РЕШЕНИЕ
№ 17119
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-ЯНКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110131374 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от Х. Й. Б., ЕГН: **********, лично и като майка и
законен представител на Б. А. А., ЕГН: **********, с която се търси защита от домашно
насилие срещу А. В. А., ЕГН: **********, като моли съда да приложи по отношение на него
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН.
В молбата от 13.06.2022 г. и уточнителната такава от 06.07.2022 г. са изложени
твърдения за извършено домашно насилие от А. А. както следва:
На 11.05.2022 г., около 07:00 ч. на адрес: гр. София, ж.к. „Л. 9“, бл. 9....., вх. ......, ет. 2,
ап. 112, в присъствието на детето им, казал на Х. Б.: „как може да си такава пача, ти си
същата курва като майка си“, „ще счупя прозореца и ще те заколя докато спиш“, „не
ставаш за нищо“, „курва“, „мързелива“.
На 11.05.2022 г., около 10:00 ч. на същия адрес А. А. изблъскал Х. Б. от входната врата
и влезнал насила в жилището й.
На 11.05.2022 г., между 13:30 и 14:00 ч. А. А. със сила издърпал колието от врата й,
скъсал синджира на колието и задържал висулката.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът А. В. А. не е подал отговор на
исковата молба. В съдебно заседА.е оспорва молбата за защита като неоснователна.
1
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между стрА.те не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че молителката и ответника са били във фактическо съжителство в периода 2019
г. – 11.05.2022 г.
От показА.ята на свидетеля И. П., дадени в открито съдебно заседА.е, проведено на
28.04.2023 г. /протокол на л.75-78/ се установява, че когато с колегата му са отишли на
адреса по подаден сигнал ги е посрещнала молителката, която е държала в ръце детето си и
е била разстроена и треперела, а детето плачело и също треперело. Пред полицейските
служители е заявила, че има проблеми с мъжа, с който живее на адреса и той постоянно
вдига скандали и я заплашва с агресия. Ответникът бил видимо изнервен. Полицейските
служители го помолили да напусне адреса и той доброволно го направил. Съдът кредитира
показА.ята на свидетеля като логични и безпротиворечиви, отразяващи непосредствените му
впечетления.
От показА.ята на свидетеля Д. А., дадени в открито съдебно заседА.е, проведено на
28.04.2023 г. /протокол на л.75-78/ се установява, че се когато са посетили адреса по сигнал
за семеен скандал, в апартамента заварили ответника и молителката, която била доста
разстроена и държала в ръцете си малко дете, което плачело. От разговора със стрА.те
полицейските служители установили, че имат проблеми помежду си, скандали. Искането на
молителката било ответникът да напусне жилището и тъй като той нямал адресна
регистрация в него, а същата била с малко дете, полицейските служители помолили
ответника доброволно да напусне апартамента. Ответникът доброволно напуснал
апартамента. Съдът кредитира показА.ята на свидетеля като логични и безпротиворечиви,
отразяващи непосредствените му впечетления.
От разпита на свидетелката Т. Д., майката на молителката, дадени в открито съдебно
заседА.е, проведено на 07.03.2023 г. /протокол на л.52-55/ се установява, че на 11.05.2022 г.
около 12:40 ч. пристигнала на адреса на дъщеря си и я заварила дъщеря си да плаче, като
детето също плачело. Свидетелката Д. твърди, че видяла, че в ръката си дъщеря й държи
ланец, който преди това носела на шията си и същата й казала, че ответникът е скъсал
ланеца, като го е издърпал от шията й. Молителката казала на свидетелката, че ответникът й
казал, че ако заведе дело, ще я убие, той ще влезе през прозореца и ще я заколя. След това
ответникът дошъл с бус да си прибере останалата част от багажа. Свидетелката твърди, че и
преди 11.05.2022 г. е ставала свидетел на отправени от страна на ответника заплахи към
молителката.
От разпита на свидетелката В. А., майка на ответника, дадени в открито съдебно
заседА.е, проведено на 07.03.2023 г. /протокол на л.52-55/ се установява, че на 11.05.2022 г.,
около 09:00 ч. молителката й се обадила и споделила за възникнали битови противоречия
2
между нея и ответника, тъй като последният говорил на висок топ и не трябвало да влиза
при детето. Свидетелката твърди, че телефонът бил на високоговорител и тя чула ответника
да казва: „ПрестА. с тези лъжи към майка ми, престА. с тези мА.пулации“ и след това
връзката прекъснала. Молителката и детето не плачели и не пищели. След около половин
час ответникът се обадил на майка му и споделил, че молителката го е изгонила. Съдът не
кредитира показА.ята на свидетелката, тъй като те противоречат на всички събрА. по делото
доказателства.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза (л.149-158) се установява, че
при молителката Х. Б. в засегнат емоционалният статус от преживените негативни
взаимодействия с доскорошния й семеен съжител и баща на детето й А. А.. В случая се
касае за преживян стрес от вербална агресия, заплахи за собствения и на близките й живот,
изолация от родителски и приятелски кръг, постоянно обезценяване и очерняне на
личността, поведението и действията й, несъобразяване с режима, емоциите и
необходимостта от осигуряване на спокойна обстановка за детето, неотчитане на
натоварената семейна обстановка, забрА. никой да не й помага, неотчитане на полагА.те от
нея грижи за домакинството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Между стрА.те не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ответника и молителката са живели във фактическо съжителство, от което е
родена дъщеря им Б. А., поради което подадената молба за защита се явява допустима
съгласно чл. 3, т. 2 и т.4 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното огрА.чаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършен
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал. 2 за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В настоящия случай от показА.ята на полицейските служители, които при разпита си
заявяват, че когато са пристигнали на адреса молителката и детето са били разстроени и
уплашени, и са плачели, и заключението на съдебно-психологическата експертиза, според
което емоционалният статус на Х. Б. е засегнат вследствие на вербална агресия и заплахи за
собствения и този на близките й живот от страна на А. А., съдът приема за установено, че
ответникът е извършил твърдения акт на психическо насилие спрямо молителката и дъщеря
им, изразяващ се в отправяне на обидни думи и заплахи за живота на Х. Б. в присъствието
на Б. А..
По отношение на останалите твърденията на молителката за извършени актове на
домашно насилие съдът намира следното:
3
По делото не са ангажирА. каквито и да било доказателства, които да подкрепят
твърденията за извършен акт на физическо насилие на 11.05.2022 г. от ответника А. А.
спрямо молителката Х. Б., изразяващ се в изблъскване от входната врата и влизане насила в
жилището й.
Твърденията на молителката за извършен акт на физическо насилие от ответника
спрямо нея, изразяващ се в издърпване на колието от врата й, в резултат на което същото се
скъсало, и задържане на висулката, която била на него от ответника, съдът също намира за
недоказА.. В тази връзка, съдът констатира, че е налице съществено противоречие между
твърденията на молителката й тези на майка й относно часа на упражняване на
предполагаемото насилие. В първоначалната си молба от 13.06.2022 г. и уточнителната от
06.07.2022 г. молителката Х. Б. твърди, че на 11.05.2022 г. между 13:30 ч. и 14:00 ч.
ответникът А. А., излизайки от апартамента й, издърпал колието, което молителката носела
на врата си, в резултат на което то се скъсало, а висулката останала у ответника.
Същевременно, в показА.ята си Т. Д., майка на молителката, твърди, че около на 11.05.2022
г., към 12:40 ч. пристигнала в апартамента на дъщеря си и я заварила да плаче, като в ръката
си държала колието, което преди това носела на врата си, и молителката обяснила на
свидетелката, че ответникът издърпал колието от врата й, то се скъсало и висулката останала
у него.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде
пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
Предвид изложеното, особеностите на конкретния случай и обстоятелството, че е
налице влязло в сила решение, с което е утвърдено споразумение между родителите относно
упражняването на родителски права по отношение на малолетното дете, местоживеенето му
и режима на личните отношения, съдът намира, че спрямо ответника следва да бъде взета
мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН, а именно: задължение да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката и дъщеря им, като на основА.е чл. 5, ал. 4
ЗЗДН й бъде наложена глоба в размер на 500 лв.
По разноските:
На основА.е чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв.
На основА.е чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката сумата от 1 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 1 100 лв. и 400 лв. депозит за
изготвяне на съдебно-психологическа експертиза. Възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1 300 лв. съдът намери за основателно, като съобрази обстоятелствата, че
4
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 600 лв. съгласно
чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. и по делото са проведени четири съдебни заседА.я и в
съответствие с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за всяко едно заседА.е по делото след
второто такова следва да бъде заплащано по 250 лв. допълнително.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основА.е чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу А. В. А., ЕГН:
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основА.е чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. В. А., да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Х. Й. Б., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основА.е чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. В. А., да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Б. А. А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 5, ал. 4 ЗЗДН А. В. А., ЕГН: **********, да плати ГЛОБА
в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН А. В. А., ЕГН: **********, да плати по
БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лв. – ДЪРЖАВНА
ТАКСА по делото.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН, А. В. А., ЕГН: ********** да плати на
молителката Х. Й. Б., ЕГН: **********, сумата от 1 500 лева разноски в настоящото
производство.
УКАЗВА на основА.е чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на А. В. А., ЕГН: **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
УКАЗВА на стрА.те, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал.
3 ЗЗДН, независимо от обжалването ѝ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в 7-дневен срок от получаване на препис от стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5