Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.О.С., за това, че на 22.07.2020 г. на общински път, източно от главен път
ІІ-64, срещу разклона за с. Иван Вазово, с идентификатор № 320038.11.25, в
землището на с. Иван Вазово, обл. Пловдив в посока изток-запад, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
наказателно постановление № 18-0273-000712/05.10.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР – гр. Хисаря, влязло
в сила на 11.09.2019 г., е
извършил такова деяние - управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка "ВАЗ 2104"
с рег. № *****, без
съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната
отговорност предлага на подсъдимия С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
максималния размер,
предвиден в закона, както и наказание глоба, в размер на 1000 лв. Посочва, че режимът за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода следва
да бъде общ.
Защитникът на подсъдимия С., счита, че
повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК не е доказано по
категоричен и несъмнен начин. Моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият А.С. не се
признава за виновен, не дава обяснения по обвинението. Производството е протекло в
отсъствието на С. по реда на чл. 269, ал. 3 т. 3 от НПК, като същият се е явил
за първото съдебно заседание, връчен му е обвинителния акт, разяснени са му
били правата и е бил редовно призоваван/уведомяван за всяко от заседанията, но
не се е явявал поради нежеланието си да участва в производството. Съдът след направена преценка е
намерил, че явяването на подсъдимия не е задължително и това няма да попречи на
разкриването на обективната истина, поради което част от делото е протекло в
отсъствие на подсъдимия.
Съдът, въз основа за събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.О.С. с ЕГН **********
е роден на *** ***, б., б. г., неграмотен, работещ, женен, осъждан, живущ ***.
Подсъдимият А.О.С. бил
неправоспособен водач на моторно превозно средство, тъй като никога не му било
издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
На 12.09.2018 г. на С. бил съставен
Акт за установено административно нарушение от свид. П.Г., с бланков № 0691802
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, и чл. 190 от ЗДвП, а именно управление на МПС
без да притежава свидетелство за управление на МПС. На базата на този акт било
издадено наказателно постановление № 18-0273-000712/05.10.2018 г. от Началник РУ гр. Хисаря – ОДМВР – Пловдив, с
което подс. А.О.С. бил наказан по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление. Наказателното
постановление било изпратено за връчване в РУП Хисар, на 23.10.2018 г. и на
03.09.2019 г. било връчено лично на подс. С., от свид. К.. При връчването
мл.инспектор К. разяснил съдържанието на наказателното постановление и че ако в
едногодишен срок от влизане в сила на постановлението нарушителят отново
управлява автомобил без СУМПС, той ще бъде съден за престъпление, след което
отразил датата на връчване на постановлението, а подс. С. го подписал. Наказателното постановление не било обжалване
и същото влязло в сила на 11.09.2019 г.
На 22.07.2020 г. около 11:30 часа подс.
А.О.С., в едногодишния срок от наказването му с горепосоченото наказателно
постановление, управлявал без съответно свидетелство за управление, на общински
път, отворен за обществено ползване, източно от главен път II-64, срещу
разклона за с. Иван Вазово, с идентификатор № 320038.11.25, в землището на с.
Иван Вазово обл. Пловдив, в посока изток-запад, лек автомобил марка "ВАЗ
2104" с Рег. № *****. По същото това време св. Д.Ш. и св. Г., полицейски
служители при РУ гр. Хисаря при ОДМВР гр. Пловдив, изпълнявали служебните си
задължения и били на смяна като автопатрул и се движили по път II-64, в посока
Пловдив – Карлово, когато на разклона за с. Иван Вазово, забелязали движещия се
по общинския път, отворен за обществено ползване, лек автомобил марка "ВАЗ
2104" с Рег. № *****, червен на цвят. При вида на полицейския автомобил
обв. С. веднага отбил, върнал се леко назад и спрял в близост до кръстовището с
път II-64. Свид. Г. познал С. от предходната им среща, когато установил че подсъдимия не притежава СУМПС, и предприел
маневра, за да извърши проверка на автомобила и водача.
Без да изпуска от поглед водача на
лек автомобил ВАЗ с рег. № *****, свид. Г. спрял служебния автомобил в близост до него и двамата
полицейски служители извършили проверка на водача, в хода на която установили
самоличността на шофьора, а именно подс. А.О.С.. Той не представил свидетелство
за управление на моторно превозно средство, тъй като не притежавал такова,
поради което служителите извършили справка в оперативната дежурна част (ОДЧ) на
РУ гр. Хисаря при ОДМВР гр. Пловдив, пир която било установено, че подс. А.О.С.
е неправоспособен водач, както и че същия е наказван по административен ред за
управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство и не е изтекъл едногодишен срок от наказанието му. За
констатираното, св. П.Г. съставил на подс. А.О.С. Акт за установяване на
административно нарушение № 840682/22.07.2020 г., който бил връчен на последния
и подписан от него без възражения.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от показанията дадени от свидетелите
Д.Т.Ш., П.В.Г. дадени в хода на съдебното следствие и свид. К.С.К., дадени в
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т.2
от НПК и показанията му в съдебното
следствие, както и писмените доказателства – АУАН бл. № 840682/22.07.2020 г.,
НП № 18-0273-000712/05.10.2018 г. , АУАН бланков № 0691802/12.09.2018 г.
Справка за нарушител –водач, справка за регистрация на автомобил *****, Писмо
от Община Калояново за статута на път № 32038.11.25, писмо от Областно пътно
управление ведно със схема на участъка от пътя ІІ-64, който е свързан с
общински път № 320038.11.25, писмо от РУ Карлово за деловодното движение на НП
№ 18-0273-000712/05.10.2018 г. справка БДС на А.С., характеристична справка
на подсъдимия, заповед за задържане, справка съдимост и други.
Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите Ш. и Г.. От показанията на свидетелите, които лично са възприели
събитията, се установяват датата, на която са извършили процесната проверка,
мястото ѝ, действията на водача – механизма на извършване, както и
неговата самоличност, което предпоставя установяване и на авторството на
деянието. Съдът не споделя аргумента на защитата, че показанията на двамата
свидетели били противоречиви. Съдът не установи противоречия в показанията по
горепосочените факти, напротив двамата свидетели ясно и точно описват фактите и
чертаят един единствен механизъм на извършване на деянието и неговото
авторство. Действително показанията на двамата свидетели оценени поотделно не
са подредени в изложението си, поради множеството контролни въпроси задавани от
защитата, но са логични и взаимнодопълващи се и без вътрешни противоречия или
неточности. Установява се категорично водачът на автомобила да е бил подсъдимият,
доколкото един от полицейските служители го е познавал от преди, не го е губил
от поглед и в последствие е била установена самоличността му и му е бил издаден
АУАН № 840682 от 22.07.2020 г. Съдът приема за доказани посочените факти, доколкото
свидетелите лично са възприели събитията и добросъвестно възпроизведоха известните
им по делото обстоятелства. Показанията и на двамата свидетели – полицейски
служители, са пълни, подробни и богати на детайли относно случилото се, което е
още една причина съдът да ги кредитира в цялост. Показанията им намират подкрепа в отделни свои части и от събраните по
делото писмени доказателства – АУАН, схема на пътния участък, справка за
нарушител-водач, справка за лек автомобил ВАЗ с рег. № *****.
По отношение на показанията на свид. К. то съдът
намира следното: пред настоящия съдебен състав свид. К.К. беше подробно
разпитан за развилите се събития около връчването на наказателното
постановление № 18-0273-000712/05.10.2018 г. За няколко релевантни по делото
факти същият не можа да си спомни. В тази връзка на осн. чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, от НПК бяха приобщени показанията му, дадени пред органа на
досъдебното производство, относно действията му при връчването на
постановлението и разясненията, които е дал на подсъдимия във връзка с връчения
му документ, от които съдът намира за доказани субективните елементи от състава
на престъплението. Така приобщените му показания се кредитират от съда при
изграждане на изводите му от фактическа страна. Нормално и логично е поради
отминалия период от време и поради естеството на работа на този свидетел
/ежедневно връчване на наказателни постановления на различни лица/ той да няма
точен спомен за тези обстоятелства.
Именно поради тази причина съдът не цени показанията
на свидетеля дадени във фазата на съдебното следствие единствено в частта, че
постановлението предадено му за връчване не е стояло при него девет месеца
преди да бъде връчено. В тази им част показанията му остават изолирани, не са
конкретни за постановлението, а принципни и противоречат на писмените доказателства
по делото, а именно деловодна справка за движението на наказателното
постановление, както и на самото наказателно постановление, където е отразена
датата на връчването и на справка за водач/нарушител, където е отразена датата
на влизане в сила и датата на връчване на постановлението. Именно в тази си
част съдът намира, че не следва да кредитира показанията, като това не се
отразява на съставомерността на деянието на първо място, защото при
депозирането им свидетеля посочваше принципно, че не връчва наказателни
постановления със закъснение тъй като това би се отразило на качеството на
работата му, като не изключваше това все пак да се случи ако лицето не е
намерено на адреса, а и е минал значителен период от време и същият не си
спомня подробности около случая. Съдът кредитира показанията на свидетеля
дадени в съдебна фаза на процеса, в частта, в която същият посочва че разяснява
подробно на неграмотните лица какви са последиците от връченото им
постановление и какви са възможностите им за оспорването им. Те кореспондират с
конкретно посочените действия извършени от него по връчване на процесното
наказателно постановление на подсъдимия.
От писмените доказателства съдът изведе
местоизвършването на деянието по схемата предоставена от ОПУ, АУАН и писмо от Община
Калояново и съставомерността му по отношение на наложено наказание с
постановление влязло в сила на 11.09.2019 г. видно от самото постановление №
18-0273-000712/05.10.2018 г., включващи в
себе си и разписката за връчване,
справката за нарушител/водач и съставения АУАН.
Изпратеното писмо от РУ Хисар за липсата на
видеозаписи от процесния автомобил не са във връзка с предмета на доказване,
поради което съдът не следва да ги обсъжда.
В посочените доказателствени материали, включително
и писмените доказателства и доказателствените средства, не се съдържат
противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата
обстановка по престъплението.
От правна страна:
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подсъдимият А.О.С. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй
като на 22.07.2020 г. в на общински път с идентификатор № 320038.11.25, източно
от главен път ІІ-64, срещу разклона за с. Иван Вазово, в землището на с. Иван
Вазово, обл. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление
с наказателно постановление № 18-0273-000712/05.10.2018 г., влязло в сила
на 11.09.2019 г., издадено от Началник на РУ на МВР – гр. Хисаря е извършил такова деяние – управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка "ВАЗ 2104", с рег. № *****,
без съответно свидетелство за управление.
Подсъдимият
е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпление, тъй
като е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за
правоуправление, след като преди по-малко от една година е бил наказан заради
управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление с наказателно
постановление, т. е. по административен ред.
Съдът
не споделя аргументът на защитата, че деянието е несъставомерно тъй като било
осъществено на път, който не бил контролиран от служителите на МВР по ЗДвП, а
формулировката „път отворен за обществено ползване“ не бил легално понятие. Пътят,
който е контактувал с главен път ІІ-64 е имал идентификатор и съгласно
изпратеното от Община Пловдив писмо е бил общински път, отворен за обществено
ползване и част от общинската пътна мрежа. Според чл. 3 от Закона за пътищата,
пътищата биват републикански и местни, като в ал. 3 от същия член е посочено че
„Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища или с улиците.“. Процесният път напълно отговоря на
посочения вид път - местен, регулиран от Закона за пътищата. В чл. 9, ал.1 от
същия закон е прокламирано именно задължението на ползващите пътя да съобразяват
поведението си със ЗДвП, като именно гласи „ Пътищата са отворени за обществено
ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и със Закона
за движението по пътищата.“
По
отношение на датата на извършеното деяние, съдът намира за безспорно
установена, както от съставения на място АУАН, така и от показанията на свид. Г..
Съдът
намира, че наказването на А.С. за същото такова нарушение е безспорно установено
доколкото има официална справка за връчването на Наказателно постановление №
18-0273-000712/05.10.2018 г., издадено от Началник на РУ на МВР – гр. Хисаря,
от където е видна датата на връчването му. Същото е отбелязано като влязло в
сила на 11.09.2019 г., поради необжалването му в срок. Именно това са
установили и служителите на МВР свид. Г. и Ш.. Въпреки неколкократно положените
усилия от страна на защитата да оборят влизането в сила на наказателното
постановление съдът намери, че съгласно постулатите обективирани в Тълкувателно
решение № 1 от 07.06.2016 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, ОСНК, в настоящото наказателно производство е недопустим инцидентен
контрол над законосъобразността на проведеното административнонаказателно
производство, доколкото то стои извън предмета на доказване в наказателния
процес още повече във връзка с опорочената процедура по връчването му поради
неграмотност на нарушителя. Дори в по-висока степен, продължава
тълкувателния акт, ако наказателното постановление не бъде атакувано по
съответния предвиден ред и срок, то влиза в законна сила – материална и
формална, независимо дали страда от някаква незаконосъобразност. Това
предпоставя неговата изпълняемост и задължителност. Извън възможността за възобновяване
на административнонаказателното производство, недопустимо е друго съдебно
произнасяне, свързано с процесуалната и материалноправна годност на влязлото в
сила наказателно постановление. За наказателния съд, разглеждащ делото за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, не е предвидено основание за осъществяване
на инцидентен контрол за законосъобразност на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Ако съдът реализира такава проверка, би надхвърлил рамките на своята
компетентност.
Тъй
като в настоящото производство бяха изтъкнати доводи за оспорване на
процедурата по връчване на наказателното постановление, тъй като същата била
порочна поради неграмотност на нарушителя съдът се съобрази с изведеното в
горецитираното тълкувателно решение, че „Възможността за оспорване на
процедурата по връчване на наказателното постановление е уредена в ЗАНН по реда
на възобновяването на административнонаказателните производства по чл.70 -
чл.73, но доколкото той е извънреден способ за проверка на влезли в сила
наказателни постановления и съдебни решения, развитието на наказателния процес
не може да бъде поставено в зависимост от неговото осъществяване. Резултатът от
такава проверка би могъл да послужи като основание за възобновяване на
наказателното производство, но не и да предпостави недопустимо разширяване на
компетентността на наказателния съд за осъществяване инцидентен контрол върху
влезли в сила наказателни постановления.“ Съдът се солидаризира с така
направените изводи, доколкото при възприемане на противното становище всеки
субект на престъплението по чл. 343б ал. 2 от НК, ще твърди висящност на
административно-наказателното производство, незаконосъобразност с материален или процесуален закон, което би
повлякло утежняване на наказателния процес.
Видно
от НП № 18-0273-000712/05.10.2018 г., същото е връчено на 03.09.2019 г.
лично на нарушителя и поради необжалването му в срок е влязло в сила на
11.09.2019 г. Именно поради това съдът приема че процесното деяние е извършено
в едногодишен срок от наказването на подсъдимия за друго такова деяние, тъй
като едногодишния срок би изтекъл на 11.09.2020 г.
Безспорно
е установено по делото както отрицателния факт на липсата на правоуправление у
лицето, така и актът на управление, възприет пряко и от двамата свидетели
–очевидци – Г. и Ш. и видът на управляваното МПС.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване.
Несъстоятелно
е възражението на защитата отправено в тази насока, а именно че подсъдимият е
неграмотен и като такъв не бил в състояние да разбере за какво е бил наказан с
процесното наказателно постановление. От приобщените по реда на чл. 281, ал. 4,
от НПК свидетелски показания, които напълно кореспондират с дадените такива в
съдебна фаза на процеса, но отнасящи се в принципен план за действията на свид.
К. при връчване на наказателни постановления, става ясно че при връчването на
наказателното постановление на лицето е обяснено не само какви са последиците
от наказанието, но и наказателната отговорност, която лицето би носило ако
отново управлява МПС в едногодишен срок. От гореизложеното следва, че подсъдимия
С. е съзнавал, че
управлява МПС в срока на наложеното му по административен ред наказание и
действаща принудителна административна мярка, предвиждал е, че с действията си
ще наруши обществения ред, регулиращ транспорта, и е целял настъпването на
тези, съзнавани и желани от него последици, а именно въпреки отнетото му право
да управлява МПС.
По
наказанието:
За извършеното престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева. Наказанията на подсъдимия съдът определи
съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, тъй като не са налице основания за
приложението на чл. 55 от НК – нито са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, нито едно изключително от тях. Съдът не споделя аргумента на
защитата, че изключително смекчаващо отговорността обстоятелство е намирането
на работа и полагането на труд от страна
на подсъдимия като това е дължимо поведение за всички функционални членове на
обществото. При индивидуализиране на наказанията, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства трудовата ангажираност на подсъдимия, която
действително без да е изключително смекчаващо вината обстоятелство има
относително висока тежест предвид липсата на образование. Друго смекчаващо
вината обстоятелство съдът намери в полаганите грижи към семейството му. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдебният състав отчете по - високата
степен на обществена опасност на личността. Подсъдимият е лице, спрямо което са
били постановени два влезли в сила съдебни акта, от които по единия е
реабилитиран по право. Интерес за съда представлява единствено осъждането на
дееца по НОХД 13/2016 г. по описа на РС Карлово. С. е осъждан за престъпление
свързано с управлението на МПС и то освен, че е бил неправоспособен водач, е и
управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 2,01 на хиляда. Това, ведно с
установените многократни нарушения на ЗДвП съдът съобрази като по-висока
обществена опасност на дееца, доколкото същия очевидно изразява тенденция към
неспазването на правилата регламентирани в ЗДвП. Въпреки това обаче съдът
отчете относителната тежест и на двете категории обстоятелства и се съобрази с
трайното становище, че при ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
по отношение и на обвиняемия при индивидуализацията на наказанието няма място
за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. Така Решение №
144/20.02.2019 по н.д. № 598/2018 г. на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н.д. № 93/2017 г. на ВКС, III н.о., Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. №
600/2018 г. на ВКС, I н.о. и др. Именно поради наличието на положени усилия от
подсъдимия, за достойно съществуване чрез изкарване на прехраната за себе си и
семейството си чрез работа, съдът намира, че следва да ориентира наказанието
към минимума, като счита размера от една годна и три месеца за справедлив и
достатъчен, за да се постигнат целите на чл. 36 от НК.
При индивидуализиране на наказанието Глоба
съдът съобрази имущественото състояние на подсъдимия, както и отражението което
по-висок размер на глобата от минималния би оказал върху него и семейството му,
поради това и прие, че следва да се наложи наказание ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лева. Така наложените наказания съответстват както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката
на съда биха постигнали своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо
него, а така също биха се отразили възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото, без да представляват излишна репресия върху личността му.
Поради липсата на предпоставките за приложението на
института на условното осъждане по чл. 66 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан,
то на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва така наложеното наказание в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
Доколкото подсъдимият не е притежавал никога право
да, управлява МПС същият не може да бъде лишен от него, поради което съдът не
приложи разпоредбата на чл. 343г вр. ал. 78а, ал. 4 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК