Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167
гр. Варна, 09.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при
секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№119 по описа за 2019г. на ВАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производстото е
образувано по въззивна жалба от ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, със седалище и
адрес на управление град Силистра, бул. „Македония” № 199, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Ж Д Д, чрез процесуален
представител–ищец по т.д. № 74/2018год. по описа на ОС-Силистра, срещу
постановеното решение по делото с № 3/09.01.2019год., с което е отхвърлен
предявеният от въззивника отрицателен иск да се приеме за установено, че не
дължи на ответника „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, със седалище и адрес на управление град Силистра,
ул.’’Еделвайс ”, № 4, ЕИК *********, сумата от 45421.27 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 07.11.2016 година, която към 02.05.2015г. е
в размер на 2220.60лв.; 3383.13 лв. обезщетение за забава от 12.02.2016 година
до 07.11.206 година, както и 1200лева разноските по изпълнението по
изпълнително дело № 20188340400097 на частен съдебен изпълнител Е Ю, peг. № 834
с район на действие Окръжен съд Силистра и с което „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД,е осъдено да заплати на
„ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, 1000 лева деловодни разноски.
Счита решението за неправилно-
като постановено в противоречие с материалния закон, както и при допуснати
процесуални нарушения по изложени подробни съображения.
Нарушението на процесуални
правила се състои в това, че съдът е отхвърлил всички възражения-правни и
фактически, направени от ответното дружество, като въпреки това е отхвърлил
иска въз основа на собствени съображения, невъведени от страните в спора.
Относно противоречието със
закона: Изразява се несъгласие с извода на съда мотивирал го да отхвърли иска,
а именно:- съдът е приел, че длъжникът който не е приел цесията може да
прихване задължението си към цесионера със свое вземане срещу цедента, стига
условията за компенсиране да са съществували преди съобщаването за цесията,
като се е позовал на чл.103 ал.3 ЗЗД. Според въззивника чл.103 ал.3 ЗЗД не въвежда подобно ограничение, нито
пък то може да бъде извезено по тълкувателен път. Оспорва се и извода на съда,
относно приетата дата на която е могло да се извърши прихващането. Според въззивника съдът неправилно е приел,
че тази дата е датата, на която влизат в сила съдебните решения, с която се установяват
спорните вземания и то последното от тях. Излага, че значение за прихващането
има изискуемостта на вземанията и по силата на чл.104 ал.2 ЗЗД именно към този
момент настъпва погасителното действие на прихващането. В подкрепа на
изразеното становище е посочена съдебна практика.
С жалбата се иска решението да
бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Насрещната страна „Ват Къмпани
Русе”ЕООД със седалище гр.Силистра, чрез писмено становище на процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва, чрез процесуални
представители.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ОС –Силистра
е образувано по искова молба от ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, със седалище и адрес на
управление град Силистра, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Ж Д Д, съдържаща искане да се постанови решение, с което да установи,
че не дължи на ответника „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, със седалище и адрес на
управление град Варна, район Аспарухово, ж.к. Аспарухово, ул.’’Гривица”, № 10,
ет. 6, ап. 41, ЕИК *********, сумата от 45 421.27 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от 07.11.2017 година, която към 02.05.2018г. е в размер
на 2220.60лв.; 3383.13 лв. обезщетение за забава от 12.02.2016 година до
07.11.206 година, както и 1200 лева
разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20188340400097 на частен
съдебен изпълнител Е Ю, peг. № 834 с район на действие Окръжен съд Силистра.
Или, общата цена на иска е 52225лв. Претендира деловодни разноски за
производството. Претенцията се основава
на направено възражение за прихващане по изпълнително дело № 20188340400097 на
частен съдебен изпълнител Е Ю, peг. № 834, образувано срещу ищеца. С това възражение
ищецът е извършил прихващане на вземането му присъдено по т.д. № 158/2015год.
на ОС-Силистра срещу първоначалния кредитор „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ“ЕООД с.Сребърна,
Община Силистра за сумата 45 483,06лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска: 3264.03лв.-обезщетение за забава
върху сумата за периода 15.01.2015год. до 29.09.2015год., както и сумата от
2 400лв. разноски по образувано изп. д. № 20187670400118 на частен съдебен
изпълнител Г.Георгиев, peг. № 767 с район на действие Окръжен съд
Силистра. Счита такова прихващане на
прехвърлено вземане с вземане на длъжника към първоначалния кредитор за
възможно, понеже длъжникът не е направил изявление за съгласие с прехвърлянето.
Освен главницата от 45 483,06лв. му
се дължи и законна лихва върху главницата от 45483.06 лева от 15.01.2015 до
12.02.2016 година в размер от 4985.72 лева. По тези съображения ищецът приема,
че вземането му, към праводателя на ответника е общо в размер на 50468.78 лева
и след, като прехвърленото на ответника вземане е било в размер на 45421.27
лева, то следва чрез прихващане да се погаси изцяло. В този смисъл ищеца
приема, и че не дължи сумите по образуваното срещу него изпълнително
производство, а именно 45421.27 лева главница със законната лихва в размер на
2220.60 лева за периода от 07.11.2017 година до 02.05.2018 година, обезщетение
за забава в размер на 3383.13 лева и 1200 лева разноски по изпълнителното дело,
представляващи адвокатски хонорар.
Ответникът – „ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД, седалище и адрес на
управление- гр. Варна, ул. “Гривица“ № 10, ЕИК *********, представлявано от
Иван И. Пищялов, оспорва изцяло иска, като излага аргументи в подкрепа на
становището си. Излага, че в исковите производства ищецът не е направил
възражение за прихващане. Освен това, в молбата ищецът не е оспорил цесията,
респективно валидността на прехвърлянето, за да обоснове иск за недължимост на
вземането на вземането на ответника.
Съдът, след като се запозна с материалите по
делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно следното:
Представен е изпълнителен лист
/стр.15/, издаден на основание съдебно решение постановено от АС – Варна, по
в.т.д. № 82/2018г. С това решение „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, е осъдено да заплати на
„КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, сумата от 45421.27 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяването на иска-07.11.2016 година до окончателното
изплащане на задължението и 3383.13 лева обезщетение за забава от 12.02.2016г.
до 07.11.2016г. Видно от материалите приложени, към и.д. № 20188340400097 на
ЧСИ Ервин Юсеи, образувано на онование цитирания изп.лист, коментираното
вземане е двукратно цедирано с договори за прехвърляне на вземане и понастоящем
надлежен кредитор по него е ответника „ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД. Вземането първоначално
е цедирано на „Даракчиеви“ ООД, с договор за прехвърляне на вземане от
02.10.2017г., съобщен на длъжника на 02.11.2017г., а в последствие е придобито
от дружеството – ответник с договор за цесия от
30.10.2017г., а длъжникът по него - „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, е уведомен за
прехвърлянето му на 30.04.2018г. Ищецът не оспорва, че е уведомен за
извършените цесии, като твърди, че не е изразявал съгласие по тях.
Представена е получена покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20188340400097 на частен съдебен
изпълнител Е Ю, peг. № 834 с район на действие Окръжен съд Силистра с взискател
„ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, образувано по изпълнителен лист издаден на основание
посоченото решение на АС- Варна.
Ищецът - „ПЬТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД се
легитимира като кредитор вследствие на присъдено вземане срещу първоначалния
кредитор „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД с. Сребърна, за сумата от 45483.06 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, 3264.03
лева обезщетение за забава, представляваща законната лихва върху сумата от
45483.6 лева за периода 15.01.2015г. до 29.09.2015г, както и сумата от 2400 лв.
разноски, присъдени с Решение по т.д. № 158/2015 година на Окръжен съд
Силистра, потвърдено с решение по в.т.д. № 384/2017год. на ВАпС. За това
вземане се е снабдил с изпълнителен лист /стр.17/, съответно е образувано
изпълнително дело № 20187670400118 при частен съдебен изпълнител Георги
Георгиев peг. № 767 с район на действие Окръжен съд Силистра. След получаване
на ПДИ, ищецът „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ЕАД е направил възражение за прихващане по
образуваното срещу него изпълнително дело № 20188340400097 на частен съдебен
изпълнител Е Ю, peг. № 834 с район на действие Окръжен съд Силистра, на
вземането си срещу първоначалния кредитор „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, срещу
вземането на „ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД по настоящето изпълнително дело. В молбата
се сочи, че вземането на молителя е възникнало на 15.01.2015год., а това на
„ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД-на 12.02.2016год., за това счита, че датата на която е
било възможно извършването на прихващането е 12.02.2016год. С молбата е
поискано ЧСИ да се съобрази с извършеното прихващане и да прекрати образуваното
изпълнително дело.
Съобразно представените
доказателства-изпълнителните листи и постановените решения въз основа на които
са издадени, съдебно е установено, че вземането на молителя“ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ЕАД е
възникнало на 15.01.2015год. респективно от този момент насрещната страна е
изпаднала в забава, а това на „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД цедирано впоследствие на
„ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД-на 12.02.2016год.. За това евентуално, датата на която е
било възможно извършването на прихващането, ако са налице и останалите
предпоставки за това е 12.02.2016год.
Предвид изложеното, съдът прави
следните изводи: вземането на молителя“ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ЕАД
е възникнало на 15.01.2015год. респективно от този момент насрещната страна е
изпаднала в забава, а това на „ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД-на 12.02.2016год.Правното
основание на иска е чл.124 ал.1 ГПК вр.439 ГПК и чл.103 ЗЗД.
Вземането на „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ”
ЕООД първоначално е цедирано на „Даракчиеви“ ООД, с договор за прехвърляне на
вземане от 02.10.2017г., съобщен на длъжника на 02.11.2017г., а в последствие е
придобито от дружеството – ответник с договор за цесия от 30.10.2017г., а длъжникът по него -
„ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, е уведомен за прехвърлянето му на 30.04.2018г.
Изложеното не се оспорва от
страните и се потвърждава от приложените, като писмени доказателства по делото
книжа.
Правното основание на исковите
претенции е чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, и чл. 103 от ЗЗД.
Съдът намира предявения иск за
допустим предвид на това, че съобразно твърденията, е подаден от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от настоящото производство. Разгледан по
същество съдът намира иска и за неоснователен по следните съображения.
Съобразно разпоредбата на чл. 439
от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439
от ГПК, е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи,
че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или, че изпълняемостта му не е настъпила. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на
пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящият случай сочената от
ищеца причина за погасяване на процесното изпълняемо право е погасяването му
чрез прихващане с насрещно задължение на взискателя по изпълнителното дело.
Относно възраженията на ответника срещу твърдението
за извършено прихващане: Преди всичко следва да се разгледа твърдението на
ответника, за погасяване на правото на ищеца за прихващане, поради
непротивопоставянето му на извършените прехвърляния.
В процеса доказателствената тежест е разпределенена правилно и съобразно
разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, като съдът е указал на ответника, че негова е
доказателствената тежест относно доказването, че ищецът се е съгласил с
извършеното двукратно прехвърляне на вземането.
Ответникът оспорва иска като
твърди, че ищецът е изразил съгласие, като не се е противопоставил на
прехвърлянето. Същият обосновава становището си на текста на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, съгласно, който ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането,
той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния
кредитор. В процеса са представени
доказателства и не е спорно, че ищецът е бил валидно уведомен за всяка от
извършените цесии, като не е изразил становище по извършените прехвърляния.
Относно твърдението за наличие на съгласие на длъжника с извършената цесия:
Видно е, че използвания в чл.103 ал.3 ЗЗД термин е ..Ако длъжникът се е
съгласил…“. Понеже тази норма е
ограничаваща правата на длъжника, същата не може да се тълкува разширително.т.е.
мълчанието да се тълкува като изразено съгласие. За това, съдът счита, че
изразеното съгласие не може да се предполага, а следва да е изрично дадено.
Следва да се отбележи, че и съдебната практика е в този смисъл. Според същата
„Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цесия да прихване
по чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, задължението си към цесионера със свое вземане към
цедента не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За
упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е
изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор,
като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява от закона на
изразено съгласие с нея“ - Така и в
Решение № 247 от 02.03.2018г. по т.д. № 1873/2016г. на ВКС, I т.о.
Следователно, следва извода, че ответникът не е доказал в процеса дадено
съгласие по см. на чл.103 ал.3 от ЗЗД от страна на длъжника „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ЕАД
за извършване на прехвърлянето, респективно същият е запазил правото си да
прихване задължението си срещу „ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД свое вземане срещу „КМ
БИЛДИНГСИСТЕМ“ЕООД. В тази връзка съдът намира, че е налице идентичност на
страните – носители на правата, респективно на насрещните задължения обуславяща
възможността за извършване на прихващане. За това възражението че с
непротивопоставянето си на извършените прехвърляния ищецът е изразил съгласие с тях, съдът приема
за неоснователно. За това, съдът следва да разгледа наличието на предпоставките
на чл.103 ал.1 ЗЗД за извършване на прихващане с процесните суми.
Съглано чл.103 ал.1 ЗЗД,
предпоставки за да бъде извършено прихващане е две лица да си дължат взаимно
пари или еднородни заместими вещи. В този случай всяко лице от тях, ако
неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. За да се извърши прихващането е необходимо лицето да направи изявление,
което да достигне до другата страна.
Настоящият срлучай материално
правното изявление за прихващане е направено от ищеца на 08.05.2018год. Към
този момент са налице две цесии на същото вземане. За да може длъжникът да
компенсира задължението си към цесионера с вземането си срещу цедента,
условията за компенсиране следва да са същестували преди съобщаванена цесията.
Или в настоящия случай-2.11.2017год., датата на съобщаване на длъжника на
първата цесия, когато би могло да се компенсира с вземане на цедента. Към тази
дата насрещните вземания са изискуеми, но не са ликвидни-спорни са по основание
и размер, доколкото са предмет на две съдебни производства. В тази връзка съдът
приема, че възможността за прихващането им е възникнала едва след окончателното
приключване на съдебните спорове, с които те са установени по основание и
размер т.е. са станали изискуеми и ликвидни по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Към датите на влизане в сила и на двете съдебни решения, вземането не е в
патримониума на „КМ-Билдсистем“ООД-същото е било прехвърлено.
В тази връзка съдът приема, че предпоставките за
прихващане не са налице към 02.11.2017год., тъй като вземането на ищеца срещу
праводателя /цедента/ на ответника е станало ликвидно след получаването на
съобщението за извършената цесия. Такава хипотеза е възприета и коментирана в
правната доктрина - /Облигационно право, обща част от А К/ според който:
„Длъжникът, който не е приел цесията, може да прихване задължението си към
цесионера със свое вземане срещу цедента, стига условията за компенсиране да са
съществували преди съобщаването на цесията – чл. 103, ал. 3 от ЗЗД. Тази
възможност е следствие на обратното действие на прихващането. Задълженията се
смятат за погасени /прекратени/ от деня, в който прихващането е могло да бъде
извършено – чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Без значение е дали длъжникът е знаел за
съществуването на насрещното си вземане в момент, в който е приел цесията“.
Подобна теза е развита и от Облигационно право –Общо учение за облигационното
отношение-книга втора /нова редакция О.Герджиков –стр.10/. Съдът споделя изложените съображения, като
счита, че същите се отнасят и следва да се приложат за разрешение на правния
спор. За това искът е неоснователен и следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното, решението на СОС следва да бъде
потвърдено като правилно с оглед постановения краен резултат. Разноски и
дължими такси: С оглед изхода на спора, въззивникът дължи на въззиваемата
страна разноски в размер на 2 100лв., за извършването на които са
представени валидни доказателства.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/09.01.2019 год., постановено по
т.д.№ 74/2018 год. по описа на СОС.
ОСЪЖДА „ПЪТПЕРФЕКТ -
Т” ЕАД, със седалище и адрес на управление град Силистра, бул. „Македония” №
199, ЕИК ********* , да заплати на „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, със седалище и
адрес на управление град Варна, район Аспарухово, ж.к. Аспарухово,
ул.’’Гривица”, № 10, ет. 6, ап. 41, ЕИК *********, 2100 /две хиляди и сто/ лева деловодни разноски за
въззиивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията
на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено мнение на съдия Радослав Славов.
Подписах
постановеното решение по в.т.д. № 119/2019год. по описа на ВАпС с особено
мнение, поради следните съображения:
Намирам предявения иск за
допустим съобразно твърденията, а разгледан по същество считам иска и за
основателен по следните съображения:
Съглано чл.103 ал.1 ЗЗД,
предпоставки за да бъде извършено прихващане е две лица да си дължат взаимно
пари или еднородни заместими вещи. В този случай всяко лице от тях, ако
неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. За да се извърши прихващането е необходимо лицето да направи изявление,
което да достигне до другата страна. Съгласно чл.104 ал.2 ЗЗД, прихващането има
обратно действие, като двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, от който прихващането е могло да се извърши.
Следователно, прихващането винаги има обратно действие, независимо дали
вземането е установено със съдебно решение. Самото решение установява
съществуването на вземането несамо към момента на приключване на устните
състезания, а и с обратна сила към момента на възникването му, което означава,
че и ликвидността на същото трябва да се счита за установена към онзи момент.
Вземането не може да придобие качеството ликвидност въз основа на съдебното
решение, тъй като то само установява вземането към определен момент. Тези
разрешения са съобразени със съдебната практика, напр. Решение №
103/01.08.2017год. по гр.д. № 61 323/2016год. на ІV г.о. на ВКС. По делото, съобразно установено с влезлите в
сила решения, датата на възникване на вземането на ищеца е 15.01.2015 година, а
това на „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ“ЕООД, респективно на взискателя „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ”
ООД, на 12.02.2016 година. Или, съдебното решение само установява със сила на
присъдено нещо освен съществуването на вземането към момента на приключване на
устните състезания, така установява и момента в който е възникнало. За това, за
разлика от приетото от окръжния съд, както и от мнозинството от съдебния състав,
следва да се посочи, че съдебното решение не е предпоставка за възникване на
предвидените в чл.103 ал.1 ЗЗД предпоставки за извършване на прихващането. За
това, са налице предпоставките за уважаване на иска. Съобразно изложеното и
както се посочи по-горе, двете вземания са установени с влезли в сила решения и
съобразно същите, вземането на ищеца е признато за изискуемо на 15.01.2015
година –с Решение № 25/14.03.2017год. по т.д. № 158/2015год. на ОС-Силистра в
размер на 45483.06 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска: Обезщетение
за забава в размер на 3 264,03лв. върху главницата за периода
15.01.2015год. до 29.09.2015год.
Обезщетението за забава от 15.01.2015 до 12.02.2016 година е в размер
от 4985.72 лева. По тези съображения следва да се приеме, че вземането на ищеца
към праводателя на ответника е общо в размер на 50468.78 лева: Или, съобразно
горното, следва да се направят следните фактически изводи:
Съобразно представените решения и
изпълнителен лист от 23.4.2018год. издаден по т.д. № 82/2018год. на ВАпС, към
12.06.2016год. „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ЕАД има изискуемо задължение към „КМ
БИЛДИНГСИСТЕМ“ЕООД в размер на 45 421,27ЛВ.,
както и обезщетение за забава в размер на 3 383,13лв. за периода от
12.02.2016год. до 07.11.2016год. –датата
на предявяване на иска.
Или и двете задължение
едновременно са били изискуеми и ликвидни за първи път на 12.02.2016год.,
респективно това е датата, на която може да бъде извършено прихващане на двете
вземания. Както се изложи, на 12.06.2016год. ищецът е имал изискуемо вземане от
„КМ БИЛДИНГСИСТЕМ“ЕООД в размер на 45 483,06 лв.-/изп.лист стр.17/ Обезщетението
за забава от 15.01.2015 до 12.02.2016
година е в размер от 4985.72 лева. По тези съображения следва да се приеме, че
вземането на ищеца към праводателя на ответника е общо в размер на 50468.78
лева: Или, с тази сума следва да се прихване задължението на ищеца към „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ“ООД което към 12.02.2016год. е в размер на 45 421,27лв. и е
било прехвърлено в този размер на взискателя.
Или, след извършеното прихващане
на 12.02.2016год., понеже вземането на ищеца към праводателя „КМ
БИЛДИНГСИСТЕМ“ЕООД е било в по-голям размер /50 468,78лв., е погасено изцяло
вземането на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ООД в размер на 45 421,27лв. Следва да се
отбележи, че след погасяването на главниците на 12.02.2016год., след тази дата
не се дължи по вземанията и обезщетение
за забава, съответно начисленото такова не е изискуемо. По същата причина не
следва да се дължат и извършените разходи по изпълнителното производство. Или,
искът на ищеца, че не дължи на
взискателя „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ООД по изпълнително дело № 20188340400097
на частен съдебен изпълнител Е Ю, peг. № 834 с район на действие Окръжен съд
Силистра сумите: 45 421,27лв. главница, ведно със законна лихва в размер
на 2 220,60 лв. за периода 07.11.2017год.-02.05.2018год.-датата на
образуване на изпълнителното производство:
3 383,13лв.-обезщетение за забава от 12.02.2016год. до предявяване
на иска-07.11.2016год., и сумата от 1 200лв. –разноски е основателен за
посочените суми и следва да бъде уважен.
Следователно, понеже вземането на
ищеца е по-голямо, с него е прихванато неговото задължение към ответника.
Или и двете задължение
едновременно са били изискуеми и ликвидни за първи път на 12.02.2016год.,
респективно това е датата, на която може да бъде извършено прихващане на двете
вземания. Както се изложи, на 12.06.2016год. ищецът е имал изискуемо вземане от
„КМ БИЛДИНГСИСТЕМ“ЕООД в размер на 45 483,06 лв.-/изп.лист стр.17/ Обезщетението
за забава от 15.01.2015 до 12.02.2016
година е в размер от 4985.72 лева. По тези съображения следва да се приеме, че
вземането на ищеца към праводателя на ответника е общо в размер на 50468.78 лева:
Или, с тази сума следва да се прихване задължението на ищеца към „ВАТ КЪМПАНИ
РУСЕ“ООД което към 12.02.2016год. е в размер на 45 421,27лв. и е било
прехвърлено в този размер на взискателя.
Или, след извършеното прихващане
на 12.02.2016год., понеже вземането на ищеца е било в по-голям размер /50
468,78лв., е погасено изцяло вземането на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ООД в размер на
45 421,27лв. След погасяването на главниците на 12.02.2016год., след тази
дата не се дължи по вземанията и
обезщетение за забава, съответно начисленото такова не е изискуемо. По същата
причина не следва да се дължат и извършените разходи по изпълнителното
производство. Или, искът на ищеца, че не дължи на взискателя „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ООД по изпълнително
дело № 20188340400097 на частен съдебен изпълнител Е Ю, peг. № 834 с район на
действие Окръжен съд Силистра сумите: 45 421,27лв. главница, ведно със
законна лихва в размер на 2 220,60 лв. за периода
07.11.2017год.-02.05.2018год.-датата на образуване на изпълнителното
производство:
3 383,13лв.-обезщетение за забава от 12.02.2016год. до предявяване
на иска-07.11.2016год., и сумата от 1 200лв. –разноски. Или, искът е
основателен за посочените суми и следва да бъде уважен изцяло, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.
Съдия:
/Р.Славов/