Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр.София, 18.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 426 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 183645 от 04.08.2019 г. на СРС, ГО, 9566 с-в, са уважени в една част предявените
от Н.Х.Г., ЕГН ********** срещу З.А. АД,
ЕИК *******, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми:
- сумата
6 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 02.02.2018 г. в гр.София, причинено
виновно и противоправно от застрахования при ответника водач на автомобил „Рено
Канго“, рег. *** *******, ведно със законната лихва върху тази сума от
10.05.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, като е отхвърлен предявения
частичен иск за неимуществени вреди за разликата над сумата 6 000.00 лв. до
пълния претендиран размер от 20 000.00 лв.
-
сумата 51,32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медикаменти и потребителска такса за престой в УМБАЛ Ц.Й.-И.ЕАД, за което са издадени фактура № **********/12.04.2018
г. на стойност 3,79 лв., фактура № **********/06.04.2018 г. на стойност 7,97
лв., фактура №**********/26.03.2018 г. на стойност 13,77 лв., фактура №**********/21.03.2018
г. на стойност 8,39 лв., фактура №20000063529/05.02.2018 г. на стойност 17,40
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.02.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
С
постановеното решение е осъден З.А. АД да заплати на адвокат Я.В.С. на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 341,49 лв. и сумата 68.30 лв., представляваща
разноски в производството; осъден е З.А. АД да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 377,86 лв., представляваща
разноски в производството; осъден е Н.Х.Г. да заплати на З.А. АД, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата 125,68 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението
е обжалвано от ищеца Н.Х.Г. в частта, с която са отхвърлени предявените частични
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 14000.00
лв. /разликата над сумата 6000.00 лв. до сумата 20000.00 лв./ , като са
изложени доводи за неправилност на атакуваното решение, поради постановяването
му в противоречие със събраните по делото доказателства и тяхната преценка при
определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинените му травми. Изложено
е становище, че при определяне на обезщетението съдът не е отчел отключилите се
заболявания, констатирани надлежно от медицинските органи, във връзка с
понесения от него удар в областта на главата. Сочи, че в резултат на ПТП и
причинените на ищеца травми при преглед в специализирана клиника е установено,
че последния страда от болестта Алцхаймер. С оглед това, според ищеца е
настъпило влошаване в здравословното състояние, което не е било отчетено от СРС
при определяне на обезщетението и постановяване на обжалваното решение.
Отправя
искане за отмяна на решението на СРС в посочената част и уважаване на исковете
в цялост. Претендира разноски.
В хода
на производството въззивникът – ищец е починал /на 17.04.2020 г./ и в
производството са конституирани на основание чл.227 ГПК наследниците му по
закон – М.Т.Г., ЕГН ********** и Е.Н.Г., ЕГН **********. Последните поддържат
подадената въззивна жалба от Н.Х.Г..
В
законоустановения двуседмичен срок не е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника З.А. АД. В проведеното открито съдебно
заседание на 15.06.2020 г. заявява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо и правилно. На основание чл.272 ГПК съдът препраща към подробно
изложените от първата инстанция мотиви на постановения съдебен акт. Във връзка
с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът
намира следното:
Предявени
са частични искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 20000.00 лв.
от общо 25000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес
от настъпило на 02.02.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо
застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, ведно със
законната лихва от 10.05.2018 г. – датата, на която ответникът е следвало да се
произнесе по заведената при него преписка, до окончателното плащане.
Предявени
са и искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 51,32 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени медикаменти и
потребителска такса за престой в болнично заведение във връзка с лечението на
причинените на пострадалия травми.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите по
делото САТЕ и СМЕ, които настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи
основание на предявените искови претенции по чл.432, ал.1 КЗ, а именно -
реализирано застрахователно събитие - ПТП на 02.02.2018 г. около 13:00 часа на
ул.“Богдан“ в гр.София, по вина на водача на товарен автомобил „Рено Канго“,
рег. *******- А.И.И., при което е пострадал пешеходеца Н.Х.Г.. Установен е
механизмът на настъпване на ПТП- водачът на товарния автомобил „Рено Канго“
предприел маневра за движение на заден ход по ул.“Бодан“, с посока от бул.“Мадрид“ към улица „Козница“ в нарушение
на правилата на чл.40 ЗДвП, предвиждащ, че преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Вследствие на
това негово виновно и противоправно поведение е реализирано ПТП с намиращия се
зад превозното средство пешеходец Н.Х.Г., като на последния са причинени
травматични увреждания.
Установено
е, че водача на товарния автомобил е бил застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност" с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието; претърпени от първоначалния ищец неимуществени
вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие.
Спорният
въпрос между страните по делото е свързан с размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалия.
Относно
претендираните неимуществени вреди по делото са приети заключения на СМЕ и са
събрани гласни доказателства.
Вещото
лице, изготвило СМЕ, дава констатации, че получените от пострадалия травматични
увреждания са: мозъчно
сътресение със загуба на съзнание; две разкъсно-контузни рани в лицевата област; посттравматичен стрес, интензивни болки и
страдания непосредствено след инцидента. Установено е чрез СМЕ и показанията на
свидетеля М.Г., че състоянието на пострадалия се е стабилизирало и подобрило за
около един месец, макар все още да имал оплаквания от безсъние, напрегнатост,
болки по хода на гръбнака, особено в лумбалната област, както и болки и
скованост в долните крайници. Налице били остатъчни видими следи – цикатрикси
от проведените реконструктивни операции на лицето, като белезите по лицето са
избледнели, фини и се сливат с естествените бръчки на лицето на ищеца, поради
което се забелязват само при нарочно вглеждане отблизо.
Чрез
показанията на свидетеляМ.Г. се установява, че след ПТП и преглед от психиатър
във връзка с оплакванията на пострадалия е установено, че последния страда от
посттравматичен стрес. Във връзка с оплаквания във връзка със затруднено
движение на ръцете и краката било установено от невролог, че пострадалия има
„Паркинсонов синдром“.
Чрез
констатациите на експерта по СМЕ е установено, че появилите се при пострадалия признаци
на заболяването „Паркинсонов синдром“ не се намират в причинно-следствена
връзка с получения удар при процесното ПТП.
Чрез
приетите пред настоящата инстанция 2 бр. епикризи издадени от МБАЛ „Свети Наум“
гр.София на 30.07.2019 г. и 16.09.2019 г. не се установяват изложените във
въззивната жалба фактически твърдения за настъпило влошаване на здравословното
състояние на пострадалия /ексцес/ изразяващо се в причиняване на заболяване
„Алцхаймер“ в резултат на ПТП и травмите от него. Настоящия състав намира, че
сочените твърдения като направени за първи път пред въззивната инстанция не са
част от предмета на спора и по тях съдът не дължи произнасяне. При установено
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, каквото в случая се
твърди да е налице е на разположение друг път на защита указан в чл.51, ал.3 ЗЗД доколкото сочените неимуществени вреди се явяват новонастъпили такива при
положително установяване, че същите пряка и непосредствена последица от
деликта, за които не е определено от съда обезщетение. Както е посочено в
Решение № 228 от 05.06.2014 г. по т.д. № 583/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
което становище се възприема от настоящия състав, с разпоредбата на чл. 51, ал.
1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за
понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение
подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят
стига последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал.3
на същия законов текст, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва.
Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице,
но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване (ексцес) на здравословното
състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, не е в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/30.Х.1975 г., ако тези
вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено
обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми
на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав намира, че за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди в конкретния случай, следва да бъдат отчетени характера,
вида и тежестта на претърпените от пострадалия телесни увреждания от
пътно-транспортното произшествие – мозъчно сътресение със загуба на съзнание;
две разкъсно-контузни рани в лицевата област;
посттравматичен стрес, интензивни болки и страдания непосредствено след
инцидента; наложилите
се реконструктивни операции на лицето, възрастта на пострадалия, която към
датата на ПТП е 67 г., периодът на възстановяване, при съобразяване трайните
белези, получени в резултат на ПТП, както и обществено-икономическите условия в
страната към настъпване на застрахователното събитие, намерили отражение и в
нивата на застрахователните лимити. С оглед тези обстоятелства настоящия
състав, намира че справедливият размер на обезщетението за причинените на
пострадалия неимуществени вреди е 6000.00 лв., като до този размер предявения
частичен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Доводите
на въззивника за несъобразяване размера на обезщетението за неимуществени вреди
с установеното при пострадалия заболяване „Паркинсонов синдром“, съдът намира
за неоснователни. Именно чрез приетата пред първата инстанция СМЕ, чийто изводи
настоящия състав изцяло кредитира като обосновани, пълни и компетентни се
установява, че посоченото заболяване не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с травмите от ПТП. Допълнително, чрез представените пред настоящата
инстанция епикризи се установява фамилна обремененост на пострадалия по
отношение оплакванията му свързани със затруднения в движението на долните
крайници. С оглед настъпилата смърт на пострадалия в хода на процеса, съдът
намира че не следва да обсъжда в пълнота ангажираните пред въззивната инстанция
доказателства.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183645 от 04.08.2019
г. на СРС, ГО, 9566 с-в, в частта с
която са отхвърлени предявените от първоначалния ищец Н.Х.Г., ЕГН **********,
заместен в хода на процеса от своите правоприемници М.Т.Г., ЕГН ********** и Е.Н.Г.,
ЕГН ********** срещу З.А. АД, ЕИК *******,
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД предявени като
частични за заплащане на сумата 14000.00 лв. /над присъдената сума 6000.00 лв.
до сумата 20000.00 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания,
в резултат от ПТП, настъпило на 02.02.2018 г. в гр.София, причинено виновно и
противоправно от застрахования при ответника водач на автомобил „Рено Канго“,
рег. *******; както и в частта, с която
е осъден З.А. АД да заплати на адвокат Я.В.С. на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата 341,49 лв. и сумата 68.30 лв., представляваща разноски в производството;
осъден е З.А. АД да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата 377,86 лв., представляваща разноски в производството;
осъден е първоначалния ищец Н.Х.Г., ЕГН **********, заместен в хода на процеса
от своите правоприемници М.Т.Г., ЕГН ********** и Е.Н.Г., ЕГН ********** да заплати
на З.А. АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата 125,68 лв.,
представляваща разноски в производството.
В
останалата част, като необжалвано постановеното решение е влязло в законна
сила.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.