Р Е Ш Е Н И Е
№
…….
гр.
П., 09.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на деветнадесети октомври през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н.С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 190 по
описа за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от Ю.И. *** с ЕГН **********, срещу М.С.И. *** с ЕГН ********** и Х.Д.
***.
Ищецът Ю.И.И. твърди, че през 1961г., в
общинско дворно място за което е отредено УПИ ХIII-114 по плана на гр.П., обл.Варна, родителите му са построили едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 60.00
кв.м.. Преди повече от двадесет години родителите му разпределили ползването на
сградата и дворното място между ищеца и неговия брат С.И.. От 1985г. до настоящия
момент ищецът владеел 30.00 кв.м. от жилищната сграда включващи три стаи и
входно антре, в западната част от сградата и ½ ид.ч. от него.
Твърди, че с НА №18, т.I, н.д.№17/2009г. на нотариус З.Аврамова ответникът М.С.И. е признат за
собственик на цялата сграда находяща се в общинското дворно място, вкл. и на
частта владяна от ищеца. По време на придобиване на имота с този нотариален акт
ответникът бил в брак с ответницата Х.Д., която също се легитимира като негов
собственик, от което произтичал правния му интерес от насочване на иска и
спрямо нея.
Поради това Ю.И. желае да бъде
постановено решение, с което спрямо ответниците да се признае за установено
правото му на собственост върху реално обособена част от жилищна сграда от
30.00 кв.м., състояща се от три стаи и входно антре, от построената в общинско
дворно място жилищна сграда с РЗП от 60.00 кв.м., за което е отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П., при граници и съседи
на дворното място: улица , УПИ ХII- 114, УПИ XIV-115, УПИ
– ХV, придобито по давност в периода от 1985 г. до
предявяване на иска. Моли за отмяна на НА №18, т.I, н.д.№17/2009г. на нотариус З.Аврамова. Претендира се заплащане на деловодните
разноски направени и в хода на исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник М.И., в
законоустановеният срок е постъпил отговор от ответницата Х.Д.. В отговора
ответницата твърди, че иска е недопустим, поради липса на правен интерес у
ищеца за предявяването му, в случай че съда не приеме доводите й за
недопустимост, счита че иска е неоснователен.Твърди, че родителите на ищеца са
построили процесната жилищна сграда като са разделили ползването й,
предоставяйки едната част на ищеца, а другата на бившият й съпруг. След това
всеки един от тях започнал да пристроява, като в сградата се получили два
самостоятелни апартамента с отделни входове. Апартаментът в западната част се
ползвал от ищеца, а този в източната част на сградата с площ от 60 кв.м.,
състоящ се от 4 стаи, баня и тоалетна се ползвал от бившият й съпруг и от нея. С.И.
владял имота до 2000г., когато го предал на другият ответник сина му М.И.,
който присъединил към своето владение и това на баща си. През този период са
владели имота явно необезпокоявано и спокойно, демонстрирайки своята власт и
срещу ищеца. Текущите и необходимите ремонти по жилището им са били заплащани
единствено от тях.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск, и моли да бъде уважен, в
съдебно заседание от 19.09.2016г. е направил изменение на петитума на иска,
което е допуснато от съда в следният смисъл: да се признае за установено в
отношенията между страните, че Ю.И.И. е
собственик на основание давностно владение
осъществено в периода от 1985 г. до 18.03.2015 г. на реално обособена
част от жилищна сграда от 46 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, находяща
се в западната част на построената в общинско дворно място жилищна сграда с РЗП
от 60.00 кв.м., за което е отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П., при граници и съседи
на дворното място: улица , УПИ ХII- 114, УПИ XIV-115, УПИ
– ХV, както и на външна тоалетна и баня, находящи се в
северната част на дворното място, за което е отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П.. Ответникът чрез
процесуалният си представител моли производството да бъде прекратено, тъй като
предявеният иск бил недопустим, в евентуалност да се отхвърли предявеният иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства:
Квитанция серия ББ00 № 2120/28.02.2000 г., ББ98 № 8404/18.09.1998 г.; Приходна
квитанция с.ББ02 № 10688/25.09.2002 г., серия ББ99 № 10597/ 16.04.1999 г.;
Нотариален акт № 95, том I, дело 88/2009
г.на СВ при РС П.; Удостоверение за данъчна оценка № **********/27.04.2015 г.;
Копие на скица № 219 изд. от Община П.; Скица № 217/20.04.2015 г.; Заверено
копие на акт за сключен граждански брак № 42/06.10.2007 г. изд. от Община П.;
се установява следната фактическа обстановка: ответникът М.И. по време на
бракът си с Х.Д. на 20.01.2009г. е придобил собствеността с констатирана
изтекла в негова полза придобивна давност върху следният недивим имот: Къща с
РЗП 60 кв.м., стопанска постройка с РЗП 6 кв.м. находящи се в гр.П., ул***,
построени върху общинско дворно място с площ от 330 кв.м., за което е отредено
УПИ XIII-114, в кв.19 по плана на гр.П., при граници и съседи
на дворното място:
УПИ ХII- 114, улица „Ивайло“, УПИ XIV-115, УПИ – ХV. На
28.02.2000г., на 18.09.1998г., на 25.09.2002г., на 16.04.1999г. ищецът е
заплатил данъци и такси върху недвижим имот – земя и сграда, находящи се в гр.П.,
ул***. Според удостоверението за данъчна оценка към 07.04.2015г. и скица на
имота собственик на жилище с площ от 60 кв.м., навес с площ от 6 кв.м. и земя с
площ от 330 кв.м., находящи се в гр.П., ул*** в Община П. се води ответника М.И..
Данъчната оценка на жилището с площ от 60 кв.м. е 1561,60 лева, на навеса е
52.40 лева, а на земята е 1716 лева. Към 20.04.2015г. границите на УПИ XIII-114, в кв.19 по плана на гр.П., са УПИ ХII- 114, улица
„Пролет“, УПИ XIV-115, УПИ – ХV, площта му е 330 кв.м. На скицата в дворното място
има нанесена една масивна жилищна сграда.
Според изготвената по делото СТЕ, която съда кредитира
като компетентно изготвена не може да се установи идентичност между сградите
описани в исковата молба и в нотариалният акт за собственост от 2009г. на
ответниците. В кадастралният и регулационен план на гр.П. в границите на УПИ XIII-114, в кв.19 по плана на гр.П. е отразена 1 жилищна
сграда с площ от 56 кв.м. с входно антре от 12 кв.м. Към тази сграда имало
долепена друга с площ от 37 кв.м., но неотразена в плана на гр.П.. При оглед на
място се установило, че ищецът обитавал западната част на жилищната сграда,
която била реално обособена със самостоятелен вход и се състояла от 3 стаи и
входно антре с РЗП от 46 кв.м., ищецът ползвал външна тоалетна с долепена баня,
находящата се в северната част на дворно място, сградите ползвани от ищеца са
защриховани с червен цвят на скицата към СТЕ. Видно от скицата на вещото лице
тоалетната и банята ползвани от ищеца с в УПИ УПИ XII-114, в кв.19 по плана на гр.П.. Ответникът И. ползвал
1 стая в източната част на жилищната сграда, като към нея имало долепени 2 стаи
и салон с РЗП 60 кв.м. И. ползвал и външна баня и тоалетна с площ от 6 кв.м.,
намиращи се в източната част на дворното място. Жилищата на страните били
реално обособени, имали отделни санитарни възли и можели да се ползват
самостоятелно. Документи за пристроените допълнително стаи нямало.
От показанията на св.А. и св.И., св.М. и св.Ц., които
съда кредитира се установява, че от 1982г. ищецът и брат му С. – баща на ответника
М.И. живеели в спорната жилищна сграда, като ищецът живеел в западната й част,
а ответника в източната. Къщата била подарена на ищецът и брат му С. от майка им и баща им. Страните имали по 3
стаи и кухня, в ползваната от страните част от къщата се влизало от отделени
входове. Първоначално къщата имала 3 стаи и антре, като двете стаи и антрето
били ползвани от ищеца, а едната стая от бащата на ответника И.. Във времето
ищецът остъклил входното антре, пристроил навес, брат му С. и сина му М.
пристроили 2 стаи към къщата. Ползваното от ищеца било с площ от около 30-50
кв.м., а от ответника с площ от около 60 кв.м. Ответникът И. оспорвал правото
на собственост на ищеца, като му казвал, че няма нищо, ищецът разбрал, че
ответникът се е снабдил с нотариален акт, когато отишъл да си плаща данъците за
имота и служителя му казал, че не дължи такива, тъй като нямал имот. М.И.
ползвал лично имота от 1993-1994г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея
петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение
на ответниците на правото на собственост на ищеца по отношение на реална част
от процесния недвижими имоти. Спецификата на предявения установителен иск в
качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на
доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право. В качеството им на страна, заявяваща
право на собственост върху имота, ищецът следва да установи по пътя на главното
и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него
придобивно основание.
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от
завеждане на настоящият иск, относно придобиването по давност на реално
обособена част от жилищна сграда от 46 кв.м., състояща се от три стаи и
коридор, но не и на външна тоалетна и баня, находящи се в северната част на
дворното място, за което е отредено УПИ XIII-114
от кв.19 по плана на гр.П.. Правният интерес от предявеният иск в посочената
по-горе част произтича от факта, че в скицата на имота представена на л.23 от
делото в дворно място УПИ XIII-114 от кв.19 по
плана на гр.П. е отразена само една сграда, която според заключението на вещото
лице е с площ от 56 кв.м. с входно антре от 12 кв.м., описаната сграда в
Нотариален акт № 95, том I, дело 88/2009
г.на СВ при РС П. е къща с РЗП от 60 кв.м., находяща се в УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П.. От скицата и удостоверението
за данъчна оценка се установява, че към приключване на устните състезания
цялата отразена в кадастралната карта на гр.П. сграда се води собственост на
ответниците. От изготвената по делото СТЕ и свидетелските показания се установи
действително, че ответниците са придобили по давност сграда с площ от 60 кв.м.,
но тази сграда е част от отразената в кадастралната карта на гр.П. къща в УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П., по точно една стая
от нея и пристроени две стаи към нея, ищецът ползва по-голямата част от
отразената в кадастралната карта и в нотариалният акт къща. Макар и годни за
самостоятелно ползване, като отделни апартаменти формално сградата в УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П. не е разделена и
една с площ от 56 кв.м. ползвана и от двете страни. От това обстоятелство
произтича и правният интерес на ищецът да иска да бъде признат за собственик
въз основа на придобивна давност на реална част, находяща се в западната част
от къщата, която той ползва. С издаденият Нотариален акт № 95, том I, дело 88/2009 г.на СВ при РС П. ответниците пречат
на ищеца да се легитимира като собственик на частта от процесната къща ползвана
от него. Всичко това обосновава правният интерес на ищеца да води настоящото
производство в посочената по-горе част и неоснователността на възражението на
ответниците за недопустимост на иска в тази му част. В случай, че те бяха
признати за собственици на реална част от процеснта къща, а не на цялата тогава
възражението им би било основателно, но тогава вероятно такъв иск нямаше да
бъде подаден. Относно частта от иска за придобиване по давностно владение
осъществено в периода от 1985 г. до 18.03.2015 г. на външна тоалетна и баня,
находящи се в северната част на дворното място, за което е отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П. съда намира иска в
тази част за недопустим поради липса на правен интерес. В Нотариален акт № 95,
том I, дело 88/2009 г.на на СВ при РС П. не е описана
ползваната от ищеца тоалетна, а тази ползвана от ответника, което ползване е
констатирал и вещото лице в изготвената СТЕ. Освен това видно от скицата към
СТЕ тоалетната с баня в северната част се намира в друг съседен имот УПИ XII-114 от кв.19 по плана на гр.П., а не в дворно място
УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П.. По делото не се
установи ответниците да оспорват правото
на собственост на ищеца върху банята и тоалетната поради което производството в
тази му част следва да се прекрати. Възражението на ответниците за
недопустимост на производството в тази му част е основателно.
По основателността на иска:
Съдът намира, че с оглед събраните по делото
доказатлетсва предявеният иск е основателен в частта му относно придобиването
по давност на реално обособена част от жилищна сграда. Ищецът се позовава на
оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност,
вследствие на упражнявана непрекъсната и
необезпокоявана фактическа власт върху реално обособена част от жилищна сграда
от 46 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, разположени в западната част на
жилищната сграда, построена УПИ XIII-114 от кв.19 по
плана на гр.П. с намерение за своене от
него в периода от 1985г. до 18.03.2015г.
– подаване на исковата молба в съда. Основание за придобиване на правото на собственост
по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самият факт на владение на имота от дадено лице, което
владее имота като свой собствен, следва да е налице animus – намерение за
своене на имота и corpus – външно обективиране на намерението за своене. От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищецът безспорно е
ползвал тази реално обособена част в западната част на жилищната сграда.
Съзнанието за ползване на имота като свой собствен ищецът е обективирал и
външно демонстрирайки собственическите си намерения възприети от всички
свидетели по делото. Владението е било явно, необезпокоявано и безспорно.
Поради което иска следва да бъде уважен.
Възражението на ответниците, за придобиване на
собствеността въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода
2000 – 18.03.2015г. на реално обособена част с площ от 60 кв.м., състоящ се от
4 стаи, разположена в източната част на сградата и външна баня и тоалетна,
разположени в УПИ XIII-114 от кв.19 по
плана на гр.П. е основателно относно ответника М.И.. От събраните гласни
доказателства се установи, че той от 1993г. – 1994г. владее източната част от
имота, владението му е било явно необезпокоявано и спокойно. От друга страна по
делото не се събраха доказателства относно периода, в който ответницата Х.Д. е
живяла в частта от къщата на М.И., дали е имала намерение за своене заедно с
него, поради което възражението в тази му част е неоснователно.
Съобразно
изхода на спора на основание чл.537,
ал.1 от ГПК следва да бъде отменен Нотариален
акт № 95, том I, дело 88/2009 г.на СВ при РС П. в
частта, в която ответникът М.И., е признат за собственик въз основа на
давностно владение върху Къща с РЗП 60 кв.м., находяща се в гр.П., ул***,
построени върху общинско дворно място с площ от 330 кв.м., за което е отредено
УПИ XIII-114, в кв.19 по плана на гр.П..
Ищецът има право на присъждане на
сторените по делото разноски, каквото искане е направил. Съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК от ищеца и
доказателствата за сторени такива по делото разноските сторени от ищеца са в
размер: 20 лева за съдебни удостоверения, 50 лева държавна такса, 200 лева
депозит за вещо лице, 600 лева – адвокатско възнаграждение. Ответната страна е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуланият представител на ищеца. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото и действията
извършени от адв.Д.И. от ВАК възнаграждението в размер на 600 лева е адекватно,
не е завишено и не следва да бъде намалявано. Поради това на ищецът следа да се
присъдят сторените от него разноски в пълен размер от 870 лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на М.С.И. с ЕГН ********** с
адрес *** и Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***,
че Ю.И.И. с ЕГН ********** *** е
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. П., област Варна, а именно: реално обособена част от жилищна сграда с площ на
частта от 46 кв.м., състояща се от три стаи и входно антре, находяща се в
западната част на построената в общинско дворно място жилищна сграда цялата с
РЗП от 56.00 кв.м., по СТЕ, а по Нотариален акт вх.рег.№ 522/20.01.2009, акт №
95, том I, дело № 88/2009 на Служба по вписванията при РС П. с
площ от 60 кв.м., в гр.П., за което е отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П., при граници и съседи
на дворното място по искова молба: улица , УПИ ХII- 114, УПИ XIV-115, УПИ – ХV, и при граници
по скица № 217/20.04.2015 г. на Община П.: УПИ ХII- 114, улица „Пролет“, УПИ XIV-115, УПИ – ХV, придобита
въз основа на давностно владение през периода от 1985г. – 18.03.2015г., защрихована с червен
цвят върху комбинирана скица на л.93 от делото, приложена към изготвената СТЕ,
която е неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството
по гр.д.190/2015 на РС П. в частта
му за признаване на установено между Ю.И.И.
с ЕГН ********** *** от една страна и М.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.Д.Д.
с ЕГН ********** *** от друга страна,
че Ю.И.И. с ЕГН ********** *** е собственик на външна тоалетна и баня, находящи
се в северната част на дворно място в гр.П., за което е отредено УПИ XIII-114 от кв.19 по плана на гр.П..
ОТМЕНЯ Нотариален акт вх.рег.№ 522/20.01.2009, акт № 95, том I, дело № 88/2009 на Служба по вписванията при РС П. в частта, в която М.С.И. с ЕГН **********
с адрес ***, е признат за собственик въз основа на давностно владение върху
Къща с РЗП 60 кв.м., находяща се в гр.П., ул***, построена върху общинско
дворно място с площ от 330 кв.м., за което е отредено УПИ XIII-114, в кв.19 по плана на гр.П., при граници и съседи
на дворното място: улица „Ивайло“, УПИ ХII- 114, УПИ XIV-115, УПИ
– ХV на
основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** и Х.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на Ю.И.И. с ЕГН **********
*** сума в размер на 870 (осемстотин
и седемдесет) лева - разноските по производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в
частта, в която се уважава предявеният иск подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, а в прекратителната му част подлежи на
обжалване с частна жалба пред ОС Варна в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………