че възнаграждението на поръчителя по договор за предоставяне на
поръчителство представляват възнаграждение по договор за поръчка, поради
което не попада в общите разходи по кредита. Признава, че „Кредисимо“ ЕАД
е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но въпреки това
посочва, че двете дружества са самостоятелни лица с различен предмет на
дейност. В условията на евентуалност, в случай, че се признае, че
възнаграждението на поръчителя представлява скрито възнаграждение за
кредитора, или ако договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен,
то следва да отпадне единствено възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, но не и останалите клаузи по договора за потребителски
кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Възразява за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗАдв., като възразява, че ищеца е материално затруднено лице.
Евентуално, моли за намаляване на адвокатското възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото до размер под минималния.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД подава отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователен.
Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е отделен от
договора за кредит. При сключване на договор за кредит, потребителя може да
избере да сключи или да не сключи договор за поръчителство с „Ай тръст“
ЕООД, като договорът за поръчителство и за кредит са отделни и различни
видове договори, които се сключват отделно, с различни дружества и към
момента на сключване на договора за поръчителство, всички договорни
клаузи по договора за кредит са вече уговорени. Излага съображения, че за да
се включи едно парично задължение на потребителя в ГПР, то трябва да е
разход на кредитополучателя, да е известно на кредитора към момента на
сключване на договора и да е свързан с договора за кредит, а в случай, че
разходът е за допълнителна услуга, както е в процесния случай, се включва в
ГПР само когато сключването на договора е задължително условие за
4
получаване на кредита. Поддържа, че размерът на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство не следва да се включва в общия размер на
ГПР, тъй като договорът за поръчителство е сключен по време след сключване
на договора за кредит и поради това кредиторът не е знаел при предоставяне
на кредита за дължимите такси по договора за предоставяне на поръчителство
и не е могъл да ги включи в общите разходи на потребителя и оттам – при
изчисляване на ГПР, а заедно с това предоставянето на поръчителство не е
задължително условие за сключване на договора за кредит, а е допълнителна
услуга по избор на потребителя. Моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение. Възразява за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., като възразява, че ищеца е
материално затруднено лице. Евентуално, моли за намаляване на адвокатското
възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото до
размер под минималния.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
А. Г. А. предявява срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, за установяване спрямо
ответника „Кредисимо“ ЕАД, че договор за потребителски кредит №
***********/08.12.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона и
заобикаляне на закона, евентуално съединен с иск с правно основание чл.
146, вр. с чл. 143 ЗЗПотр. и чл. 26, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1, вр. с
чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за заем поради заобикаляне на закона, като заблуждаваща търговска
практика и като неравноправна клауза в потребителски договор.
А. Г. А. предявява срещу „Ай тръст“ ЕООД установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД за установяване спрямо
ответника, че договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2023 г. е
нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави,
кумулативно съединен с частичен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5 лв. като частичен от 57,87 лв..
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявените искове за нищожност на договор за потребителски
5
кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за потребителски кредит №
***********/08.12.2023 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД, както и твърдените
основания за недействителност на договора –посочване на размер на ГПР,
който е по-нисък от действителния ГПР, както и че реалния ГПР по договора
за кредит надвишава 5 пъти размер на законната лихва.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за потребителски кредит е действителен.
По предявения евентуален иск за нищожност на клаузата на чл.4,
ал.1 от договор за потребителски кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за потребителски кредит №
***********/08.12.2023 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който е включена
клауза, задължаваща потребителя да осигури на кредитора поне едно от
следните обезпечения: банкова гаранция в размер на сумата по процесния
договор или одобрено от заемателя дружество-поръчител, както и твърдените
основания за недействителност на договорната клауза – заобикаляне на закона
( в резултат на посочената клауза се постига забранен от закона резултат –
повишаване на ГПР над максималния допустим размер) и неравноправна
клауза в потребителски договор (договор, по който едната страна е
потребител, другата страна е търговец, действащ в рамките на своята
професионална или търговска дейност, значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора в полза на търговеца, клауза,
която не е свързана с основния предмет на договора).
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
оспорената клауза в договора за заем е действителна, в това число – че всяка
от оспорената клауза е индивидуално договорена (за което обстоятелство не
представя доказателства) и че прилагане на посочената договорна клауза не
води до повишаване на ГПР над допустимия размер.
По предявения иск за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
6
пълно и главно: сключване на договор за поръчителство с ответника „Ай
тръст“ ЕООД, както и твърдяното основание за недействителност на договора
– противоречие с добрите нрави.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за предоставяне на поръчителство е действителен.
По предявения иск за неоснователно обогатяване:
В тежест на ищеца е да докаже, че е платил на „Ай Тръст“ сума в размер
на поне 5 лв., че посочената сума е получена от „Ай Тръст“ ЕООД, както и
възраженията си за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство, въз основа на който е заплатена сумата (които са предмет на
отделен иск, предявен по настоящото дело).
Ответникът следва да докаже наличие на валидно правно основание да
получи и да задържи процесната сума в размер на 5 лв.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: 1/ между ищеца А. Г. А. като кредитополучател и
ответника „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател е сключен договор за
потребителски кредит № *********** от 08.12.2023 г., за предоставяне в
заем на кредитополучателя на сумата от 300 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 40%, при ГПР от 49,41% и период на
револвиране 18 дни и с посочен общ размер на всички плащания от 306
лв.; 2/ при формиране на ГПР по договор за кредит не е включено
възнаграждението за предоставяне на поръчителство; 3/ в чл. 4, ал.1 от
договор за потребителски кредит № *********** от 08.12.2023 г. е
договорено обезпечаване на заема с поръчителство, за която услуга се
дължи сумата от 57,87 лв. възнаграждение на поръчителя; 4/ за
обезпечаване на заема А. А. е сключил и договор за поръчителство от
08.12.2023 г. с „Ай тръст“ ЕООД, по който се е задължил да заплати
сумата от 57,87 лв. като възнаграждение за поръчителя; 5/ по сметка на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е постъпила сума в размер на поне 5 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата
документи като писмени доказателства по делото.
7
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Ай тръст“ ЕООД, на основание чл. 190
ГПК, в 2-седмичен срок от съобщението да представи единствено
погасителен план по договора за предоставяне на поръчителство (в случай, че
разполага с такъв), В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ съдът ще прецени отказът на
ответника съгласно всички обстоятелства по делото на осн. чл. 161 ГПК, като
може да приеме, че такъв не е съставян.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца за допускане на ССчЕ,
както и за изискване на документи по реда на чл. 190 ГПК от двамата
ответници и на основание чл. 186 ГПК – от БНБ, като ненеобходими и
неотносими по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2025 г., от 10,20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8