Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/….04.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седми февруари през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4379 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 259544 от 03.11.2017 г. постановено по гр.д. № 14112/2013 г. на СРС,
37 състав, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Е.П.Г.,
Л.Б.П., Д.Т.К., Т.Д.Г., и Е.П.В., срещу „В.-04“ АД,
иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот: реална част от 559 кв. м от имот
с идентификатор 68134.2816.2459 по кадастралната
карта, одобрена със заповед
№ РД- 18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор
на АГКК с площ на целия имот от 4 885 кв. м. и съседи имоти с идентификатори
68134.2816.2426, 68134.2816.2372, 68134.2816.2409 и 68134.2816.2374, с административен
адрес на имота гр. София, ж.к******“,
която реална част се намира в северозападната част на имота и е означена по т. 10, 11, 12, 13, 14, 15, 10 на комбинирана скица № 1 към техническата експертиза на л. 574 от делото, която представлява част от настоящото решение, и за осъждане
на ответника да им предаде владението на имота. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил всеки от ищците да заплати на ответника по
200 лв. разноски по делото.
Това решение е
обжалвано в срок изцяло от ищците Л.Б.П.,
Д.Т.К., Т.Д.Г., Е.П.В., чрез адв.Г.С., заедно с
жалбоподатели В.В.Р.
/наследник на починалата след приключване на устните прения пред СРС ищца Е.П.Г./,
и от Й.С.Х.-последната като наследник на А.П.С.. В.В.Р. е подала
изрична молба 08.08.2018 г. в срока по чл.265 от ГПК,
за присъединяване към въззивната жалба като наследник
на Е.П.Г. и пълномощник на А.П.С..
С определение № 259543 от 03.11.2017 г. постановено по същото гр.д. №
14112/2013 г., първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото по отношение на ищцата А.П.С. поради факта, че тя е
починала на 06.12.2008 г. , преди предявяване на исковата молба по делото, не
се явява надлежна страна и не може да се предствалява
в процеса от наследника си Й.Х.. Това определение е влязло в сила на 11.01.2019
г. като необжалвано, съгласно направено отбелязване по него, и след
съобщаването му лично на Й.Х. на 04.01.2019 г.
С
въззивната жалба се сочи липсата на произнасяне от
съда с диспозитива на решението относно ищцата А.П.С.,
също се сочи и настъпила смърт на първоначалния ищец Е.П.Г. след постановяване
на решението. Доколкото обаче първоинстанционният съд
с посоченото определение от 03.11.2017 г., влязло в сила, е прекратил
производството по иска по отношение на ищеца А.П.С., то наследникът на същата Й.Х.,
не се явява надлежна страна във въззивното производство, и спрямо нея въззивното
производство следва да се прекрати.
След
приключване на устните прения пред СРС е починал и първоначалния ищец Т.Д.Г., като законният му наследник–преживяла съпруга Т.Д.Г., не е
подала въззивна жалба, нито се е присъединила към
подадената такава от други ищци. Другият законен наследник на Т.Г.- дъщеря Д.Т.К., е сред жалбоподателите, посочени
по-горе. Така следва, че и Т.Д.Г. не е надлежна страна във въззивното
производство- същата има положението на обикновен другар на ищците, и при
липсата на жалба от нея, въззивното производство
спрямо нея следва да се прекрати.
Предмет
на въззивното производство следователно е подадената въззивна жалба от Л.Б.П., Д.Т.К., Е.П.В., и В.В.Р. /наследник на починалата след приключване на устните
прения пред СРС ищца Е.П.Г./. С жалбата се правят оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Конкретно оплакването се свежда
до отричане правото на съда да осъществи косвен административен контрол върху
административния акт за възстановяването на собствеността – решение № ВР264 от
27.04.2010 г. на ОСЗ-Нови Искър, в частта му относно установеното с решението
наличието на свободна от застрояване площ от имота, бивша собственост на праводателя на ищците М. Г., тъй като този спорен въпрос
бил разрешен по реда на АПК чрез пряк съдебен контрол, и съгласно чл.177, ал.1
от АПК, постановеното решение от 22.06.2009 г. по адм.д.№
13549/2008 г. на ВАС, ІV отд., с което е изменена заповедта на кмета по
чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ, имало действие
спрямо всички, в това число и спрямо гражданския съд в исково производство по
спор за имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай.
Считат, че като е осъществил такъв косвен административен контрол върху
решението на ОСЗ-Нови Искър, легитимиращо ищците като собственици на процесния имот, първоинстанционният
съд е надхвърлил правомощията си, и така е постановил неправилен съдебен акт.
Искат отмяна на решението и уважаване на иска им. Претендират и разноски.
Въззиваемата страна – ответник „В.-04“ АД, оспорва жалбата с
писмен отговор чрез пълномощник адв.Д.М., с възражението, че решението не страда от
сочения с въззивната жалба порок. Възразяват, че събраните
по делото доказателства установявали, че е налице пречка за реституцията
съгласно чл.10, ал.7 и чл.10б от ЗСПЗЗ, тъй като при спазване на всички
строителни изисквания, в големия имот е изграден супермаркет, и прилежащата към
него площ не може да се ограничи само до 3 м. отстояние
от сградата, която не е жилищна, и се явяват неприложими отстоянията
по Приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7/22.03.2003 г. /както е приел ВАС в
посоченото решение/, и първоинстанционният съд
правилно е упражнил косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ. Възразява,
че решението на ВАС не обвързвало ответника по настоящия спор, тъй като
дружеството не е било страна в
административното производство, по което е издадено решението, и се позовава на
приложението в случая на чл.302 от ГПК, вр. чл.17 от ГПК. Поддържа и заявените възражения относно нищожността на издаденото
Удостоверение на техн. служба при СО- р-н „В.”, на
скица № 4.2/10.07.2006 г., и на заповедта на кмета № РД-09-008 03.01.2007 г.
като непораждащи правни последици и правещи незаконосъобразно и издаденото
решение на ОСЗ от 27.04.2010 г., легитимиращо ищците като правоимащи
по реституция по ЗСПЗЗ. Моли се жалбата да не се уважава, претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236
от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане
на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищците Е.Г., Л.П., Д.К., Т.Г. и Е.В.
твърдят, че са собственици на реална част от 559 кв. м (означена по буквите
ГДЕЖЗИГ на представената на л. 11 от делото скица) от имот с идентификатор
68134.2816.2459. Ищците твърдят, че са собственици на процесния
имот от 559 кв. м въз основа на решение на ОСЗ-Нови Искър от 27.04.2010 г., с
което е възстановена нива с площ от 733 кв. м на наследниците на М. Г. /
каквито са ищците по делото/, като първоначално възстановеният им имот от 559
кв. м е нанесен в кадастралната карта с отделен идентификатор 68134.2816.2451.
Твърдят, че ответникът неоснователно държи процесния
имот и го ползва като паркинг към многофункционална сграда - супермаркет.
Поради това искат съдът да установи, че ищците са собственици на имота и да
осъди ответника да им предаде владението върху процесния
имот от 559 кв. м. Претендират разноски по делото.
Ответникът „В.-04“ АД оспорва иска.
Възразява, че решението на ОСЗ-Нови Искър от 27.04.2010 г., с което е
възстановена собствеността на ищците, е нищожно, тъй като е налице влязло в
сила предходно решение на поземлената комисия от 14.03.1995 г., с което на
ищците е отказано да бъде възстановена собствеността им върху процесния имот, като по същите съображения е нищожна и
заповедта на кмета на СО-район „В.“ от 03.01.2007 г., издадена на основание чл.
11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Евентуално възразява, че посоченото решение на ОСЗ-Нови
Искър от 27.04.2010 г. е незаконосъобразно, тъй като притежаваният от
наследодателя на ищците преди обобществяването имот
не е идентичен с възстановения, а също така, тъй като възстановеният имот
попадал в УПИ ІІ-20, кв. 13, отреден за „ОЖС, озеленяване и супермаркет“, и посоченото
мероприятие е осъществено към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и съответно
към момента на възстановяване на собствеността на ищците. Посочва, че процесният имот попада в границите на прилежащата площ на
изградения в УПИ ІІ-20 супермаркет, за който е предвидено изграждането на
обслужващ паркинг, като проектът е реализиран, и е налице пречка за
възстановяване на собствеността върху имота. В допълнение ответникът възразява,
че е налице и пречка за реституция на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй
като имотът, собственост на наследодателя на ищците, е бил заменен по реда на
ЗТПС (отм.) с имот в друга местност, който от своя страна е бил заменен с трети
имот. Ответникът твърди, че е придобил целия имот с идентификатор
68134.2816.2459 (предишен УПИ ІІ-20, кв. 13) по силата на договор за продажба
на търговско предприятие от 27.01.2005 г., като е купил предприятието на
Потребителна кооперация „В. КООП“. При евентуалност ответникът се позовава на
изтекла в негова полза придобивка давност, като твърди, че владее имота, като
присъединява и владението на праводателя си от 1998
г., а лично го владее от 27.01.2005 г. Посочва още, че е собственик на
изградената в имота сграда, като ако ищците бъдат признати за собственици на процесния имот, искът им за предаване на владението следва
да се отхвърли по отношение на частта от имота, върху която попада прилежащата
площ на сградата. Претендира разноски.
За да отхвърли
предявеният осъдителен иск за собственост от първоначалните ищци срещу
ответника, първоинстанционният съд, след анализ на
събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, е
приел, че с решението на ОСЗ-Нови Искър от 27.04.2010 г. окончателно е
завършена реституционната процедура, като съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ
органът по поземлена собственост се е произнесъл изрично по въпроса за това
дали следва да се възстанови собствеността върху имота в стари реални граници,
като е постановил възстановяване на собствеността относно част от имота с
размер от 733 кв. м., че съда в този спор не може да изследва възражения на ответника,
свързани с преценката на ОСЗ относно идентичността на възстановявания имот със
заявения за възстановяване и съответно с притежавания от лицата имот преди обобществяването, по аргумент от ТР № 9/2012 г. на ОСГК на
ВКС,след като ответникът, макар и да
твърди да са налице пречки за реституцията, не заявява възражения, изключващи
правата на възстановения собственик отпреди обобществяването,
също е приел за неоснователно възражението на ответника за относно наличието на
пречка за възстановяване на собствеността върху имота съгласно чл. 18з, ал. 3
ППЗСПЗЗ. За основателно, обаче, е приел възражението на ответника за наличие на
пречка за реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ доколкото в имота е налице законен строеж,
изграден преди 1991 г.- супермаркет, изграден в сегашния имот с идентификатор
68134.2816.2459, за който е отреден УПИ ІІ-20, кв. 13 по регулационния план
(сега УПИ 1-2459), в който имот попада и процесната
част от 559 кв. м., която се намирала в северозападната част на имот с
идентификатор 68134.2816.2459 и граничи с ул. „109“, и представлява паркинг към
сградата супермаркет, който обслужва сградата и през който се осъществява
достъп до някои от входовете и изходите на сградата, като под тази площ се
намират и подземни комуникации, обслужващи супермаркета и околните сгради, и
доколкото изграждането на паркинга от северната част на сградата, граничещ с
ул. „109“, е предвидено в представените по делото одобрени през 1986 г.
архитектурни проекти на супермаркета, и е осъществено по този начин, налице е
цялостно строително мероприятие, осъществено върху имота, включително върху процесната част, което е пречка за възстановяването на
собствеността върху имота съгласно чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ. Наред с това е приел
още първоинстанционния съд, че в случая прилежащата
към супермаркета площ не може да се ограничи само до размерите, предвидени в
Приложение № 1 към чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7/22.03.2013 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони / като функция на височината на сградата, но не по-малко от 3 метра/,
доколкото тя е приложима само жилищни сгради, каквато не е супермаркетът. Приел
е още, че съдът следва да извърши косвен контрол за законосъобразност на
решението на ОСЗ - Нови Искър от 27.04.2010 г., тъй като ответникът не е бил
страна в производството по издаването му, съответно в производството пред съда
по оспорването на обуславящия го административен акт, свързан със застрояването
в имота (чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК), и доколкото ответникът по делото не е бил
страна в производството пред ВАС и съответно не е обвързан от решението на
административния съд, по аргумент от чл.302, вр.
чл.17 от ГПК. Като краен извод е приел, че ищците, като наследници на М. Г., не
са придобили собствеността върху процесния имот от
559 кв. м по реда на ЗСПЗЗ с оглед на посочените пречки за реституция на имота,
и искът им подлежи на отхвърляне.
Въззивният
съд, предвид оплакванията с въззивната жалба, и
възраженията с отговора по нея, намира, че предмет на спора пред въззивната инстанция не са фактите, така както са приети за
установени с обжалваното решение, а само правилното приложение на чл.177 от АПК
и чл.302, вр. чл.17 от ГПК. Въззивният
съд, при преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания, и съдебно-техническа експертиза, и като съобрази доводите и
възраженията на страните, достигна до същите фактически правни изводи, като тези, изложени в
обжалваното решение, като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК, без да е
нужно да ги повтаря.
В допълнение и по повод
оплакванията с въззивната жалба, следва да се
отбележи и следното:
При извършената
служебна проверка за правилност не се установи нарушение на приложими императивни
материално-правни норми.
Не е спорно по делото,
и се подкрепя от събраните писмени доказателства-удостоверения за наследници,
че ищците са законни наследници на общия си наследодател М. Г., починала през
1966 г., като на наследниците й с
решение от 27.04.2010 г. на ОСЗ - Нови Искър е възстановена
собствеността върху нива от 733 кв. м, находяща се в
строителните граници на В., м. „Манчовци“, като
според решението този имот е част от имот № 1161713 с обща площ от 3 786 кв.
Няма спор по делото, и се установява от приетото и неоспорено заключение на
техническата експертиза и представените по делото скици (включително
комбинираните скици към експертизата), че имотът, за който е възстановена
собствеността на ищците с посоаченото решение на
ОСЗ-Нови ИСкаър от 27.04.2010 г. и за който е издаден
констативният нотариален акт за собственост в полза на ищците, попада в
северозападната част на имот с идентификатор 68134.2816.2459, за който по
регулационния план от 1985 г., изменен през 2004 г. е предвиден УПИ II-20, кв.
13, а по сега действащия подробен устройствен план е
предвиден УПИ 1-2459, кв. 13 (както е посочено в заключението на вещото лице и
скиците към него), както и че имотът, за който се отнася решението на ОСЗ -
Нови Искър от 27.04.2010 г. е обозначен на комбинирана скица № 1 към
заключението на експертиза по делото по т. 10, 11, 12, 13, 14, 15, 10, като
неговата площ е 559 кв. м. За тази площ
от 559 кв.м. , съгласно скица от 16.02.2012 г., е определен и самостоятелен
идентификатор 68134.2816.2451, и именно това е спорния по делото имот, предмет
на иска, като наличието или липсата на идентификатор на спорната част от
поземлен имот не е от значение за правото на собственост.
Няма спор между
страните по делото, и се установява от събраните писмени доказателства и СТЕ,
че в имот с посочен идентификатор 68134.2816.2459, в северозападната част на
който се намира и процесният имот от 559 кв. м. с
идентификатор завършващ на 2451, е изградена многофункционална сграда –
супермаркет, още преди 1991г., на основание одобрен през 1986 г. арх.проект,
като паркинга откъм ул.“ 109“, където попада спорната процесна
част от 559 кв.м., е част от този проект / посочен паркинга като обект 2 на
частта „Вертикална планировка“ от съгласувания арх.проект от 1986 г., приет по
делото, л.110 за „Вертикална планировка“/. На 23.01.1987г. е одобрен и
протокола за приемане и въвеждане в действие на обекта, при констатиране
изпълнение според плана, вкл. и вертикалната планировка /част от която вертикална
планировка е паркинга и подходите към него/. Видно от заключението на
техническата експертиза по делото, първият регулационен план, в който е включен
имотът, е този на м. „ж.к. Обеля - 2 част“, който е създаден през 1982 г.,
изменен през 1985 г., като по този план сегашният имот с идентификатор
68134.2816.2459 попада в кв. 13 на плана и е предназначен за обществено жилищно
строителство, озеленяване и супермаркет. Видно от представеното по делото
разрешение за строеж от 10.03.1986 г. в посочения кв. 13 по плана на ж.к.
„Обеля - 2 част“ е разрешено строителството на супермаркет, като строежа е
приключил 1987 г. Впоследствие, видно от
представената заповед на кмета на район „В.“ от 18.10.2004 г., частта от имота,
в която е изграден супермаркетът и която съответства на сегашния имот с
идентификатор 68134.2816.2459, е обособена в имот № 20, нанесен в кадастралния
план, а със заповед на главния архитект на Столична община от 02.12.2004 г. за този имот е отреден УПИ ІІ-20, кв. 13 по
регулационния план (сега УПИ 1-2459), в който попада и процесният
имот от 559 кв. м., установено от приетата по делото СТЕ, неоспорена от
страните, и която експертиза и въззивният съд, при
преценката й по чл.202 от ГПК приема като компетентна.
Спорът между страните
по делото не е относно притежание правото на собственост върху спорния имот към
минал момент - преди колективизацията на
земеделските земи, поради което по повод оспорване реституционния ефект на горепосочените решение на ПК и решение на
СГС, гражданският съд следва да осъществи косвен съдебен контрол за тяхната
законосъобразност само въз основа на факти, настъпили след масовизацията на
земеделската земя/образуването на ТКЗС, но не и относно правото на правоимащото лице да му бъде възстановена земеделска земя.
Това важи и за косвения съдебен контрол върху съдебното решение по чл.14, ал.3
от ЗСПЗЗ (в
този смисъл решение № 71/15.07.2015 г. по гр.д.№ 35082015 г. на ВКС, ГК, II г.о. )
Ето защо въззивният съд намира, че следва да
осъществи такъв косвен съдебен контрол спрямо решението на ПК в полза на
ищците, но само относно наличието на пречка за издаването му, каквато в случая е тази по чл.10б от ЗСПЗЗ.
Възстановяването на
собствеността по ЗСПЗЗ се предшества от провеждане на административна процедура
по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, при което валидността и законосъобразността на издадения
административен акт с конститутивно действие-решение
на ПК/ОСЗ за възстановяване с план за земеразделяне, се преценява с оглед
действалата нормативна уредба към датата на издаване на акта, и осъществяване
на отделните етапи на административната процедура. В случая ОСЗ е определя начина на възстановяване на
земеделските земи да е в стари граници, и върху свободна от застрояване част от
бившия имот, доколкото същият вече е в строителните граници на населеното
място. В решението и придружаващите го документи, описани в него/ вкл. и
решението на ВАС/, възстановеният имот по р.ІІ, т.1 от решението- този с площ
от 733 кв.м., е надлежно индивидуализиран, вкл. и с приложенията към него-скици,
и тази към решението на ВАС. Спорът по делото пред въззивната
инстанция е не дали е осъществено предвиденото с плана от 1985 г. и арх.проект
от 1086 г. обществено мероприятие, а дали има свободна от застрояването площ, и
дали гражданският съд по настоящия спор следва да осъществи косвен съдебен
контрол върху решението на ОСЗ по този въпрос, след като той е бил предмет на
съдебна преценка по реда на АПК с решението на ВАС от 12.06.2009 г. по а.д.№
13549/2008 г., ІV отд. В случая такъв косвен съдебен
контрол е допустим съгласно чл.302, вр. чл.17, ал.2
от ГПК, тъй като решението на ОСЗ-Нови Искър и решението на ВАС, не обвързват
настоящия ответник „В.-04“ ООД, доколкото това дружество не е било страна в
административното производство по издаване на решението на ОСЗ нито в съдебното
такова по АПК пред ВАС, в който смисъл е и непротиворечивата съдебна практика /
ср. напр. решение № 71 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 350/2015 г., Г. К., ІІ г.
о. на ВКС, решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г., Г. К., І г.
о. на ВКС /. Ответното дружество не може и да е страна в административното
производство по ЗСПЗЗ, и следва да защити правата си по общия ред, съгласно приетото
от въззивната инстанция по чл.266, ал.2 от ГПК
окончателно решение от 25.03.2019 г. на АССГ, ІІІ касац.състав
по к.а.д № 8452/2016 г., с което е прието, че жалба на дружеството срещу
решението на ОСЗ-Нови Искър от 27.04.2010 г. е недопустима.
Безспорно е по делото,
и се установява и от приетите доказателства, че още с частичното изменение на
ЗРП на жк.******, е предвидено да се осъществи
„обществено жилищно строителство, озеленяване и супермаркет“, като положението
на супермаркета е дадено именно на ъгъла между ул.“109“ и ул.“105“, и
понастоящем попада в очертанията на имот с идентификатор завършващ на 2459,
част от който е и спорния процесен имот с площ 599
кв.ч. Установи се още, че така предвиденото обществено мероприятие е и
реализирано най-късно до 1987 г., когато обектът е въведен в експлоатация. В
подкрепа на факта на изграждането му до 1989 г. са и събраните показания на свид.В. А.. Това води до краен извод, че към влизане в сила
на ЗСПЗЗ през 1991 г., предвиденото обществено мероприятие е реализирано, при
това и съгласно одобрения арх. проект от 1986 г., и част от това мероприятие е и из-граденият обслужващ
паркинг към супермаркета откъм ул.“109“, където попада и спорния по делото имот
с площ от 599 кв.м. , като под него преминават и подмени инсталации и
съоръжения, обслужващи търговския обект супермаркет. Налице е следователно
пречка за реституция по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ поради осъществяването
на комплексно мероприятие на държавата, като при чл.10б от ЗСПЗЗ, за разлика от
хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за
законност на извършеното строителство - не се изисква да са били спазени
процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на
държавата, нито за законност на строителството, както и за предоставяне на
сградите или другите съоръжения за стопанисване от определена държавна
организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на
осъществено друго мероприятие на Държавата, за да се отрече възможността за
възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ/ в този
смисъл съдебната практика на ВКС по еднообразното прилагане на закона, напр. решение
№ 108 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 1291/2010 г., Г. К., І г. о. на ВКС, решение
№ 89 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 5869/2015 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/. В случая,
обаче, е налице и законност на построеното при спазване на приложимите във
строителните правила и норми- изменение на ЗРП, одобрен арх.проект, въвеждане в
експлоатация, което е било реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Не се
счита за приложимо Приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7 от 22 декември 2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, към която наредба препраща чл.10б, ал.7
от ЗСПЗЗ, вр.чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, тъй като в
случая имотът за супермаркет, е обособен в самостоятелен такъв с изм. на плана
от 2004 г. и в него попада и паркинга към ул.“109“ където е спорната част, при
което преценката са свободната от застрояване площ и неприлежаща като
обслужваща на супермаркета, не може да се определя по реда на чл.21 от
наредбата и приложение № 1 към нея, тъй като имотът не е с жилищно
предназначение, а търговско такова, и попада в Глава десета „Устройство на
смесени централни територии“ на Наредбата, и съгласно чл.37, ал.3 от Наредбата,
задължително се осигуряват места за гариране и/или паркиране.
Съобразно изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано правоизключващото възражение на ответника за наличие на
пречка за реституция, която е възникнала след обобществяването
на земеделската земя на праводателя на ищците, и
която пречка попада в приложното поле на чл.10б от ЗСПЗЗ. Ето защо, предявеният
иск по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установи в полза
на ищците да са се осъществили предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ, поради
наличие на пречка за това по чл.10б от ЗСПЗЗ.
Поради съвпадане решаващите изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди, по изложените в
настоящето решение мотиви, също и в
частта за раноските, определени според изхода на
спора.
По
разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, претендираните от въззивниците-ищци разноски за въззивната
инстанция остават за тяхна сметка. Ищците дължат на ответника поравно сумата 300лв.
за направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съгласно удостовереното с договора за правна помощ с адв.М. и списъка по чл.80 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА въззивното
производство по в.гр.д.№ 4379/2019 г. на СГС, ГК,
ІІ-Г въззивен състав, по
отношение на въззивницата Й.С.Х. ЕГН *********** *** /като
наследник на А.П./ и по отношение на въззиваемата Т.Д.Г.
ЕГН ********** *** / като наследник на Т.Д.Г./.
В
тази част съдебният акт има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София, в
1-седмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 259544 от
03.11.2017 г. постановено по гр.д. № 14112/2013 г. на СРС, 37 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, всеки един
от въззивниците-ищци Л.Б.П., ЕГН **********, адрес ***,
Д.Т.К., ЕГН **********, Е.П.В., ЕГН **********, адрес ***, и В.В.Р. ЕГН ********** ***, да заплати
на „В.-04“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, площада сумата
от по 75 лева за разноски за въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО в тази останала част подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.