Определение по дело №1824/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 март 2025 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20251110101824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14112
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110101824 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл.124 вр. чл.310, ал.2 ГПК, т.е. общия искове ред, а не по
реда на глава 25 ГПК – предвид предявения иск за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатените трудови възнаграждения.
Неоснователно е възражението на ответника за подсъдност на производството по
спора на СГС, тъй като исковете не са от посочените в чл. 104 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК и следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника по настоящото дело и длъжник по ч.гр.д. № 45343/2024 г.,
предвид вписания по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ начин на представителство
„заедно“ от двамата управители, в едноседмичен срок:
да посочи кое е физическото лице, подписало отговора на исковата молба, т.к. същото
не е посочено и в случай че не е управител на дружеството – да бъдат потвърдени
действията му заедно от двамата управители, вписани в партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ, а в случай че е един от тях – да бъде представено потвърждение на
действията от другия управител;
да представи потвърждение на извършените действия по подаване на възражение по
чл. 414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 45343/2024 г. от управителя Светлин Русев
Куртлако.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника и длъжник по ч.гр.д. № 45343/2024 г. по описа на
1
СРС, 118-ти състав, че при неизпълнение на указанията по т. 1 – възражението ще бъде
върнато и ще бъде издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение на
парично задължение, а при неизпълнение само на указанията по т. 2 – ще бъде счетено, че не
е подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
УКАЗВА на ищеца с писмена молба с препис на ответника:
1. да посочи кога твърди, че е настъпил падежът на претендираните вземания за трудови
възнаграждения и по какъв начин е определен същия;
2. да посочи помесечно вземанията за трудово възнаграждение и съответното
обезщетение за забава върху всяко за конкретен период в рамките на общите
претендирани размери и периоди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за родова неподсъдност на
спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. от
10,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани с препис от настоящото
определение.
ПРИЛАГА ч. гр.д. № 45343/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи в едноседмичен
срок от съобщение с препис за насрещната страна ведомостите за заплати за периода от
01.11.2022 г. до 01.06.2023 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение на основание чл.190,
ал.2, вр. чл.161 ГПК съдът може да приеме за доказано, че такива за изплащане на
процесните задължения не са съставяни.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като направи
справка в счетоводството на ответника, да отговори на задачите, формулирани в исковата
молба. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, платимо от
бюджета на съда на основание чл. 83,ал. 1, т. 1 ГПК. Назначава за вещо лице Л.Б.Б.. Да се
уведоми вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане разпит на свидетели,
тъй като изплащането на месечните трудови възнаграждения подлежи на документиране
съгласно чл. 270, ал. 3 КТ и гласните доказателствени средства с оглед наведените твърдения
са недопустими.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
По реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
86 ЗЗД за установяване, че ответникът **** ООД с ЕИК: **** и адрес: гр. *****, общ.
Столична, обл. София (столица) дължи на ищеца А. С. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
*****сумата 12184,50 лева (дванадесет хиляди сто осемдесет и четири лева и 50 стотинки),
представляваща месечни трудови възнаграждения, дължими съгласно трудов договор №
01/03.08.2015 г. за периода от 01.11.2022 г. до 02.06.2023 г., ведно със законна лихва от
2
24.07.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 2487,93 лева (двe хиляди четиристотин
осемдесет и седем лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
26.12.2022 г. до 22.07.2024 г., за вземанията за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 31888/09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 45343/2024 г. от СРС,
118 състав
Ищецът твърди, че между него в качеството на служител и **** ООД с ЕИК: ****,
преобразувано в ***Я ООД, представлявано от С. Р. К. и И. К. С., в качеството на
работодател е сключен трудов договор, по който ответникът не изпълнил възникналите в
негова тежест задължения за изплащане на уговореното трудово възнаграждение за периода
от 01.11.2022 г. до 02.06.2023 г.. Посочва, че задълженията били установени и с Протокол за
извършена проверка № ...... г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – София.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва предявения иск. Твърди, че
всички задължения на ответника към ищеца са погасени изцяло.
По иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника и е
престирал съобразно уговореното, т.е. че за ответника е възникнало задължението за
заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер. В тежест на
ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото
възнаграждение.
По иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи
съществуване на главно задължение и настъпване на падежа му. В тежест на ответника при
установяване на горните факти е да докаже изпълнение в срок на задължението за
заплащане на трудовото възнаграждение
С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т.4 ГПК съдът ОТДЕЛЯ
КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване в рамките на производството следните
обстоятелства: че по силата на трудов договор № 01/03.08.2015 г. за периода от 01.11.2022 г.
до 02.06.2023 г., ищецът е полагал труд и в негова полза са възникнали вземания за трудови
възнаграждения за този период в размер на 12184,50 лева. Спорно е дали същите са
заплатени от ответника на ищеца.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията за заплащане на месечно
трудово възнаграждение в срок.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
3
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението подлежи на обжалване в частта по подсъдността в едноседмичен срок
от съобщението с частна жалба пред Софийски градски съд, а в останалата част не подлежи
на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4