Определение по дело №305/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 418 ал. 4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. Т. Б., пълномощник на „А. Б. Б.” гр. С. против разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на 11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1930/2013 г., по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че с атакуваното разпореждане е уважено искането на заявителя „А. Б. Б.” за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист досежно главното парично задължение, ведно със законната лихва върху него, а в частта за разноските частично- до размера на 66.51 лв. платена държавна такса, като е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за разноски в размер на 408 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по съображения, че липсват доказателства такова да е било реално изплатено от заявителя. Разпореждането се атакува като незаконосъобразно и необосновано, за което се излагат подробни съображения. Поддържа се в жалбата, че в заявлението изрично било направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаÒраждение с ДДС; заявителят бил представляван от адвокат; бил представен договор за правна помощ и пълномощно, както и договор да правно обслужване на заявителя. Посочва се, че съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Към жалбата са приложени фактура № 119/06.12.2013 г. относно възнаграждението по представения към заявлението договор за правна защита и съдействие, както и преводното нареждане за кредитен превод на сумата по фактурата- 408 лв. Искането е, да се приеме, че е налице реално изплащане на договореното адвокатско възнаграждение, да се отмени атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част и се постанови да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Р. И. М., И. М. И. и М. И. М. за заплащане на „А. Б. Б.” на сумата от 408 лв. с ДДС, представляващи стойността на заплатено адвокатско възнаграждение и за сумата 15 лв., представляваща стойността на направените от заявителя разноски за водене на производството пред въззивната инстанция за платена държавна такса.

Окръжният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба, констатира:

Съобщението за издадената заповед за изпълнение било връчено на жалбодателя на 16.12.2013 г. като едноседмичния срок за обжалване е изтичал на 23.12.2013 г. Този ден е бил неприсъствен, поради което срокът е изтичал в първия следващ присъствен ден- 27.12.2013 г., на която дата жалбата е подадена в съда. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:

Кърджалийският районният съд бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите: главница 3040.72 лв.; просрочени лихви за периода 19.07.2013 г.- 03.12.2013 г.- 195.95 лв.; наказателни лихви за периода 19.07.2013 г. до 03.12.2013 г.- 41.78 лв.; неустойки за периода 19.07.2013 г. до 03.12.2013 г.- 46.66 лв.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до датата на окончателното й изплащане; разноски- държавна такса за издаване на заповедта, в размер на 66.51 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 408 лв. с ДДС, или общо- 474.51 лв.

По образуваното ч. гр. д. № 1930/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд била издадена заповед за незабавно изпълнение № 938/11.12.2013 г., съгласно която съдът разпоредил длъжниците Р. И. М., И. М. И. и М. И. М. да заплатят солидарно на кредитора „А. Б. Б.” , с ЕИК сумата в размер на 3325.11 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по договор за потребителски кредит № 40665/19.10.2012 г., обезпечен с поръчителство на трети лица, от която главница 3040.72 лв.; просрочени лихви за периода 19.07.2013 г.- 03.12.2013 г.- 195.95 лв.; наказателни лихви за периода 19.07.2013 г. до 03.12.2013 г.- 41.78 лв.; неустойки за периода 19.07.2013 г. до 03.12.2013 г.- 46.66 лв.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.12.2013 г. до датата на окончателното й изплащане и разноски по делото за държавна в размер на 66.51 лв. Съдът е отхвърлил искането за сумата 408 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с мотиви, че липсват доказателства, че същото е реално заплатено.

Безспорно е по делото, че заявителят в производството пред първоинстанционния съд, заедно със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е представил договор за правна защита и съдействие, подписан на 06.12.2013 г. между него и А. Т Б. от АК- Кърджали, видно от който е било договорено възнаграждение в размер на 408 лв. с ДДС с начин на плащане- „по банков път”. Първоинстанционният съд, като е взел предвид, че към заявлението не са представени доказателствата за реално плащане на договореното възнаграждение и съобразявайки се т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по същество правилно е приел, че искането за разноски следва да се отхвърли.

Пред настоящата инстанция обаче, са представени доказателства за реално заплащане на сумата в размер на 408 лв. на А. Т. Б.- кредитен превод и фактура. И тъй като при постановяване на решението с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. и в настоящото ´роизводство, които са от значение за спорното право, съдът счита, че следва да се отмени разпореждането в атакуваната му част и се укаже на първоинстанционният съд да издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Р. И. М., И. М. И. и М. И. М. за заплащане от същите в полза на кредитора „А. Б. Б." гр. С. и на сумата в размер на 408 лв. с ДДС, представляваща стойността на заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с № 023599/06.12.2013 г. на А. Т. Б.. При издаване за заповедта, първоинстанционният съд следва да вземе предвид и претендираните от заявителя и заплатени 15 лв. държавна такса за тази инстанция.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на 11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1930/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора „А. Б. Б.” гр.С., с ЕИК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 408 лв. с ДДС и връща делото на Кърджалийския районен съд, на когото УКАЗВА да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Р. И. М., с ЕГН *, И. М. И., с ЕГН * и М. И. М., с ЕГН * за заплащане от същите в полза на кредитора „А. Б. Б.” гр. С., с ЕИК и на сумата в размер на 408 лв. с ДДС, представляваща стойността на заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с № 023599/06.12.2013 г. на А. Т. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/