РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 480 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от Н.А.Г. -ЕГН ********** и К.Г.Г.-
ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес:***- „*****„ № 2 против
М.И.Й., ЕГН **********,*** и В.В.П.,
с постоянен адрес *** ******, с искане да бъде допуснат до делба съсобствения
им поземлен имот с идентификатор 23008.8.527 по КККР на с. Дорково - община -
гр.Ракитово при съседи : имоти с идентификатори № 23008.8.529, № 23008.8.528, №
23008.8.9567, № 23008.8.525, и № 23008.8.526
при квоти: общо -1/2 за Н.А.Г. и К.Г.Г. и общо - 1/2 за М.И. X=и В.В.П..
Ищците Н. и К. H=излагат в исковата молба, че са
съпрузи, като по силата на сделка за покупко-продажба, извършена с нотариален
акт № 19/11.12.1997 год. са придобили собствеността върху дворно място с
построените в него къща върху площ от 83 кв.м. и плевня -върху 24 кв.м. Този
имот към момента на извършването на сделката съставлявал парцел XIII-796, в кв.
47, по регулационния план на село Дорково от 1978 год. Твърдят, че освен тези
две сгради в дворното място притежават и гараж застроен върху 28 кв.м. и
селскостопанска сграда върху 41 кв.м., строителството, на които е извършено от
тях още преди сключване на сделката по покупко-продажба на поземления имот. По
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на село Дорково, одобрена
със Заповед № Р.Д. 18- 17/25.03.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК
посоченият недвижим имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор
23008.8.527, с площ около 477 кв.м. Сочат, че с влязло в сила решение на
Районен съд Велинград, постановено по гр. д. № 546 по описа за 2018 год. е уважен
предявеният от ответниците- М.Й. и В.П. установителен им за признаване правото
им на собственост по отношение на ½ идеална част от процесния поземлен
имот. Твърдят, че не могат доброволно да поделят съсобствеността помежду си и
молят предявеният иск да бъде уважен.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва изцяло
предявения иск за делба. Поддържат, че делба на процесния поземлен имот е
недопустима. Признават, че са собственици на ½ ид.ч от процесния имот, като
поддържат, че тази идеална част ответницата М.И.Й., заедно със съпруга си -
Васил Лазаров Йочев, ЕГН **********, починал на 15.05.1989г. са придобили още
през 1976 г., по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 27 от
13.01.1976г., том I, дело 56/1976г.. по описа на PC Велинград, което право е
признато и с констативен нотариален акт №70, том I, дело №128/1976, по описа на
PC Велинград. Излага, че са я придобили от И.Г. Марудин, баща на М.И.Й., а той
е притежавал правото на собственост на основание нотариален акт за собственост
№ 668, том V, р.672, дело 2339/1975г., по описа на PC-Велинград. Към онзи
момент преди частичното изменение това тяхно право е представлявало
½ идеална част от общия парцел
4-796 в кв.47 с площ от 950 кв.м. Към настоящият момент, поради смъртта на
Васил Лазаров Йочев, съпруг на първата ответница и баща на втората,
ответниците, като наследници на същия се явяват съсобственици на процесният
поземлен имот, както следва: М.И.Й. на 3/8 идеални части от имота, а В.В.П. на
1/8 идеална част от същия. Другата ½
идеална част от общия, преди частичното изменение, парцел II-796 в
кв.47 с площ от 950 кв.м. е останала собственост на брата на И.Г. Марудин, а
именно- А.Г. Марудин, на основание съставения му - нотариален акт №166 от
02.06Л978г., том II, дело на №319/1978г., по описа
на PC-Велинград. Така парцелът е продължил да се съвладее общо от А.Г. Ми М. и В.Й..
Тези обстоятелства били категорично установени с влязло в законна сила Решение
на PC-Велинград, постановено по гр.д..№ 546/2018г., вписано в СВ при РС-
Велинград с Акт № 172, том 1, вх.рег.№1803/21.09.2020т. Оспорва се
обстоятелството, че в процесния поземлен имот има изградени само две сгради.
Сочи се, че те са пет, а именно: 1. Сграда с идентификатор 23008.8.527.1, със
застроена площ 84 кв.м. представляваща ЖИЛИЩНА СГРАДА- собственост на ищците;
2. Сграда с идентификатор 23008.8.527.4, със застроена площ 22 кв.м. представляваща
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА- собственост на ищците; 3. Сграда с идентификатор
23008.8.527.3., със застроена площ 28 кв.м, представляваща ГАРАЖ- от който
ответниците притежават ½ ид.ч., по приращение; 4. Сграда с идентификатор
23008.8.527.2, със застроена площ 12 кв.м, представляваща ЖИЛИЩНА СГРАДА - от
която ответниците притежават ½ ид.ч., по приращение и 5. Сграда с
идентификатор 23008.8.527.4., със застроена площ 41 кв.м. представляваща
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, собственост на ответниците, изградена от М.И.Й. и
съпругът й. С оглед изложеното счита предявения иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 23008.8.527 за недопустим. В имота има изградени пет сгради,
които са собственост на различни лица. Едни изцяло собственост на ищците, други
съсобствени между ищците и ответниците, а друга изцяло собственост на
ответниците. В тази връзка считат, че безспорно е налице хоризонтална етажна
собственост, при която имотът, в който те са построени, се явява тяхна обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и е неделим по силата па законовата
разпоредба па чл. 38, ал. 3 от ЗС. Изключението от посоченото правило е
неприложимо, тъй като поземлен имот е неподеляем. Същият не би могъл да бъде
поделен на два имота, тъй като новообразуваните недвижими имоти няма да
отговарят на изискването на чл. 19, ал. 1. г. 1 във вр. с чл. 19. ал. 4 от ЗУТ
за лице към улица. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно
чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от констативен нотариален акт №
668/09.11.1975г. за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка, том IV,
нот. дело №2339 /1975 г., И.Г. Ме признат за собственик на основание
наследство, делба и давностно владение на следния недвижим имот: къща в с.
Дорково, Ракитовска община, застроена на 50.00 м2, представляваща западната
половина от къща-близнак, цялата с площ от 100.00 м2, с вход от западната
страна на къщата, сайвант, застроен на 40.00 м2, и двете сгради построени в
дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 971.00 м2 при съседи:
улица, Н.В., П.и С.М., представляващо имот с планоснимачен № 796, за който имот
е отреден парцел ІІ-796 в квартал 47 по плана на селото, ведно с 400/971
идеални части от дворното място.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 27/30.01.1976 г., том I, нот. д. № 56/1976 г., И.Г. Ме прехвърлил на М.И.Й.
правото на собственост върху следния недвижим имот: сайвант с площ от 40.00 м2,
застроен в дворно място, находящо се в с. Дорково, Ракитовска община, състоящо
се от 971.00 м2, при съседи: улица, Н.В., П.и С.М., представляващо имот с
планоснимачен №796, за който се отрежда парцел ІІ-796 в квартал 47 по плана на
селото, ведно с 400/971 идеални части от дворното място, равняващи се на 400.00
м2, без къщата, построена на 50.00 м2 в дворното място.
От констативен нотариален акт № 70/30.03.1976г., том
I,
н.д. № 128/1976 г. се установява, че М.И.Й. и В.Л.Й.са признати за собственици
в режим на СИО на следния недвижим имот, а именно: сайвант с площ от 40.00 м2,
застроен в дворно място, находящо се в с. Дорково, Ракитовска община, състоящо
се от 971.00 м2, при съседи: улица, Н.В., П.и С.М., представляващо имот с
планоснимачен №796, за който се отрежда парцел ІІ-796 в квартал 47 по плана на
селото, ведно с 400/971 идеални части от дворното място,
равняващи се на 400.00 м2.
С нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот на основание обстоятелствена проверка № 166/02.06.1978 г., том I, н.д.№ 319/1978 г. А.Г.Ме признат за собственик на следния недвижим
имот: ½ ид. ч. от парцел ІІ, имот пл. №796, в квартал 47, по плана на с.
Дорково, целият състоящ се от 1240 кв.м., заедно с построената върху същия една
къща на 60 кв.м., при съседи: от две страни улици и П.Г. Марудин.
От
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 19, том VII,
н.д. № 2930/1997 г. се установява, че А.Г.Ми З.Г.М.са прехвърли на Н.А.Г. и К.Г.Г. правото на собствеността
върху следния недвижим имот, а именно: дворно място, застроено и незастроено,
цялото от 470 кв.м., ведно с построената на него къща на 83 кв. м., ведно с
построената плевня на 24 кв.м., което дворно място съставлява парцел XIII, отреден за имот пл. № 796, в кв. 47 по
регулационния план на с. Дорково, при съседи: от две страни улици и П.Марудин.
С влязло в сила на 07.07.2020 г. съдебно решение от
27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 546/2018 г., по описа на РС Велинград е
признато за установено по отношение на Н.А.Г. и К.Г.Г., че М.И.Й. и В.В.П. са
собственици на следния недвижим имот: ½ ид.част от поземлен имот с
идентификатор № 23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Дорково, общ.Ракитово, обл.Пазарджик, одобрена със Заповед №
РД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления
имот: с.Дорково, ул.“Стефат Караджа“№2, целият с площ от 469 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до10метра/, с номер на имота по предходен план: имот 796, квартал
47, парцел ХIII-796, при граници и съседи: имоти 23008.8.529; 23008.8.528;
23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526.
От разрешение за строеж № 13/29.09.1993 г. се
установява, че на А.Г. Ме дадено разрешение да извърши строеж на гараж на 24
кв.м., в парцел XIII- 796, в кв. 47 по регулационния план на с. Дорково,
намиращ се на ул. Комсомолска.
От протокол № 13/29.09.1993 г. се установява, че на А.Г.
Ме определена строителна линия и ниво в парцел XIII- 796, в кв. 47, по
регулационния план на с. Дорково за строеж на гараж.
От разрешение за строеж № 14/11.07.1988 г. се
установява, че на К. Г. Г. е дадено разрешение да извърши строеж на плевня, в
парцел XIII- 796, в кв. 47 по регулационния план на с. Дорково,
намиращ се на ул. Комсомолска.
От протокол № 14/11.079.1988 г. се установява, че на
К. Г. Г. е определена строителна линия и ниво в парцел XIII- 796, в кв. 47, по
регулационния план на с. Дорково за строеж на плевня, на 24 кв. м..
Свидетелят Г.Х.С.излага, че в
процесния имот ищцата Н.Г. живее със съпруга си в къща, която е изградена още през
1987 г. от нейния баща, както й, че самият имот е негова собственост.
Свидетелят излага, че в него има изградени общо три къщи, като къщата, в която
живее ищцата е построена от нейния баща А.през 1983 г.. От разпита му става
ясно още, че в имота има и други постройки, а именно гараж, дърварник и плевня.
Свидетелят излага, че от момента на построяването на гаража той се ползва
единствено и само от ищцата и семейството й и друг не го е ползвал, за което
той знае, тъй като до 1988 г. е пътувал ежедневно, а срещу имота е спирката на
автобуса, освен това съсед на имота бил неговия чичо, който той посещавал до
смъртта му и на последно място той самият живее на 200 м. от процесния имот от
което също е придобил преки впечатления. Излага, че в имота е изградена е нова
сграда, която се ползва изцяло само от семейството на ищцата, като тя е
изградена някъде около 2010 -11 г., за което той знае, тъй като лично е помагал
при изграждането й. Тя представлява пристройка към основаната сграда, като
ищцата и съпругът й изградили там баня. Свидетелят твърди, че ограда на имота е
поставена преди около седем години.
От разпита на свидетеля Д.И. П.-
сестра на ответницата става ясно, че в имота има изградени три къщи. Едната-
стара, втората- построена от сестра й М., някъде около 1975 г. и третата-
построена от чичо й за братовчедка й- Н.,
някъде около 1985 г., като тя се нанесла в нея, когато се омъжила. Свидетелката
твърди, че когато са построени къщите не е имало огради между тях. Излага, че
баща й прехвърлил на сестра й дворното място и сайвант в него. Твърди, че в
имота има гараж, който е изграден върху сайвант, който бил преустроен, което
станало преди изграждане на ограда между двете половини на имота и било сторено
от чичо й. Сочи, че ограда между двата имота е направена преди 5-7 години, а
преди това имотите били оградени единствено с цел животните, които отглеждали
да не бягат. Свидетелката поддържа, че всички сгради в имота се ползвали общо
от всички- плевни, сайванти за дърва, никога не са се карали, били са задружни.
Сочи, че постройките, които се намират в процесния имот се ползвали от чичо й,
а след като той починал преди 8-9 години от ищцата и съпруга й. От разпита й
става ясно, че ищцата ползвала гаража със съгласието на сестра й, което
ползване било безвъзмездно, тъй като така се разбрали помежду си, за което знае
от сестра си.
По делото е изслушано основно и
допълнително заключението на вещото лице по съдебно- техническа експертиза,
което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът за
делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването на съществуваща между страните
съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да установи по безспорен
начин съществуването на съсобственост между страните на посочените в исковата
молба основания относно процесния недвижим имот, както и всеки един от
елементите, подлежащи на доказване в първата фаза на делбата, а именно по
отношение на кой имот/ вещ, между кои страни и при какви квоти от правото на
собственост, следва да се допусне делбата.
От събраните по делото гласни, писмени доказателства и изслушаните
експертизи безспорно се установи, че процесния имот е застроен с четири сгради,
от които две имат характеристиките на самостоятелни обекти, а именно: сграда с
идентификатор 23008.8.527.1, с функционално предназначение жилищна сграда, със
застроена площ от 28 кв.м. и сграда с идентификатор 23008.8.527.3 с
функционално предназначение хангар, депо, гараж, със застроена площ от 28 кв.м.. Съобразно приетата без възражения
от страните експертиза се установява, че останалите постройки в имота не
представляват самостоятелни обекти на собственост, а имат характер на сгради от
допълващо застрояване с обслужващо и стопанско предназначение към сградата от
основното застрояване.
От изслушаните експертизи и приетите писмени
доказателства- строителни книжа за изграждането на постройки в процесния имот,
както и от събраните гласни доказателства безспорно се установи, че всички те
са изградени преди ищците са придобили право на собственост върху тях и докато
процесния поземлен имот е бил съсобствен между праводателите на ищците и ответниците.
Не бяха събрани доказателства за учредяване право на строеж за изграждането на
постройките от основно и допълващо застрояване нито в полза на ищците, нито на
техните праводатели. От друга страна не са релевирани своевременно възражения
за тяхното придобиване по давност от ищците, а съдът не следи служебно за това.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ищците е заявил, те
да са индивидуални собственици на тези постройки, но без да конкретизира
основанието за това. От друга страна от представените по делото писмени
доказателства такъв извод не се обосновава. Видно е, че в полза на праводателят
на ищците не е налице титул за собственост, от който да следва, че той е бил
индивидуален собственик на недвижимите имоти, с които се е разпоредил по силата
на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 19, том VII, н.д. № 2930/1997 г. в полза на ищците. Такъв извод не следва от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което следва да се
приеме, че А.Г.Ми З.Г.М.са могли валидно да се разпоредят с вещни права по
отношение на постройките, изградени в процесния имот, съгласно посочения
нотариален акт- къща на 83 кв. м.,
ведно с построената плевня на 24 кв.м., единствено до размера на
притежаваната от тях квота в съсобствеността или за размер от 1/2 ид.ч.. Този извод следва от правилото, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава, от където и следва, че
извършената през 1997 г. покупко- продажба е породила няма вещнопрехвърлителен ефект
единствено по отношение на разпоредената идеална част от съсобствените имоти,
притежание на прехвърлителите. На
следващо място и съобразно разпоредбата чл. 92 ЗС следва, че изградените в
съсобствения имот постройки, без някой от съсобствениците
на дворното място да е учредил право на строеж за това са станали собственост
на съсобствениците на поземления имот при същото съотношение на дяловете, което
те имат по отношение на него, по силата на приращението. Следователно
ищците и ответниците се явяват съсобственици не само на процесния поземлен
имот, за което няма спор между тях, но и на всички постройки, които са
изградени върху него по силата на чл. 92 ЗС, а по отношение на сграда с
идентификатор 23008.8.527.2 по силата на разпоредбата на чл. 97 ЗС.
От
всичко изложено до тук следва изводът, че се иска делба единствено на УПИ,
което от доказателствата по делото се установява да е застроено със съсобствени
сгради не следва да бъде допусната. При така заявения петитум и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес от една страна, а от друга страна
доколкото в първото по делото заседание ответниците не са поискали включване на
процесните постройки, които се установява да са съсобствени между страните,
съдът намира, че искът за делба следва да бъде отхвърлен. Това решение на съда
е мотивирано и от обстоятелството, че основната цел на производството по делба
е да се прекрати съсобствеността между съделителите по отношение на общо
притежаваните от тях имоти.
По
разноските
Предвид изхода на спора в тежест на ищцата Благодатка
Костадинова Белухова и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи разноски на
ответника Величка Костадинова Христоскова в размер на 1000 лв, съгласно списък
и представени доказателства. Предвид отхвърлянетоо иска за делба ищците следва
да бъдат осъдени да заплати и държавна такса по иска в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Велинград, която съдът определя на сума в
размер на 100 лв..
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба с правно основание чл. 34 ЗС на Н.А.Г.
-ЕГН ********** и К.Г.Г.- ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес:***- „*****„
№ 2 против
М.И.Й., ЕГН **********,***
и В.В.П., с постоянен адрес *** ******,
с искане да бъде допуснат до делба съсобствения им поземлен имот с
идентификатор 23008.8.527 по КККР на с. Дорково - община - гр.Ракитово при
съседи : имоти с идентификатори № 23008.8.529, № 23008.8.528, № 23008.8.9567, №
23008.8.525, и № 23008.8.526 при квоти:
общо -1/2 за Н.А.Г. и К.Г.Г. и общо - 1/2 за М.И. X=и В.В.П..
ОСЪЖДА Н.А.Г. -ЕГН ********** и К.Г.Г.- ЕГН- **********, и
двамата с постоянен адрес:***- „*****„ № 2 ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, държавна такса по
отхвърления иск в размер на 100 лв..
ОСЪЖДА Н.А.Г. -ЕГН ********** и К.Г.Г.- ЕГН- **********, и
двамата с постоянен адрес:***- „*****„ № 2 ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на М.И.Й., ЕГН **********,*** и В.В.П., с постоянен адрес *** ******, сумата от 825
лв., представляваща разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА